№ 3090
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория Недева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503740 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1455 от 01.02.2023 г., 138 с - в, ч. гр. № 36548/2022 г. е признава за
установено по предявени от „ЗАД А.“ АД с ЕИК : ******* срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК:
******* искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, че ответникът дължи още 251, 75 лв. - главница за регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 13017030100457 по застраховка „Каско“ за
вреди на лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № *******, причинени при ПТП на
20.01.2017 г. вследствие противоправно поведение на водач на л. а. „Рено“, с peг. № В
*******, чиято гражданска отговорност е застрахована от длъжника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва за
период от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и 76, 72 лв. - мораторна
лихва за период от 12.01.2019 г. до 12.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 1436/2022г. на СРС, 138 с - в.
Ответникът е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедното
производства.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ЗК „Л.И.“ АД, чрез
представителя му с доводи, че е постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон. Поддържа, че по делото са приети за установени предпоставките за
заплащане на застрахователно обезщетение по настъпилото ПТП, неговият механизъм,
вид и характер на щетите, включително противоправно поведение на застрахования
при ответника водач. Установено е също така, че по доброволен път дружеството е
заплатило 2 468, 25 лв. за отстраняване на щетите още преди завеждане на делото. От
САТЕ е установено, че е налице пълна щета, тъй като разходите за възстановяване на
1
МПС са повече от 70 % от стойността му. Счита, че от експертизата е установено, че са
налице запазени части на стойност 1 350 лв., като разликата между стойността на
запазените части и стойността на МПС е 2 205, 50 лв., а заплатеното от ответника
обезщетение е 2 468, 25 лв. Неправилно съдът е приел, че обезщетението следва да се
определи върху цялата стойност на автомобила без да се приспаднат запазените части.
Счита, че след приспадане на тези части заплатеното обезщетение покрива изцяло
среднопазарната стойност на причинените вреди към момента на настъпване на ПТП,
което води до неоснователност на претенциите. Моли да се отмени решението и да се
отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна - ищецът ЗАД „А.“ АД, не е подал отговор на въззивната
жалба по реда на чл. 263 ГПК. В съдебно заседание излага доводи за неоснователност
на жалбата. При постановяване на решението съдът е съобразил трайната практика по
въпроса за приспадане стойността на запазените части. По делото не са представени
доказателства тези части да са реализирани - продадени, нито е установено на каква
цена. Неоснователно се поддържа, че запазените части на определена стойност следва
да се приспаднат от застрахователното обезщетение. Моли да се потвърди решението.
Претендира разноски в за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Оспореното решение е валидно и допустимо постановено, поради което съдът
ще обсъди доводите, касаещи неговата законосъобразност. СРС е обсъдил подробно
доказателствата по спора, както и установената пред него фактическа обстановка.
Исковете, по които се е произнесъл СРС, са с правно основание чл. 422, ал 1
ГПК във вр. с чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството се развива след постъпило
в срок по чл. 414 ГПК възражение на ответника.
Съгласно чл. 411 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви
вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Регламентираното с тази норма право е регресно и суброгационно право по своя
характер.
В случая, както е приел и СРС от доказателствата по спора е установено, че
процесното ПТП от 14.06.2022 г. е настъпило в срока на действие на договора „каско“,
за което застрахователят - ищец е изплатил обезщетение за ремонтиране на
причинените от ПТП на застрахованото имущество щети, след което е встъпил в
правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден
има такива права. Механизмът на ПТП и причинно - следствената връзка с
причинените вреди се установява от доказателствата пред СРС, в това число от
заключението на неоспорената пред СРС съдебно - автотехническата експертиза и
протокола за ПТП, съставен по надлежния ред. Не е опровергана презумцията за
виновно причиняване на вредите от застрахования при ответника водач по „гражданска
2
отговорност“.
Установява се, че на 11.07.2017 г. ищецът е заплатил на застрахования при него
тотално увреден автомобил обезщетение в размер на 2 720 лв. за претърпени от ПТП
вреди, в това число 15 лв. ликвидационни разходи. Установява се и не е спорно, че
разходите за ремонта на МПС са били повече от 70 % от действителната му стойност,
при което е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
По изложените съображения в съвкупност, обоснован е извода на СРС, че на
основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на застрахования
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на
вредата и има право да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение в
пълния претендиран размер.
Не е също така спорно, че ответникът е изплатил по регресната претенция
обезщетение в размер на 2 468, 25 лв. на 01.11.2017 г., за което са представени
доказателства.
Единствения спорен въпрос пред въззивния съд е дали е останал незаплатен от
ответника остатък на обезщетението и следва ли да се приспаднат запазените части на
МПС от обезщетението, заплатено от застрахователя ищец. По този въпрос,
настоящият състав намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата
на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно, ал. 2 на същата норма - за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната
стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е.
по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан
от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в този
смисъл практиката на в ВКС решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
І ТО, решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59 от 6.07.2017 г. на
ВКС по т.д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т.д.
№ 1586/2013 г., II т.о., ТК и др.)
Съгласно разпоредбата на чл. 390 КЗ, критерият за тотален характер на щетата
не е техническата възможност за възстановяване на лекия автомобил в състояние преди
настъпване на застрахователното събитие, а икономическата нецелесъобразност на
изпълнението на ремонтните работи, необходими за привеждането му в това
състояние, поради това, че тяхната стойност надвишава нормативно определения
процент от 70% от действителната му стойност към датата на увреждането.
В случая, според приетата без възражения САТЕ, стойността на увреденото
МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 3 555. 50
лв., при което вещото лице е дало заключение, че разходите за ремонта на МПС са
били повече от 70 % от действителната му стойност и е налице тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Според експертизата запазените части в случая са в
размер на 1 350 лв.
Въззивният състав намира за основателно възражението на ответника, че при
3
определяне размера на дължимото обезщетение от действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП следва да се приспадне стойността на запазените части.
Това е така, тъй като запазените части нямат качеството на увредено имущество и на
застрахования не се дължи обезщетение за тяхната равностойност. За застрахования,
като техен собственик, съществува възможността да реализира приход на парични
средства чрез продажбата им, което е релевантен начин за обезщетяването му за
повредата на автомобила като цяло. Съгласно съдебната практика, приспадането на
стойността на запазените части, при определяне на застрахователно обезщетение за
тотална щета, е израз на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Приспадането на стойността на запазените части се основава на идеята, че тези части
могат да се реализират на вторичния пазар и срещу същите да се получи насрещна
престация, като по този начин загубите се компенсират с ползите/придобитата
насрещна престация.
Предвид направените изводи, след приспадане на стойността на запазените
части в общ размер от 1 350 лв. според САТЕ, от стойността на увреденото МПС към
момента на настъпване на застрахователното събитие - ПТП, което е в размер на 3 555.
50 лв., се получава дължимо от ответника обезщетение от 2 205, 50 лв. Тъй като
ответникът е доказал, че е заплатил обезщетение в размер на 2 468, 25 лв. на 01.11.2017
г., следва да се приеме, че в полза на ищеца е изплатено цялото дължимо обезщетение
за имуществени вреди от процесното ПТП.
В обобщение следва, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Доколкото не се дължи обезщетение по главния иск, неоснователен и
акцесорния иск за установяване на вземания за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
размер на 76, 72 лв. за период от 12.01.2019 г. до 12.01.2022 г.
Понеже изводите на въззивния състав не съвпадат с тези на СРС, решението
следва да се отмени и исковете да се отхвърлят изцяло.
Решението следва да се отмени и в частта по присъдените в полза на ищеца
разноски за СРС. Предвид промяна в изхода от спора разноски за СРС следва да се
присъдят в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК в размер на
100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 70 лв. за вещо лице.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищеца. Съдът намира, че в полза
на ответника следва да се присъди 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за СГС и
държавна такса в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1455 от 01.02.2023 г., 138 с - в, ч. гр. № 36548/2022 г., с
което е признато за установено, по предявени от „ЗАД А.“ АД с ЕИК : ******* срещу
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: ******* искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл.
411 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи още 251, 75 лв. - главница за
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
13017030100457 по застраховка „Каско“ за вреди на л. а. „Ауди А 3“, с рег. № *******,
причинени при ПТП на 20.01.2017 г., вследствие противоправно поведение на водач на
4
л. а. „Рено“, с peг. № В *******, чиято гражданска отговорност е застрахована от
длъжника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва за
период от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и 76, 72 лв. – лихва за забава
за период от 12.01.2019 г. до 12.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 1436/2022 г. на СРС, 138 с – в и ответникът е
осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедно производства, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД А.“ АД с ЕИК : ******* срещу ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК: ******* искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи още 251, 75 лв. -
главница за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
13017030100457 по застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Ауди А 3“, с рег.
№ *******, причинени при ПТП на 20.01.2017 г. вследствие противоправно поведение
на водач на л. а. „Рено“, с peг. № В *******, чиято гражданска отговорност е
застрахована от длъжника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законна лихва за период от 12.01.2022 г. – подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и 76, 72 лв. - лихва за забава в периода 12.01.2019 г. - 12.01.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 1436/2022
г. на СРС, 138 с – в
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД с ЕИК : *******, с адрес : гр. София, ул. „*******
*******, да заплати на „ЗК Л.И.“ АД, *******, с адрес: гр. София, бул. „*******
*******, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, разноски, както следва : за СРС : в
размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 70 лв. за вещо лице, а за СГС в
размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 50 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5