Определение по дело №19/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 204
Дата: 17 януари 2020 г.
Съдия: Диана Иванова Асеникова-Лефтерова
Дело: 20202100500019
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                                 IV-204 

 

17.01.2020 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 19 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на Г.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Ч., Петкова и Иванова“, представлявано от адвокат С.Ч. – с пълномощно по делото (л. 7), против Решение № 270 от 21.11.2019 г. по гр. д. № 453/2019 г. на Районен съд – Карнобат, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата против „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причиненото на 16.10.2018 г. ПТП – частичен иск от общата претенция в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и предявеният от въззивницата против М.И.Й., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 100 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 15 000 лв. за периода от 16.10.2018 г. до 09.04.2019 г., и въззивницата е осъдена да заплати на „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, сумата от 500 лева съдебно-деловодни разноски.

            Въз въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалния закон и необосновано. Твърди се, че противоправното поведение и вината на водача Й. са били установени при условията на пълно и главно доказване. Позовава се на Тълкувателно решение № 28 от 28.Xl.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК на ВС. Излагат се съображения, че водачът на МПС не е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се е движил със скорост малко над разрешената - 91 км/ч. и не е намалил скоростта, докато е преминавал покрай ППС с животинска тяга. Навеждат се доводи, че  удар и ПТП не биха настъпили при избрана скорост от 44 км/ч., съобразена с конкретна пътна обстановка и по-специално с характера на движението – наличието на ППС с животинска тяга непосредствено пред движещото се МПС, чиято поява на пътя изисква намаляване на скоростта съобразно особеността, че ППС е теглено от животно, а не движение с максимално разрешената скорост, което би поставило водача в невъзможност да реагира в случай на възникване на опасност, както се е и случило. Твърди, че извършването на нарушение на ЗДвП от страна и на другия водач не освобождава ответника Й. от тези му задължения. Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил единствено поведението на единия делинквент - Щерионов, като не е обсъдил и коментирал в пълнота изложените от ищцата съображения за конкретните нарушения, извършени от М.Й.. Счита, че не са изложени никакви мотиви относно това каква е следвало да бъде съобразената скорост на движение и не е изследвано становището на ищцата, че ответникът сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, като се е движил със скорост, която макар да не е била „превишена“ по смисъла на закона, не е била съобразена с конкретната пътна обстановка. Намира, че по делото не бе проведено пълно и главно доказване на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат - не се установи ищцата да е управлявала ППС с животинска в нарушение на ЗДвП, както е посочил в ОИМ застрахователят.

Въззивницата моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на сторените двете инстанции разноски.

            С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на повторна автотехническа експертиза. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал поисканата от ищцата повторна автотехническа експертиза по следните конкретизирани въпроси:

1. Какъв е механизмът на настъпване на ПТП?

2. На какво разстояние се е намирало МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А 5227 МА от мястото на удара към момента на започване на маневрата ,,завиване на ляво“ от страна на ППС с животинска тяга?

3. На какво разстояние от мястото на удара водачът на МПС марка „Опел“, модел

,,Астра“, с д. к. н. А 5227 МА е задействал спирачния механизъм?

4. Каква е била скоростта на движение на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А 5227 МА преди и към момента на настъпване на ПТП?

5. Какви действия е предприел водачът на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А 5227 МА непосредствено преди настъпването на ПТП?

6. Имал ли е водачът  на МПС  марка  „Опел“,  модел „Астра“,  с д. к. н.  А 5227 МА възможност да предотврати настъпването на ПТП?

7. При каква скорост на движение и при предприемането на какви действия водачът МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А 5227 МА е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП?

8. Можел ли е водачът МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А 5227 МА да предотврати ПТП, като не извършва маневра „изпреварване“ в конкретната ситуация?

9. Можел ли е водачът МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А 5227 МА да предотврати ПТП като изчака ППС с животинска тяга да завърши маневрата ,,завой на ляво“?.

10. За колко време е за какво разстояние може да се извърши успешно маневра ,,изпреварване“ от страна л. а. ?

11. На какво разстояние след удара е спрял процесният автомобил и как е бил позициониран?

12. Да се анализират спирачните следи и съответно траекторията на л. а. Правилни ли са действията на водача на процесния автомобил с уредите за управление на автомобила от техническа гледна точка?

13. От техническа гледна точка да се даде отговор на въпроса: има ли обективна възможност, водачът да предприеме завой надясно (към собствената си лента), когато е забелязал първоначалното отклонение на коня и така да предотврати удара?

14. Има ли данни водачът на лекия автомобил да е намалил скоростта си при приближаването на ППС с животинска тяга преди момента, в който е започнал аварийно спиране?

15. При каква скорост на движение водачът на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А 5227 МА е имал възможност да предотврати удара?

            Въззивницата счита, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал изслушването на повторна АТЕ с допълнително поставени въпроси в о. с. з. от 12.11.2019 г. Счита, че по делото не е изяснен основен въпрос, който не е получил отговор в първоначалното заключение, а именно - на какво разстояние от мястото на удара се е намирал лекият автомобил в момента, в който ППС с животинска тяга е започнало маневрата завиване на ляво (начален момент на възникване на опасността). Твърди се, че по делото е изследвано на какво разстояние се е намирал автомобилът от мястото на удара към момента, в който е предприел спиране, но не е изследвано на какво разстояние се е намирал от мястото на удара в момента, в който е възникнало задължението да предприеме спиране. Поддържа се, че дали водачът на удара е предприел незабавно спиране или не е реагирал своевременно може да бъде установено само при даването на ясен отговор на въпроса на какво разстояние се е намирал от мястото на удара към момента на започване на маневрата „завиване на ляво“ от страна на другото ППС.

            Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

            В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, чрез юрисконсулт Даниела Вучкова – с пълномощно по делото (л. 16). Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение, което намира за обосновано, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Счита, че вещото лице изчерпателно е отговорило на всички поставени в ИМ и ОИМ въпроси, както и такива, поставени и в ОСЗ, изследвало е обстойно механизма на ПТП, възможността на всеки един от водачите да предотврати ПТП, както и всички предпоставки за настъпване на същото. Намира, че правилно съдът е оставил без уважение искането на ищцата за повторна САТЕ, като счита, че същото не представлява процесуално нарушение. Относно позоваването на въззивницата на Тълкувателно решение № 28 от 28.Xl.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК на ВС се поддържа, че водачът Й. е запознат с правилата за движение, изложени подробно в актуалния ЗДвП, който същият познава, за да се сдобие със СУМПС. Твърди се, че вината за настъпване на ПТП е изяснена в образуваното по случая досъдебно производство. Излагат се доводи, че намаляването на скоростта на водача на МПС до 44 км/ч. е нереално поради условията, при които е настъпило ПТП, а по-точно в светлата част на деня, на прав участък, с добра видимост, добри атмосферни условия и суха настилка. Счита, че въз основа на приетата по делото САТЕ първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си, че вина за настъпване на ПТП има само водачът на каруцата Щерионов,  но не и водачът Й., което обуславя липсата на отговорност на застрахователя.

            Въззиваемото дружество моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира за присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.И.Й., който е получил препис от нея на 11.12.2019 г. чрез пълномощника си адвокат С.К. (с пълномощно на л. 60).

            По направеното с въззивната жалба доказателствено искане съдът намира следното:

            Съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Неоснователни са доводите на въззивницата, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал поисканата повторна автотехническа експертиза по горепосочените петнадесет въпроса.

С исковата молба ищцата е поискала извършването на САТЕ, която да даде отговор на седем въпроса, които са идентични с въпроси № 1, 4 – 9 от направеното с въззивната жалба доказателствено искане за извършване на повторна САТЕ. Първоинстанционният съд е уважил направеното искане, като е допуснал извършването на САТЕ по поставените от ищцата въпроси. В съдебно заседание на 12.11.2019 г. е изслушано заключението на вещото лице по извършената САТЕ, което е било оспорено от ищцата. Тя е направила искане за допускане на повторна експертиза, като е изложила следните съображения: вещото лице не изследвало основни моменти относно предотвратимостта и причините за настъпване на инцидента; несъобразяването на разстоянието от началното отклонение на коня до мястото на удара и разстоянието, на което се е намирал водачът към този момент предпоставя неправилността на изводите на експерта. Съдът е оставил без уважение направеното доказателствено искане за назначаване на повторна САТЕ, защото е намерил, че вещото лице е отговорило подробно и обстоятелствено на всички зададени въпроси.

По същество изложените във въззивната жалба оплаквания за допуснато процесуално нарушение и изложените в о. с. з. на 12.11.2019 г.  съображения са относими единствено към въпроса, формулиран под № 2: На какво разстояние се е намирало МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А 5227 МА от мястото на удара към момента на започване на маневрата ,,завиване на ляво“ от страна на ППС с животинска тяга? Този въпрос не е бил изрично поставен на вещото лице, но на него е даден отговор в отговора на въпрос № 4 от извършената САТЕ (л. 81), където е посочено, че в момента, в който водачът Й. е възприел опасност (изменението на посоката на движение на коня наляво), автомобилът е отстоял на 63, 6 метра от мястото на удара. При това положение правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение направено доказателствено искане за извършване на повторна експертиза, тъй като не е било налице твърдяното от ищцата основание за неправилност на изводите на експерта поради несъобразяване на обстоятелството на какво разстояние от каруцата се е намирало управляваното от водача Й. МПС в момента, в който каруцата е предприела завой наляво – последното обстоятелство е било взето предвид от вещото лице при извършване на експертизата, както е видно и от самото заключение.

Поради липсата на твърдяното от въззивницата основание за необоснованост на изводите на вещото лице въпроси № 1, 4 – 9, посочени във въззивната жалба, са получили пълен и обоснован отговор в заключението на вещото лице по извършената САТЕ.

Въпрос № 3 от направеното с въззивната жалба доказателствено искане не е бил изрично поставен на вещото лице, но и той е получил своя отговор в отговорите на въпроси № 3 и № 4 от извършената САТЕ, където е посочено, че ударът е настъпил на 28-ия метър от началото на спирачните следи. В тази насока са и твърденията на самата въззивница, която при обосноваване на доказателственото си искане посочва, че по делото е изследвано на какво разстояние се е намирал автомобилът от мястото на удара към момента, в който е предприел спиране.

Въпроси № 10 – 15, формулирани във въззивната жалба, не са били поставени на вещото лице, нито е правено искане за извършване на допълнителна САТЕ по тях в хода на първоинстанционното производство. За тях важи забраната за посочване на нови доказателства по чл. 266, ал. 1 ГПК.

                С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице основания за допускане на направеното с въззивната жалба доказателствено искане, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.  

            Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ДОКЛАДВА въззивната жалба на Г.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Ч., Петкова и Иванова“, представлявано от адвокат С.Ч., и отговора на „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ № 1.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивницата за допускане на повторна САТЕ по поставените във въззивната жалба въпроси.

            Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на страните.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:            1.                           2.