Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260535
Гр. Пловдив, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен
съд, ІV н. с. в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието на
секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6988/2020г.
по описа на ПРС, IV н. с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от П.Т.Т., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 2271434, издаден
от ОДМВР Пловдив, с който му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП.
По съображения,
изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят Т., чрез процесуалния
си представител адв. В.Т., моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
Въззиваемата
страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. До съда е
депозирано писмено становище от страната, чрез ст. юрисконсулт Г.Б., която
излага доводи за потвърждаване на ЕФ. Претендира и разноските по делото, както
и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение при евентуално уважаване
на жалбата за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
до размера на минималното предвидено в закона такова.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена
в преклузивния 14-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е
издаден за заснето на 03.08.2018г. в 17.01ч. в гр. Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“ срещу № 73 посока бул. „Освобождение“ нарушение за скорост с МПС –
л. а. „Сеат Леон“ с рег. № ****, установено с автоматизирано техническо
средство /ATCC/
ARH CAM S1, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и
отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в полза на водача, била
установена скорост от 74 км/ч или
превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик П.Т.Т., ЕГН **********.
Констатираното
нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на жалбоподателя Т. било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Така изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на доказателствата
по делото - снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126/07.09.2017г., справка за собственост на МПС с рег. № ****,
писмо от Български институт по метрология АУ-000029/64140/11.12.2017г., писмо от
Български институт по метрология изх. № 57-00-224-1/23.11.2020г., Протокол от
проверка № 247-ИСИ/11.12.2017г., писмо рег. № 103000-4368/18.02.2021г. и писмо
рег. № 103000-5494/26.02.2021г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Пловдив, които сочат на превишаване на максимално допустимата по закон скорост
за управление на МПС в населено място.
Съдът обаче приема,
че са налице основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното
производство по неговото издаване.
В разглеждания
случай административно нарушение, във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ,
е установено с ATCC ARH CAM S1, което е одобрен
тип средство за измерване, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126/07.09.2017г., съгласно което използваното АТСС
представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации. Това изключва същото да е „трайно
прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно
разположено на участък от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по своя характер
съгласно легалната дефиниция на §6 т.65 от ДР на ЗДП. Предвид това и съгласно
изричната разпоредба на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението
към наредбата. Посоченият протокол представлява официален свидетелстващ
документ, който се съставя по смисъла на горепосочената разпоредба на наредбата
и съдържа строго определени реквизити. Неговото изготвяне е императивно и
представлява основна гаранция за законосъобразност и прозрачност на процедурата
по установяване на нарушение с АТСС. В конкретния случай от страна на съда е
изискано представянето на протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
за използване на техническото средство, с което е било установено нарушението,
във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ. С писмо рег. №
103000-4368/18.02.2021г. и писмо рег. № 103000-5494/26.02.2021г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив съдът е уведомен, че протокол по
чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за използване на АТСС не е наличен в
Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, поради което не може да бъде предоставен. Според
настоящия съдебен състав, неизготвянето на протокол по чл.10 ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. е нарушение на установените правила за работа с АТСС и
представлява съществено нарушение на процесуалните правила в процедурата при
издаване на ЕФ. Предвид изложеното и установеното неизпълнение на задължението
за съставяне на протокол за използване на АТСС, съдът намира, че обжалваният ЕФ
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора право на разноски по делото има жалбоподателят, с оглед направеното
своевременно искане за това и представените по делото писмени доказателства –
договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 23.09.2020г.
Според чл.63 ал.4
от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата /ЗА/. Според чл.36 ал.2 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Случаят попада в
хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от наредбата, като при интерес до 1000 лв. – минималното
възнаграждение е 300 лв., като съгласно ал.9 при защита по
дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв. При това положение, съдът намира, че заплатеният
адвокатски хонорар не е прекомерен, справедлив е и съответства на усилията по
осъществяване на защитата по делото, включваща изготвянето на жалба и на
допълнителни мотиви към нея, както и присъствието в три съдебни заседания. Ето
защо неоснователно е възражението за прекомерност на размера за адвокатския
хонорар, поради което искането на жалбоподателя следва да се уважи в цялост до
сумата в размер от 400 лв., като разноските бъдат оставени в тежест на
въззиваемата страна. За разноските следва да се осъди юридическото лице, в
чиято структура е издателят на процесното НП, каквото в случая се явява ОДМВР -
Пловдив.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2271434, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който П.Т.Т., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.Т., ЕГН **********
сумата в размер на 400 /двеста/ лв., представляваща направени разноски за
процесуално представителство.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
А. Д.