Р Е Ш Е Н И Е
№ 115/08.03.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА
ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.адм.д. № 759/2022 год.
по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл.
63в от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба
от „***“ ООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя П.К.П., срещу решение № 347
от 03.10.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 645/2022 г. по описа на РС - Добрич,
с което е потвърдено наказателно постановление № 638352 от 30.05.2022 г. на директора
на офис – Добрич при ТД на НАП – Варна, с което на касатора за нарушение по чл.
97а, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
на основание чл. 178 от ЗДДС. Счита се, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с мотивите на съда за неприложимост
на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че управителят на дружеството е инициирал
производството по регистрация по ЗДДС, оказал е пълно съдействие на органа по
приходите, липсва нанесена вреда на фиска, дружеството няма непогасени публични
задължения и нарушението е извършено за първи път, което налага извод за
маловажност на нарушението поради наличието на смекчаващи обстоятелства. Твърди
се, че неправилно съдът е приел, че наказващият орган няма задължение да
обсъжда направеното възражение срещу АУАН, както и че въпреки това го е
направил при бланкетното посочване в НП, че счита възражението за
неоснователно. По тези съображения се иска отмяна на решението и постановяване
на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Претендира се и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – директорът на офис Добрич при ТД на НАП –
Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и
иска решението на ДРС да бъде оставено в сила. Твърди, че закъснението за
регистрация по ЗДДС е 6 месеца и 16 дни, което не е маловажен случай и правилно
наказващият орган е преценил да наложи имуществена санкция в размер на
минимума. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП - Добрич дава заключение, че
решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения :
С процесното наказателно постановление на касатора е
наложена имуществена санкция за това, че не е подал заявление за регистрация по
ЗДДС в законоустановения срок по чл. 97а, ал. 4, във вр. ал. 2 от ЗДДС – не
по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем.
В НП е посочено, че за периода 01.02.2021 г. – 31.01.2022 г. ДЗЛ е предоставило
услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга
държава – членка на обща стойност 21 060, 88 лева. В случая данъчното
събитие, в резултат на което е възникнало задължението за регистрация, е
настъпило на 12.08.2021 г. съгласно данъчна фактура № **********/12.08.2021 г.
на стойност 470 евро, поради което заявлението за регистрация по чл. 97а, ал. 2
от ЗДДС е следвало да бъде подадено до 05.08.2021 г., а вместо това е подадено
на 21.02.2022 г. Отчитайки наличието на смекчаващи обстоятелства – нарушението
е извършено за първи път и дружеството няма публични задължения, от една
страна, и наличието на отегчаващи обстоятелства – закъснението за подаване на
заявлението за регистрация по ЗДДС е с 6 месеца и 16 дни, от друга страна,
наказващият орган е приел, че следва да санкционира жалбоподателя с минимално
предвиденото в закона наказание от 500 лева на основание чл. 178 от ЗДДС.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд
е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
Изложил е съображения, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН и са надлежно връчени на наказаното лице.
Съдът не е споделил становището в жалбата за допуснато
съществено процесуално нарушение, състоящо се в необсъждане в НП на възражението
на наказаното лице. Аргументирал се е, че макар и лаконично, АНО е отбелязал,
че предвид събраните по преписката доказателства счита постъпилото възражение
за неоснователно, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Изложил е също така, че формалните реквизити на НП са изчерпателно
посочени в нормата на чл. 57 от ЗАНН и там изискване за излагане на мотиви досежно
неприложението на чл. 28 от ЗАНН няма, доколкото правото на защита се гради
срещу фактите, а въпросът за приложението на чл. 28 от ЗАНН е материалноправен.
От друга страна, районният съд е приел, че вмененото с НП
нарушение е безспорно доказано и не е маловажно по своя характер, тъй като не
се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от останалите
случаи на нарушения от същия вид. Установил е, че заявлението за регистрация е
подадено по инициатива на жалбоподателя, но е отчел, че това е станало повече
от шест месеца след изтичане на срока, посочвайки, че през този период
дружеството е получавало плащания от същия и други чуждестранни търговци, за
които е следвало да се начислява данък. Изложил е съображения, че регистрацията
по ЗДДС се свързва с предоставянето на данъчнозадълженото лице на
идентификационен номер за ДДС, който то е длъжно да посочва във всички издавани
от него данъчни документи и който дава възможност за неговото идентифициране за
целите на ДДС. Предоставянето на идентификационен номер по ЗДДС и посочването
му в издаваните от лицето данъчни документи е гаранция за доброто функциониране
на системата на ДДС. Липсата на такъв номер поради неизпълнение на задължението
за подаване на заявление за регистрация може обективно да постави под въпрос
правото на приспадане за получателите на други извършвани от лицето облагаеми
доставки. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС,
като е приел, че с неизпълнението на задължението за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС съществува вероятност да не се начисли ДДС за извършени
облагаеми доставки, което в случая е сторено с оглед на последващата дейност на
дружеството. Съдът е счел за ирелевантно дали от неизпълнението на задължението
са настъпили вредни последици. Изразил е становище, че е достатъчно, че са
създадени предпоставки за неправилното функциониране на системата за ДДС,
поради което липсва основание нарушението да се приеме за маловажно. Преценил
е, че нарушението е правилно квалифицирано и наказанието е законосъобразно
определено в съответствие с правилата на чл. 27 от ЗАНН и целите на чл. 12 от ЗАНН, поради което НП не страда от пороци, които да налагат отмяната му.
Така постановеният акт е правилен като краен правен
резултат, но не по всички изложени в него доводи и съображения.
Споделя се изводът в решението, че необсъждането на
възраженията на наказаното лице не съставлява съществено нарушение на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, водещо до отмяна на НП, като касационната
инстанция препраща към мотивите на районния съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Споделя се и изводът в решението, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, но при известна корекция в
мотивите на районния съд.
По делото няма спор по фактите. Основният спорен въпрос между
страните се концентрира върху въпроса налице ли е маловажност на деянието или
не.
За да бъде деянието
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Тази преценка се прави с оглед на всички конкретни обстоятелства по
извършване на нарушението и тяхното отражение върху степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Следователно преценката за маловажност е
комплексна и тя изисква цялостен анализ на характеристиките на деянието и как те
се съотнасят спрямо типичните случаи на нарушения от този вид. Именно това е
сторил и районният съд, който е взел предвид всички смекчаващи, но и отегчаващи
отговорността обстоятелства и след съвкупната им оценка правилно е преценил, че
нарушението не представлява маловажен случай на административно нарушение. Нито
обстоятелството, че нарушението е първо поред, нито липсата на публични
задължения на дружеството могат да обосноват извод за явна незначителност на обществената
опасност на деянието и дееца. Липсата на вредни последици за фиска също не е от
решаващо значение за приложението на чл. 28 от ЗАНН с оглед на формалния
характер на нарушението. Правилно районният съд е съобразил, че заявлението за
регистрация е подадено с голямо закъснение, което изключва маловажността на деянието,
макар и производството за регистрация да е инициирано от управителя на
дружеството – жалбоподател. От приложения по делото акт за регистрация по ЗДДС
е видно, че между първото данъчно събитие, преди възникването на което е
следвало да бъде подадено заявлението за регистрация, и фактическото подаване
на заявлението за регистрация са извършени над 30 доставки на услуги по чл. 21,
ал. 2 от ЗДДС, което говори за проявена от търговеца небрежност, осуетяваща целения
от закона контрол по спазването на ЗДДС. Действително неправилно в решението е
цитирана разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и е прието, че
неизпълнението на задължението по чл. 97а, ал. 4, във вр. ал. 2 от ЗДДС е
причина за неначисляване на ДДС при последващите сделки на дружеството, защото от
данните по делото е видно, че нито една от тези доставки на услуги не попада в
обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДД (мястото им на изпълнение е извън територията на
страната) и за жалбоподателя не е възникнало
задължение за начисляване на ДДС (при доставките по чл. 97а, ал.
2 от ЗДДС е налице т.нар. обратно начисляване на данъка – ДДС за извършваната
услуга не се начислява от доставчика, а от получателя на услугата), но погрешното смесване на последиците от неподаване
на заявление за регистрация на различните основания по ЗДДС не променя изводите
на съда, че с нарушението са създадени предпоставки за неправилното
функциониране на системата на ДДС. И това е така, защото задължителната регистрация
по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, както всички останали регистрации по ЗДДС – обща и
специални, създава специфични изисквания към издаваните от регистрираните лица
документи и отчитането им в специални отчетни регистри, а липсата ѝ несъмнено
води до неспазване на тези изисквания и до затрудняване на контролната дейност
на органите по приходите, които именно въз основа на данъчните документи и
регистри на ДЗЛ извършват проверки по приложението на ЗДДС, в т.ч. дали
получателят на услугата по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС има валиден ДДС номер или не и
в резултат на това дали доставката на услугата е необлагаема или не по този
закон – напр. в случаите, в които предоставеният ДДС номер не е активен (валиден), се прилагат
общите правила на ЗДДС – счита се, че мястото на изпълнение на услугата е на
територията на страната, което води до облагаемост на доставките по смисъла на
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и допълнително начисляване на ДДС по тези доставки.
С оглед на
изложеното следва да се приеме, че правилно и законосъобразно наказващият
орган, а след това и районният съд са преценили, че не са изпълнени условията
на закона за квалифициране на деянието като маловажно с оглед на естеството на
нарушението. Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства, които имат
значение за индивидуализацията на наказанието съобразно критериите на чл. 27,
ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, но не и за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Точно това е приел
и районният съд, който е преценил, че наложената имуществена санкция в размер
на минимално предвидените в закона 500 лева е явно справедлива и ще способства
за изпълнение на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
При това положение настоящият касационен състав намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, макар и да не споделя
всички мотиви на районния съд, поради което следва да го остави в сила.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски по делото. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на ответника следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определени на основание чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 347 от 03.10.2022 г., постановено
по н.а.х.д. № 645/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : град Добрич, ул. „Климент Охридски“ № 60, представлявано от
управителя П.К.П., да заплати на НАП сумата от 80 лева, представляваща разноски
за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: