№ 933
гр. Варна, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100501225 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 35215/11.05.2023г. от Д. Д. Л., ЕГН
**********, от гр. **** срещу решение № 1449 от 02.05.2023г., постановено по гр. дело №
2789/2023г. на Варненския районен съд, XVIII-ти състав, с което е отхвърлена предявената
от възивника срещу А. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, молба за налагане на мерки
по ЗЗДН.
Въззивникът намира решението за неправилно и необосновано, като излага подробно
съображения в тази насока. Счита, че неправилно са обсъдени и ценени събраните по делото
доказателства, поради което установената фактическа обстановка е останала непълна.
Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че описаните в молбата и декларацията
действия, извършени от въззиваемата, не могат да се квалифицират като актове на домашно
насилие, както и че недоволството на въззиваемата от размера на заплащаната от въззивника
издръжка в полза на общото им дете не може да се приеме за форма на психическо насилие,
опит за манипулация или изнудване. Уточнява, че въззиваемата е проявила спрямо него
вербална агресия в продължение на по 30 минути на 19.02.2023г. и на 24.02.2023г., която
умишлено е насочена срещу него с цел да му причини психически, емоционални и
физически травми. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се
наложи на въззиваемата адекватна мярка за защита от домашно насилие, по преценка на
съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно, като излага подробни съображения.
Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
1
Производството пред ВРС е образувано по молба на Д. Д. Л. срещу А. С. Н. за
налагане на мерки за защита от домашно насилие.
Молителят излага, че с ответницата са били във фактическо съпружеско съжителство
до 06.08.2020г. и имат общо дете - Д. Д.ов Л., род. на 15.03.2019 г. Поддържа, че от
раздялата им ответницата упражнява емоционално насилие спрямо него. Заявява, че с
решение № 343/18.03.2022г. по в. гр. д. № 2437/2021г. на Окръжен съд - Варна му е
определен режим на лични отношения със сина му всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване. Излага, че на
13.02.2023г. детето е било болно, като на 14.02.2023г. е превел на майка му половината от
сумата за нужните му лекарства. На 17.02.2023г. с А. Н. си разменили съобщения по Вайбър
във връзка с осъществяването на определения му от съда режим на лични отношения с Д..
Уговорили се детето да остане при майка си, а баща му да го вземе в неделя, като
компенсира пропуснатото време следващия петък. Сочи, че е прекарал неделния ден
/19.02.2023г./ със сина си и след като го оставил в дома на ответницата започнал работа. В
18:09 часа с А. Н. провели разговор по Вайбър относно детето. Изведнъж ответницата
започнала да говори за пари и да упреква молителя, че заплащаната от него издръжка в
размер на 200 лева не е достатъчна за покриване нуждите на Д.. Обвинила го и че заплаща
само половината от стойността на закупуваните лекарства. Обърнала се към него с думите:
„Издръжката от 200 лв. не стига, давам много повече...“, „Имам нужда от пари, казвала съм
ти го много пъти и днес пак ще ти го кажа“, „Ти минималната работна заплата ли вземаш?",
„Защо даваш на детето си минималната издръжка?“. Когато молителят предложил на Н. да
си намери по-добре платена работа, като той поеме грижите за детето, когато тя не може да
отсъства от работа, тя заявила: „Не, няма да ги поемеш ти... Няма и да го видиш следващия
петък.“ Молителят се стъписал от думите на ответницата и се почувствал зле - сърцето му
започнало да бие учестено, заболяла го главата и започнало да му се гади. Към 23:00 часа
брат му го посетил в дома му и му дал три хапчета „Валериан“. Предложил му да го заведе
до спешен кабинет, но молителят отказал. В следващите дни непрекъснато мислел за това,
че ако не дава пари на ответницата, тя няма да му дава детето.
Молителят излага, че на 24.02.2023г. е трябвало да вземе Д., съгласно уговорката му с
А. Н. от 17.02.2023г. В 17:50 часа заедно с брат си и приятеля си В.К. отишъл пред нейния
дом. Когато й написал съобщение, че е там, тя му отговорила: „Днес Д., както ти казах, ще
бъде с мен“. Написала му, че е размислила за идеята да му даде възможност да компенсира
пропуснатото време с детето. Отново го упрекнала, че заплаща минимална издръжка и
написала „Щом ще даваш минималната издръжка, може би и заслужаваш минимален режим,
а не изключително разширения режим, който е в момента“. Малко след 18:00 часа молителят
видял, че Н. се прибира с детето, излязъл от автомобила си и тръгнал към входа на блока.
Ответницата, като го видяла, отворила набързо входната врата, бутнала детето във входа,
влязла и тръшнала вратата. Кореспонденцията по Вайбър продължила и след това, като Н.
продължила да настоява, че следва да й дава повече пари.
Молителят изтъква, че по негово предложение с ответницата са купували заедно
дрехи и обувки, разходите за които е поемал той или са си поделяли. От м. септември 2022г.
тя отказвала да пазаруват заедно и настоявала да й дава пари.
Твърди, че свидетели на описаното са станали брат му С. Л. и В.К., които видели и
кореспонденцията във Вайбър. Сочи, че потърсил съдействие и от полицията, но такова не
му било оказано. Молителят излага, че след като ответницата отказала да му даде детето,
отново го заболяла главата, започнали да му изтръпват ръцете, да му се повдига. Вкъщи
изпил три хапчета „Валериан“. Следващите дни продължил да се чувства зле и тъй като
усетил стягане в гърдите, посетил спешното приемно отделение на МБАЛ „Света Анна
Варна" АД, където му изписали „Мидазолам" и „Алоратаб". Сочи, че на 27.02.2023г. се
снабдил и със съдебномедицинско удостоверение.
Твърди, че А. Н. многократно е опитвала да го манипулира и изнудва, отправяла е
към него обидни епитети. Счита, че осъществените от нея действия на 19.02.2023 г. и
24.02.2023 г. имат за цел да окажат негативно въздействие върху психиката му.
2
Моли съда да издаде срещу ответника заповед за защита с посочена в молбата мярка
по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
В предоставения й срок ответницата е депозирала писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на молбата. Оспорва изцяло изложеното в нея, както и в
декларацията по чл. 9 ЗЗДН. Потвърждава, че с молителя са съжителствали на семейни
начала до месец август 2020г., като от съжителството им се ражда синът им Д. Д.ов Л..
Оспорва всички останали изложени в молбата обстоятелства. Счита, че те съставляват
собствената интерпретация на молителя за събитията. Поддържа, че молителят е мотивиран
от желанието да упражнява родителски права по отношение на сина им. Сочи, че същият,
без да му е дала повод, е завел дело за определяне на режим на лични отношения с детето.
Впоследствие неговите родители инициирали гражданско дело по реда на чл. 128 от СК.
Счита, че с посочените действия те целят да разширят режима на лични отношения на
бащата, както и детето да прекарва по-голяма част от времето си с баща си и с неговите
роднини.
Ответницата заявява, че не смята определената издръжка в размер на 200 лв. за
достатъчна и твърди, че бащата само епизодично я подпомага в покриването на
извънредните разходи за детето. Поради това в интерес на детето решила да заведе
производство по реда на чл. 150 от СК, като ответникът, непосредствено след като получил
препис от исковата молба по това дело, образувал настоящото производство.
Счита, че описаните в молбата действия не съставляват актове на домашно насилие
по смисъла на закона. Поддържа, че отношенията между страните са влошени поради
спорове относно отглеждането, възпитанието и покриване на разходите, свързани с
посрещане нуждите на детето. Заявява, че субективното възприятие на молителя и
предизвиканото в него психическо и емоционално разстройство не може да се вмени в
нейна вина. Оспорва представеното с молбата медицинско удостоверение, доколкото
анамнезата е снета по лични данни на молителя.
С обжалаваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за защита от
домашно насилие, като неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а
произнасянето съответства на предявеното искане, поради което е действително и
допустимо.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелството, че те са били във фактическо съпружеско съжителство до м.
август 2020г., както и че двамата са родители на детето Д. Д.ов Л., род. на 15.03.2019г.
От решение № 343/18.03.2022г. по в. гр. д. № 2437/2021г. на ВОС се установява, че на
Д. Л. е определен режим на лични отношения със сина му Д., включващ възможност да
взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в
неделя, с преспиване.
По делото е представена декларация, с която молителят декларира, че в периода
19.02-24.02.2023 г. ответницата е осъществила психическо и емоционално насилие спрямо
него и подробно възпроизвежда описаните в молбата действия.
Към писмените доказателства по делото е приобщена разпечатка от Вайбър
кореспонденция на страните, представена от Д. Д. Л. и неоспорена от А. С. Н.. От нейното
съдържание става ясно, че на 19.02.2023г. страните са си разменили съобщения относно това
с какво се е хранил синът им, докато е бил при молителя. В течение на разговора
ответницата е заявила: „Обича и филийки с кашкавал, препечени на парти грила, а
кашкавала в магазина вече е около 30 лв. Килото. С тази издръжка от 200 лв. колко мислиш,
че покрива от разходите му при положение, че последните два месеца боледува и съм дала и
3
аз около 40 лв. за лекарства реално са останали около 160 за Д..“ По-нататък същата е
написала: „Издръжката от 200 лв. не стига, давам много повече, знаеш ли колко е на човек
месечния доход за бедност в страната, не е 400 лв. Имам нужда от пари, казвала съм ти го
много пъти и днес пак ще ти го кажа. Ти минималната работна заплата ли взимаш? Защо
даваш на детето си минималната издръжка?" На предложението на молителя да си намери
по- добре платена работа, като той поеме грижите за Д., когато е ангажирана, ответницата е
отговорила „Не, няма да ги поемеш ти. Няма и да го видиш следващия петък“.
На 24.02.2023г. в 17:59 часа Д. Л. е написал на А. Н., че е пред дома й, за да вземе Д..
В отговор последната му е изпратила съобщение „Д. днес както ти казах ще бъде с мен“.
Написала е, че е имала идея да му даде детето, но размислила след спора им относно
издръжката му. Заявила е още „Щом ще даваш минималната издръжка може би заслужаваш
минимален режим, а не изключително разширения режим, който е в момента“. На
настояванията на молителя, че са имали уговорка да си възстанови пропуснатото време с Д.
през предходната седмица, когато детето е било болно, ответницата е заявила „Не, нищо не
сме се разбирали. Аз имах такава идея, но тя се промени защото сме в изключително лоши
отношения“. По-нататък го е упрекнала, че „от чиста омраза“ към нея не желае да изплаща
по-висока издръжка, въпреки че има възможност. Заявила е, че парите не й стигат и
няколкократно го е обвинила, че „обрича на бедност“ сина им.
От медицинско удостоверение е видно, че на 28.02.2023г. на Д. Л. е поставена
диагноза реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията, тревожно депресивно
разстройство.
Видно от лист за преглед на пациент от 26.02.2023г., на посочената дата молителят е
посетил МБАЛ „Света Анна-Варна" АД, където му бил предписан медикаментът
Мидазолам.
По делото са ангажирани гласни доказателства от молителя посредством разпит на
свидетеля В.И.К.. Последният излага, че с Д. Л. са близки приятели и от него научил за
възникналия на 19.02.2023 г. спор с А. Н.. Св. К. заявява, че молителят му показал
съобщенията, които с ответницата са си писали във Вайбър. Д. Л. бил виД. притеснен,
изпитвал болки в главата и сърцето, които продължили и в следващите дни до 03.03, когато
видял сина си Д.. Свидетелят заявява, че бил възмутен от съдържанието на
кореспонденцията и останал с убеждението, че Д. Л. ще вижда сина си, ако дава пари. Св. К.
сочи, че на 24.02.2023г. придружил молителя до дома на ответницата, от където трябвало да
вземе детето. Страните отново си писали по Вайбър, като и този път разговорът бил за пари
- А. Н. отказала да даде Д. на баща му, тъй като не давал повече пари за издръжка. След
спора между страните Д. Л. се хванал за сърцето, заболяла го главата, краката му изтръпнали
и пребледнял. Малко след това видели ответницата да се прибира заедно с детето, но когато
молителят отишъл при тях, тя бутнала Д. във входа и затворила вратата. Впоследствие
комуникацията по Вайбър продължила, като отново ставало въпрос за пари. Д. Л. подал
сигнал на телефон 112, но му било отказано съдействие, поради което е почувствал
безпомощен. Св. К. изрично заявява, че не му е известно ответницата да е препятствала
контактите на молителя с детето в рамките на определения му със съдебно решение режим
на лични отношения.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на св. К. само доколкото същите
отразяват обстоятелства, които последният лично е възприел, а именно - че между страните е
имало спор относно размера на заплащаната от молителя издръжка в полза на сина му, че на
24.02.2023 г. ответницата му отказала да му предаде детето, както и че в процесния период
Д. Л. е бил разстроен, което е довело и до физическо неразположение. В останалата им част
показанията на св. К. съставляват субективна интерпретация на отношенията между
страните и съдържат лични оценки. Свидетелят заявява, че „останал с убеждението", че
ответницата поставя като условие за осъществяване на контакти с Д. заплащането на по-
висока издръжка от страна на баща му. Същевременно, подобно изявление не се съдържа в
приобщената към писмените доказателства кореспонденция. Нещо повече, самият св. К.
заявява, че не му е известно А. Н. да е отказала да предаде детето на баща му в рамките на
4
определения от съда режим на лични отношения. Представените писмени доказателства
опровергават и изявлението на св. К., че на 24.02.2023 г. ответницата отказала да предаде Д.
на баща му, тъй като не давал повече пари за издръжка. В изпратеното до молителя
съобщение Н. всъщност е изтъкнала влошените си отношения с Л. като основание да се
отметне от уговорката за компенсиране на пропуснатото време от определения режим на
лични отношения.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано лице, срещу надлежна страна, в предвидения в
чл.10, ал.1 от ЗЗДН срок, поради което се явява допустима и съдът дължи произнасяне по
нея.
За уважаване на подадената молба по реда на ЗЗДН е необхоД. да се установи
осъществявано от ответника действие, въздигнато от законодателя като противоправно и
квалифицирано от съда като акт на домашно насилие. В закона е дадена легална дефиниция
на термина „домашно насилие“, съгласно която това е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Посоченото дефиниране
обосновава извод, че домашното насилие е винаги умишлено деяние и засяга различни
аспекти и права на пострадалото лице и то по начин, който да представяла пряка опасност за
живота и здравето му.
В конкретния случай молителят твърди упражнено спрямо него от ответника
психическо и емоционално насилие. В подкрепа на твърденията си е представил частична
разпечатка от проведена между страните писмена комуникация в приложението „Вайбър“.
От съдържанието на представените съобщения е видно, че между страните е водена
нормална комуникация относно отглеждането и възпитаването на общото им дете.
Споделеното от майката, че даваната от бащата издръжка е в минимален размер и е
недостатъчна да покрие действителните разходи на детето, не може да бъде квалифицирано
като акт на психическо или емоционално насилие. Издръжката на едно дете е отговорност и
на двамата родители, като всеки от тях следва да понесе тази отговорност съобразно
възможностите си. Обсъждането от родителите и предоставянето от тях на адекватна
издръжка, необходима за нормалното съществуване на детето, е признак на житейска
зрялост и способност за справяне с нормални човешки проблеми. От събраните
доказателства не се установява ответницата да е водила кореспонденцията си в ищеца с
умисъл, бил той и евентуален, да навреди на психичното му и емоционално здраве. Не се
установи също ответницата да е поставила осъществяването на режима на лични контакти
на ищеца с детето в зависимост от даването на конкретна парична сума, както и да е
възпрепятствала определения от съда режим. Очевидно, в случая се касае за влошени лични
отношения между двамата бивши партньори, което обстоятелство се явява пречка за
нормална комуникация помежду им, дори когато се касае за отглеждането на общото им
дете. Смисълът и духът на Закона за защита от домашно насилие е да оказва защита на по-
слабия и беззащитен член на семейството, за когото липсва друго бързо и ефикасно
средство за запазване на здравето и живота му, но не да се превръща в средство за
разрешаване на междуличностните отношения на страните, какъвто е настоящия случай. В
този смисъл са и изложените мотиви от първоинстанционния съд, към които настоящият
съдебен състав препраща, на осн. чл. 272 от ГПК.
Предвид съвпадението на правните изводи на настоящата инстанция, с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивникът не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1449 от 02.05.2023г., постановено по гр. дело №
2789/2023г. на Варненския районен съд, XVIII-ти състав, с което е отхвърлена предявената
от Д. Д. Л., ЕГН **********, от гр. **** срещу А. С. Н., ЕГН ********** от гр. ****, молба
за налагане на мерки по ЗЗДН.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 17,
ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6