Р Е Ш Е Н И Е
№ 1542
гр. Пловдив, 11 август 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, второ отделение, Х-ти състав,
в открито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа адм. дело № 1564 по описа
на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба на “ОАЗИС-СТРОЙ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джеймс
Баучер” № 76А, ет. 3, представлявано от управителя П.Т.Т., чрез адв. Ш., със
съдебен адрес:***, против Ревизионен акт (РА) с № Р-16001617000101-091-001 от 05.11.2018г.,
издаден от С.Г. - началник на сектор в ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията и К.Я.
- главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик,
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 275 от 07.05.2019г. на на
директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив относно допълнително установено
данъчно задължение за данък върху добавената стойност за довнасяне в общ размер
на 1 269 386,20лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 254 407,14лв. Претендира се отмяна
изцяло на оспорения акт поради незаконосъобразност, по аргументи, изложени в
жалбата и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /Д“ОДОП“/ Пловдив, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Д., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Трифонова,
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес,
след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по
административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ревизионното производство е
възложено със ЗВР № Р-16001617000101-020-001 от 09.01.2017г., издадена от С.Г.
– началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват данъчни задължения по
ЗДДС за периода от 01.07.2016г. до 31.12.2016г. Определен е краен срок на
ревизията до 3 месеца, считано от връчване на ЗВР, което е направено надлежно
на 24.01.2017г. С последващи ЗИЗВР №№ 16001617000101-020-002 от 21.04.2017г.,
16001617000101-020-003 от 13.06.2017г. и 16001617000101-020-004 от 21.03.2018г.
(последните две издадени въз основа на заповеди №№ Р-16001617000101-ЗИД-001 от
13.06.2017г. и Р-16001617000101-ЗИД-002 от 20.03.2018г. на изпълнителния
директор на НАП) е определен краен срок на ревизията до 21.09.2018г.
В срока по чл. 117 от ДОПК е издаден ревизионен доклад
(РД) № Р-16001617000101-092-001 от 05.10.2018г., против констатациите в който
не е подадено възражение от РЛ. Въз основа на констатациите в РД е издаден и
обжалваният в настоящото производство РА № Р-16001617000101-091-001 от
05.11.2018г. ЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи от органите
по приходите, членове на ревизиращия екип С.Г., К.Я. и Р.Л. (разпечатки на л.
23 – 25).
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени
нарушения на процесуалните правила.
По делото е прието заверено копие на заповед № РД-09-1
от 03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, според която заповед
на С.Г. е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии. Представени
са и заверени копия на заповеди №№ РД-09-158 от 29.01.2016г., РД-09-332 от
28.02.2017г., РД-09-363 от 01.03.2018г. и РД-09-1801 от 28.09.2018г. на
директора на ТД на НАП Пловдив, в които
са посочени поименно длъжностни лица, които да изпълняват функциите на
ръководители на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сред които е посочена
К.Я. – главен инспектор по приходите.
При така делегираните на правомощия на органите по
приходите, издатели на РА, настоящият състав на съда намира, че процесният РА е
издаден от компетентни органи по приходите.
В тази връзка следва да се посочи, че според
Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на
Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия,
Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119,
ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата
по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за
Националната агенция за приходите), не е нищожен.
Предмет на спора по делото е допълнително начислен ДДС
в общ размер на 1 269 386,20лв., ведно с прилежащите лихви, при
следните направени констатации в РД: дружеството е
регистрирано по ЗДДС, считано от 23.04.2013г. Основната му дейност през ревизирания
период е строителство на жилищни и нежилищни сгради.
В хода на
ревизията е установено, че „Оазис-строй" ЕООД е издало фактури към 184 броя
физически лица по повод закупени от тях недвижими имоти /апартаменти, изби,
паркоместа и прилежаща земя/ в построени от дружеството жилищен комплекс „ОАЗИС
4", намиращ се в гр. Пловдив, район „Южен", ул. „Македония" №
107 и „ОАЗИС 6", намиращ се в гр. Пловдив, район „Южен". В отговор на
надлежно връчено ИПДПОЗЛ дружеството не представя екземпляри на сключените със
съответните физически лица предварителни договори за покупко-продажба на
недвижим имот и договор за строителство, както и платежни документи,
удостоверяващи реално осъществените от клиентите плащания по касов и/или банков
път във връзка с придобитите от тях недвижими имоти, намиращи се в жилищните
сгради на „ОАЗИС 4" и „ОАЗИС 6".
Независимо от това, при ревизията е установено наличието на извършени от
клиентите плащания по касов път в офиса на дружеството, по банкова сметка ***
„Оазис-строй" ЕООД, както и постъпили суми по банкова сметка ***
„Инвестбанк“ АД в общ размер на 1 382 489,47лв. и с титуляр Т.Х.Т. в
„Уникредит Булбанк“ АД в общ размер на 799 405,81лв.
Установено е, че
реално платените от клиентите цени (включително по банкови сметки на трети
лица) значително се различават от отчетените от ревизираното дружество продажни
цени.
За част от
сумите, платени по банкова сметка ***, са издадени фактури, отчетени са
приходите и е начислен дължимият ДДС, а друга част от сумите са преведени по
лични банкови сметки на трети лица - Д. и Т., като за не са издадени фактури и
не са начислени дължимите пряк и косвен данък. При анализ на данните в
представени от 13бр. лица (посочени в РД и в решението на горестоящия
административен орган) документи и писмени обяснения е направена констатация,
че с клиентите са сключвани предварителни договори, в които точно са описани
договорените условия и вноските за плащане. Независимо от така договорената
цена на недвижимите имоти, на лицата са издавани фактури на значително по-ниска
цена от посочената в предварителния договор. Въз основа на получените отговори
и представените документи /предварителни договори и плащания/, от анализа на
данните по представените нотариални актове е установено, че са получавани суми,
различни от фактурираните такива, касаещи извършените от ревизираното лице
сделки с недвижими имоти.
В резултат на
всичко гореизложено е направен извод, че се касае за неотчетен приход от
продажба на недвижимите имоти и че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1,
т. 2 от ДОПК.
Ревизиращите органи
по приходите са анализирали информацията и данните, съдържащи се в
представените от съответните физически лица квитанции, издадени от
„ОАЗИС-СТРОЙ" ЕООД, платежни нареждания за извършени преводи по банкови
сметки с титуляри Д. Д. и Т. Т., сключените предварителни договори за
покупко-продажба на недвижим имот и договори за строителство, сметки за платени
нотариални такси и писмени обяснения от физическите лица. По данни на
дружеството средната продажна цена за 1кв. м. жилищна площ е под 200лв., която
е по-ниска дори от тази, съгласно публично оповестените офертни цени.
При ревизията е
определена реално платената средна цена за 1кв. м. жилищна площ в размер на
728,35лв. без ДДС/, средна цена за 1кв. м. прилежаща земя в размер на 65,12лв.
/без ДДС/ и средна цена от 3 716лв. /без ДДС/ за 1 бр. паркомясто от 13кв. м.
Средни цени са определени на база представените от 13 физически лица
предварителни договори и реално извършените от тях плащания /по касов и банков
път/ във връзка с покупката на апартаменти, изби и паркоместа, намиращи се в
жилищните сгради „ОАЗИС 4" и „ОАЗИС 6".
Установен е
размер на определената по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане с
косвен данък за всеки един конкретен недвижим имот. Същата е изчислена като
приетата от ревизията средна продажна цена на 1кв. м. площ от съответния
недвижим имот е умножена по съответната квадратура на същия имот от всяко едно
лице. Получената стойност е намалена със стойността, за която „ОАЗИС -
СТРОИ" ЕООД е издало фактури през съответните данъчни периоди и разликата
е приета за данъчна основа за облагане с косвен данък. По този начин, за
данъчен период м. 07.2016г. е изчислен дължим ДДС в размер на
329 952,77лв.; за м. 08.2016г. – в размер на 72 115,76лв.; за м.
09.2016г. - в размер на 19 639,14лв.; за м. 10.2016г. - в размер на
43 100,29лв.; за м. 11.2016г. - в размер на 460 667,12лв. и за м.
12.2016г. – в размер на 343 911,12лв.
Като предмет на
доставката в една част от съставените първични счетоводни документи е отразено
- продажба на „право на строеж" за обекти: апартаменти и прилежащи изби,
заедно с идеалните части от общите части на сградата, както и прилежаща земя,
представляваща УПИ. Доставката е третирана като облагаема по общите правила на
ЗДДС, като ревизираното дружество в качеството си на доставчик е начислило ДДС
върху цялата фактурирана стойност.
Съгласно разпоредбата
на чл. 45, ал. 2 от ЗДДС /в приложимата редакция/ учредяването или
прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до
момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява
или прехвърля правото на строеж.
В хода на
ревизията по надлежния ред са събрани и приобщени към доказателствения материал
издадени от главния архитект на община Пловдив разрешения за строеж, както
следва:
-разрешение за
строеж № 61/04.03.2015г. за жилищен комплекс „ОАЗИС 4", „Етап - 2":
Секции „Г", „Д" и „Е", предвидени да се изградят в поземлен имот
идентификатор № 56784.536.1585 по кадастралните регистри на гр. Пловдив.
Издадено е и разрешение за ползване № ДК-07-Пд-69/03.06.2016г.;
-разрешение за
строеж № 217/09.09.2015г. за жилищен комплекс „ОАЗИС 4", „Етап - 3":
Секции „Ж", „3" и „И", предвидени да се изградят в поземлен имот
идентификатор № 56784.536.1585 по кадастралните регистри на гр. Пловдив.
Издадено е и разрешение за ползване № ДК-07-Пд-58/02.03.2017г.;
-разрешение за
строеж № 90/28.04.2016г. за жилищен комплекс „ОАЗИС 6", „Етап - 4":
Секции „А" и „Б", предвидени да се изградят в УПИ Х-261, кв. 7а по
плана на Южна индустриална зона -І и II част гр. Пловдив;
-разрешение за
строеж № 314/17.11.2016г. за жилищен комплекс „ОАЗИС 6", „Етап - 5":
Секции „В" и „Г", предвидени да се изградят в УПИ Х-261, кв. 7а по
плана на Южна индустриална зона -І и II
част гр. Пловдив.
Предвид
обстоятелството, че „ОАЗИС-СТРОЙ" ЕООД е издало фактури с предмет-продажба
на право на строеж за определени недвижими имоти след датите на издадените от
съответната общинска администрация разрешения за строеж, то въпросните доставки
следва да се третират като облагаеми по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
Като предмет на
доставката в друга част от съставените от дружеството фактури е посочено, че се
продават: самостоятелен обект от сграда /апартамент, ведно с изба/ и прилежаща
земя или паркомясто.
В хода на извършеното
ревизионно производство от РЛ е изискано представяне на документи, включващи не само
издадените от него фактури и съставени нотариални актове /НА/, но и сключени
между дружеството и физическите лица предварителни договори за покупко-продажба
на недвижим имот и договор за строителство, както и платежни документи относно
постъпилите по касов и/или банков път суми от купувачите на съответните
недвижими имоти. От страна на дружеството не са представени въпросните
договори, както и платежни документи, удостоверяващи реално извършените
плащания от неговите клиенти. От страна на част от клиентите (13 броя лица) са
представени документи и писмени обяснения, съгласно съдържанието на които от
дружеството са им издавани фактури за сумата от 1200лв., включваща стойността
на закупената земя /идеални части/ и на правото на строеж на апартаментите.
За останала сума
е заявено, че документ ще бъде издаден при издаване на акт- обрацец 16. Лицата
представят квитанции за извършени от тях плащания по касов път в офиса на
дружеството, като направените преводи с платежни нареждания са осъществени по
банкови сметки с титуляри лицата - Т. Т. /баща на П.Т.Т. - управител на
„ОАЗИС-СТРОЙ" ЕООД/ и Д. Д. Д.. Направен е извод, че плащането на сумите, посочени
в предварителните договори и договори за строителство е извършено от клиентите изцяло
към датата на съставяне на съответния нотариален акт /НА/, която съвпада с
датата на издадената от „ОАЗИС-СТРОЙ" ЕООД фактура, независимо, че в нея като
предмет на доставката са посочени „право на строеж" или „недвижим
имот" - апартамент, ведно с изба, паркомясто и прилежаща земя.
Установената от
ревизиращия екип себестойност на недвижимите имоти и прилежащите им обекти
превишават значително цената, посочена в нотариалния акт, поради което при
ревизията е направен извод, че не са налице доказателства защо определената и
реално заплатена цена по предварителните договори е била намалена многократно при
изповядване на сделките с нотариален акт. Видно от приложените НА, цената
определена в тях, не само не съответства на цената по предварителните договори,
но е по-ниска и от данъчната оценка на имотите. Това довежда до извода, че
обявената в нотариалния акт за продажба цена на имот е била симулативно
посочена и то като част от поредица действия за избягване на данъчно облагане.
Изповядване на сделка за покупко-продажба на недвижим имот на цена, по-ниска от
действителната, обосновава наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК. При анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК /тт.
1, 2, 3, 4, 6, 8, 10, 13 и 16/ е изчислена данъчна основа за облагане с косвен
данък, съответно дължим косвен данък за всеки един от данъчните периоди в
обхвата на ревизията.
В първото по делото съдебно заседание на
26.09.2019г. от страна на пълномощника на жалбоподателя е извършено оспорване
на представените в хода на ревизията документи от 13бр. лица, представляващи
предварителни договори, нотариални актове и документи за извършени разплащания,
представляващи т. 1 - 13 от РД, подробно описани в молба на л. 2103 – 2104.
Открито е производство по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с § 2 ДР на ДОПК
за оспорване истинността на посочените документи. На жалбоподателя е указана
тежестта на доказване на истинността на документите и в изпълнение на това
указание по делото е ангажирано изготвянето на съдебно - оценъчна (съдебно –
техническа) и съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебното заседание на 13.01.2020г. е
прието заключение по съдебно - оценителната експертиза (л. 2135 – 2262),
изготвено от вещото лице И.Г., с направено възражение за необоснованост от
процесуалния представител на ответника.
Вещото лице е дало следните подробни
отговори на поставените задачи: за ревизирания период от 01.07.2016г. до
31.12.2016г. за обектите в сградите на ЖК „Оазис 4“ втори етап, секции „Г“, „Д“
и „Е“ строителството е започнало на 03.04.2015г. и приключило на 03.06.2016г.,
т.е. апартаментите са въведени в експлоатация и представляват самостоятелни
обекти. Същото се отнася и за обектите в сградите на ЖК „Оазис 4“ трети етап,
секции „Ж“, „З“ и „И“, за които строителството е започнало на 09.09.2015г. и
приключило на 01.07.2016г.
За обектите в сградите на ЖК „Оазис 6“
четвърти етап, секции „А“ и „Б“ строителството е започнало на 28.04.2016г. и за
обектите в сградите на ЖК „Оазис 6“ пети етап, секции „В“ и „Г“ строителството
е започнало на 17.11.2016г., т.е. през ревизирания период обектите са на етап „право
на строеж“.
Идеалните части от дворното място при
прехвърлянето с нотариален акт са с пазарна стойност, която отговаря на
съответния процент от цялата пазарна стойност на имота.
При използване на метода на оценка по §
1, т. 10 от ДР на ДОПК вещото лице е посочило, че средната пазарна стойност на
апартаментите варира около 508 евро на кв. м за обект (в левова равностойност
993лв./кв. м), на парцела – 43 евро на кв. м (левова равностойност 84лв./кв.м),
на търговски обект – 609 евро на кв. м (левова равностойност
1 191лв./кв.м) и на паркомясто – 160лв. (таблица на л. 2140).
Вещото лице е посочило, че при
определяне на пазарната стойност по сравнителния метод правото на строеж е
компонента от пазарната стойност и не се натрупва допълнително. Поради тази
причина, правото на строеж се изчислява на 25% от пазарната стойност, а
останалите 75% се заплащат след приключване на грубия строеж, когато правото на
строеж се трансформира в самостоятелен обект. Допълнително в пазарната цена се
включва идеалната част от дворното място, но това е допълнителна сделка, която
не е задължително да бъде извършена.
В конкретния случай, строителят
прехвърля на всеки купувач идеална част от парцела и по този начин тази
стойност се отписва от стойността на изпълнителя. Пазарната стойност съвпада с
пазарната стойност на съответното УПИ. С прехвърляне на идеалните части собствеността
в парцела намалява, докато напълно изчезне след прехвърляне и на последните
идеални части.
Паркомястото представлява собственост
върху идеалните части от парцела, но с право на ползване на конкретно
определено петно (място) в свободната част от имота, незасегната от
строителството и от местата за преминаване и общо ползване. Налице е запазено
право на ползване с максимален коефициент 0,9.
При така направените уточнения е
извършена пазарна оценка на правото на строеж в обектите в ЖК „Оазис 6“ (л. 2141
– 2173 и л. 2233 - 2262) и в обектите в ЖК „Оазис 4“ (л. 2173 – 2233).
В съдебното заседание на 27.06.2022г. е
прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ),
изготвено от вещото лице М.М., с направено възражение за необоснованост от
процесуалния представител на ответника.
След анализ на представените по делото
доказателства, изчерпателно изброени в т. ІІ Проверени книжа и документи вещото
лице е дало следните отговори на поставените задачи: в таблици 1 и 2 по приложенията
към т. 1 от заключението (л. 2416 – 2458) вещото лице е обобщило информацията
за сключени предварителни договори за покупко – продажба на обособени имоти и
издадени нотариални актове за периода от 23.06.2016г. до 29.12.2016г. В
табличен вид са посочени купувачите, обектите, нотариалните актове и издадените
фактури с предмет недвижим имот, права на строеж и на ползване, идеални части
от поземлен имот, идеални части от поземлен имот, ползвани като паркоместа, и
фактури за извършени СМР. По отношение отговора на задачата за данъчната основа
и начисленият ДДС е посочено изрично, че такава информация не се съдържа в
предварителните договори за покупко – продажби и нотариалните актове – в тях
сумите на сделките е посочена като обща стойност. В т. 1 и т. 2 от задачите
няма изискване да бъдат установени сумите за извършените СМР, тъй като не са
част от стойността на недвижимите имоти, но при изчисления на задълженията по
ЗДДС и акцесорните задължения за лихви следва да бъдат съобразени стойностите
на начисления от РЛ ДДС по фактури, свързани с процесните имоти.
В тази връзка е използван подходът на
ревизиращия екип от общата сума на всички платени от купувачите суми по банкови
сметки на дружеството, в брой и по сметки на трети лица са приспаднати
стойностите на всички издадени на купувачите фактури. Подчертано е, че в
плащанията по сметки на трети лица не може да се посочи категорично дали са
само за стойността на закупените имоти или за довършителни работи.
Издадените фактури за продажба на
обособени обекти на клиенти на дружеството са намерили отражение в отчетните
регистри по ЗДДС (дневник за продажбите и справка – декларация за съответния
данъчен период). Видно от приложените по делото счетоводни справки за
издадените фактури за продажба са съставени счетоводни записвания по дебита на
сметка 411 Клиенти срещу кредита на сметки от гр. 70 Приходи.
В заключението (л. 2389) е посочена
конкретната приходна сметка от гр. 70, по която са отчетени издадените фактури,
съгласно утвърдения от дружеството сметкоплан: сметка 701 Приходи от продажба
на продукция (апартамент, магазин, изба, паркомясто) и 705 Приходи от продажба
на ДМА (земя).
В заключението (л. 2390 – 2391) е
посочено по отношение на кои от сделките в нотариалните актове е посочено, че
покупката е осъществена чрез банков кредит. По делото са налични договори за
банкови кредити, отпуснати от „Уникредит Булбанк“ АД, сключени със следните
лица:
-А.Г.А. и Е.Л.Л. – договор за ипотечен
кредит с пълна отговорност за физическото лице № 351/5562/44004305/16.11.2016г.
с размер на ипотечния кредит 40 000лв. Дължимата сума по предварителен
договор от 21.01.2016г. е в размер на 22 412 евро (левова равностойност
43 834,06лв.), а по нотариален акт – в размер на 7 900лв. Извършено е
плащане към жалбоподателя на 19.12.2016г. на сумата от 7 900лв. с
основание за плащане „покупка на апартамент в ***“;
-Л.К.Л. – договор за потребителски
кредит с пълна отговорност на физическото лице № 362/0773/44016249/16.11.2016г.
с размер на кредита 41 000лв. Дължимата сума по нотариален акт е в размер
на 7 900лв. Извършено е плащане към жалбоподателя на 19.12.2016г. на сумата
от 7 900лв., като няма приложени други документи, изясняващи усвояването и
разходването на кредита;
-Н.В.Б. – договор за ипотечен кредит с
пълна отговорност на физическото лице № 351/5558/43692232/09.11.2016г. с размер
на кредита 61 200лв. за покупка и ремонт на недвижим имот. Дължимата сума от
купувача по нотариален акт е в размер 10 900лв. и е заплатена по банкова
сметка *** „Оазис строй“ ЕООД с платежно нареждане от 19.12.2016г. Няма
представени документи каква част от отпуснатия банков кредит е за покупка на
имота и каква част – за извършване на ремонт. Няма и документи, изясняващи
усвояването и разходването на кредита;
Вещото лице е изготвило приложение към
т. 9 от заключението (л. 251 – 2522), в което е обобщена информацията за издадените
нотариални актове, фактури и извършените от купувачите преводи на парични
средства в брой и по банкови сметки на трети лица, без посочване на датите на
преводите и техните основания. Направен е експертен извод, че в някои от
банковите преводи като основание за извършеното плащане са посочени
индивидуализиращи данни за закупените имоти и те съвпадат с индивидуализиращите
данни на имотите по НА. В други преводи основанието за извършеното плащане е
посочено общо „покупка на имот“, без допълнителна информация за НА или фактура,
съдържащи индивидуализиращи данни за имота. Според вещото лице няма основание
за извършване на паричните преводи от купувачите на имоти, собственост на
„Оазис строй“ ЕООД по банковите сметки на трети лица, които не са страна по
сделките и не са собственици на имотите.
По отношение основанието за преводите
по сметките на Т. и Д. според експерта е много субективно да се определи дали
посочените в преводите данни отговарят на данните по НА и фактури. Без връзка с
нотариален акт може да се определи паричен превод за покупка на имот, в който
обаче недвижимият имот е описан с индивидуализиращи данни за ЖК, секция, етаж,
номер на имот. Информацията е обобщена в табличен вид в таблици приложение към
т. 5, част 1 и към т. 5, част 2 (л. 2459 – 2484 и л. 2485 – 2493)
В приложение по т. 6 от заключението (л. 2508 – 2514) вещото
лице е обобщило информацията за разплащания в брой от клиенти, документирани с
квитанции от ПКО, издадени от „Оазис строй“ ЕООД. Независимо, че ПКО не е
документ, с който се установява разплащане в брой (такива документи са ФБ от
ЕКАФП), в него се съдържат индивидуализиращи данни за купувача, имота,
поредност на вноската или авансово плащане и дата на плащане (в някои квитанции
не са посочени дати). Според експерта получените плащания в рамките на
ревизирания период са на обща стойност 72 957,45лв., а извън ревизирания
период и са извършени плащания от 7 лица, посочени в таблицата на л. 2395.
В приложение по т. 9 част 1 към
заключението вещото лице е обобщило информацията за постъпили парични преводи
по банкови сметки на „Оазис строй“ ЕООД, Т. Т. и Д. Д. съобразно вида на
сделките по НА – покупка на завършен недвижим имот – застроена площ, покупка на
право на строеж, покупка на право на ползване и покупка на паркомясто. Тази
информация се съдържа в издадените НА и фактури и е посочена в колони
„застроена площ“, „паркомясто“, „право на строеж“, „право на ползване“ или
„СМР“. Посочено е, че плащанията за паркоместа могат да бъдат установени точно
единствено когато е извършено отделно плащане именно за паркомясто. В повечето
случаи купувачите са извършили общо плащане за апартамент и паркомясто и в тези
случаи не може да се извърши разделяне на сумите.
При така възприетия от вещото лице
подход за формиране на средна продажна цена на база всички приети за платени
суми е изчислена средна продажна цена за 1кв/м, както следва:
-за УПИ – 86,72лв.;
-за застроена жилищна и търговска площ –
249,93лв.;
-за продадено паркомясто – 15,27лв.
По отношение на цената за кв.м.
паркомясто е направено уточнение, че в РД е посочена цена от 3 716лв. с
ДДС за 1бр., което е с площ между 13кв.м и 13,75кв. м. Разликата произтича от
това, че задачата е поставена да бъдат извършени изчисления на база на платени
суми. За голяма част от паркоместата не са установени плащания по сметка на
„Оазис строй“ ЕООД, а за друга част са платени като обща стойност за покупка на
апартамент или право на строеж.
По отношение датата на изискуемост на
данъка и данъчното събитие, вещото лице е извършило тълкуване на разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и е посочило, че данъчното събитие възниква на
по-ранната от двете дати – датата на прехвърляне на собствеността върху
имотите, която е датата на издаване на НА или датата на извършване/завършване
на услугата, която е датата на издаване на разрешение за ползване на обектите.
Съобразно данните в представените по делото доказателства и констатациите в
заключението на вещото лице по съдебно – оценъчната експертиза, експертът е
посочил, че са издадени разрешения за ползване за секции от „Г“ до „И“ в ЖК
„Оазис 4“ и за секции от „А“ до „Г“ в ЖК „Оазис 6“. За секции „Г–Е“ е издадено
разрешение за ползване на 03.06.2016г., т.е. преди ревизирания период, в
рамките на ревизирания период, а за останалите секции – извън ревизирания
период (през 2017г.). Информацията за извършената строителна услуга по
отношение на обектите в отделните секции се съдържа на л. 2401.
За да отговори на задачата за
изчисление на допълнителните задължения по ЗДДС като сбор от допълнителни
задължение по ЗДДС, изчислени върху данъчна основа, съставляваща размера на
установените като платени от купувачите суми през ревизирания период, за които
е прието, че представляват авансови плащания и допълнителни задължения по ЗДДС,
изчислени върху данъчна основа, съставляваща изчислената от вещото лице средна
продажна цена за всеки един от обектите – право на строеж, паркомясто и
самостоятелен обект, по отношение на които строителната услуга е завършена до 31.12.2016г.
вещото лице е изготвило приложение по т. 3.1 от допълнителните задачи (л. 2405).
При изчислението на дължимия ДДС на база
пазарните стойности, определени в заключението на вещото лице по СОцЕ е
изготвено приложение по т. 3.2 от допълнителните задачи (л. 2406).
При направените изчисления размерът на
допълнително дължимият ДДС във връзка с укритите приходи от продажба на недвижими
имоти възлиза на обща стойност 371 624,58лв., ведно с прилежащите лихви
към 05.11.2018г. в общ размер на 75 989,19лв. Конкретните размери на
данъчните задължения за съответните данъчни периоди в обхвата на ревизирания
период са посочени в таблица на л. 2402.
В разпита си в съдебното заседание по
приемане на заключението вещото лице е направило пояснения по заключението (л.
2525 гръб).
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Основното
възражение на жалбоподателя в настоящото производство е свързано с твърдяната
липса на доказателства, от които да може да се извлекат данни за облагане, като
се сочи, че в хода на ревизията от страна на приходната администрация не са
ангажирани безспорни доказателства за наличие на обстоятелства по чл. 122,
ал.1, т.2 ДОПК.
В тази насока, на първо място, съдът
съобразява законовото положение, съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, че при
извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в
производството по обжалване на ревизионния акт се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. В конкретния случай, според настоящия
съдебен състав, обосновано органите на приходната администрация са възприели
наличието на основание за провеждане на ревизия по особения ред по смисъла на
чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи или
доходи и определянето на данъчната основа и допълнително дължимия ДДС.
В
тази насока са данните, съдържащи се в приобщените в хода и към ревизионното
производство писмени доказателства, включително представените от 13бр. лица
предварителни договори и документи за извършени разплащания за закупени обособени
обекти. В хода на съдебното обжалване е открито нарочно производство по
оспорване истинността на тези документи по реда на чл. 193 от ГПК и е указано
на жалбоподателя, че той е носител на доказателствената тежест във връзка с
оспорването. В тази връзка, единствените ангажирани доказателства са
изготвянето на съдебно – оценъчна експертиза за пазарната цена на 1кв. м на
обектите в ЖК „Оазис 4“ и ЖК „Оазис 6“ спрямо степента на завършване на
строителството. Тук следва да бъде подчертано, че вещото лице е посочило средна
пазарна цена на 1кв. м на обектите, предмет на продажба, при използване на метода
по § 1, т. 10, б. „а“ от ДР на ДОПК, без използване за аналог на извършени
разпоредителни сделки с недвижими имоти в район „Южен“ на гр. Пловдив и без да
бъде съобразена информация за заплатените от клиентите суми за закупени право
на строеж, право на собственост върху идеални части от ПИ, право на собственост
и СМР. В този смисъл, необосновано е определена пазарна стойност на правото на
строеж на 25% от посочената от вещото лице пазарна цена, с обяснението, че 75%
от пазарната цена за обектите следва да бъда заплатена „на акт обр. 14“ . От експерта изцяло са игнорирани данните в събрани по делото
доказателства, а именно такива, представени от купувачи на недвижими имоти,
съгласно съдържанието но които от дружеството са им издавани фактури за сумата
от 1 200лв., включваща стойността на закупената земя /идеални части/ и на
правото на строеж на апартаментите. За останала сума е заявено, че документ ще
бъде издаден при издаване на акт обр. 16 (не както е прието в заключението акт
обр. 14). Лицата представят квитанции за извършени от тях плащания по касов път
в офиса на дружеството, като направените преводи с платежни нареждания са
осъществени по банкови сметки с титуляри лицата - Т. Т. /баща на П.Т.Т. -
управител на „ОАЗИС-СТРОЙ" ЕООД/ и Д. Д. Д.. Напълно е игнориран и фактът,
че плащането на сумите, посочени в предварителните договори и договори за
строителство е извършено от клиентите изцяло към датата на съставяне на
съответния НА, която съвпада с датата на издадената от „ОАЗИС-СТРОЙ" ЕООД
фактура, независимо, че в нея като предмет на доставката са посочени „право на
строеж" или „недвижим имот" - апартамент, ведно с изба, паркомясто и
прилежаща земя. В този смисъл, направеното разделение в процентно съотношение
на определената от вещото лице пазарна цена от 993лв./кв.м за жилищна площ е
изцяло произволно и непочиващо на каквито и да било обективни критерии.
Тази пазарна оценка се различава
значително от изчислената вещото лице по ССЕ средна пазарна стойност от
закръглено 249лв./кв.м при съобразяване на постъпилите плащания, с голяма
степен на условност при подхода на изключване на определени авансови плащания,
постъпили по банковите сметки на трети лица, различни от РЛ. Разликата между
двете стойности е изключително значителна, за да бъде обяснена единствено с
данните в обобщената таблица на процесните обекти, отчитаща етапа на
строителство на сградите.
Същото се отнася и до изчислените от
двете вещи лица пазарни стойности на паркоместа, които са съответно в размер на
160лв./кв. м в заключението на СОц.Е (л. 2140) и в размер на 15,27лв./кв.м в
заключението на ССЕ (л. 2397). Следва да бъде посочено, че в заключението на
ССЕ изобщо не са направени изчисления на цена на кв.м за търговски обект.
При така констатираните изключително
различни стойности на пазарните цени за 1кв.м за апартамент и паркомясто в
заключенията на вещите лица по СОцЕ и ССЕ настоящият съдебен състав намира, че
същите не могат да се използват за база за определяне на средна пазарна цена за
кв.м на продадените обособени обекти в ЖК „Оазис 4“ и ЖК „Оазис 6“ при различна
степен на завършеност на строителството. При изчисленията си двете вещи лица са
игнорирали стойностите на заплатени от купувачите суми в брой и по банкови
сметки на „Оазис строй“ ЕООД и на третите лица и различието им с продажните
цени, посочени в издадените от РЛ фактури. В заключението на вещото лице по ССЕ
се потвърждава, че съгласно отчетените в РЛ приходи от продажби пазарната цена
за кв. метър би била около 200лв., която стойност се различава значително от
публично оповестените офертни цени към неограничен кръг клиенти, които са в
порядъка между 340 и 380 евро за кв.м. В самото заключение на вещото лице по
ССЕ е направено пояснение (л. 2397), че средните пазарни, изчислени от нея, са
по-ниски от тези, изчислени от ревизиращия екип, но това се дължи на
спецификата на поставената от пълномощника на жалбоподателя задача за формиране
на средна продажна цена въз основа на всички платени суми, без уточнение дали
това е извършено в полза на дружеството или по банкови сметки на трети лица.
В тази връзка, следва да бъде
отбелязано, че действително няма никаква икономическа логика парични средства
от продажбата на определени права, стоки и услуги да бъдат превеждани в полза
на трети лица, различни от продавача, освен по причина укриване на приходи от
извършваната икономическа дейност. В хода на ревизионното производство са
събрани множество доказателства относно извършваните продажби на недвижими
имоти от жалбоподателя, включително НА от Служба по вписванията при РС –
Пловдив, както и предварителни договори за предоставяне на строителна услуга
към клиенти. Именно при обвръзката на извършените от клиентите плащания,
включително по банкови сметки на трети лица, са установени различия между
извършените плащания и продажната цена на конкретни недвижими имоти, което е
обосновало извод за наличие на укрити приходи от дейността на дружеството. В
случая не са ангажирани доказателства за неистинност на представените от 13бр.
лица документи – предварителни договори и документи за извършени разплащания,
което означава, че данните в тях подлежат на съвкупна преценка заедно с всички
събрани по делото доказателства, включително заключенията на вещите лица по
СОцЕ и ССЕ.
Когато
е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е
последица от проявлението на някой или някои от фактите, възведени в нормата на
чл.122, ал.1 от ДОПК, се прилага особеният ред за извършване на ревизионно
производство, същността на което е да се установят и анализират онези от
изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към конкретния
ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната
пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при
която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението.
В
конкретният казус се констатира, че органите на приходната администрация са
съобразили и са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя
обстоятелства, съгласно чл.122, ал.2 т.1-16 от ДОПК, като правилно са
анализирали и разгледали критериите, посочени в тази разпоредба, които са
позволили да се определи основа за определяне по възможно най-достоверния и
обективен начин на дължимите задължения по отношение на конкретния ревизиран
субект.
Съгласно
чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато е налице едно от следните обстоятелства, в случая по: т. 2 -
налице са данни за укрити приходи или доходи.
При
извършване на ревизията са спазени всички разпоредби, както на чл. 122, така и
на чл. 3, чл. 5 и чл. 6 на ДОПК. Съгласно чл. 3, ал. 1, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК
органът по приходите е длъжен в пределите на своята компетентност служебно и
добросъвестно да установява обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се
до правата, задълженията и отговорността на задължените лица. ДОПК предвижда
изключение от общия принцип - в определени случаи данъчното задължение да бъде
определяно чрез прилагане от страна на органа по приходите на установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него основа.
Жалбоподателят,
в хода на настоящото производство не успя да обори констатациите в РД и РА
относно установения в хода на ревизията факт, че са създадени различни
документи (предварителни договори от една страна и НА и фактури от друга) за
едни и същи продажби, с цел укриване на фактическата цена на продадените имоти.
Липсват несъмнени доказателства, които да сочат, че цената по предварителните
договори е била предоговаряна или променяна. Наред с доказаното плащане на
цената по нотариални актове, е доказано и още едно плащане - на капаро при
подписване на предварителните договори, с което се установява, че се надвишава цената по нотариалните актове.
Горното е достатъчно основание да се приеме, че цената по нотариалните актове
не е действителната цена на сделките.
В
нотариалния акт се констатира единствено фактът, че продавачът и купувачът по
договора са се уговорили единият да прехвърли собствеността на недвижимия имот
срещу задължението на другия да плати определена цена. В предварителния договор
за покупко-продажба също е договорена цена, част от която е била платена при
подписване на предварителния договор, а останалата част, че ще бъде заплатена
след сключване на окончателния договор, който е нотариалният акт. Записаното в
нотариалния акт относно извършено и получено плащане не сочи на освобождаване
купувача от задължението да заплати на продавача уговорената с предварителния договор
цена, като в тази връзка не са представени допълнителни споразумения, или
анекси за промяна на цената по предварителния договор.
Ревизиращият
екип, като е взел предвид направените от страните изявления в сключените
предварителни договори за стойността на цената, подкрепени и с останалите
писмени доказателства, правилно е приел, че действителната воля на страните е
била сключване на договор за покупко-продажба на конкретен недвижим имот на
стойност, посочена именно в предварителния договор. Сключването на окончателния
договор на по-ниска цена в тази насока е било извършено с цел заобикаляне на
закона, както и с цел начисляване на по-малък размер ДДС и отчитане на по-ниски
приходи. Последното от своя страна е достатъчно основание за извършването на ревизионно
производство по реда на чл. 122 от ДОПК с цел установяване и пълния размер на
дължимия корпоративен и косвен данък. НА е официален документ, удостоверяващ
единствено вещно-правния ефект на покупко-продажбата, т.е. правото на
собственост на приобретателя. По отношение на останалите факти, обхванати от
удостоверителното изявление на нотариуса, то същите се ползват с обвързваща
доказателствена сила само тогава, когато са извършени пред и от нотариуса. По
административната преписка и в настоящото производство не са представени
доказателства сумите по нотариалните актове да са били предадени от купувача на
продавача при подписването на самите актове и пред нотариуса.
В
тази връзка, настоящият съдебен състав намира подходът на ревизиращите органи
по приходите за изчислена средна пазарна цена от 728,35лв./кв. м за максимално
обективен и съобразен с всички събрани по делото доказателства, включително
публично оповестената информация от самото РЛ за продажни цени. Съгласно тази
информация средната продажна цена на кв.м от обособени обекти в ЖК „Оазис 4“ и
„Оазис 6“ се изчислява на 704,10лв./кв. м и се доближава максимално до
изчислената средна пазарна цена при ревизията. В заключението на вещото лице по
СОцЕ е посочена на средна пазарна цена на обособен обект, като същата е
определена в процентно съотношение на етап право на строеж и на етап на
строителство разрешение за ползване. Дори при този необоснован подход на
изчисления, за всеки един от обектите на продажба се констатира изчислена
по-висока пазарна цена от тази в заключението на ССЕ и тази, която би се
получила при анализ на стойностите в издадените от дружеството фактури. В
случая, по-правилният подход би бил за основа на бъдат използвани данните в
документите, представени от 13бр. лица за извършени от тях покупки на право на
строеж, апартаменти, изби, магазини, паркоместа и прилежащи площи и прилагане
на тази информация по аналогия при извършените покупки от останалите лица,
които или не са представили изисканите им документи и писмени обяснения.
Правилно
е определена и датата на данъчното събитие, съответно изискуемостта на данъка
за всеки един от данъчните периоди по начина, описан по-горе в настоящото
решение. В тази връзка, изводите на ревизиращия екип изцяло се потвърждават в
заключението на вещото лице по ССЕ, което следва да бъде кредитирано, в тази му
част.
Установените
по надлежния ред в хода на проведеното ревизионно производство приходи не са
отчетени в ОПР, ГДД и СД по ЗДДС и за тях не е начислен следващият се косвен
данък. Това налага необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване
на данъчна ревизия предвиден в чл.122 и следващите от ДОПК, който е приложим
във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на
съответния материален данъчен закон. В конкретния казус се констатира, че
органите на приходната администрация са съобразили основните правила за
облагане по ЗКПО и ЗДДС и при наличието на предпоставките, предвидени в нормата
на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя
обстоятелства, съгласно чл.122, ал.2, т.т.1 - 16 от ДОПК и по този начин
законосъобразно са определили размери на косвения данък. Законосъобразно са
установени и допълнителните задължения за лихви по главниците на публичните
задължения. При това положение, оспореният по делото РА, в тази си част, е
валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт се явява неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и
своевременно направеното искане, на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция)
същото възлиза на 14 101,38лв. (четиринадесет хиляди сто и един лев и
тридесет и осем стотинки).
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ОАЗИС-СТРОЙ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер”
№ 76А, ет. 3, представлявано от управителя П.Т.Т., чрез адв. Ш., със съдебен
адрес:***, против Ревизионен акт (РА) с № Р-16001617000101-091-001 от 05.11.2018г.,
издаден от С.Г. - началник на сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил
ревизията и К.Я. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив,
офис Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 275 от 07.05.2019г.
на на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив относно допълнително установено
данъчно задължение за данък върху добавената стойност за довнасяне в общ размер
на 1 269 386,20лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 254 407,14лв.
ОСЪЖДА “ОАЗИС-СТРОЙ” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер” №76А, ет.3, ЕИК *********,
представлявано от управителя П.Т.Т., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр. София, сумата от 14 101,38лв. (четиринадесет хиляди сто и
един лев и тридесет и осем стотинки), представляваща равностойност на
осъществената юрисконсултска защита.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: