№ 166
гр. Велико Търново, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20224110201051 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Х. А., ЕГН:********** от гр.Л, ул., представлявана по
пълномощие от адв.О. Б. от АК гр.Плевен, против Наказателно постановление
№647159-F647605/13.07.2022г. на и.д директор ТД на НАП В.Търново, с което за
адм.нарушение и на основание чл.50ал.1т.5б.“б“ от ЗДДФЛ и на основание чл.80а ал.1 от
ЗДДФЛ му е наложено административно наказание глоба в размер на 94062.21 лева. В
жалбата се твърди,че е изтекъл срока по чл.34ал.1 от ЗАНН, тъй като не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен
АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя или в двугодишен срок от
извършване на нарушението. Процесният АУАН бил издаден на 13.04.2022год., след
проведено ревизионно производство по ЗВР на А. Х. А.. В хода на ревизионното
производство били извършени насрещни проверки на дружествата, в който ФЛ е съдружник
или акционер през м.11.2021год. такива констатации били направени и със съставен
констативен протокол от 13.08.2021год., който е присъединен към РД от 23.02.2022год. При
това всички насрещни проверки през м.11.2021год. са извършени от актосъставителя Н. Т..
В протокола №04001121017032-073-001/13.08.2021год., е констатирано, че А. не е
декларирал в ГДД предоставени заеми по периоди от 2015 до 2020год. към 31.12. на
съответната година. Предвид това били изтекли повече от три месеца от установяване на
нарушението. На второ място в НП не била посочена дата и място на извършване на
нарушението. Налице е неправилно приложение на материалния закон. Предоставените
средства било оформени с договори за овърдрафт, но имали характер на временна
1
финансова помощ по чл.134 от ТЗ, а не на заем. Твърди се алтернативно, че случаят е
маловажен. Отправено е искане за отмяна на НП и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.Б., жалбоподателят
поддържа жалбата си. Представено е писмено становище. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, чрез проц.представител гл.юрк.Хр.К., заема становище, че НП
е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. В хода на производство
не били допуснати процесуални нарушения. Правилно бил приложен материалния закон,
ФЛ е задължено съгласно чл.50ал.1т.5б.б от ЗДДФЛ в подадената ГДД да посочи
предоставените през текущата и предходните пет данъчни години парични заеми, ако
размерът на тези остатъци надхвърля общо 40хил.лв. Проц.представител оспорва
твърдението, че предоставените средства имали характер на допълнителна парична вноска
по чл.134 от ТЗ. При това в хода на ревизионното производство от проверяваното лице били
предоставени договори за заем/овърдрафт/ с всяко едно от процесните дружества. Едва след
съставяне на АУАН, като приложение към възражението, са предоставени решения на
общите събрания на дружествата, респ.едноличния собственик по реда на чл.134 от ТЗ. В
тези решения не били упоменати конкретни суми. При това чл.134 от ТЗ бил неприложим за
АД, а две от дружествата били с такава правноорганизационна форма. С оглед на това
независимо, че предоставените средства са отчетени по с/ка 499, това не изключва
обстоятелството, че са предоставени в заем. Проц.представител счита, че е спазен срока от
чл.34 от ЗАНН. Приобщеният към ревизионното производство протокол от 13.08.2021год.
констатира предоставените в заем парични средства на дружествата, но тази предхождаща
проверка не е имала за цел установяване на начина и естеството на предоставяне. При това
било посочено, че не са предоставени съответни документи от дружествата получатели.
Протоколът бил съставен от друг орган по приходите, а проверката имал различен предмет.
В самото ревизионно производство е изследван въпроса за характера на предоставените
средства. Нарушението е констатирано с изготвяне на ревизионния доклад на
23.02.2022год. Отправя искане за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано с акт за установяване на
административно нарушение №F647605/13.04.2022г., затова, че в хода на ревизионно
производство, възложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001121005142-020-001 /
09.09.2021, изменена със ЗИЗВР №Р-04001121005142-020-002 / 23.12.2021 г. е съставен РД
№ Р-04001121005142-092-002/23.02.2022 г., в който е установено, че лицето А. Х. А. с ЕГН
********** е предоставяло парични заеми на следните дружества: „Булпаркет" ООД с ЕИК
*********, „Елитхран" ЕООД с ЕИК *********, „Идилия Корект" АД с *********
„Компакт Пак" ООД с ЕИК *********, „ТУРИСТ БУЛ" ЕООД с ЕИК ********* и
„Хармония Груп" АД с ЕИК *********. На горепосочените дружества са извършени
насрещни проверки, в хода на които са предоставени извлечения от сметка 499 „ Други
кредитори" по партида „А. А.". Констатирало се, че към 31.12.2019 г. по представените
2
заеми са дължими следните суми към А. Х. А. от: „Булпаркет" ООД с ЕИК ********* - 57
993.62 лв. от 2016 г.; „Елитхран" ЕООД с ЕИК ********* - 149 527.00 лв. от 2019 г.,
„Идилия Корект" АД с ********* - 35 290.00 лв. от 2019 г. „Компакт Пак" ООД с ЕИК
********* - 364 407.04 лв. от 2018 и 2019 г. „ТУРИСТ БУЛ" ЕООД с ЕИК ********* -50
550.00 лв. от 2018 и 2019 и „Хармония Груп" АД с ЕИК ********* - 282 854.49 лв. от 2018 и
2019. От направената справка в ИС на НАП се установило, че лицето А. Х. А. с ЕГН
********** е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г. с вх. № 1100И0093935 / 08.04.2020
г. В подадената ГДД с вх. № 1100И0093935 / 08.04.2020 г. А. А. не е декларирал размерът на
непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през
предходните пет данъчни години парични заеми, който към 31.12.2019 г. са в размер на 940
622.15 лв.. Описаното е квалифицирано като адм.нарушение на чл.50ал.1т.5 Б.Б. от ЗДДФЛ.
Актът за установяване на административно нарушение е връчен на 30.05.2022год. на
жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан с възражения. Писмени възражения са
последвали и в законоустановения срок с приложения.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление №647159-F647605/13.07.2022г. на и.д директор ТД на НАП В.Търново, в
което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, относно
описание на твърдяното за извършено адм.нарушение и материалноправната квалификация.
В описателната част на НП е прието, че в подадената ГДД с вх. № 1100И0093935 /
08.04.2020 г. А. А. не е декларирал размерът на непогасените към края на данъчната година
остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични
заеми, който към 31.12.2019 г. са в размер на 940 622.15 лв.. Описаното е квалифицирано
като адм.нарушение на чл.50ал.1т.5 Б.Б. от ЗДДФЛ.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
В случая се касае за формално нарушение, на просто извършване, което е
довършено на датата, на която е следвало да бъде подадена годишна данъчна декларация по
чл.53 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.53 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в срок
от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, с
изключение на годишната данъчна декларация за лицата по чл. 51, ал. 1, която се подава в
срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода. А. А. е
подал ГДД за 2019год. с вх. № 1100И0093935 / 08.04.2020 г., която дата е приета от
контролния и наказващия органи за дата на извършване на адм.нарушение. При това
положение АУАН се явява издаден в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Същият е съставен
на 13.04.2022г., тоест след изтичане на двугодишния давностен срок от извършване на
административното нарушение, което е данъчно. Този срок започва да тече от датата, на
която е подадена ГДД с непълно съдържание на 08.04.2020год., както се твърди в
описателната част на АУАН и НП. Незаконосъобразността на АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН
3
е предопределила и незаконосъобразност на обжалваното НП.
Това налага отмяна на НП на формално основание. Безпредметно е обсъждане на
фактите по същество.
Съгласно чл. 63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП
страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният в чл. 143 и чл.144
урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт разноските за един адвокат се възстановяват от органа издал
отменения акт или отказ. При този изход на делото и с оглед искането за присъждане на
разноски, съдът на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН вр.чл.36 от ЗА вр.чл.18ал.2вр. чл.7ал.2т.4
от Наредба №1/2014год. за минималните размери на адв.възнаграждения следва да уважи
претенцията съобразно отменения размер на наложената глоба. В случая на жалбоподателя
следва да се уважи претенцията за разноски в размер на 2850 лева, която сума е под
минимума.
Отделно от това следва да бъдат възложени на наказващия орган направените
разноски от съда за назначената икономическа експертиза в размер на 213 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №647159-F647605/13.07.2022г. на и.д
директор ТД на НАП В.Търново, издадено срещу А. Х. А., ЕГН:********** от гр.Л, ул., с
което за административно нарушение на чл.50ал.1т.5б.“б“ от ЗДДФЛ и на основание чл.80а
ал.1 от ЗДДФЛ му е наложено административно наказание глоба в размер на 94062.21 лева
/деветдесет и четири хиляди шестдесет и два лева и 21ст./
ОСЪЖДА ТД на НАП В.Търново, да заплати на А. Х. А., ЕГН:********** от
гр.Ловеч, ул.»Бяло море» №11, направени по делото разноски за упълномощаване на
процесуален представител в размер на 2850.00 лева/две хиляди осемстотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА ТД на НАП В.Търново, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС В.Търново, разноски по делото в размер на 213.00/двеста и тринадесет лева/
за назначена икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщенията до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4
5