Решение по дело №3171/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1320
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20192120203171
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е

                       № 1320/ 30.10.2019 г.                           град Бургас

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд                      ХV наказателен състав

На двадесет и шести септември                                    2019 година

В публичното заседание в следния  състав :

                                            Председател :   ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                           Съдебни заседатели :      1.

                                                                   2.

Секретар Гергана Стефанова

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията Грънчев НАХ дело № 3171 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.Д. К, ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** против наказателно постановление НП № 18-0769-001361от 16.05.2018 год. на началник група към сектор  „Пътна полиция“ към ОДМВР - Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100/сто /  лева и лишаване от право да управлява МПС да срок от два месеца, на основание чл.179, ал.2 във вр. ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева.

Във въззивната жалба се излагат основания материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.

Административнонаказващият орган не изпраща представител. В съпроводителното писмо към административно наказателната преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

 Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Срещу жалбоподателя М.Д. Корти е съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН Д27864/16.02.2018, за това, че на 15.02.2018 г., около 21:40 часа, в гр.Бургас, по  ул.“Македония“ срещу № , управлявал л.а.“Мерцедес 280“ с рег. №А6507НА, като при извършване маневра излизане от реда на паркирани МПС причинил материални щети на паркиран л.а.“Фолксваген“ с рег.№. Вследствие на това настъпило пътнотранспортно произшествие с л.а.“Фолксваген“.  Жалбоподателят напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие, без да изпълни задълженията си като водач участник в ПТП. Водачът не изпълнил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, не уведомил контролните органи и напуснал местопроизшествието. Установен е допълнително от служители на полицията.

Съдържанието на акта било разяснено на нарушителя на немски и на български език и препис от него му е връчен срещу подпис. Жалбоподателят не възразил срещу констатациите в акта.

На основание съставения акт началник-група в сектор ПП към ОДМВР - Бургас с издал, атакуваното наказателно постановление, с което санкционирал нарушителя за извършени нарушения на чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП и  чл.179, ал.2 във вр. ал.1, т. 5 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство пред съда бе разпитан актосъставителя Д.А.А..

От показанията на актосъставителя, обстоятелствата в акта  и писмените сведения, съдът възприе фактическата обстановка описана в АУАН и наказателното постановление.

Описаната фактическа обстановка се приема въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна доказателствена сила, показанията на актосъставителя Д.А. и приложените писмени документи.

От тази фактическа обстановка съдът извежда следните изводи: Безспорно е, че жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие. Това е станало, поради неспазване на правилата за движение – не е осигурил достатъчно странично разстояние с друг участник в движението. Жалбоподателят М.Д. Корти напуснал мястото на транспортното произшествие. Съдът приема, че същият не е имал уважителна причина да направи това. Жалбоподателят не е се върнал на мястото на пътнотранспортно произшествие. Допълнително е бил установен и призован от контролните органи. Поради това съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП.

Жалбоподателят М.Д. К не оборил доказателствената сила на акта чрез представяне на съответни доказателства пред административнонаказващия орган или съда, при което следва да се приеме, че фактите са такива, каквито са описани в акта за установяване на административно нарушение. Редовно съставеният акт има доказателствена сила до доказване на противното. Следователно жалбоподателят следва да докаже, че обстоятелствата в АУАН са различни от приетите от административнонаказващия орган. Жалбоподателят не е доказал различни обстоятелства. Следователно съдът следва да възприеме, тези които са установени в хода на административнонаказателното производство .

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят М.Д. К е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като участник в ПТП нарушил задължението си по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП – „без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“.

За извършеното нарушение по чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП на М.Д. К са наложени наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС да срок от 2 месеца. Предвидените в закона наказания са лишаване от право да се управлява МПС – от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Административнонаказващият орган е наложил санкции, клонящи към минимума. Съдът счита, че наказанията са съответни на извършеното нарушение и личността на жалбоподателя.

За нарушението по чл.179, ал.2 във вр. ал.1, т. 5 от ЗДвП административнонаказващият орган е наложил  предвидената в закона санкция, а именно - глоба  от 200 лева. Санкцията е конкретно определена и не подлежи на съдебен контрол.

Съдът, счита, че наложените наказания са съответни на извършеното нарушение, на личността на водача и ще изпълнят целите на закона, предвидени в чл.12 на ЗАНН.

Съдът не споделя възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. В акта достатъчно ясно е описано, че жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие и е напуснал мястото на произшествието без да уведоми контролните органи. В акта ясно е формулирано обвинението срещу М.Д. К и то причиняване на пътнотранспортно произшествие и неизпълнение на задължението на водач, който има участие в пътнотранспортно произшествие. За същото нарушение жалбоподателят е санкциониран и с наказателното постановление.

В акта за установяване на административно нарушение, който в административно-наказателното производство има функцията на обвинителен акт, записано какво е нарушението на жалбоподателя. Следователно обвинението срещу жалбоподателя е ясно и точно формулирано и правото му на защита не е ограничено.

Не се споделя възражението, относно това, че  жалбоподателят не е разбрал за причиненото от него пътнотранспортно произшествие . Административнонаказателна отговорност се носи не само за умишлени деяния, но и за такива извършени по непредпазливост. Жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на последиците от деянието.

В заключение, отнасящо се и за останалите възражения в жалбата следва да се посочи, разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН, според която „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина”. Разглежданият случай е точно такъв. Безспорно е установено, че жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие и не е изпълнил задължението на водач, който има участие в такова произшествие.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р      Е     Ш     И   :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 18-0769-001361от 16.05.2018  год. на началник група към сектор  „Пътна полиция“ към ОДМВР - Бургас, с което на М.Д. К, ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес ***, на основание чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100/сто /  лева и лишаване от право да управлява МПС да срок от два месеца, на основание чл.179, ал.2 във вр. ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева.

 

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ:

 

ВО:К.А