Р Е
Ш Е Н
И Е № 93
гр. София, 15.07.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 109 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
В.П.Б. с ЕГН /пълнолетна след
16.12.2019 год./ и Г.П.Б. с ЕГН, и
двамата от гр. Б., са предявили срещу „З” АД, ЕИК обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., ДВ бр.102/29.12.2015
год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ,
бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение в размер на по
50 000 лева за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, настъпили вследствие смъртта на тяхната сестра Р.П.Б.
с ЕГН, починала в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2014 год. около 06.30
часа в района на 29 + 230 км на път III-161, между гр. Б. и с. Л., по вина на К.П.Л.
с ЕГН– водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „190Д“, с ДК № СО 2663
ХА, със застрахователна полица № 22114002294773 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 09.09.2014 год. до 09.09.2015 год., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от деня на увреждането, 23.09.2014
год., до окончателното им заплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски
хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото
на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 23.09.2014 год.
около 06.30 часа Р.П.Б. пътувала на предна дясна седалка в лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „190Д“, с ДК № СО 2663 ХА, управляван от К.П.Л. Водачът на
лекия автомобил се движел по път III-161, в посока от гр. Ботевград към с
Литаково, Софийска област, когато в района на 29+230 км, при преодоляване на десен
завой, вместо да последва траекторията на платното за движение и да предприеме
действия за завиване вдясно с автомобила, продължил движението си направо,
преминал през лентата за насрещно движение, напуснал пътното платно и се ударил
челно в дънер на високо дърво. В резултат на ПТП починала Р. П.Б., сестра на
ищците.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие било
образувано НОХД № 790/2016 год. на Софийски окръжен съд, като с присъда №
33/08.12.2016 год., влязла в законна сила на 24.12.2016 год., водачът К.П.Л. бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал. 1, б.„в“, предл.1-во във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
Твърди се, че отношенията между ищците и починалата им
сестра били основани на силна обич и привързаност. Между тях съществувала
изключително силна емоционална връзка. След трагичната гибел на сестра си
ищците изпаднали в тежко емоционално състояние, не желаели да разговарят с
никого. Станали напрегнати, изпитвали чувство на безпокойство, не можели да
спят, чувствали пълна апатия към всичко.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Мерцедес“,
модел „190Д“, с ДК № СО 2663 ХА, управляван при ПТП от деликвента от К.П.Л.,
била сключена със ЗК „Л“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна полица № 22114002294773 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 09.09.2014 год. до 09.09.2015 год., което
ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие
на произшествието неимуществени вреди.
Ответникът с писмения отговор на и.м. оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва материалноправната легитимация на ищците да
предявят настоящите искове, като оспорва наличието на кумулативно дадените
предпоставки, предвидени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за
предявяване на исковете. Сочи, че по делото няма доказателства, установяващи
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалия, като
оспорва твърденията по и.м., че между ищците и починалото лице съществувала
изключително силна привързаност, надминаваща обичайната такава.
При условията на евентуалност ответникът прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат /леталния изход/ от бездействията на
починалата, която, пътувайки без поставен обезопасителен колан, е допринесла за
настъпването на собствените си травми.
Ответникът също претендира
направените по делото разноски.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представената с и.м. влязла в сила на 24.12.2016
год. присъда № 33/08.12.2016 год., постановена по НОХД № 790/2016 год. на
Софийски окръжен съд, подсъдимият К.П.Л. с
ЕГН, е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал. 1, б.„в“,
предл.1-во във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 23.09.2014 год. около
06.30 часа в района на 29 + 230 км на път III-161, между гр. Б. и с. Л., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Мерцедес“,
модел „190Д“, с ДК № СО 2663 ХА, е
нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост е причинил
смъртта на Р.П.Б. с ЕГН, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, предл.1-во
във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три
години.
От мотивите на присъдата се установява следния механизъм
на ПТП :
На 23.09.2014 год. около 06.30
часа в района на 29 + 230 км на път III-161, между гр. Б. и с. Л., Софийска
област, К.П.Л. управлявал собственият си
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „190Д“, с ДК № СО 2663 ХА. Асфалтовото покритие на пътя е било мокро, видимостта е била
нормална, като автомобилът, управляван от Л., се движел със скорост около 60 километра в час. До него на предна дясна
седалка се возела Р.ПБ.
В участъка от пътя, по който се движел автомобилът, се осъществявало
двупосочно движение, с по една лента за движение в посока, разделени с
единична, бяла непрекъсната линия. Автомобилът се движел по прав участък,
като предстояло преодоляване на десен
завой в посоката му на движение. Именно при преодоляване на завоя автомобилът не
продължил траекторията си на движение, а продължил направо, преминавайки през
лентата за насрещно движение, напускайки платното за движение вляво по посоката
си на движение, при което се ударил челно в дънер на дърво, намиращо се на четири
метра от пътя /левият край на асфалтовото покритие в посоката на движение на
автомобила/.
В резултат на ПТП пътникът Р.Б. е получила следните травматични увреждания,
причинили летален изход – тежка съчетана черепно-мозъчна травма и гръдна травма,
изразяваща се в контузия на мозъчния ствол, малкия и продълговатия мозък,
счупване на първи и втори шийни прешлени с разкъсване на връзките между първи
шиен прешлен и черепната основа, двустранна белодробна контузия, разкъсване на
сърцето с излив на кръв в гръдната кухина, контузия на коремни органи и опорака
на червата, както и разкъсно-контузни рани на двете колене. Смъртта на Б. се
дължала на тежката съчетана травма, която била настъпила в резултат на силен
удар, съчетан с притискане в областта на гърдите между твърди предмети –
вероятно такива от интериора на процесния автомобил, т.е. травматичните
увреждания са били причинени в резултат на процесното ПТП.
От заключението по
назначената в настоящото производство КСМАТЕ, оспорено от пълномощника на
ищците, се установява, че лекият автомобил „Мерцедес 190 Д”, с който е пътувала ищцата, се
произвежда от 1982 до 1993 година; при всички автомобили от този модел на
предните седалки фабрично са монтирани триточкови предпазни колани. Изследвайки
механизма на ПТП и начина на получаване на уврежданията на Б., експертизата
сочи, че във всички случаи на правилно предпазен колан, тялото или главата на
пътникът, пътуващ на предна дясна седалка в автомобила не могат да достигнат до
арматурното табло или предното панорамно стъкло, поради което не биха се
получили описаните травматичните увреждания, довели до леталния изход.
Видно от представения с и.м. препис-извлечение от акт
за смърт № 1275/24.09.2014 год., Р.П.Б. е починала на 23.09.2014 год. От
представеното с и.м. от удостоверение за родствени връзки с изх. № 65/08.05.2019
год. на Община Б. се установява, че ищците са сестра и брат на починалата Б.
От показанията на разпитаните в хода на производството
свидетели М.Б.Д., Е.М.П., К.П.Л. и С.П.Х. се установява следното :
Свидетелката М.Д. сочи, че е снаха в семейство на
починалата Р.Б. – женена е за вуйчото на Р. Познава ищците, знае, че те с Р. са
живели винаги заедно, обичали са се, подкрепяли са се, никога не са оставали
един без друг. След като Р. се омъжила за свидетеля С.Х. като непълнолетна, се
преместили да живеят за три месеца при свекърва й, но не са могли да се разберат
и след това отново се върнала в дома на майка и баща си. Сочи, че Р. винаги се
е грижила за сестра си и за брат си, готвила им е, чистила е, прала е, вършила
е домакинската работа вкъщи. Докато била жива Р., Г. също се омъжил като непълнолетен,
имал дете, което вече е на шест-седем години; сестра му Р. също имала малко
дете и си помагали един на друг.
Свидетелката сочи, че ищците били шокирани от смъртта
на сестра си – „Ревяха и викаха: „Лельо, вуйчо, изгубихме сестричката ни, кака
ни отиде, няма я вече кака“; след смъртта на Р. се променили, но не пояснява в
какво се изразила промяната. Редовно ходили на гроба й за да го почистват и
поддържат.
Свидетелката Е.П. сочи, че починалата Р.Б. й е била
племенница. Р.живеела заедно с ищците в къщата на родителите им докато не се
омъжила за С.Х. – с него заживяла на съпружески начала, без сключен брак, в
къщата на майка му, но за кратко – за два-три месеца. Р. водила сестра си В. на
детска градина, а после и на училище, грижила се за нея и за брат си Г.,
готвила им. Описва как ищците приели трагично смъртта на сестра си – Г.
припаднал, „В. се скубеше и търчеше по двора“, „всички бяха в шок“. И до
настоящия момент Г. и В. всеки ден ходят на гробищата, променили се, станали
някак по-студени – „не бяха такива хора преди смъртта на Р., бяха весели, сега
тя им липсва, Г. всяка вечер плаче“.
Свидетелят К.Л. – участник в ПТП, при което е загинала
Р.Б., не дава относими към спора показания.
Свидетелят С.Х. сочи, че живеел на семейни начала с Р.Б.
в къщата на родителите й. Заедно с Р. се грижили за брат й и сестра й – Г. и В.,
тъй като родителите им постоянно работили извън България. Обяснява, че за
ищците двамата с Р. били като майка и баща, но в показанията си за състоянието им
след смъртта на сестра им обаче внася съществени противоречия –
„Не знам какво се е случило после с Г. и В. след като
стана катастрофата и Р. почина, аз се преместих да си живея у нас и не мога да
ви кажа какво се е случило.“;
„След смъртта на Р. с В. и Г. се виждаме постоянно,
сега живея с друга жена на семейни начала и сме в много добри отношения, идват
в нас на гости, сега другата ми жена си ги кани, идват у нас, пием си кафе,
говорим си.“.
Свидетелят сочи, че лично водил дела със „З“ АД във
връзка със смъртта на Р., присъдили му суми, но не си спомня какви точно.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015
год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложима на
осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на
сключване на застрахователния договор с полица № 22114002294773 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна от 09.09.2014 год. до 09.09.2015 год./ е уредено правото на пряк
иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай с оглед
приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с
приложената по делото влязла в сила на 24.12.2016 год. присъда № 33/08.12.2016
год., постановена по НОХД № 790/2016 год. на Софийски окръжен съд – относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца.
От горното следва, че зачитайки така постановената присъда на наказателния съд,
настоящият съдебен състав следва да приеме за установени : първо, извършеното
виновно от К.П.Л. деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал. 1, б.„в“,
предл.1-во във вр. с чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилата като пряк резултат
от ПТП смърт на Р.П.Б., сестра на ищците В.П.Б. и Г.П.Б.
Съгласно приетото с т.1 от ТР
№ 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС № 5/24.11.1969
год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността
за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва
да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства
и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
Съгласно приетото в ТР № 1/2018
год. особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС
№ 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания.
В настоящия случай ищците не
проведоха пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалата им сестра и за настъпили в резултат на нейната
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
От показанията на разпитаните по делото свидетели бе установено, че между
ищците и сестра им Р.Б. са съществували традиционните
и общоприети добри взаимоотношения, основани на обич и взаимна грижа един към друг; установено бе и че ищците са скърбели за починалата
им сестра, но не бе установено, че
причинените морални болки и страдания нахвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Свидетелите М.Д. и Е.П. обясняват, че Р. се грижила за брат си и
сестра си, готвила им, гледала ги докато родителите им отсъствали, но така
описаните отношения не се отличават от обичайните такива между братя и сестри;
свидетелят К.Л. – участник в ПТП, при което е загинала Р.Б., не дава относими
към спора показания, а показанията на свидетеля С.Х. не се кредитират поради
съществените противоречия в същите. За свидетелите Д., П. и Х. следва да се
посочи и заинтересоваността им от изхода на делото в полза на ищците с
оглед получаването на застрахователно
обезщетение от последните – доколкото свидетелите са в близки родствени или
други връзки с ищците – Д. и П. са техни вуйна и леля, а Х. сочи, че ги е
отглеждал като свои деца.
С оглед така събраните гласни и писмени доказателства
съдът приема, че ищците установяват само формалната връзка на родство с починалата, но не и основанието за
изключение от разрешението, залегнало в ППВС
№ 4/1961 год. и № 5/1969 год. – че в случай на
смърт право на обезщетение имат
най-близките на починалия, поради
което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Тъй
като с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищците са освободени от
заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на
делото същите не следва да заплащат дължимата за производството държавна такса;
по делото не са направени разноски от бюджета на съда.
С
оглед изхода на делото на пълномощника на ищците не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото – размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на
исковете, а същите с настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в общ размер на 760 лева – внесен депозит
за възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ и за призоваване на свидетели. Ответникът е
бил представляван по делото от юрисконсулт, поради което дължимото му на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който
препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да
бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният
интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е
в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищците
следва да се осъдят да заплатят на ответника сумата от 1 210 лева, съставляваща
разноски – възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П.Б. от гр. Б., жк „Саранск“ № 15,
вх. В, ет.3, ап.9, с ЕГН, срещу „З” АД, ЕИК обективно и съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., ДВ бр.102/29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год./ и чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД – за
заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лв./ за
причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания, настъпили
вследствие смъртта на нейната сестра Р.П.Б. с ЕГН, починала в резултат на ПТП,
настъпило на 23.09.2014 год. около 06.30 часа в района на 29 + 230 км на път
III-161, между гр. Б. и с. Л., по вина на К.П.Л. с ЕГН – водач на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „190Д“, с ДК № СО 2663 ХА, със застрахователна полица №
22114002294773 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 09.09.2014 год. до
09.09.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.09.2014
год. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.П.Б. от гр. Б., жк „Саранск“ № 12,
вх. А, с ЕГН, срещу „З” АД, ЕИК обективно и съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм., ДВ бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год.
– приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86,
ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение
в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лв./ за причинени му
неимуществени вреди – душевни болки и страдания, настъпили вследствие смъртта
на неговата сестра Р.П.Б. с ЕГН, починала в резултат на ПТП, настъпило на
23.09.2014 год. около 06.30 часа в района на 29 + 230 км на път III-161, между
гр. Б. и с. Л., по вина на К.П.Л. с ЕГН – водач на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „190Д“, с ДК № СО 2663 ХА, със застрахователна полица №
22114002294773 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 09.09.2014 год. до
09.09.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.09.2014
год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК В.П.Б. от гр. Б., жк „Саранск“
№ 15, вх. В, ет.3, ап.9, с ЕГН и Г.П.Б. от гр. Б., жк „Саранск“ № 12, вх. А, с
ЕГН, да заплатят на „З” АД, ЕИК сумата от 1
210 лева /хиляда двеста и десет лв./, съставляваща направени по делото
разноски и определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :