СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 1547
по описа за 2019г. на СГС, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ищеца „Т.С.“
ЕАД срещу решение от 17.10.2018г., постановено по гр.д. № 22764/2018г. по описа
на СРС, ГО, 157, в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 319. 32 лв. до пълния предявен
размер от 808. 77 лв. – лихва за забава върху присъдената главница за доставена
топлинна енергия в размер на 3210. 86 лв., начислена за имот – ап. 59, находящ
се в гр. София, ж.к. *******за периода 01.05.2013г. – 30.04.2015г.
Жалбоподателят релевира възражения за
неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната част, поради
неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че съгласно чл. 32, ал. 1
от Общите условия, дължимите суми за топлинна енергия се заплащат в 30 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което за процесния
период е налице настъпила забава на ответника и същия дължи претендираната
мораторна лихва в пълния й размер. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да уважи иска за лихва за забава за разликата до пълния предявен размер
от 808. 77 лв., като му присъди разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата Р.И.С.
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице - помагач „Б.Б.“ ООД не
заявява становище.
Решението в частта за уважаване на
исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо в атакуваната част. Не е налице и нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е правилно като краен резултат. С оглед доводите в жалбата, следва да се
отбележи
следното:
По делото няма
спор относно качеството потребител на топлинна енергия на въззиваемия за процесния
период, респ. наличието на облигационно правоотношение между страните по
доставка на топлинна енергия, като и с оглед влязлото в сила решение в частта
за уважаване на исковете, предмет на въззивното производство е само размера на
иска лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия в размер на
3210. 86 лв. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предявен за сумата 808. 77 лв. за
периода 15.09.2014г. – 05.09.2017г.
За да отхвърли
частично иска за мораторна лихва за разликата над сумата 319. 32 лв. до пълния
предявен размер, СРС е приел, че за периода след 03.02.2014г. е приложима
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия, като предвид липсата на
доказване факта на публикуване на сметките на страницата на дружеството в
интернет, както и липса на изпратена покана, не е налице забава на длъжника.
В случая по отношение на
вземанията за процесния във въззивното производство период на иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - 15.09.2014г. –
05.09.2017г., са
приложими новите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД, одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила
от 12.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал.1 от новите ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 -дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.
Публикуването има характер на покана, като по делото не са ангажирани никакви
доказателства за осъществяване на този факт. По делото не се твърди и доказва
да е изпратена покана до длъжника по друг начин, поради което искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради липса на доказана забава на
длъжника.
Оплакването в жалбата, че
падежът на задължението е 30 дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят, е изцяло неоснователно, тъй като този падеж е регламентиран в Общите
условия, одобрени през 2008г., които са неприложими за процесния по делото
период.
Поради
съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение трябва да
бъде потвърдено в атакуваната част, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение.
При този изход на правния спор, право на
разноски пред въззивната инстанция има въззиваемата страна. Същата не е
направила искане за присъждане на такива, поради което съдът намира, че
разноски не следва да й се присъждат.
Съдът констатира, че в диспозитива на
обжалваното решение е налице допусната очевидна фактическа грешка, където
след сумата 319. 32 лв., вместо - лихва за забава върху главницата за потребена
топлинна енергия, е изписано грешно „лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение“, поради което след връщане на делото,
същата следва да бъде отстранена от компетентния СРС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 17.10.2018г., постановено по гр.д. №
22764/2018г. по описа на СРС, ГО, 157 в обжалваната част за отхвърляне на иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 319. 32 лв. до
пълния предявен размер от 808. 77 лв.
Решението в частта за
уважаване на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Б.Б.“
ООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.