Решение по дело №63894/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6964
Дата: 22 юни 2022 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20211110163894
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6964
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110163894 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на М. ЛЮДМ. П. против „Г.К.“ ЕООД
с която е предявен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 700,00
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в
размер на 6 дни, ведно със законна лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба в съда 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът излага твърдения, че по силата на трудов договор е полагал труд при
ответника на длъжността „главен готвач“ до м. октомври 2020 г. Посочва, че считано от
12.10.2020 г. със заповед на работодателя №24/09.10.2020 г. трудовото му правоотношение е
прекратено като е останало незаплатено дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 6 дни. Посочва, че размерът на брутното му трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец септември 2020 г. е в размер на
2338.82 лева. Претендира осъждането на ответника, включително и за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество не е депозирало отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде
установено от ищеца, че трудовото му правоотношение е прекратено, както и размера на
БТВ, получено за последния пълен отработен месец. Без значение за възникване на правото
на обезщетение е основанието за прекратяване, както и причините, поради които
полагащият се платен годишен отпуск е останал неизползван от работника.
В случая се установява по делото, че ищецът е заемал длъжността „готвач“ при
ответника като трудовото правоотношение е прекратено със заповед на работодателя
№24/09.10.2020 г., считано от 12.10.2020 г., което съдът приема съобразявайки официалната
удостоверителна сила на трудовата книжка, представена в заверено копие по делото. Видно
от същата основното трудово възнаграждение на ищеца в размер на 2338.82 лева.
Според приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което
съдът цени като обективно и вярно дадено, брутното трудово възнаграждение на ищеца за
1
последния пълен отработен месец – септември 2020 г. възлиза на 2591.41 лева. Изчислено е,
че при дължимо възнаграждение от 2591.41 лева за последния пълен отработен месец
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск възлиза на 777.42 лева. Ответникът,
който носи тежестта, не представи доказателства за ползването на отпуска за процесния
период или плащане на обезщетението за неползването му, поради което исковата
претенция е основателна. Следва да бъде отбелязано, че дължимостта на претендираното от
ищеца обезщетение е призната от работодателя в издадената от него Заповед
№24/09.10.2020 г. за прекратяване трудовото правоотношение. Искът е предявен е предявен
в по - малък размер от установения за дължим според заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, поради което и при съобразяване на диспозитивното начало в
процеса в полза на ищеца следва да се присъди претенидираната сума от 700.00 лева.
По разноските.
Право на разноски при този изход от спора има ищеца, който претендира без да е
представил доказателства за осъществяването на такива.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда държавната такса за иска в размер на 50.00 лева, както и сумата 150.00 лева –
депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.К.“ ЕООД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на М. ЛЮДМ. П. ЕГН********** с адрес: АДРЕС ап. 84 на основание чл. 224 КТ
сумата 700.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2020 г. в размер на 6 дни, ведно със законна лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба в съда 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „Г.К.“ ЕООД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 50.00
лева– държавна такса за производството и сумата 150.00 лева – депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2