№ 29
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500452 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от Д. К. М. чрез адв. Д.Т. Д. от ВТАК срещу решение №
20/30.06.2021 год по т.д. № 20203300900075 на Окръжен съд Разград в частта, с която е
отхвърлен иска му срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 40 000 лв до 80 000 лв. По съображения, че е нарушен принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД въззивникът моли за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен
размер, ведно със законната лихва от 25.11.2020 год до окончателното изплащане.
Претендира разноски за двете инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение, определено на
осн. чл. 38 от ЗА в полза на процесуалния представител на въззивника.
В постъпилия отговор от ЗД „Бул Инс“ АД чрез адв. Т.А. Д. е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението.
Съставът на Апелативен съд Варна намира,че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, последните мотиви:
Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 432 ал.1 от Кодекса на
застраховането, след спазване на процедурата, предвидена в чл. 380 от КЗ, поради което
изискването за допустимост на иска е изпълнено.
От доказателствата по делото е установено, че на 30.07.2020 год. вечерта около 22
часа в гр. Цар Калоян при пресичане на ул. „Освобождение” ищецът бил блъснат от лек
автомобил „Фолксваген голф” с рег.№ РР3556АН, управляван от И.М.. Улицата била
широка 10 м с две ленти на движение. Най-близката пешеходна пътека се намира на 50 м от
1
мястото на удара. Улицата била осветена от улични лампи. От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че лекият автомобил се движил със скорост 49
км/ч, с включени къси светлини с обсег на видимост 50 м. При тази скорост вещото лице е
определило опасната зона за спиране на 46,23 м. Водачът на автомобила не е забелязал
своевременно пресичащия пешеходец и ударът настъпил, когато той бил на 27,2 м от
автомобила. В резултат от това ищецът получил полифрагментни фрактури на костите на
лява подбедрица – голям и малък пищял и полифрагментни фрактури на дясна подбедрица.
Поставени са метални остеосинтези на счупванията на големите пищяли. След проведеното
оперативно лечение и с оглед възрастта на пострадалия, оздравителният период е по-дълъг
от обичайния при подобни увреждания. При освидетелстването му от вещото лице на
06.06.2021 год ищецът все още чувствал значителни болки и сериозно затруднениев
движението на крайниците. Според експерта не е възможно пълно възстановяване. Той ще
се нуждае от чужда помощ и подкрепа в ежедневието до края на живота си. От събраните
гласни доказателства се установява, че след пътно-транспортното произшествие ищецът
продължително време бил на легло, не можел сам да слиза по стълбите и да се грижи за себе
си. Изпитвал силни болки, които продължават и до момента.
Между страните няма спор, че лекият автомобил „Фолксваген голф” с рег.№
РР3556АН е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за периода 03.10.2019 – 02.10.2021 год и застрахователното събитие е
настъпило по време на действие на застрахователния договор. Ищецът отправил до
ответника писмена застрахователна претенция, на която последният отговорил с отказ.
Образуваното ДП № 330 ЗМ-158/2020 год на ОДМВР Разград, което е прекратено с
постановление от 29.06.2021 год на Районна прокуратура Разград по искане на пострадалия
на осн. чл. 24 ал.1 т.9 от НПК вр. чл. 343 ал.2 т.2 от НК. Спрямо виновния водач са
предприети административно-наказателни мерки.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:
Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, по силата на чл. 477 от КЗ, е гражданската отговорност на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди, свързани
с притежаването или използването на моторни превозни средства, за които застрахователите
отговарят. При настъпване на такива вреди пострадалото лице има правото на пряк иск
срещу застрахователя на осн. чл. 432 от КЗ. Основание да възникване на отговорността на
застрахователя произтича на първо място от наличието на сключен валиден застрахователен
договор с причинителя на вредата. Наред с това, поради обусловеността й от отговорността
на деликвента, трябва да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: противоправност, вина, вреда и причинна връзка между тях. За да
упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице трябва да е изчерпило
процедурата по чл. 380 от КЗ.
В случая всички тези предпоставки са налице. Установено е, че вина за настъпилото
ПТП има водачът на лекия автомобил. Досъдебното производство е било прекратено не
поради липса на вина , а по искане на пострадалия по реда на чл. 343 ал.2 т.2 от НПК, като
срещу дееца е приложена административна санкция. Макар и да се е движил с допустимата
за населено място скорост, той е могъл да забележи своевременно пресичащия пешеходец,
който се е намирал в обсега на късите светлини на автомобила, а и конкретният пътен
участък е бил осветен с улични лампи. Пострадалият е понесъл значителни болки и
страдания, а възстановяването от нанесените травми е продължило по-дълго от обичайното
поради напредналата му възраст. В известна степен той също е допринесъл за увреждането,
пресичайки не на обозначеното за целта място, но това обстоятелство не следва да се цени в
случая, с оглед да не се влошава положението на въззивника.
Поради това настоящият състав намира, че определения от първоинстанционния съд
2
размер на обезщетението за неимуществени вреди в достатъчна степен удовлетворява
критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Постановеното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а с оглед
неоснователността на въззивната жалба разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/30.06.2021 год по т.д. № 20203300900075 на Окръжен
съд Разград.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3