О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1756
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 790 по описа
за 2020 година.
С Решение № 38 от 03.01.2020г., постановено по гр. дело № 5484/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен предявения от П.Г.М. *** против М.Н.З. *** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 200 лева като част от общо дължимите 15 557 лева, представляваща обезщетение за причинени от ответника в качеството му на адвокат вреди на ищеца при изпълнение на Договор за правна защита и съдействие на 08.02.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.07.2019г. до окончателното плащане на сумата. Цитираното решение е постановено при участието на трето лице – помагач – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на страната на ответника.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от П.Г.М., с която се
претендира да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде
постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да
бъдат уважени. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно,
необосновано и в противоречие с практиката на съдилищата. Посочва се, че за да
отхвърли предявените искове, съдът неправилно е приел, че новата давност за
погасяване на процесното задължение започва да тече не от последното валидно
извършено изпълнително действие, което е от 25.07.2012г. когато е наложена
възбрана по изпълнително дело и който извод е в съответствие с приетото в т. 10
от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ВКС, а от
прекратяване на изпълнителното дело, като се е аргументирал само с едно решение
на ВКС на РБ, което е изключение от съдебната практика, постановена след
приемането на цитираното тълкувателно решение. В жалбата се посочват редица
решения на ВКС на РБ и се посочва, че всяко от тях застъпва точно обратната на
приетата от БРС теза – прилага се правилото на тълкувателното решение за
изпълнителни дела и настъпилите по тях факти, които предхождат тълкувателното
решение по въпроса и приемат, че в този случай, въпреки, че е действало ППВС
новата давност е текла не от прекратяване на изпълнителното дело, а от
последното валидно изпълнително действие. В жалбата се посочва, че началният
момент на погасителната давност на вземането по изпълнителното дело е започнал
да тече от последното валидно извършено изпълнително действие – 25.07.2012г.,
като на 25.07.2017г. вземането е погасено по давност и за целия период – до
оттегляне на правата на ответника по изпълнителното дело, той не е депозирал и
една молба по делото.
Не
се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Отправя
се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване,
депозирана е от лице, което има правен интерес да го атакува и лицето,
депозирало жалбата разполага с валидна представителна власт за това. Жалбата е
постъпила в рамките преклузивния срок за атакуване на съдебното решение и
дължимата държавна такса е внесена.
Ответната
страна по въззивната жалба – М.Н.З. *** депозира по делото писмен отговор, с
който заявява, че оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. Посоча се, че атакуваното първоинстанционно решение е
редовно, допустимо, обосновано и правилно, постановено в съответствие с
материалните и процесуални норми, при съобразяване със събраните в хода на
производството доказателства, както и съобразно със съдебната практика.
Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В депозирания отговор се сочи,
че се поддържа становището, че давността не се прилага служебно. Посочва се, че
е налице влязло в законна сила Решение от 17.06.2019г., постановено по въззивно
гр. дело № 850/2019г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е констатирано,
че по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Таня Маджарова е настъпила перемпция
на 30.07.2014г., но въпросът за давността не е обсъждан във въпросното дело и
съдът не е взел отношение по него – тоест – по отношение на твърдяната изтекла
давност не е налице сила на присъдено нещо между ищеца в настоящото
производство и взискател в изпълнителното производство – П.М. и длъжникът в
изпълнителното производство – Венцислав Бонев Тодоров, респективно – неговите
наследници. Посочва се и обстоятелството, че правилно съдът в своите мотиви е
приел, че липсват данни наследниците на длъжника да са се позовали изрично на
твърдяна изтекла давност и по този въпрос не е налице влязло в сила съдебно
решение и по никакъв начин не е налице установена и доказана каквато и да е
претърпяна от П.Г.М. вреда, което от своя страна е липса на основен елемент от
фактическия състав на чл. 51 от ЗА, въз основа на който може да се претендира
обезщетение за причинени от адвоката вреди. В отговора се изразява несъгласие с
изразеното във въззивната жалба становище, че се разглежда погасяването по
давност на процесното задължение – напротив – претенцията на ищеца се основава
на твърдяна вече настъпила давност на вземане на ищеца – П.М. от длъжника му. В
отговора на въззивната жалба се посочва, че правилно съдът е приел, че към
датата на оттегляне на пълномощията, дадени от П.М., а именно – 05.11.2018г.
давността на въпросното вземане не е изтекла и той е следвало да образува ново
изпълнително дело, като по този начин предотврати евентуалното изтичане на
5-годишния давностен срок.
Не
се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Претендира
се да бъдат присъдени направените по делото разноски от въззиваемата страна.
Ответната
страна по въззивната жалба – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със седалище гр.
София – конституирано в качеството му на трето лице помагач в
първоинстанционното производство депозира писмен отговор, в който посочва, че
въззивната жалба е неоснователна, изложените в нея доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение са необосновани и не
кореспондират с установеното по делото, приложимия процесуален закон и
релевантното му тълкуване. В отговора се посочва, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността
на адвокат М.З., тъй като не е осъществен фактическия състав на чл. 51 от ЗА, а
именно – не е установено кумулативно наличие на неправомерни действия при
упражняване на възложената му дейност, вреда и причинна връзка. Посочва се, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че не е настъпила вреда за ищеца
вследствие на действия на адвокат З., тъй като към момента на оттегляне на
дадените му от страна на ищеца пълномощия, вземането все още не е било погасено
по давност, а за ищеца е била налице възможност да образува ново изпълнително
дело въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист против
наследниците на починалия длъжник.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени
са два обективно съединени иска от П.Г.М. *** против М.Н.З., с които се
претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца П.М. сума в размер на
200 лева, предявен като частична претенция от общо дължимата сума в размер на
15 557 лева, представляваща причинени от ответника на ищеца имуществени
вреди на основание чл. 51 от Закона за адвокатурата по повод оказана му по
Договор от 08.-02.2010г. правна защита и съдействие по изпълнително дело №
67/2010г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, ведно с обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
09.07.2019г. до окончателното плащане на вземането.
С
отговора на исковата молба – ответната страна по делото – М.Н.З. отправя искане
да бъде конституирано в качеството му на трето лице помагач „ ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД със седалище гр. София и при условията на евентуалност
предявява обратен иск против „ ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със седалище гр.
София, с който претендира да бъде осъдено ответното застрахователно дружество
да заплати сумата от 200 лева, представляващи част от твърдяната нанесена вреда
на ищеца – общо в размер на 15 557 лева (частично предявен иск), ведно със
законната лихва от подаване на молбата до окончателното плащане на вземането
въз основа на Договор за задължителна застраховка – „професионална отговорност
на адвоката“, сключена на основание чл. 50 от ЗА и КЗ и на основание
разпоредбите на Кодекса за застраховане и задължението на застрахователя в тази
връзка.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на
страните по въззивно гр. дело № 790/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас
постъпилата въззивна жалба с вх. № 5200/31.01.2020г.
по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 38 от 03.01.2020г.,
постановено по гр. дело № 5484/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и
постъпилия писмен отговор от въззиваемата страна – М.Н.З. и писмения отговор на
конституираното в първоинстанционното производство в качеството му на трето
лице помагач на страна на ответника – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със
седалище гр. София.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.