Решение по дело №3808/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3490
Дата: 27 октомври 2022 г.
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20225330103808
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3490
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20225330103808 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба на Н. Г. К., ЕГН ********** от
гр.************** против „Вива Кредит” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“№28, бл.АТЦ“Силвър център“, ет.2,
офис 73Г, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. С
чл.26, ал.1 ЗЗД. Ищецът претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата от
Договор за паричен заем „***********************., по силата на която заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 95,26 лева за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем.
Ищецът твърди, че между страните е сключен посоченият договор, по силата на
който ответното дружество му е предоставило парична сума в размер на 300,00 лева.
Поддържа се, че атакуваната клауза е неравноправна, тъй като липсва еквивалентност
между таксата и извършената услуга от заемодателя и цели неоснователно обогатяване
на кредитора за сметка на длъжника, както и че тази такса представлява скрит разход
по договора и чрез нея се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Поддръжа, че
клаузата противоречи на добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Вива Кредит”
ООД, който оспорва иска по изложените подробни съображения. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Страните не спорят, че на *******г. са сключили договор за паричен заем, по
силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата 300,00 лева. Не се спори и
относно съдържанието на атакуваната клауза за заплащане на такса, намерила израз в
чл.1, ал.3 от договора.
Видно от съдържанието на представения по делото договор, за извършената от
1
кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем
заемателят се е задължил да заплати такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 95,26 лева. В ал.4 е предвидено, че тази сума ще
се заплаща разсрочено на равни части и ще се включва в размер на погасителните
вноски.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №* начин. Предвид чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Чл.10а от ЗПК дава възможност на
кредитора по договора за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, които нямат
пряко отношение към насрещните задължения на страните, а именно предоставянето
на паричната сума и нейното връщане, договорената лихва и падеж.
Така, както е уговорена в настоящия случай, допълнителната услуга по
експресно разглеждане на заявката за отпускане на заем, представлява по своята
същност „такса за усвояване на кредита“. Съкратената като време услуга за получаване
на заемните средства не е предоставяне на допълнителна услуга, тъй като липсва
конкретно задължение за кредитора. Ответникът предоставя кредитно финансиране по
занятие, неразделна част от която е разглеждането на заявките на потенциалните
клиенти. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този
смисъл след като ищецът е подал заявление за предоставяне на кредит като необходима
предпоставка за усвояване на паричната сума, то ответникът не следва да изисква
заплащане на такса за разглеждане на документите, независимо от това в какъв срок ще
ги разгледа. Отделно от това изискваната под формата на такса сума от 95,26 лева
представлява пряк разход по кредита и следва да участва при формирането на
годишния процент на разходите. Уговарянето й като отделно възнаграждение има за
цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера
на ГПР. Предвид чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна, съдът приема, че процесната клауза за допълнителна услуга в
случая е нищожна и не е породила правни последици. Искът е основателен и следва да
се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса.
Видно от представения договор за защита и съдействие, адв.С. К. Н. е оказал на
ищеца безплатна правна помощ по делото. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката следва
да се определи възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и на основание чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.
възнаграждение в размер на 300 лева.
По изложените съображения съдът

РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата от договор за паричен заем
*******************г., сключен между Н. Г. К., ЕГН ********** от гр.*************
като заемател и „Вива Кредит” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“№28, бл.АТЦ“Силвър център“, ет.2,
офис 73Г като заемодател, уговорена в чл.1, ал.3 и предвиждаща задължение за
заемателя за заплащане на сумата 95,26 лева – такса за допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, на основание заобикаляне на
закона.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“№28, бл.АТЦ“Силвър център“, ет.2,
офис 73Г да заплати на Н. Г. К., ЕГН ********** от гр.**************** сумата 50,00
лева – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“№28, бл.АТЦ“Силвър център“, ет.2,
офис 73Г да заплати на адвокат С. К. Н., БУЛСТАТ ********** с адрес на
упражняване на дейност: гр.*************** сумата 300,00 лева – адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3