Решение по дело №85/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от М.С.Т. *** против Решение № 20/04.07.2023 г. по АНД № 20222320200109/2022 г. на РС - Тополовград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0358-000126/06.10.2022 г., издадено от Началника на РУ - Тополовград към ОД на МВР - Хасково, с което на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; на осн. чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; на осн. чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и на осн. чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като е постановено и отнемането на 6 контролни точки. Сочи се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено. Твърди се, че съдът е лишил жалбоподателя от възможността да се защити, като е не е дал вяра на показанията на свидетелката М. и не е изискал записите от нагръдната камера на актосъставителя.

В съдебно заседание касаторът Т., редовно призован, участва лично и с упълномощения от него процесуален представител. Последният поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответника по касацията, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Същият не взема и писмено становище по жалбата.

Представителят на Я О П изразява становище, че жалбата е неоснователна и поради това не следва да бъде уважавана.

ЯАС, първи касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 20/04.07.2023 г. по АНД № 20222320200109/2022 г. на РС - Тополовград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0358-000126/06.10.2022 г., издадено от Началника на РУ - Тополовград към ОД на МВР - Хасково, с което на касатора М.Т., на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; на осн. чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; на осн. чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и на осн. чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като е постановено и отнемането на 6 контролни точки

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е приел, че посочените в акта и в наказателното постановление административни нарушения действително са извършени от страна на касатора, поради което и напълно законосъобразен е изводът, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Този извод на съда е изцяло съобразен със събраните по делото доказателства и напълно се подкрепя от настоящата съдебна инстанция. Всички доводи, изложени пред касационния съд са изложени и пред първоинстанционния такъв, като последният е дал отговор на същите. Изложените съображения също се споделят от изцяло и от настоящата съдебна инстанция, поради което е ненужно същите да бъдат преповтаряни. Следва да се отбележи само следното:

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не е пожелал да вникне в същността на спора и е заел изцяло тезата на наказващия орган, макар последният да не е представил видеозаписа от нагръдната камера на актосъставителя, каквото искане е направил с възражението си по АУАН. Това твърдение съдът намира за несъстоятелно. След внимателния прочит на съдържащата се по делото административнонаказателна преписка се установява, че такова искане изобщо не е било правено от страна на касатора Т.. Последният е поискал единствено разпита на двама свидетели при режим на довеждане още в жалбата си, но впоследствие нито ги е осигурил за разпит, нито е поискал призоваването им. Именно поради това меко казано несъстоятелно е и второто му твърдение в жалбата – че съдът не е дал вяра на показанията на свидетелката М.. Такава свидетелка не е била сочена от Т., не е водена и не е разпитвана в съдебно заседание.

Що се отнася до причината, поради която касаторът е управлявал превозното средство без обезопасителен колан, същата не е установена от него по никакъв начин, поради което съдът намира, че се касае за защитна позиция. Ако действително е съществувала медицинска причина, поради която Т. не е използвал такъв колан към момента на проверката, за него не е имало пречка веднага след проверката да се снабди с медицинско удостоверение за тази причина.

С оглед на изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Решението на решаващия съд е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и като такова, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното ЯАС, първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/04.07.2023 г. по АНД № 20222320200109 по описа на Районен съд Тополовград за 2022 г.

Решението е окончателно.