О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-204
17.01.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 19 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Ч.,
Петкова и Иванова“, представлявано от адвокат С.Ч. – с пълномощно по делото (л.
7), против Решение № 270 от 21.11.2019 г. по гр. д. № 453/2019 г. на Районен
съд – Карнобат, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата против „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“,
бул. „Г.М. Димитров“ № 1, иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от причиненото на 16.10.2018 г. ПТП – частичен
иск от общата претенция в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата,
както и предявеният от въззивницата против М.И.Й.,
с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 100 лева, представляваща законната
лихва върху главницата от 15 000 лв. за периода от 16.10.2018 г. до
09.04.2019 г., и въззивницата е осъдена да заплати на „ЗАД Далл Богг: Живот и
здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, сумата от 500 лева съдебно-деловодни
разноски.
Въз въззивната жалба са изложени оплаквания, че
обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалния
закон и необосновано. Твърди се, че противоправното поведение и вината на
водача Й. са били установени при условията на пълно и главно доказване.
Позовава се на Тълкувателно решение № 28 от 28.Xl.1984 г. по н. д. № 10/84 г.,
ОСНК на ВС. Излагат се съображения, че водачът на МПС не е спазил разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се е движил със скорост малко над разрешената - 91
км/ч. и не е намалил скоростта, докато е преминавал покрай ППС с животинска
тяга. Навеждат се доводи, че удар и ПТП
не биха настъпили при избрана скорост от 44 км/ч., съобразена с конкретна пътна
обстановка и по-специално с характера на движението – наличието на ППС с
животинска тяга непосредствено пред движещото се МПС, чиято поява на пътя
изисква намаляване на скоростта съобразно особеността, че ППС е теглено от
животно, а не движение с максимално разрешената скорост, което би поставило
водача в невъзможност да реагира в случай на възникване на опасност, както се е
и случило. Твърди, че извършването на нарушение на ЗДвП от страна и на другия
водач не освобождава ответника Й. от тези му задължения. Навеждат се
оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил единствено
поведението на единия делинквент - Щерионов, като не е обсъдил и коментирал в пълнота
изложените от ищцата съображения за конкретните нарушения, извършени от М.Й..
Счита, че не са изложени никакви мотиви относно това каква е следвало да бъде
съобразената скорост на движение и не е изследвано становището на ищцата, че
ответникът сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, като се е
движил със скорост, която макар да не е била „превишена“ по смисъла на закона,
не е била съобразена с конкретната пътна обстановка. Намира, че по делото не бе
проведено пълно и главно доказване на възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат - не се установи ищцата да е управлявала
ППС с животинска в нарушение на ЗДвП, както е посочил в ОИМ застрахователят.
Въззивницата
моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на сторените двете
инстанции разноски.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на повторна автотехническа
експертиза. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение
на съдопроизводствените правила, като не е допуснал поисканата от ищцата
повторна автотехническа експертиза по следните конкретизирани въпроси:
1. Какъв
е механизмът на настъпване на ПТП?
2. На
какво разстояние се е намирало МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А
5227 МА от мястото на удара към момента на започване на маневрата ,,завиване на
ляво“ от страна на ППС с животинска тяга?
3. На
какво разстояние от мястото на удара водачът на МПС марка „Опел“, модел
,,Астра“, с д. к. н. А 5227 МА
е задействал спирачния механизъм?
4. Каква
е била скоростта на движение на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А
5227 МА преди и към момента на настъпване на ПТП?
5. Какви
действия е предприел водачът на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А
5227 МА непосредствено преди настъпването на ПТП?
6. Имал
ли е водачът на МПС марка
„Опел“, модел „Астра“, с д. к. н.
А 5227 МА възможност да предотврати настъпването на ПТП?
7. При
каква скорост на движение и при предприемането на какви действия водачът МПС
марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А 5227 МА е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП?
8. Можел
ли е водачът МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А 5227 МА да
предотврати ПТП, като не извършва маневра „изпреварване“ в конкретната
ситуация?
9. Можел
ли е водачът МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А 5227 МА да
предотврати ПТП като изчака ППС с животинска тяга да завърши маневрата ,,завой
на ляво“?.
10. За
колко време е за какво разстояние може да се извърши успешно маневра ,,изпреварване“
от страна л. а. ?
11. На
какво разстояние след удара е спрял процесният автомобил и как е бил
позициониран?
12. Да
се анализират спирачните следи и съответно траекторията на л. а. Правилни ли са
действията на водача на процесния автомобил с уредите за управление на
автомобила от техническа гледна точка?
13. От
техническа гледна точка да се даде отговор на въпроса: има ли обективна
възможност, водачът да предприеме завой надясно (към собствената си лента),
когато е забелязал първоначалното отклонение на коня и така да предотврати
удара?
14. Има
ли данни водачът на лекия автомобил да е намалил скоростта си при
приближаването на ППС с животинска тяга преди момента, в който е започнал
аварийно спиране?
15. При
каква скорост на движение водачът на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с д. к. н.
А 5227 МА е имал възможност да предотврати удара?
Въззивницата счита, че първоинстанционният съд неправилно
не е допуснал изслушването на повторна АТЕ с допълнително поставени въпроси в
о. с. з. от 12.11.2019 г. Счита, че по делото не е изяснен основен въпрос,
който не е получил отговор в първоначалното заключение, а именно - на какво
разстояние от мястото на удара се е намирал лекият автомобил в момента, в който
ППС с животинска тяга е започнало маневрата завиване на ляво (начален момент на
възникване на опасността). Твърди се, че по делото е изследвано на какво
разстояние се е намирал автомобилът от мястото на удара към момента, в който е
предприел спиране, но не е изследвано на какво разстояние се е намирал от
мястото на удара в момента, в който е възникнало задължението да предприеме
спиране. Поддържа се, че дали водачът на удара е предприел незабавно спиране
или не е реагирал своевременно може да бъде установено само при даването на
ясен отговор на въпроса на какво разстояние се е намирал от мястото на удара
към момента на започване на маневрата „завиване на ляво“ от страна на другото
ППС.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемото
дружество „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, чрез юрисконсулт
Даниела Вучкова – с пълномощно по делото (л. 16). Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното
решение, което намира за обосновано, допустимо и правилно, постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Счита, че вещото лице
изчерпателно е отговорило на всички поставени в ИМ и ОИМ въпроси, както и
такива, поставени и в ОСЗ, изследвало е обстойно механизма на ПТП, възможността
на всеки един от водачите да предотврати ПТП, както и всички предпоставки за
настъпване на същото. Намира, че правилно съдът е оставил без уважение искането
на ищцата за повторна САТЕ, като счита, че същото не представлява процесуално
нарушение. Относно позоваването на въззивницата на Тълкувателно решение № 28 от
28.Xl.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК на ВС се поддържа, че водачът Й. е
запознат с правилата за движение, изложени подробно в актуалния ЗДвП, който
същият познава, за да се сдобие със СУМПС. Твърди се, че вината за настъпване
на ПТП е изяснена в образуваното по случая досъдебно производство. Излагат се
доводи, че намаляването на скоростта на водача на МПС до 44 км/ч. е нереално поради
условията, при които е настъпило ПТП, а по-точно в светлата част на деня, на
прав участък, с добра видимост, добри атмосферни условия и суха настилка.
Счита, че въз основа на приетата по делото САТЕ първоинстанционният съд е
обсъдил в мотивите си, че вина за настъпване на ПТП има само водачът на каруцата
Щерионов, но не и водачът Й., което
обуславя липсата на отговорност на застрахователя.
Въззиваемото дружество моли съда да потвърди изцяло обжалваното
решение. Претендира за присъждане на сторените разноски във въззивното
производство.
В законовия срок по чл. 263, ал.
1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия
М.И.Й., който е получил препис от нея на 11.12.2019 г. чрез пълномощника си
адвокат С.К. (с пълномощно на л. 60).
По направеното с
въззивната жалба доказателствено искане съдът намира следното:
Съгласно
чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на
доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради
процесуални нарушения. Неоснователни са доводите на въззивницата, че първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал
поисканата повторна автотехническа експертиза по горепосочените петнадесет
въпроса.
С
исковата молба ищцата е поискала извършването на САТЕ, която да даде отговор на
седем въпроса, които са идентични с въпроси № 1, 4 – 9 от направеното с
въззивната жалба доказателствено искане за извършване на повторна САТЕ. Първоинстанционният
съд е уважил направеното искане, като е допуснал извършването на САТЕ по
поставените от ищцата въпроси. В съдебно заседание на 12.11.2019 г. е изслушано
заключението на вещото лице по извършената САТЕ, което е било оспорено от
ищцата. Тя е направила искане за допускане на повторна експертиза, като е
изложила следните съображения: вещото лице не изследвало основни моменти
относно предотвратимостта и причините за настъпване на инцидента;
несъобразяването на разстоянието от началното отклонение на коня до мястото на
удара и разстоянието, на което се е намирал водачът към този момент предпоставя
неправилността на изводите на експерта. Съдът е оставил без уважение направеното
доказателствено искане за назначаване на повторна САТЕ, защото е намерил, че
вещото лице е отговорило подробно и обстоятелствено на всички зададени въпроси.
По
същество изложените във въззивната жалба оплаквания за допуснато процесуално
нарушение и изложените в о. с. з. на 12.11.2019 г. съображения са относими единствено към
въпроса, формулиран под № 2: На какво разстояние се е намирало МПС марка
„Опел“, модел „Астра“, с д. к. н. А 5227 МА от мястото на удара към момента на
започване на маневрата ,,завиване на ляво“ от страна на ППС с животинска тяга?
Този въпрос не е бил изрично поставен на вещото лице, но на него е даден
отговор в отговора на въпрос № 4 от извършената САТЕ (л. 81), където е
посочено, че в момента, в който водачът Й.
е възприел опасност (изменението на посоката на движение на коня наляво),
автомобилът е отстоял на 63, 6 метра от мястото на удара. При това
положение правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без
уважение направено доказателствено искане за извършване на повторна експертиза,
тъй като не е било налице твърдяното от ищцата основание за неправилност на
изводите на експерта поради несъобразяване на обстоятелството на какво
разстояние от каруцата се е намирало управляваното от водача Й. МПС в момента,
в който каруцата е предприела завой наляво – последното обстоятелство е било
взето предвид от вещото лице при извършване на експертизата, както е видно и от
самото заключение.
Поради
липсата на твърдяното от въззивницата основание за необоснованост на изводите
на вещото лице въпроси № 1, 4 – 9, посочени във въззивната жалба, са получили
пълен и обоснован отговор в заключението на вещото лице по извършената САТЕ.
Въпрос
№ 3 от направеното с въззивната жалба доказателствено искане не е бил изрично поставен
на вещото лице, но и той е получил своя отговор в отговорите на въпроси № 3 и №
4 от извършената САТЕ, където е посочено, че ударът е настъпил на 28-ия метър
от началото на спирачните следи. В тази насока са и твърденията на самата
въззивница, която при обосноваване на доказателственото си искане посочва, че
по делото е изследвано на какво разстояние се е намирал автомобилът от мястото
на удара към момента, в който е предприел спиране.
Въпроси
№ 10 – 15, формулирани във въззивната жалба, не са били поставени на вещото
лице, нито е правено искане за извършване на допълнителна САТЕ по тях в хода на
първоинстанционното производство. За тях важи забраната за посочване на нови
доказателства по чл. 266, ал. 1 ГПК.
С оглед на изложеното съдът
намира, че не са налице основания за допускане на направеното с въззивната
жалба доказателствено искане, поради което същото следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Г.Р.Р., с ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Ч., Петкова и Иванова“,
представлявано от адвокат С.Ч., и отговора
на „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ № 1.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивницата за допускане на повторна
САТЕ по поставените във въззивната жалба въпроси.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.