Определение по дело №146/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 май 2019 г.
Съдия: Тонка Ванева Мархолева
Дело: 20192300500146
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И E                      

 

                                                                13.05.2019 г.                                                    гр. Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на тринадесети май 2019  година в закрито заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                                                            2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 146 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Й.А.Щ.  с ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. Н.М., ЯАК с адрес ***, офис 6 против Решение № 201 от 19.03.2019 г. на Ямболски районен съд по гр. дело № 3770/2018 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от ищеца претенции, представляващи:

1. негаторен иск, с който Щ. претендира да бъде осъден ответника Х.А.С. да преустанови неоснователните действия, с които му пречи да упражняват правото си на собственост върху недвижимия си имот, като предприеме необходимите действия и извърши всички необходими ремонтни действия за отстраняване на повредата във ВиК инсталацията отстрани на жилището му, намиращо се в гр. Ямбол, ж.к. „Зорница“, бл. 6, вх. А, ет. 8, ап. 22.

2. иск за обезщетение от непозволено увреждане, с който се претендира да бъде осъден ответника да заплати на Щ. сумата от 410,00 лв., представляваща стойността на необходими материали и СМР за отстраняване на причинените вреди.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства.

              На първо място въззивникът сочи, че  санитарните помещения в двете жилища - на ищеца и ответника, са разположени едно над друго, като още  2017 г. по стените в банята на ищеца се появили влажни петна около канализационната тръба. Счита, че въз основа на заключенията на СТЕ безспорно се установило, че причината за влажните петна по тавана и стените в банята на жилището на ищеца е теч, който е резултат от повреда в монтажния възел от PVC разклонителя, монтиран на вертикалния канализационен клон, където е присъединена отводна тръба на подовия сифон на банята на 8-мия горен етаж. Твърди се, че въпросният разклонител бил обща част, елемент от вертикалния канализационен блок, който отвеждал водите от баните на апартаментите от първи до осми етаж. ЯРС е отхвърлил иска за непозволено увреждане, тъй като е приел, че липсва причинно-следствена връзка и виновно поведение-действие на ответника, тъй като в етажната собственост общите части не са самостоятелни обекти. В тази връзка ищецът възразява, че видно експертизата пред първата инстанция, поради проблеми с оттичането на водата от тоалетната мивка, ответникът  открил мястото на присъединяване на тоалетната мивка с ВКК и това частично запушване не провеждало достатъчно водно количество за нормално ползване на тоалетната мивка. Поради това частично запушване било преработено присъединяването на тоалетната мивка към ВКК с гофрирана тръба на 8-мия етаж и са правени опити за отпушване на ВКК.

Поради тези опити на ответника за отпушване /набиване на тръбата надолу/ се е деформирала присъединената във ВКК чрез РVС разклонител Ф50/50, монтиран на ВКК. Уточнява, че ответникът с именно тези свои действия по отпушване на тръбата е допринесъл за деформиране на разклонителя, от който се появил течът. Признава, че вертикалният канализационен кран служи за общо ползване на всички собственици на индивидуални обекти, като от тази обща част ответникът притежава еднакви идеални части, т.е. също колкото ищеца, тъй като жилищата им са едно над друго и следователно с еднаква площ, поради което твърди, че в качеството му на собственик, притежаващ идеални части от вертикалния канализационен кран, ответникът носил отговорност за причинените на ищеца вреди в банята, коридора и спалнята на жилището му. Допълва, че етажен собственик отговаря спрямо друг етажен собственик за вредите от общите вещи в обем, който съответства на неговите права от общите вещи. Сочи още, че по делото не се установяват освобождаващи отговорността на ответника като собственик обстоятелства, а именно вредите да са следствие на случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица. В този смисъл моли за отмяна на решението и в частта, в която са присъдени сторените по в първоинстанционното производство разноски. Претендира за разноски и пред двете съдебни инстанции. Доказателствени искания не са направени.

Въззиваемата страна е уведомена за постъпилата въззивна жалба на 24.04.2019 г., като в срока по чл. 263 ГПК от е постъпил отговор от Х.А.С. чрез адв. В.,***. По отношение възраженията за материална незаконосъобразност на правните изводи и необоснованост на първоинстанционното решение, излага собствен правен анализ на приетите за установени факти от първата инстанция, като счита, че решението е правилно, че липсва установена причинна връзка между противоправно поведение на ответника и причинените вреди по апартамента на ищеца и че всеки би следвало да носи отговорност за свои лични действия. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция и не представя нови доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл. 262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.

В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл. 262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима, като подадена в предвидения в закона срок и отговаряща на изискванията на закона.

Мотивиран от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 04.06.2019 г. от 09,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

 

Приканва страните към спогодба.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.