МОТИВИ
по НОХД № 2118/2011 г.
Пловдивска
Районна Прокуратура е повдигнала обвинение
спрямо подсъдимите:
И.Б.П. за това, че
на 14.11.2010 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като
е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, в съучастие като извършител с Г.Н.И. ЕГН **********, е
отнел чужди движими вещи – електрожен марка „Кракра” на стойност 85 лв.,
бормашина марка „Енхел–ВВН” на стойност 112 лв., ъглошлайф марка „Райдер” на
стойност 53 лв. и професионална ножица за арматура на стойност 52 лв. или
всички отнети вещи на обща стойност 302 лв. - от владението на В.Г.Т. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196
ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б.”а”
и б.”б” от НК.
и Г.Н.И. за това,
че на 14.11.2010 г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с И.Б.П. ЕГН **********,
е отнел чужди движими вещи – електрожен марка „Кракра” на стойност 85 лв.,
бормашина марка „Енхел–ВВН” на стойност 112 лв., ъглошлайф марка „Райдер” на
стойност 53 лв. и професионална ножица за арматура на стойност 52 лв. или
всички отнети вещи на обща стойност 302 лв. - от владението на В.Г.Т. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194
ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Производството пред
настоящата инстанция е протекло без участие на акцесорни страни – граждански
ищци, като и частен обвинител.
Прокурорът в хода на съдебните прения поддържа изцяло
повдигнатите обвинения, като моли съда да наложи на подсъдимия П. справедливо наказание при условията на чл.
54 от НК, което да намали с 1/3 предвид процедурата, при която е протекло
производството, а именно лишаване от свобода в окончателен размер на около една
година и два месеца реално за П., а за Г. наказание при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. Б от НК пробация за срок от една година, което да включва
комплекс от задължителните пробационни мерки.
Подсъдимите
в съдебно заседание се признават за виновни по повдигнатите спрямо тях обвинения,
признават изцяло фактите и обстоятелствата, описани във внесения срещу всеки
един от тях обвинителен акт от страна на
Районна прокуратура Пловдив и са съгласни съдът да не се събира доказателства
за тях, поради което съдебното следствие е протекло при диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. Лично и чрез своите служебни защитници
подсъдимите молят съда да им бъде наложено снизходително и минимално наказание.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
И.Б.П. е роден на *** ***. Живее в същия град. Той е българин, български
гражданин. Не е женен. Осъждан. Има
завършено средно образование и ЕГН: **********.
Същият е бил
осъждан многократно, като от значение за правната квалификация на деянието
кражба, предмет на настоящото наказателно производство, извършено при условията
на опасен рецидив, се явяват следните
съдебни актове:
С присъда
по НОХД № 513/2004 г. по описа на ПРС, в сила от 23.03.2004 г., П. бил признат
за виновен за извършено на 18.03.2004 г. престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК и
осъден на наказание 6 месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което било отложено за срок от 3 г. на основание чл. 66
ал. 1 от НК.
С определение по НОХД № 532/2005 г. по описа
на ПРС, влязло в сила от 28.04.2005 г.,
бил признат за виновен за извършено на 12.03.2004 г. престъпление по чл. 194
ал. 1 от НК и осъден на наказание 8 м. „лишаване от свобода”.
С
определение по НОХД № 400/2005 г. по описа на ПРС, в сила на 24.10.2005 г., бил признат за виновен за
извършено на 11.03.2004 г. престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК и осъден на 1 г.
„лишаване от свобода”.
С присъда
по НОХД № 1078/2005 г. по описа на ПОС, в сила от 16.02.2006 г., бил признат за
виновен за извършено на 07.09.2004 г. престъпление по чл. 354а ал. 1 пр. 2 от НК и осъден на 6 м. „лишаване от свобода”.
С
определение по НОХД № 1206/2005 г. по описа на ПРС, в сила от 06.04.2006 г.,
бил признат за виновен за извършено в периода от 01.03.2004 г. до 17.03.2004 г.
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2 и т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26
ал. 1 от НК и осъден на наказание 1 г. „лишаване от свобода”.
С присъда
по НОХД № 1803/2007 г. по описа на ПОС, в сила от 19.03.2008 г., бил признат за
виновен за извършено на 08.07.2007 г. престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр.
чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. А и б. Б от НК и осъден на наказание 4 г.
„лишаване от свобода”.
Подсъдимият Г.Н.И. е роден на *** ***. Живее в същия град.
Той е българин, български гражданин. Не е женен. Не е осъждан. Има завършено средно
образование. Безработен е и има ЕГН: **********.
В ранните
часове на 14.11.2010 г. в гр. Пловдив двамата подсъдими И.П. и Г.И. решили да
извършат кражба на вещи с идеята да ги продадат впоследствие и с парите от
сделката да си купят хероин. Тъй като от няколко години те системно
употребявали наркотични вещества, спешно се нуждаели от средства, за да
задоволят тази своя нужда. Обикаляйки улиците на града в търсене на „подходящ”
за целта обект, двамата се озовали на бул. „Х. Б.” в гр. Пловдив, където на № **
вниманието им привлякъл неохраняем строеж. Последният бил собственост на свид. В.Т.,
който ползвал услугите на строителна фирма, чийто работници за улеснение
оставяли част от инструментите си на строителната площадка. Дейците се разбрали
помежду си да влязат в имота и в случай, че намерят и харесат в него оборотни
предмети и материали, да ги откраднат. Необезпокоявано, те проникнали в обекта
и докато И. наблюдавал за очевидци на деянието, П. изнесъл електрожен марка
„Кракра”, бормашина марка „Енхел–ВВН”, ъглошлайф марка „Райдер” и професионална
ножица за арматура. После двамата тръгнали с вещите към кв. “Столипиново”,
движейки се по ул. „В.”. Именно на тази улица, около 03.30 часа ги забелязал
свид. П.Я., който по това време отивал на работа. Освен, че познавал лично П.
като свой съсед, а И. визуално като негов приятел, на мъжа му направило
впечатление, че двамата носели в малките часове на денонощието електрожен,
бормашина и други вещи, които не успял да огледа добре. Към 06.00 часа подсъдимите
се срещнали със свид. В.И. *** и П. му
предложил за продан електрожена, бормашината и ъглошлайфа, обяснявайки, че
същите били техни. След кратко пазарене, имало сделка на стойност 150 лв.,
представляваща общата цена на всички инструменти. Извършителите изхарчили
парите съгласно първоначалното си намерение. Що се отнасяло до инкриминираните
движими вещи, електроженът станал предмет на покупко-продажба на пазара в кв. “Секирово”
на гр. Раковски с продавач свид. И. и купувач неизвестно лице, а ъглошлайфът и
бормашината били приобщени като веществени доказателства по делото след
предоставянето им от свид. И. с протокол за доброволно предаване и върнати
срещу разписка по-късно на собственика им. Последният научил за престъплението
от строителните работници, които същия ден, около 08.30 часа, отивайки на
работа, констатирали липсващите инструменти. За извършеното престъпно
посегателство върху личната му собственост, потърпевшият се жалвал в Шесто
РУ”Полиция” гр. Пловдив. С установяване самоличността на дееца се заел свид. М.
Л. - полицай при районното управление, който на 18.11.2010 г. призовал за
събеседване подсъдимите П. и И.. Пред него те признали съпричастността си към
стореното и разказали подробно и хронологично събитията.
По време
на извършените разпознавания на лица свид. И. разпознал по категоричен начин в лицето
на двамата подсъдими П. и И. момчетата, продали му срещу сумата от 150 лв.
електрожена, бормашината и ъглошлайфа.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство стоково-оценъчната експертиза, общата стойност на отнетите движими
вещи към момента на деянието 14.11.2010 г. възлизала на 302 лв.
Според преценката на съда наличните по делото
доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на
деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на
подсъдимите, извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят
изцяло от събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка,
Съдът приема за безспорно установена от самопризнанията на подсъдимите П. и И.,
дадени в съдебно заседание, от показанията на разпитаните в хода на проведеното
досъдебно производство свидетели В.Г.Т., П.Я. Я., В. Е. И. и М. Х. Л., преценени
за нуждите на настоящото производство на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, а
също така и събраните по делото писмени доказателства, приложени сред
материалите по досъдебното производство: протоколи за разпознаване на лица,
протокол за доброволно предаване, характеристични справки, справки за съдимост,
както и от заключението на назначената в хода на досъдебното производство
стоково-оценъчна експертиза.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, както и самопризнанието в СЗ на подсъдимите, като
обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал, като няма противоречие по главния факт от предмета на
доказване, което да наложи самостоятелния им анализ.
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимите са осъществили
от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението кражба. Подсъдимият П. – тези
на престъпление с правна квалификация по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1
вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б.”а” и б.”б” от НК, а подсъдимият И.
– на престъплението по чл. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Подсъдимият
П. ***, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, в съучастие като извършител с Г.Н.И. ЕГН **********, е отнел чужди
движими вещи – електрожен марка „Кракра” на стойност 85 лв., бормашина марка
„Енхел–ВВН” на стойност 112 лв., ъглошлайф марка „Райдер” на стойност 53 лв. и
професионална ножица за арматура на стойност 52 лв. или всички отнети вещи на
обща стойност 302 лв. - от владението на В.Г.Т. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна подсъдимият И. ***, в съучастие като
извършител с И.Б.П. ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи – електрожен
марка „Кракра” на стойност 85 лв., бормашина марка „Енхел–ВВН” на стойност 112
лв., ъглошлайф марка „Райдер” на стойност 53 лв. и професионална ножица за
арматура на стойност 52 лв. или всички отнети вещи на обща стойност 302 лв. -
от владението на В.Г.Т. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои - престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна - с действията си
подсъдимите са реализирали обективните
признаци от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително
намерение са отнели гореописаните вещи,
без съгласието на пострадалия, като са прекъснали досегашното владение върху тях.
Деянието им
е било осъществено под формата на съучастие като съизвършители, като и двамата
са взели участие в изпълнителното деяние при установяване на трайната
фактическа власт върху крадените вещи, за подс. П. деянието в конкретния казус
определено се явява квалифицирано и като извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на б. а и по б. б на чл. 29, ал. 1 от НК в контекста на
предишните му осъждания, подборно изброени по-горе.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
От
субективна страна - престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимите са е съзнавали общественоопасния характер на
деянието, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му
последици, като са съзнавали, че и друг действа за постигане на общия престъпен
резултат.
Съдът
намира, че всеки един от подсъдимите към момента на деянието е действал с ясна
представа за действията си, причинно-следствените връзки между тях и
отражението им върху другите, като действията му са последователни и
целенасочени с осъзнаване на това, че чрез
личната си деятелност, която извършва без външни въздействия - натиск
или заплаха, ерго без външна принуда, спомага за постигане на престъпния
резултат, като е контролирал своите действия съзнателно и адекватно, като независимо
че и двамата са наркотично зависими няма данни, че дейците не са могли да
разбират свойството и значението на извършеното.
С оглед на
посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимите престъпление,
като се съобрази с целите по чл. 36 от НК, както и със задължителните указания,
дадени в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, и тъй като е
задължително определянето на наказанието при условията на чл. 58 а, ал. 1 от НК, като намира, че наказанието за всеки един от тях следва да бъде определено
при условията на чл. 54 от НК, като съдът прие, че с оглед целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, в конкретния казус най
справедливо би било на подсъдимия П. да наложи наказание, ориентирано към
минималния размер на предвиденото наказание от две до десет години лишаване от
свобода, а именно наказание от три години лишаване от свобода, като намери, че
това наказание най-пълно съответства на смекчаващите отговорността
обстоятелства в конкретния случай, а именно изразеното разкаяние за случая,
оказаното съдействие, като същевременно отчита обстоятелството, че деянието е
осъществено при условията на съучастие и водещата роля на П., което завишава
каузалната му тежест. На основание чл. 58, ал. 1 от НК така наложеното на П.
наказание в размер на три години лишаване от свобода бе намалено с 1/3, като бе
постановено същият да изтърпи наказание в размер на две години лишаване от
свобода, при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, тъй като в случая не са налице
материално-правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, а деецът е многократно
осъждан и търпял наказания лишаване от свобода в пенетенциарни заведения.
При
преценка на обстоятелствата по смисъла на чл. 54 от НК и тъй с оглед на
посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия И., като се съобрази
с целите по чл. 36 от НК, както и със задължителните указания, дадени в
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, и тъй като
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58 а, ал. 1 от НК, то
при индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия И. по чл. 54 от НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства
изразеното съжаление за случая, чистото му съдебно минало, оказаното съдействие
на разследващите, а като отегчаващи
отчете обстоятелството, че деянието е извършено в съучастие с друго лице, което
завишава каузалната му тежест, отчете също така и лошите характеристични данни на подсъдимия в
контекста на неговото обкръжение от други криминално проявени лица, включително
употребяващи наркотици. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, съдът в настоящия си съдебен състав, счете, че в конкретния
казус наказанието на подсъдимия И. следва да се определи при условията на чл. 54
от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в санкционните
рамки от три месеца до осем години лишаване от свобода, като при съобразяване
на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, намери, че
следва да му се наложи наказание в размер на една година лишаване от свобода,
което се явява ориентирано значително под средния размер и към минимума на
наказанието лишаване от свобода, предвидено от законодателя. Според преценката
на съда именно това наказание се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, поради което е справедливо и съответства на
целите по чл. 36 от НК, като след редукцията, предвидена в разпоредбата на чл.
58А, ал. 1 от НК съгласно която така наложеното на подсъдимия наказание следва
бъде намалено с 1/3, съдът наложи на същия наказание в размер на осем месеца
лишаване от свобода. В случая са налице материално правните предпоставки на чл.
66, ал. 1 от НК и съдът намира, че така наложеното на подсъдимия И. наказание
осем месеца лишаване от свобода може да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, след влизане на присъдата в законна сила, тъй като целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване.
Съобразявайки обаче характера и обществената опасност на извършеното от
подсъдимия И. престъпление, данните за неговата личност и целите, които е
преследвал чрез осъществяването му, свързани със снабдяване със средства за
набавяне на наркотични вещества, обстоятелството, че не учи и не работи, не е
семеен и е в среда от криминално проявени лица, съдът намери, че на основание
чл. 67 ал. 3 от НК спрямо подс. Г.Н.И. следва да се постанови и пробационна
мярка – тази по чл. 42 А ал. 2 т. 2 от НК: задължителни периодични срещи с
пробационен служител в пробационната служба на чиято територия е настоящия
адрес на подсъдимия гр. Пловдив, ж. к. ”Т.”, бл.***, /подн.*/, вх.* , ет. *,
ап.* в изпитателния срок от ТРИ ГОДИНИ на условното му осъждане с настоящата
присъда. Този надзор над подсъдимия в изпитателния срок ще спомогне, според
становището на съда, той да
бъде откъснат от средата в която е попаднал
и заобикалящия го кръг лица - среда на лица с криминални прояви, които
очевидно не му въздействат добре в ежедневното поведение и злоупотребата с
наркотици от хероинов тип.
Причини за
извършване на деянието - незачитане на личната собственост и установените правила и норми за нейното
опазване, както и на правата и интересите на другите граждани, ниската правна
култура и желанието за облагодетелстване по неправомерен начин с цел закупуване
на наркотици. Подбуди - користни.
На основание чл. 189 ал.
3 от НПК съдът възложи на подсъдимите
заплащане на разноски по делото, от които всеки един от тях следва да
заплати сумата от по 12,50 лева по сметка на ВСС.
По изложените съображения, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.