Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 3113 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20263073 от 27.11.2020 г., постановено по гр. д. № 53567/2019 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, е признато за установено по отношение на ответника К.Х.Г., че в полза на ищеца „С.В.“ АД съществува вземане за сумата от 907, 57 лв., представляваща главница за ползване на ВиК услуги във водоснабден имот, находящ се в гр. София ж. к. „****“, ********, аб. № **********, за периода 08.08.2913 г. – 07.10.2018 г., както и сумата от 57, 93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.02.2016 г. – 07.10.2018 г., като е отхвърлен иска за заплащане на главница за ВиК услуги за разликата до пълния предявен размер от 1 497, 58 лв., като погасен по давност. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 440, 63 лв., представляваща сторени разноски в исковото и заповедното производство по ч. гр. д. № 2567/2019 г. по описа на СРС, 165 състав.С определение № 20023777 от 26.01.2021 г., постановено по горепосоченото дело, е допълнено решението в частта за разноските, като „Софийска вода“ АЗ е осъдена да заплати на К.Х.Г., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 41, 65 лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. д. № 2567/2019 г. по описа на СРС, 165 състав. Определението е влязло в сила, като необжалвано.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана
въззивна жалба от ответницата К.Х.Г.. Излага съображения, че решението в обжалваната
част е необосновано и неправилно. Изрично е оспорила качеството си на
собственик на имота, поради което в тежест на ищеца е да докаже това обстоятелство,
респ. че през исковия период не е извършено разпореждане с правото на
собственост. Счита, че представената справка от имотния регистър не съставлява
годно доказателство за принадлежността на правото на собственост и ползването
на процесния имот. По делото не е представен нотариален акт за имота. Счита, че по делото не е доказано
количеството на доставени ВиК услуги. По делото не е доказано, че е бил
уведомен писмено, че два от водомерите са били с изтекъл срок на метрологична
проверка, респ., че липсват пломби. Не са представени и доказателства, че му е
определен срок за отстраняване нередовностите на водомерите, както и че е
предупредена за последиците от неотстраняването им. Липсват доказателства за
заявени брой лица на адреса, за които да се начислява законосъобразно служебно
разход. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „С.В.“
АД.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че между страните съществува облигационно
отношение с предмет: доставка на ВиК услуги до имот с адрес: гр. София, ж. К. „****-1“,
********. По силата на чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи
или от съответния регулаторен орган. За исковия период по партидата на имота е
открита договорна сметка **********. За вземанията му е постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника,
че му дължи сумата от 1 497, 58 лв. – главница за доставена и потребени ВиК
услуги за периода 08.08.2013 г. – 07.10.2018 г., ведно със законната лихва от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сумата от 57,
93 лв. – мораторна лихва за периода 08.07.2013 г. – 07.10.2018 г. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Ищецът не е представил с
исковата молба договор за предоставяне на ВиК услуги. Не са представени и
доказателства, че е собственик или ползвател на процесния имот. Не са
представени и фактури за исковия период. Счита, че неправомерно ищцовото
дружество, при липса на законовите предпоставки за това, е анчислило сумите за
исковия период на брой обитатели, а не според отчетените показания на водомера.
Позовава се на изтекла погасителна давност.
На 17.01.2019 г. „С.В.“ АД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.Х.Г. за сумата от 1 497, 58
лв. - главница за периода 08.08.2013 г. – 07.10.208 г., както и мораторна лихва
в размер на 57, 93 лв. за периода 08.09.2013 г. – 07.10.2018, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от25.03.2019 г., постановено по ч.
гр. д. № 2567/2019 г. По описа на СРС, 165 състав, съдът е постановил исканата
заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 81, 11 лв., от които: 31, 11 лв. - държавна такса, както и
50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение
от длъжника К.Х.Г., с което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове
за установяване на вземанията си по исков ред.
Съгласно представената по делото справка по лице от
01.01.992 г. до 22.05.2019 г. от Служба по вписванията – София, за К.Х.Г.,
същата е придобила правото на собственост върху апартамент № 23, находящ се в
гр. София, ж. К. „********, с площ от 85 кв. м., по силата на договор за
продажба на недвижим имот, вписан на 01.08.2003 г.
От заключението на вещото лице инж. А.Ч.по
изслушаната съдебно – техническа експертиза, се установява, че процесният имот
се намира в район с изградена ВиК инфраструктура. В жилищната сграда, в която
се намира процесния апартамент, през 2016 г. е монтиран общ водомер, а в
апартамента са монтирани 3 водомера – два в банята, единият от които за студена
вода, със счупена и свалена пломба за отстраняване на теч и един водомер за
студена вода в тоалетната, без пломба. Двата водомера без пломба не съставляват
редовно средство за търговско измерване. Имотът е водоснабден. ВиК услугите са
измервани от трите водомера, монтирани през 2000 г. Отчитането е ставало на
всеки 3 месеца от проверител на оператора, като е имало и самоотчети, а през
останалото време са начислявани водни количества на база предходна консумация.
При следващ отчет са изравнявани.
Измереното и отчетено количество вода за процесния период е 873, 60 куб.
м. Стойността на доставените ВиК услуги с обем 873, 60 куб. м. е на стойност 1
672, 33 лв.Тя е в съответствие с отчетените и отразени в карнетите количества,
след което са издадени 64 броя фактури по утвърдените от КЕВР цени. По
партидата има старо салдо, отписване на дълг по съдебно решение и лихви.
Пред СРС е
изслушана и съдебно – счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице Е.С.се
установява, че за периода 08.08.2013 г. – 05.10.2018 г. размерът на начислената
сума за потребление на студена вода и отвеждане на отпадни води е в размер на 1
487, 58 лв. и начислени лихви за забава 57, 93 лв. Общият размер на
задължението възлиза на 1 555, 51 лв. За периода 22.10.205 г. – 05.10.2018 г.
за новия абонатен номер ********** е начислена главница в размер на 1 114, 73
лв. , а за периода 05.11.2015 г. – 05.10.2018 г. са начислени 950, 94 лв. за
потребление на студена вода. За исковия период ежемесечно е начислявано
потребление, съответно са издавани фактури. За процесния имот не се установяват
плащания за исковия период. Вещото лице
приема, че счетоводството на ищеца относно абонатните номера за процесиня имот
е редовно водено. Размерът на задължението за лихва от 06.11.2015 г. –
07.10.2018 г. върху сумата от 950, 94 лв. е в размер на 112, 93 лв. Размерът на лихвата за забава за периода
07.12.2015 г. – 07.10.2018 г. върху сумата от 942, 85 лв. възлиза на 115, 26
лв. Лихвата за забава за периода 08.01.2016 г. – 07.10.2018 г. върху сумата от
923, 45 лв. е в размер на 107, 51 лв. Лихвата за забава за периода 05.02.2016
г. – 07.10.2018 г. върху сумата от 907, 57 лв. възлиза на 103, 22 лв.
В чл.2, ал.3 вр. с чл.1, ал.1, т.1 от Общите условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в.“ АД
потребител по смисъла на същите може да бъде наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги. Собствениците или ползватели на имота се задължават
солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК услуги за времето на
наемното правоотношение с писмена декларация – съгласие. В чл.31 и чл.32 от
Общите условия на ищеца е предвидено, че В и К операторът издава ежемесечни
фактури, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Възражения
срещу определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат да се правят
писмено през ВиК оператора в срок от 7 работни дни, считано от датата на
получаване н фактурата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същите е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Спори
се между страните в производството дали за исковия период са обвързани от
облигационна връзка и съответно дали жалбоподателката е собственик на процесния
имот.
За установяване
на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот през исковия
период ищецът е представил справка по лице от служба по вписванията – София, която
не е оспорена. От нея се установява, че апартамент № 23, находящ се в гр.
София, ж. к. „****-******вх.А, е придобит от ответницата на 01.08.2003 г. и към
22.08.2019 г. не се е разпоредила с правото на собственост върху имота. Това налага
изводът, че за исковия период ищцата се легитимира като собственик на имота. По
делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят удостоверените в
справката обстоятелства, включително и такива, че ищцата се е разпоредила с
правото на собственост върху имота преди исковия период. Също така
установяването на принадлежността на правото на собственост не е ограничено
единствено с представяне на нотариален акт. Ето защо обоснован е изводът на
решаващия съд, че през исковия период ответницата се легитимира като собственик
на процесния апартамент № 23, поради което релевираните възражения от жалбоподателката
в тази насока са неоснователни.
По
изложените съображения въззивният съд приема, че страните в производството са
били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата
на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния
регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Нормата на чл.11,
ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
предвижда задължение за всички ВиК оператори да публикуват одобрени от КЕВЪР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един
централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество
заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения.
В случая ответницата
не се е възползвала от тази възможност, поради което следва да намери
приложение предвидената в нормата на чл.298, ал.1, т.2 ТЗ последица – общите
условия на ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в
чл.11, ал.7 и ал.8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги периоди (решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. №
683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015
г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др).
По изложените
съображения въззивният съд счита, че жалбоподателката има качеството на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през
исковия период, поради което поддържаните в тази насока възражения са
неоснователни.
Жалбоподателката
поддържа, че неправомерно стойността на доставените ВиК услуги е определена на
база един обитател в имота.
От заключението на
вещото лице инж. А.Ч.се установи, че стойността на доставените ВиК услуги през
исковия период за процесния апартамент № 23 е определена въз основа на отчет,
извършван на 3 месеца. Отчетът е извършван от проверител на оператора, както и
при самоотчети, като през останалото време са начислявани водни количества на
база предходна консумация и при следващ отчет са изравнявани. Така ищецът е
спазил изискванията на чл.35, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, като е съобразил реалното
потребление. Вещото лице е установило липсата на пломби на два от водомерите в
процесния апартамент. По делото обаче не са ангажирани доказателства, че тези
пломби не са били налице през исковия период. С оглед на това следва да се
приеме, че водомерите са били пломбирани през разглеждания период, поради което
ищецът законосъобразно е зачел показанията на водомерите при определяне на
реалното количество на доставените ВиК услуги. Съдът изцяло възприема изводите
на вещото лице инж. А.Ч.по изслушаната пред СРС съдебно – техническа
експретиза. Експертното заключение е обстойно и задълбочено обосновано, вещото
лице е използвало релевантните за поставените задачи материали. Същото изцяло
кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. Не са ангажирани
такива, които да разколебават доказателствената му стойност. Ето защо правилно
решаващият съд е възприел изводите на вещото лице при определяне стойността на
доставените ВиК услуги за разглеждания период.
Ответницата своевременно е релевирала по делото възражение за изтекла
погасителна давност, което е разгледано от решаващия съд. Във въззивната жалба
не са изложени оплаквания относно приложението на института на погасителната
давност с обжалваното решение. Ето защо и на основание чл.269 ГПК този въпрос
стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по
същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като ответникът по жалбата не
претендира сторените разноски във въззивното производство, такива не следва да
му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20263073 от 27.11.2020 г., постановено по гр. д. № 53567/2019 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено по отношение на ответника К.Х.Г., ЕГН**********, че в полза на ищеца „С.В.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, ж. к. „********съществува вземане за сумата от 907, 57 (деветстотин и седем лева и петдесет и седем стотинки) лв., представляваща главница за ползване на ВиК услуги във водоснабден имот, находящ се в гр. София ж. к. „****“, ********, аб. № **********, за периода 08.08.2913 г. – 07.10.2018 г., както и сумата от 57, 93 (петдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.02.2016 г. – 07.10.2018 г., за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 2567/2019 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав.
Решението, в частта, с която да отхвърлени предявените искове, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.