Решение по дело №8933/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263343
Дата: 21 ноември 2022 г. (в сила от 21 ноември 2022 г.)
Съдия: Михаил Александров Малчев
Дело: 20201100508933
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично

заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:       Михаил Малчев

                                                                                  Божидар Стаевски

 

при участието на секретаря Алина К. Тодорова

като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 8933 по описа за 2020 година:

 

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 50732 от 25.02.2020 г., постановено по гр. д. № 21239/2019 г. на Софийски районен съд, 34 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, обективно, кумулативно и субективно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, че А.П.С. с ЕГН:********** дължи следните суми: сумата от 602.75 лв. - главница за ползвана топлинна енергия за периода от 01.5.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот - апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. „*****, с аб. № 026953, ведно със законна лихва от 23.о1.2019 г. /датата на депозиране на заявлението/ до изплащане на вземането; сумата от 65.48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 23.01.2019 г. /датата на депозиране на заявлението/ до изплащане на вземането; сумата от 43.91 лева - обезщетение за забава за периода от 14.9.2017 г. до 21.12.2018 г.; сумата от 10.98 лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.1.2016 г. до 21.12.2018 г., като е отхвърлен предявения иск за обезщетението за забава за разликата над сумата от 43.91 лева до пълния предявен размер от 44.11 лева.

Решението е обжалвано от ответника в пръвоинстанционното производство А.П.С. в неизгодните за него уважителни части. Изложените доводи в неговата въззивна жалба са за неправилност в обжалваната част на съдебното решение. Оспорва се изводът на районния съд за дължимост на вземанията на „Т.С.” ЕАД. Поддържа се, че липсва възникнало правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. Оспорва се наличието на валиден договор с „Т.С.“ ЕООД за дялово разпределение, поради което представените данни и отчети на уредите за отчитане на топлинна енергия от топлинния счетоводител са недостоверни. В тази насока доставената топлинна енергия до абонатната станция е разпределена незаконосъобразно. Моли се да се уважи въззивната жалба като се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира се присъждане на сторените разноски в съдебното производство.

Ответникът по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД , не е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивната жалба. С нарочна молба от 13.10.2022 г. въззиваемият изразява становище за неоснователност на въззвината жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Третото лице-помагач не е взело становище по жалбата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл. 106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на правото на собственост, респ. вещното право на ползване. В разглеждания случай е правилно прието от районния съд за безспорно между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК валидно възникналото договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответника — А.П.С. като собственик. От събраните в първоинстанционното производство доказателства, в това число договор с № 2050/25.02.2002 г., сключен между „Т.С.” ЕООД и ЕС на адрес: ***, споразумителен протокол за дялово  разпределение от 12.02.2002г. и заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, се доказва, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ на А.П.С. на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сграда етажна собственост при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка относно процесния период. Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно - счетоводната експертиза, което районният съд обосновано е кредитирал, за процесния имот доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. възлиза на сумата от 605.83 лева като експертът изрично е посочил, че за целия процесен имот сумата за ТЕ за БГВ е многократно занижена, тъй като водомерът е бил монтиран неправилно, поради което е следвало да се изчисли служебно ТЕ за БГВ на база брой потребители. От посоченото заключение на счетоводната експертиза се установява също, че за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за абонатен № 026953 сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като дължимата сума за доставената топлинна енергия е определена на 602.75 лева, а дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 65.48 лева. Предвид изложеното правилен се явява изводът на районния съд, че процесните установитни искове са доказани по основание и размер, като липсват данни длъжникът да е заплатил процесните задължения.

Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които са уважени предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.

Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба. Същите се основават на твърдения за липсата на валиден договор с „Т.с.“ ЕООД за дялово разпределение, поради което представените данни и отчети на уредите за отчитане на топлинна енергия от топлинния счетоводител са недостоверни, а доставената топлинна енергия до абонатната станция е разпределена незаконосъобразно. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от съответната ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата на договорните взаимоотношения между „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал.1, т.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.З, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на 139в, ал.З, т.4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В разглеждания случай се установява по категоричен начин, че услугата е била извършена.

Напълно неоснователни са и възраженията на въззивника, изтъкнати в проведеното открито съдебно заседание по делото и касаещи твърдения, че претендираните от „Т.С.” ЕАД суми се отнасят за друг апартамент, който не е негова собственост. Тези твърдения освен, че са недоказани, са и твърде бланкетни, за да бъдат обсъждани в детайли. Следва да бъде обаче посочено, че представената от С. съдебна практика не е относима към разглежданото съдебно производство и касае развивали се между същите страни но за различни периоди други съдебни производства. Тази съдебна практика изначално няма как да установи, че процесните вземания на „Т.С.” ЕАД се отнасят за друг топлоснабден имот, който не е собственост на С.. Както вече беше посочено, за безспорно между страните по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК  е било прието наличието на валидно възникналото договорно отношение за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент и качеството потребител на ответника — А.П.С. като собственик на този апартамент.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.

Воден от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 50732 от 25.02.2020 г., постановено по гр. д. № 21239/2019 г. на Софийски районен съд, 34 състав.

ОСЪЖДА А.П.С. с ЕГН:********** да плати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК:***** сумата от 100 лева - разноски по водене на въззивното производство.

 

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД - „Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2.