М О
Т И В И
към присъда № 260001/01.10.2020
г., по НОХД № 223/2020 г. на РдРС:
С обвинителен акт Районна прокуратура- Перник, Териториално отделение- Радомир
е повдигнала обвинение по чл.183, ал.1 НК против Т.Т.Т., с постоянен адрес: ***, със
средно образование, Управител на „Р.“ ООД, женен, осъждан, с ЕГН:**********, за
това, че, за периода от месец ноември 2019 г. до месец март 2020 г.
включително, в гр.Радомир, като е осъден- със съдебна спогодба, вписана в
Протокол от 25.03.2019 г., одобрена с Определение от 25.03.2019 г., постановено
по гр.д. № . г., по описа на Районен съд-Радомир, влязло в законна сила на
02.04.2019 г., да издържа свой низходящ, а именно сина си- Е. Т. Т., съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 5 /пет/ месечни вноски по 180 лв.
Представителят на
Районната прокуратура поддържа така повдигнатото обвинение и по изложените
съображения в съдебно заседание пледира за признаване на подсъдимия за виновен,
като не му бъде налагано наказание, с оглед наличие на условията по чл.183,
ал.3 от НК.
Подсъдимият се признава за
виновен.
При дадената последна дума подсъдимия
не е изложил нови обстоятелства по същество.
Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
Т.Т. и свидетелката Й.З. живеели във
фактическо съпружеско съжителство в периода от месец април 2013 г. до месец
април 2018 г. През месец април 2018 г. свидетелката З. и подсъдимият Т. се
разделили. От съвместното им съжителство се родил техния син – Е. Т. Т., ЕГН **********.
Със съдебна спогодба, вписана в Протокол от
25.03.2019 г., одобрена с Определение от 25.03.2019 г., постановено по гр.д. № .
г., по описа на Районен съд-Радомир, влязло в законна сила на 02.04.2019 г., да
издържа свой низходящ, а именно сина си- Е.Т. Т., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5 /пет/
месечни вноски по 180 лв. независимо, че знаел за своето задължение да изплаща
ежемесечна издръжка за своя син, подсъдимият Т. съзнателно не изпълнил паричното
си задължение за издръжка, като за месец ноември 2019 г. до месец март 2020 г.,
включително, не заплатил 5 /пет/ месечни вноски в размер на 180 лева.
По делото е установено, че с вносни бележки от 09.03.2020 г. и 30.09.2020
г. подсъдимият Т. е внесъл по сметка на свидетелката З. сумата от 182.00 лв. и
1 623.24 лв. В съдебно заседание последната е заявила, че е получила по
банковата си сметка сумата от 1 623.24 лв.
Подсъдимият е осъждан.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, като взе предвид свидетелските показания
на Й.З., представените вносни бележки от 09.03.2020 г. и 30.09.2020 г на „Централна
Кооперативна Банка“ АД- клон Перник, както и от събраните по Досъдебно
производство № . г. по описа на РУ- Радомир писмени доказателства: протокол за
разпит на обвиняем /л.8/, искане и справка за съдимост /л.10-12/, писмо до ГД
„ИН“-София /л.13/, справка до РУ-Радомир /л.14/, справка от УИС на
Прокуратурата на РБ /л.15/, писма до Началника на Първо РУ-Перник /л.16-л.17/,
придружително писмо до РП- Перник /л.18/, Постановление на РП-Перник за даване
на указания /л.19-л.20/, свидетелски показания /л.21-22/, както и от
обясненията на подсъдимия. Така събраните доказателства са обективни,
последователни и взаимно кореспондиращи си.
Продължение по М О
Т И В И
към присъда №
260001/01.10.2020 г., по НОХД № 223/2020 г. на РдРС, /л.2/:
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прие, че подсъдимия Т.Т.Т. с деянието си, описано по-горе, е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.183,
ал.1от НК, тъй като, за периода от месец ноември 2019 г. до месец март 2020 г.
включително, в гр.Радомир, като е осъден- със съдебна спогодба, вписана в
Протокол от 25.03.2019 г., одобрена с Определение от 25.03.2019 г., постановено
по гр.д. № . г., по описа на Районен съд- Радомир, влязло в законна сила на
02.04.2019 г., да издържа свой низходящ, а именно сина си- Е.Т. Т., съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 5 /пет/ месечни вноски по 180 лв.
От обективна страна
деянието е извършено чрез бездействие- неизпълнение на задължението си за
плащане на издръжка за инкриминирания период.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимия е съзнавал
обществено-опасния характер на неплащането на издръжка, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал настъпването им.
Причини за извършване на деянието- незачитане на родителските си
задължения.
Смекчаващи отговорността обстоятелства- самокритично отношение към деянието, спомагане
разкриване на обективната истина.
Отегчаващи отговорността обстоятелства- няма.
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен по чл.183, ал.1 НК и като намери,
че е налице хипотезата на чл.183, ал.3 НК, а именно- деецът е изпълнил изцяло
задължението си преди постановяване на присъдата от първа инстанция, го призна
за виновен, като не му наложи наказание.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
Районен съдия: