Р Е
Ш Е Н
И Е № 72
гр. Пловдив, 07.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
СТАНИСЛАВ
ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА и на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЛАЗАРОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело
№ 65/2020 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 38706/30.12.2019
г. от Е.А.М. ЕГН ********** против решение № 1480/11.12.2019 г., постановено
по г. д. № 1596/2019 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлена
претенцията за осъждане П.н.Р.Б. да заплати сумата над размера от 3 000.00 лева
до пълния предявен размер от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от воденото наказателно производство – досъдебно производство № 163/2016 г. по описа на
РУ на МВР - А., пр. пр. № 352/2016г. по описа на РП – А., за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, което досъдебно производство е прекратено с постановление от 13.06.2016 г.
на РП – А., както и искането за заплащане на законната лихва върху главницата
за периода от 22.06.2016 г. до
15.07.2016 г.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното в съответните части и
да уважи предявените искове в пълен размер. Претендира разноски.
Ответник П.н.Р.Б. счита, че жалбата е
неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ.
Предявен от Е.А.М.
ЕГН ********** *** против П.н.Р.Б.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 30 000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
от воденото наказателно производство – досъдебно производство № 163/2016
г. по описа на РУ на МВР - А., пр. пр. № 352/2016г. по описа на РП – А., за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1
от НК, което е прекратено с постановление от 13.06.2016 г. на РП – А., ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 22.06.2016 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска.
В исковата молба се
твърди, че против М. е водено наказателно производство –
досъдебно производство № 163/2016 г. по описа на РУ на МВР - А., пр. пр. № 352/2016г.
по описа на РП – А., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 във
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, което досъдебно производство е
прекратено с постановление от 13.06.2016 г. на РП – А., влязло в сила на
22.06.2016 г. Тези
обстоятелства не са спорни и се доказват от приетите документи от наказателното
дело.
Наказателното производство против М. е
продължило около 4 месеца.
По отношение на ищеца е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 14.02.2016 г. – 18.05.2016
г. или 3 месеца и 4 дни.
Ответникът е направил възражение по на
чл. 5 от ЗОДОВ. Не са представени никакви доказателства, които да аргументират
извод за изключване или намаляване на отговорността на ответника.
При тази фактическа
обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004
г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен извод, че е налице хипотезата на чл. 2
от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата и П. следва да бъде осъдена
да заплати обезщетение за причинените вреди.
Спорът е за неговия
размер.
В исковата молба се
твърди, че, в резултат на воденото наказателно производство М. е претърпял
значителни неимуществени вреди, изпитал унижение и срам,
почувствал се смазан психически и се страхувал от постановяването на една
евентуална осъдителна присъда спрямо него, тъй като нямал изградени престъпни
навици. Дори след прекратяване на наказателното производство, поради понесения
психически тормоз, не могъл да спи. Станал раздразнителен, нервен, сприхав.
Чрез упражнената спрямо него репресия били нарушени основни негови човешки
права – правото на труд, на свободно придвижване и пътуване, на свободен личен
живот. Случилото се отразило негативно на отношенията с неговите близки,
съседи, приятели, които се отдръпнали и отчуждили, отнасяли се с недоверие към
него поради повдигнатото му обвинение в извършване на тежко умишлено
престъпление.
Видно от показанията
на свидетел П. (л. 134 – 135 от делото на ОС), същият е видял ищеца след
освобождаването от ареста. Бил отслабнал, жълт, стресиран, затворен, тревожен и
притеснен. Не споделял здравословни проблеми.
Видно от показанията
на свидетел Б. (л. 135 от делото на ОС), след излизането от ареста ищецът бил
доста зле: отслабнал, свит, изнервен, съседите го гледали пренебрежително.
Според заключението
на медицинската експертиза (л. 121 – 129 от делото на ОС), няма трайни
негативни следи върху психиката на М. от воденото наказателно производство и
същият е продължил нормалния си живот. Негативните изживявания не са довели до
сериозно увреждане на психическото и здравословно състояние.
Видно от
представената справка за съдимост (л. 96 – 97), към 2016 г., М. вече е имал налагане
на наказание по реда на чл. 78а от НПК и две влезли в сила присъди.
При тази фактическа обстановка: времетраенето
на наказателно производство, което е продължило в срок, който категорично влиза
в смисъла на понятието „разумен“, обвинение за престъпление, което е тежко, мярка
за неотклонение с висок интензитет „задържане под стража“, но за сравнително
кратък период от време,
личните
притеснения, липсата на медицински усложнения, предишната криминална активност (изживяванията
от процесното наказателно производство не са за първи път) и при приложението
на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 3
000.00 лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени
вреди от цялото наказателно производство и тази сума следва да бъде присъдена
на ищеца.
Не следва да се присъжда обезщетение за
забавено плащане за периода от 22.06.2016 г. до 15.07.2016 г. поради
погасяване след изтичане на тригодишна давност от момента на влизане в сила на
постановлението за прекратяване до датата на подаване на исковата молба и
направено възражение в тази насока.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което обжалваното решение, в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1480/11.12.2019 г.,
постановено по г. д. № 1596/2019 г. по описа на ОС –
Пловдив в частта, с която е отхвърлена претенцията на Е.А.М. ЕГН **********
за осъждане П.н.Р.Б. да заплати сумата над размера от
3 000.00 лева до пълния предявен размер от 30 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
воденото наказателно производство – досъдебно производство № 163/2016
г. по описа на РУ на МВР - А., пр. пр. № 352/2016г. по описа на РП – А., за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК, което досъдебно производство е прекратено с постановление
от 13.06.2016 г. на РП – А., както и искането за заплащане на законната лихва
върху главницата за периода от 22.06.2016 г. до 15.07.2016 г.
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: