РЕШЕНИЕ
№ 1713
гр. Пловдив, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламена Н. Славова - Милева
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско
дело № 20225330111913 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
срещу Г. С. Г.. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.153, ал.1, вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ
/Закона за енергетиката/, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, както и иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 163,84 лв.- главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от ********г. до *******
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от ******** г. до
окончателното й изплащане и сумата от 18,33 лв.- обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от **********
********** г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно
предприятие и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия за обособената територия на гр. П. Ответникът като собственик на
имот, находящ се в гр. П., ж.к. ******, бл. *****, вх. ****, ет. ****, ап.****
(ИТН:********) имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв
бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно
чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава
1
в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед сключения при общи
условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач, доставило на ответника, а търговецът за дялово
разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ АД разпределил топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, на обща стойност 163,84 лв., която
същият не заплатил. Начислено било и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода на забавата. Твърди се, че начислената на
ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие
с изискванията на ЗЕ и Наредба № ******* от ******* г. за
топлоснабдяването. Сочи се, че ответникът не изпълнил задълженията си да
погаси горните суми, поради което срещу него била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, връчена при условието на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обуславяло интереса на ищеца от настоящото производство. Моли
исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и
разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен
представител адв. В. М. депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло
исковете като недопустими, неоснователни и неподкрепени с достатъчно
убедителни писмени доказателства. Оспорва качеството на ответника на
потребител, както и ищецът да е доставил твърдяното количество топлинна
енергия. Оспорва размера на претенциите, във връзка с обема на доставената
енергия, спазването на нормативните изисквания при изчисляване на размера
на енергията и липсата на реален отчет. Твърди, че уредите за измерване на
топлинната енергия били неизправни и не е спазено правилото за редуциране
на технологичните разходи в абонатната станция. Сочи, че ищецът не е
уведомил потребителя, че количеството енергия, отдадено от сградната
инсталация, надвишава с повече от 50 % това за отопление. Възразява, че
дяловото разпределение не е извършено съгласно изискванията на
нормативните актове: за спазване изискванията за субекта, който да извърши
дяловото разпределени (твърди, че дружеството „НЕЛБО“ АД не е вписано в
регистъра по чл.139а от ЗЕ и не е избрано от клиентите – етажни собственици
да извършва тази дейност), както и за изчисляване дела на процесния имот в
потребената енергия при липса на реален отчет.Моли да се отхвърлят
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото и закона, съдът приема следното от фактическа и от правна страна.
Исковете са допустими. Правният интерес на ищеца се извежда от
издадената заповед за изпълнение за същите вземания, като заповедта е била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Установителните искове
2
са предявени в законоустановения едномесечен срок. Налице е съответствие
между основанията и размерите на вземанията между заповедта за
изпълнение и исковата молба.
Фактическият състав за възникване и изискуемост на вземането за
главница е изпълнен при осъществяването на следните юридически факти:
наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, определена от
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия като собственик на
процесния имот, както и от факта дали имотът се топлоснабдява от ищцовото
дружество; изпълнение задълженията на ищеца за процесния период, а
именно – че е била доставена и разпределена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация в твърдяното количество; настъпване на падежа за
плащане на цената на доставената топлинна енергия. За вземането за
обезщетение за забава е от значение настъпването на забавата на ответника.
Ищецът провежда пълно и главно доказване на разпределените му в
тежест обстоятелства. На първо място, установява се от представените от
ищеца нотариален акт за дарение и списъци на живущите в процесната сграда
– етажна собственост, в които фигурира подпис на ответника, че същият е
придобил процесния имот към ******г. и е продължил да живее в него и към
*****г. Тези писмени доказателства си кореспондират и съдът ги приема за
достоверни за установяване на сочените факти. Доколкото не се твърди да е
настъпила промяна в собствеността на имота, съдът приема, че ответникът е
останал собственик на имота и към процесния период.
Установява се още, че процесният имот е бил топлоснабдяван от ищеца.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което се цени
като изготвено мотивирано и съответно на останалите писмени доказателства,
приложени към исковата молба, през процесния период абонатната станция,
обслужваща жилищния блок, в който се намира имотът, е работила, като е
подавала топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Следователно, имотът е топлоснабдяван.
Установява се още от СТЕ, че в процесния период в имота е доставено и
разпределено количество енергия само за отдадената от сградната инсталация
енергия в размер на 1,446120 MWh, като начинът на разпределение и
начисляване на количеството енергия съответства на специалната методика от
приложимата нормативна уредба (Наредба № ******** и Наредба №
**********). В тази връзка неоснователни са възраженията на особения
представител, че тези правила не са спазени. Следва да се посочи още, че
липсата на реален отчет в имота, което се установява от СТЕ и не се отрича
от ищеца, не опорочава процедурата по разпределение и начисляване на
енергия, тъй като се касае за енергия, отдадена от сградната инсталация. В
случая в имота няма монтирани отоплителни тела към процесния период,
3
нито индивидуални разпределителни устройства или водомери за топла вода,
не е налице такава консумация, нито служебно начислени количества
енергия, което се установява от заключението на вещото лице. Доколкото
предмет на делото обаче не е доставена енергия за отопление или горещо
водоснабдяване, не е необходим, нито възможен реален отчет на енергията,
отдадена от сградната инсталация. Тя се разпределя съгласно чл.143, ал.5 от
ЗЕ пропорционално на отопляемия обем на имота измежду всички етажни
собственици. И това е правилно извършено според вещото лице. Реален отчет
е имало, но по общия топломер в абонатната станция и то ежемесечно, като
измереното количество от служители на ищеца, след приспадане за загубите
на енергия в абонатната станция, е подавано към разпределителното
дружество за разпределение по потребители. Следователно, установява се, че
са отчислени технологичните разходи при абонатната станция, противно на
възраженията на ответника. Неоснователен е и доводът касателно
дружеството за дялово разпределение „Нелбо“ ЕАД, доколкото се установява
от заключението на СТЕ, че именно то е водело топлинното счетоводство на
сградата в процесния период, т.е. избрано е от собствениците. Същото
дружество е било вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ в процесния
период, което е общо известен факт, поради публичността на регистъра.
Неоснователни са и останалите доводи на особения представител, доколкото
се установява, че уредите за измерване са били изрядни съгласно
представените от ищеца писмени доказателства за монтираните топломери в
процесния период и представени документи за годността им. Установява се
още от заключението на СТЕ, че енергията за сградна инсталация не
надвишава тази за отопление, поради което въпросът за уведомяване на
потребителите остава без значение. Всички коментирани доказателства си
съответстват и съдът прие установено въз основа на съвкупната им преценка.
От изложеното се установява качеството на ответника на клиент на
топлинна енергия, като собственик на процесния имот, както и че в процесния
период имотът е бил топлоснабдяван от ищцовото дружество. Въз основа на
тези обстоятелства между страните по делото е възникнало облигационно
отношение, регулирано от публично известни общи условия. Установява се
също вида и количеството на доставената топлинна енергия за претендирания
период, а именно - отдадената от сградната инсталация топлинна енергия,
към която съгласно представените от ищеца писмени доказателства и
съдебно-счетоводната експертиза се включва и такса за услуга дялово
разпределение на същата енергия в имот с ИТН **********, клиентски номер
**********, находящ се в гр. П., ж.к. „******“, бл.****, вх. ***, ет. ***, ап.
***. Ето защо се приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, стойността на
изразходваното количество топлинна енергия е общо 163,84 лв. (след
4
извършено прихващане). Съдът приема тези изводи, тъй като са направени
след изследване на всички доказателства по делото, вкл. заключението на
техническата експертиза, и цените на топлинната енергия, което личи от
мотивите на заключението и разпита на вещото лице в откритото заседание.
Установява се от приложените по делото общи условия, които са и
общо известни, че съгласно чл.34 месечната цена на потребената топлинна
енергия се заплаща в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Исковият период е от **************г. Първият месечен период
съгласно приложената справка на л. 5 от делото е от **********г.,
следователно падежът на първото месечно възнаграждение е на ********г.
Последният месечен период според същата справка е от *г*******. до
*********г., т.е. падежът за плащане е настъпил на ********г. Поради
настъпване падежа за плащане на всички месечни възнаграждения за
доставената енергия в процесния период, главната претенция, доказана по
основани и размер, се явява и изискуема към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК. Ответникът не твърди и не доказва плащане.
Поради изложеното искът за главница се явява изцяло основателен и следва
да се признае съществуването му, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – **********г. до окончателното плащане, като законна
последица от уважаване на иска.
Установява се съществуването и на вземането за обезщетение за забава
върху главницата, доколкото поради неплащане на падежа, от следващия ден
ответникът е изпаднал в забава, т.е. от ********г. за първата месечна цена на
топлинната енергия и от *********г. за последната месечна цена на
топлинната енергия. От приложеното препис-извлечение от сметка личи, че
се претендира обезщетение от по-късна дата след забавата – от *********г. за
първия месечен период и от *********г. за последния. Това е допустимо с
оглед диспозитивното начало. Обезщетението се претендира до датата преди
подаване на заявлението. За общия период на дължимост на обезщетението за
забава *********г. – ********г. се установява, че е настъпила забавата на
ответника, установява се и размерът на вземането съгласно заключението на
счетоводната експертиза – 18,33 лв. Ответникът не твърди и не доказва
плащане, поради което и този иск е основателен, доколкото съгласно чл.86 от
ЗЗД при неизпълнение на главното задължение на падежа, длъжникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият е
поискал и доказвал извършването на разноски, както следва, в исковото
производство: 75 лв. за държавна такса; 200 лв. – депозит за особен
представител, 150 лв. – депозит за ССЕ, 250 лв. – депозит на СТЕ. Поискано е
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., като определените в
5
Наредбата за заплащането на правната помощ граници са между 100 и 360 лв.
С оглед проведените две съдебни заседания, на които не се е явил
представител на ищеца и малкия материален интерес, макар и да са предявени
два иска, съдът намира за справедливо възнаграждението от 150 лв. В
заповедното производство са поискани и сторени 25 лв. за държавна такса и
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски ще се
присъдят в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.153, ал.1, вр. с чл.150,
ал.1 от ЗЕ, вр. с чл.79, ал.1,пр.1 от ЗЗД, както и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.86 от ЗЗД, че Г. С. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ******, бл.
****, вх. ***, ет. ***, ап.****, дължи на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК:*********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № ***********г. по ч.гр.д. № ********г. на ПРС, а именно:
сумата в размер на 163,84 лв. – главница, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена за периода ********1г. в обект на потребление,
находящ се в гр. П., ж.к. *********, бл. ****, вх. ***, ет. ***, ап.**** с
ИТН:*****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
********г., до окончателното плащане;
сумата в размер на 18,33 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода ************** г.;
ОСЪЖДА Г. С. Г. , ЕГН ********** да плати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК:********* разноските по делото, както следва:
в исковото производство - 75 лв. за държавна такса; 200 лв. – депозит за
особен представител, 150 лв. – депозит за ССЕ, 250 лв. – депозит на СТЕ и
150 лв. за юрисконсултско възнаграждение;
в заповедното производство - 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6