Р Е Ш Е Н И
Е
№ ........
гр. Варна, 06.01.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Г.Д. и прокурора З.З., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1595/2016г. по описа на ВОС,
съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени от Д.И.Д., ЕГН **********,***79, служебен адрес: гр.
В., ул.“Г.Б.“ **, Консултантска кантора „Бейлерян“, искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
и чл.86 ал.1 от ЗЗД, против Прокуратурата на Република България, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от поддържаното срещу него
незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда № 31/07.03.2016г.
по НОХД № 1330/2015г. на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Исковата
молба е основана на твърдения, съобразно които срещу ищеца е било образувано
досъдебно производство № 19/2013г. по описа на ОСлО
при ОП – Добрич, по което на 16.05.2013г. му било връчено Постановление за
привличане на обвиняем и спрямо него била взета мярка за неотклонение
„Подписка“, а на 30.08.2013г. бил внесен обвинителен акт срещу ищеца от
прокурор при РП – Каварна за извършено престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Впоследствие му било връчено ново Постановление за привличане на обвиняем от
05.02.2015г. и спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „Подписка“, като
на 16.06.2015г. Окръжна прокуратура – Разград внесла обвинителен акт срещу
ищеца за престъпление по чл.282 ал.1 пр.2 вр.чл.20
ал.2 от НК, по което обвинение ищецът бил оправдан с присъда № 31/07.03.2016г.
по НОХД № 1330/2015г. на ВОС, влязла в сила на 23.03.2016г., поради непротестирането
й от прокурора.
Излага се,
че от образуване на досъдебното производство до постановяването на
оправдателната присъда за ищеца произтекли неблагоприятни последици, тъй като
обвиненията, повдигнати срещу него, се отразили силно на психиката му и
отношенията в семейството му, с близки, приятели и познати. Воденият срещу
ищеца наказателен процес получил широка гласност в редица медии и вестници,
както в гр. Добрич, така и в други градове в страната, като била оповестена
информация, че срещу ищеца и колегите му има повдигнати обвинения и била
разпространена невярна информация, че ищецът е извършил престъпление, че се е
облагодетелствал незаконно от служебното си положение и е присвоил вещи, които
не му принадлежат.
Действията
на Прокуратурата накърнили доброто име на ищеца в обществото, като за случая
узнали всички роднини, близки и познати, а по този начин ищецът бил злепоставен
пред тях и пред колеги и приятели. Били уронени достойнството и репутацията на
ищеца като гражданин и като служител в системата на МВР. След образуването на
досъдебното производство през 2013г. отношението към ищеца, от страна на близки
и приятели, се влошило, като постепенно голяма част от тях започнали да странят
и да се отнасят с недоверие към него, да го игнорират. Уважението и доверието
били заменени от подигравки и нелицеприятни коментари, от страна на близки,
познати и други граждани.
От 2013г. до
влизане в сила на оправдателната присъда спрямо ищеца били извършени
неправомерни действия от органите на прокуратурата, като незаконосъобразно
повдигнатото и поддържано обвинение провокирали у ищеца чувство на безсилие и
безизходица, непоправимо опетнили репутацията му на почтен човек и
професионалист и дълбоко го оскърбили, като ищецът бил подложен на публично
унижение пред цялата общественост. Непрестанните тревоги и притеснения по повод
множеството пътувания за съдебните заседания по делото, както и притесненията
по повод крайния резултат от делото допълнително се отразили на цялостното
състояние на ищеца. Той бил неоснователно отстранен от работа през 2013г., като
от 2013г. до момента е безработен. През м.08.2013г. подал документи за
регистрация в Бюрото по труда, като опитите му да си намери работа били
безуспешни поради неяснотата относно изхода на водения срещу него наказателен
процес. До влизане в сила на оправдателната присъда ищецът претърпял стрес,
изразяващ се в неспокоен сън и силна тревога, като до привличането му като
обвиняем ищецът не е имал досег с прокурорските, следствените и полицейските
органи, с чисто съдебно минало е.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като я оспорва
и счита исковата претенция за неоснователна и недоказана. В условията на
евентуалност се навеждат твърдения за завишен размер на исковата претенция, несъответстващ
на твърдяните от ищеца вреди, чието обезщетяване
иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори,
че между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство №
19/2013г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, като
същият е бил привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от 16.05.2013г.
за извършено престъпление по чл.202 ал.1 т.1 и т.2 вр.чл.201
от НК и му била взета мярка за неотклонение „Подписка”, като бил изготвен
обвинителен акт от РП – Каварна.
С
Постановление от 05.02.2015г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство № 19/2013г. по описа на ОСлО
при ОП – Добрич за извършено престъпление по чл.282 ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, като му била взета мярка за
неотклонение „Подписка”.
На
16.06.2015г. бил внесен обвинителен акт от ОП – Разград, като въз основа на
него е образувано НОХД № 1330/2015г. по описа на ВОС, НО. По същото дело е
постановена присъда № 31/07.03.2016г., влязла в сила на 23.03.2016г., с която
ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.282 ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 от НК за това, че на 05.04.2013г. в гр.
Добрич като съизвършител с още при лица, в качеството
си на длъжностно лице – държавен служител – старши разследващ полицай в ОД на
МВР – гр. Добрич и член на комисия, назначена със Заповед № 3-1173/27.03.2013г.
на Директора на ОД на МВР – гр. Добрич, да не е изпълнил служебните си
задължения за унищожаване на веществени доказателства – спортни облеклаи аксесоари, постановено с влязла в сила на
14.02.2012г. присъда № 26/28.11.2012г. по НОХД № 967/2010г. на РС – Добрич,
като иззет по Д № 64/2009г. на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР –
гр. Добрич, които служебни задължения произтичат от Заповед №
З-1173/27.03.2013г. на Директора на ОД на МВР – гр. Добрич, от Раздел „Б”, т.III на Методическо указание № 14367/24.03.2011г. на Директора на ОД на
МВР – гр. Добрич за организацията и контрола на задържани, отнети или
изоставени в полза на Държавата веществени доказателства по досъдебни
производства, представляващи акцизни и неакцизни стоки. С цел да набави за
други двама подсъдими имотна облага/описани са в присъдата стоките/, на обща
стойност 1331,08лв. и от това са могли да настъпят немаловажни неимуществени
последици, изразяващи се в нарушаване на общественото доверие в нормалното и
правилното функциониране на полицейските органи и в накърняване на авторитета
им, както и в цялостното негативно влияние върху държавността в страната.
С
определение от 07.03.2016г., постановено по НОХД № 1330/2015г. на ВОС е била
отменена мярката му за неотклонение.
Съгласно
приложената регистрационна карта от Бюрото по труда – гр. Добрич, ищецът е бил
регистриран като безработен от 19.08.2013г. до 17.07.2015г.
Със Заповед
рег.№ К-6255/06.06.2013г. на Министъра на вътрешните
работи на ищеца – старши разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство”
при ОД на МВР – Добрич, категория Г- II степен, на основание чл.224 ал.2 т.1 и
т.4 и чл.227 ал.1 т.7 и т.10 ЗМВР вр. чл.230 ал.2 т.4
от ППЗМВР и чл.228 т.1 и чл.245 ал.1 т.8 от ЗМВР, е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и е било прекратено служебното му правоотношение в МВР,
считано от датата на връчване на заповедта – 14.06.2013г., за извършени тежки
нарушения на на
служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 05.04.2013г. в качеството си
на член на комисия е подписал констативен протокол за унищожаване на веществени
доказателства, представляващи неакцизни стоки, като същевременно част от тези
стоки не били унищожени, а умишлено и с цел присвояване били изнесени от склад
за веществени доказателства и транспортирани с лични автомобили до дома на председателя
на комисията, откъдето били иззети при проведено претърсване и изземване.
Заповедта е
обжалвана пред Върховния административен съд, като е образувано адм.дело № 10176/2013г. на ВАС, Пето отделение, като с
решение № 7522/03.06.2014г., постановено по същото дело заповедта е отменена.
Решението на тричленния състав е отменено с решение № 6750/09.06.2015г. по адм.дело № 9537/2014г. на ВАС, Петчленен състав - II колегия, като със същото е
отхвърлена жалбата на Д.И.Д...
Представено
е уведомление от 12.02.2015г. от „СМАРТ БИЛДИНГ” ООД – Добрич, видно от което
е, че ищецът е кандидатствал за работа като снабдител в дружеството, но поради
наличието на висящо наказателно производство му е било отказано сключването на
трудов договор.
Приложени са
копия от статии, публикувани в сайтове на различни печатни медии относно
повдигнатото обвинение срещу ищеца и колегите му.
От показанията на свид. Г. С. Т., които съдът изцяло кредитира, се установява, че
същият познава ищеца от около 20 години, както и че той е добронамерен и
откровен човек. Първоначално бил приятел на брат му, а след това се сприятелили
и със свидетеля. Срещу Д. имало заведени дела, за което свидетелят разбрал от
написаното във вестници и сайтове, както и от ищеца, знаел, че става дума на
действията на четирима полицаи във връзка с някакви дрехи. В пресата пишело, че
има четирима полицаи с повдигнати обвинения за кражба на веществени
доказателства – конфискувани дрехи. Д. станал антисоциален след повдигане на
обвинението, поведението му се променило, общуването на свидетеля с него било
затруднено. Преди това ищецът и свидетелят излизали на кафе, ходили на риболов,
но след това ищецът престанал да го прави. Д. имал познати и негови близки
колеги и приятели, които спрели да дружат с него, като според свидетеля това
било заради делото, тъй като преди това те поддържали контакти с него. Д. правил
опити да започне работа, дори при брата на свидетеля, но имало законова пречка
да бъде назначен на работа, като опитите му да се намери работа и на други
места се оказали безуспешни. Дори след оправдаването си Д. бил притеснен,
защото искал да бъде възстановен на работа.
От показанията на свид. М. Н. П. е видно, че същият познава Д. от 2008г., когато постъпил на работа като
разследващ полицай в сектор
„Борба с организираната престъпност“ в гр. Добрич. Свидетелят, който познава
ищеца като „много добро момче”, дори през почивните дни излизал на кафе с него.
Двамата работили в един кабинет до 2012г., когато Д. станал главен разследващ
полицай, а след това започнали и проблемите му. Имали да унищожават някакви
дрехи, като по негово предложение била уведомена вътрешна сигурност и било
извършено претърсване и изземване в дома на негов колега. Когато Д. бил
привлечен като обвиняем той се сринал, отказал да излиза. Свидетелят ходил в
дома му и се мъчел да го успокои, но оттогава ищецът много рядко излизал със
свидетеля. Търсил си работа безуспешно, като само в началото получавал пари от
борсата, но от известно време не разполагал със средства. Ищецът живеел при
родителите си, преди няколко месеца дошъл да живее в гр. Варна и да си търси
работа. Свидетелят дава показания, че на ищеца му е много трудно, изпитвал
неудобство и срам от хора, с които преди това контактувал. Ищецът се затворил в
себе си и все по-рядко се срещал със свидетеля, тежало му да ходи по дела в
София, Русе, Разград, докато имало спорове за подсъдност. От ищеца свидетелят
разбрал, че изходът от наказателното дело е добър за него, като след
оправдаването му се зарадвал, бил по-спокоен, но станал затворен, „човек с
тежък характер”. Докато се водело наказателното производство бил принуден да
търпи подигравки от свои колеги, бил обиден, защото той бил инициатора да се
разкрият действията на колегите му. Преди това имал приятелка, но се разделил с
нея.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията на
ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:
Предпоставка за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
от правозащитни органи, е незаконността на техните действия, а в случая,
предвид постановяването на оправдателна присъда, тази незаконност е налице.
Безспорно е установено по делото, че вследствие воденото наказателно
производство срещу ищеца, във връзка с извършени действия на длъжностни лица от
Прокуратурата на Република България, която е повдигнала обвинението, внесла е в
съда обвинителен акт, по който е било образувано НОХД № 1330/2015г. на ВОС, приключило с влязла в сила
на 23.03.2016г. оправдателна присъда, на ищеца са
били причинени неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с
тези действия. При образуване на
наказателно производство за тежко умишлено престъпление върху психоемоционалната сфера на лицето се въздейства
неблагоприятно, то има своите негативни преживявания на
страх от осъждане, притеснения, безпокойства, неудобства, които представляват
неимуществени вреди и подлежат на обезвреда.
Посредством събраните гласни доказателства се установи, че воденото срещу
ищеца наказателно производство се е отразило негативно върху емоционалното и
психическото му състояние - търпял е тревоги, стрес и притеснения от
неоснователното наказателно преследване. Страдал е как широкото медийно отразяване на
производството срива авторитета му на гражданин и на съвестен служител на МВР,
макар по делото да не се събраха доказателства разгласяването на информация за
воденото срещу ищеца наказателно производство да е било извършено от
прокуратурата. Ищецът се затворил се в себе си, тежко преживявал отдръпването
на колеги и приятели. Пострадало самочувствието му, като образуването на
досъдебно производство срещу ищеца дало негативно отражение върху професионалната
му реализация - ищецът бил уволнен, а безспорно е установено наличието на
връзка между обвинението в извършване на престъплението, за което е оправдан, и
уволнението. Макар наказателното производство да е приключило в разумен срок – за по-малко от
три години и по отношение на ищеца да е била взета най-леката мярка за
процесуална принуда – „Подписка“, релевантно при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е обстоятелството, че незаконното
обвинение е за деяние, свързано с областта, в която е професионалната
реализация на обвиненото лице и че обвинението е станало публично достояние
посредством публикациите в информационни сайтове и печатни медии.
Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и
интензивността на причинените на ищеца морални болки и страдания от
повдигнатото обвинение, за което е бил оправдан /по отношение на които се
събраха доказателства, че са в причинно-следствена връзка с воденото срещу
ищеца наказателно производство/, като съобрази общата продължителност на
наказателното производство по повдигнатото му обвинение, както и че по време на
цялото наказателно производство ищецът е изпитвал неудобства, чувствал се е
унизен, притеснен и несигурен относно изхода на делото и дали би могъл да бъде възстановен
на работа в МВР, доколкото бил и дисциплинарно уволнен, видно от приложената
заповед, в която е посочено, че срещу ищеца има образувано досъдебно
производство, съдът намира, че сумата, достатъчна за репариране на причинените
му от незаконното обвинение неимуществени вреди, като необходима и достатъчна
за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищеца възлиза на 10
000лв., поради което до тази сума предявеният иск се явява доказан по размер,
като за разликата над 10 000лв. до 80 000лв., като недоказан, искът следва да
бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума се дължи, ведно със законната лихва, считано от
влизане в сила на оправдателната присъда – 23.03.2016г., до окончателното й изплащане, като
претенцията за лихва, считано от датата на постановяване на оправдателната
присъда – 07.03.2016г. се явява неоснователна, съобразно разясненията в т.4 от
ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10лв.,
представляваща внесената държавна такса за образуване на делото, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България
да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,***79, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
и чл.86 ал.1 от ЗЗД, сумата от 10 000лв./десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от поддържаното срещу него
незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда №
31/07.03.2016г. по НОХД № 1330/2015г. на ВОС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 10 000лв./десет хиляди лева/ до 80 000лв. /осемдесет хиляди лева/ и за
лихвата върху нея и за присъждане на лихва, считано от 07.03.2016г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България
да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,***79, направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 10лв./десет лева/, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския
апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: