Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№___

 

гр. РУСЕ, 01.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-Русе, V-ти граждански състав, в публичното заседание на 14 септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                Председател: Т.  ИЛИЕВА

 

при секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 1743 по описа на 2020 г., за се произнесе съобрази:

          Производството е по чл.357 и сл. от КТ.

Предявени са обективно съединени искове по чл.59 от КТ за неизплатени в пълен размер трудови възнаграждения с правно основание чл.128, т.2 КТ и обезщетение за забава с правно основание чл.245, ал.2 от КТ.

          Ищцата М.М.Б. твърди, че е работила като библиотекар при ответника до 10.09.2019 г., когато навършила годините за осигурителен стаж и възраст и се пенсионирала. Работила на пълно работно време, при осемчасов работен ден. Твърди, че не е получавала дължимата й се работна заплата, която съгласно чл.30, ал. 1, т. 5 от КТД за длъжността "библиотекар" била договорена да не бъде по-малка от 125 % от минималната работна заплата. С допълнително споразумение № 21/19.09.2018 г. освен длъжността „библиотекар“ й било възложено да изпълнява и тази на домакин, без да й бъде определено възнаграждение за това. През годините заплатата й била по-малка от договорената с КТД, поради което, освен че неоснователно получавала по-малко възнаграждение, този факт рефлектирал и върху определяне размера на пенсията й. 3аплатите, които М.Б. получавала през последните три години, били следните: Месеците февруари и март 2017 г. по 460 лв. вместо по 575 лв. Дължимата лихва за забава на тези плащания за м.февруари била 36,33 лв. и за м.март - 35,34 лв. или общо 71,64 лв. Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което не й било изплатено, било 26,50 лв. от които за м. февруари 13,25 лв. и за м. март е 13,25 лв. Лихвата за забава на тези плащания била по 4,50 лв. или общо 9,00 лв.; Месеците април, май, юни, юли, август и септември 2017 г. получавала по 485 лв. вместо по 575 лв., което било с 90 лв. месечно по-малко или общо 540 лв. неизплатени заплати. Лихвата за забава на тези плащания била: за м. април 26,91 лв., за м. май 26,13 лв., за м. юни 25,13 лв., за м. юли 25,38 лв., за м. август 23,84 лв. и за м.септември 23,08 лв. Общата сума възлизала на 149,94 лв. Неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за този период било 55,20 лв. или по 9,20 лв. за всяко неизплатено допълнително трудово възнаграждение. Лихвата за забава била по 5 лв. на месец или общо 30 лв. Месеците октомври, ноември и декември 2017 г. ищцата получавала по 520 лв. вместо по 575 лв., което било с 55 лв. месечно по-малко или 165 лв. неизплатени заплати. Лихвата за забава на тези плащания за м. октомври била 13,63 лв., за м. ноември - 13,17 лв. и за м.декември - 12,70 лв. или общо 39,50 лв. Неполученото възнаграждение за трудов стаж и професионален опит било 60 лв., от които лихвата за забава тези плащания за м.октомври била 5,21 лв., за м. ноември - 4,80 лв. и за м. декември 4,62 лв. или общо 14,63 лв. Общо неизплатените заплати за 2017 година били в размер на 835 лв., а лихвата за забава на тези плащания възлизала на 241,64 лв; неизплатеното допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит било 141,50 лв., а лихвата за забава на тези плащания - 31,03 лв.

Месеците от януари до септември 2018 година ищцата получавала по 520 лв. вместо по 637,50 лв., което било със 127,50 лв. месечно по-малко или общо 1147,50 лв. неизплатени трудови възнаграждения. Върху тази сума не е получавала 38 % за трудов стаж и професионален опит, което било по 48,45 лв. месечно. Общата неизплатена месечна сума била 176 лв., а за месеците от януари до септември 2018 г. вкл. - 1583,55 лв. Лихвата за забава на тези плащания била по 34 лв. или общо 306 лв.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати горните суми, представляващи разлика в основното и допълнителното трудово възнаграждение, а именно: за 2017 година неизплатено основно трудово възнаграждение 935 лв., лихва за забава 261,08 лв., допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит 223,20 лв., лихва за забава на това плащане 62,60 лв.; за периода м.януари – м.септември 2018 година 1583,55 лв. брутно трудово възнаграждение, лихва за забава 306 лв., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на делото и направените разноски.

Ответникът Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“, гр.Русе, представлявана от директора Мариана Гъркова, депозира отговор на исковата молба, в които оспорва предявените искове по основание и размер. Претендира тяхното отхвърляне и присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на част от вземанията, които се претендират. Твърди, че на ищцата било изплащано в пълен размер договореното между нея и работодателя трудово възнаграждение съобразно реално отработеното време. Липсвали основания за прилагане разпоредбите на КТД. За процесния период страните договаряли размера на работната заплата на ищцата с допълнителни споразумения от 1.02.2017 г., от 17.03.2017 г., 10.10.2017 г., от 19.09.2018 г. и от 6.02.2019 г. Всички те били доброволно подписани от ищцата, като страните съобразили конкретната ситуация - тежкото финансово състояние на училището, липсата фактически на натоварване за съответното работно място и други. Оспорва претенциите за основно трудово възнаграждение и за допълнително такова за трудов стаж и професионален опит.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че до 19.09.2018 г. ищцата е работила в ПГДВА „Йосиф Вондрак“–Русе на длъжността „Библиотекар-специалист“, а с допълнително споразумение № 21/19.09.2018 г. е преназначена на длъжността „Библиотекар-домакин“, считано от 20.09.2020 г.

До пенсионирането си М.Б. е била член на Синдикалната организация на Съюза на българските учители към КНСБ.

Представените от страните писмени доказателства /трудова книжка и допълнителни споразумения към трудовия договор/, както и приетата по делото съдебно-икономическа експертиза установяват, че основното трудово възнаграждение на М.Б. за исковия период възлиза на сумите: 485 лв. от 01.01.2017 г. до 31.08.2017 г., 520 лв. от 01.09.2017 г. до 19.09.2018 г. и 650 лв. от 20.09.2018 г.

От експертното заключение, представено в табличен вид за всеки месец, се установява, че общият брутен размер на изплатените трудови възнаграждения на ищцата за исковия период, включващ брутно трудово възнаграждение за отработени дни и допълнително брутно трудово възнаграждение за придобит професионален опит /без възнаграждението за ползван платен годишен отпуск, тъй като няма такава претенция по делото/ възлиза на 11 509.50 лв. Съобразявайки предвидения в Колективния трудов договор на браншово ниво минимален размер на трудовото възнаграждение за длъжността „библиотекар“,  брутното трудово възнаграждение на ищцата за отработени дни и допълнително трудово възнаграждение за придобит професионален опит /също без възнаграждението за ползван платен годишен отпуск/ възлиза на 13 577.51 лв.       

          При така установените фактически положения, съдът приема от правна страна следното:

Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.59 от КТ. Съгласно посочената норма, при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. Искът по чл. 59 от КТ може да се предяви за неизпълнение на всеки вид КТД - на равнище предприятие, отраслов или браншови КТД, както и при неизпълнение на КТД по общини. За неизпълнение на КТД може да се предявят искове както от страните по него, така и от всеки работник или служител, спрямо които е приложим, и да се търси отговорност за неизпълнение в рамките на установената със закона договорна отговорност. Правото на иск принадлежи на отделния работник или служител, когато неизпълнението на колективния трудов договор е спрямо него. Реално изпълнение на КТД може да се търси за задължения на работодателя по него за заплащане на възнаграждения или обезщетения в размер, определен с КТД, за изпълнение на задължения по осигуряване на договорените в КТД социално - битови придобивки, безплатно работно, униформено или представително облекло, за подобряване на здравословни и безопасни условия на труд, за предоставяне на платен годишен отпуск в размер, предвиден в КТД и др.

В настоящия случай претенциите на ищцата са допустими, тъй като са предявени от служител, член на синдикална организация, която е страна по колективния трудов договор и с него се цели изпълнение на поети от работодателя задължения по този договор, което определя и произтичащата от чл. 59 от КТ процесуална легитимация на страните.

На интернет страницата на Министерство на образованието и науката, раздел Архив, е публикуван подписаният на 19.06.2016 г. Колективен трудов договор за системата на народната просвета между Министерството на образованието и науката, работодателите - Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ), Сдружението на директорите в средното образование в Република България (СДСОРБ) и синдикатите - Синдикат на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат към Конфедерацията на труда "Подкрепа" и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, вписан в специалния регистър на колективните трудови договори при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за 2016 г. под № 12.

С този колективен трудов договор, сключен на браншово ниво, влязъл в сила от датата на подписването му и валиден за срок от две години, са регулирани въпроси на трудовите отношения, доходите, трудовата заетост, социалното партньорство и условията на труд за работещите в бранша, респ. в училището, членове на синдикатите.

На 16.12.2016 г. е подписан Анекс към Колективен трудов договор за системата на народната просвета от 19.06.2016 г. между страните, сключили КТД, вписан в специалния регистър на колективните трудови договори при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за 2016 г. под № 24. По силата на Анекса, в чл.29, ал.1, т.5 от Колективния трудов договор се прави изменение и допълване, като считано от 01.01.2017 г. за длъжностите с квалификация „библиотекар“ се определя минимална основна работна заплата – не по-малко от 125 % от минималната работна заплата. В анекса е записано, че е неразделна част от КТД от 19.06.2016 г.

На 11.06.2018 г. е подписан нов Колективен трудов договор за системата на народната просвета, чиито текст на чл.30, ал.1, т.5 е идентичен с този на чл.29, ал.1, т.5 от предходния КТД.

Цитираното в обстоятелствената част Допълнително споразумение № 32/17.03.2017 г., с което на ищцата е увеличено основното месечно трудово възнаграждение на 485 лв. /при минимална работна заплата за страната от 460 лв./,  считано от 01.01.2017 г., е сключено на основание именно Анекса от 16.12.2016 г. към КТД за системата на народната просвета от 19.06.2016 г.

Следващото Допълнително споразумение № 47/10.10.2017 г. е подписано между страните по спора на основание Анекса от 13.09.2017 г. към КТД, като основната работна заплата на М.Б. е увеличена на 520 лв., считано от 01.09.2017 г. /при минимална работна заплата за страната от 460 лв./.

Спорът между страните се концентрира върху въпросите дали приетите на браншово равнище КТД /вкл. и анексите към тях/ в частта, с която се определят размери на минималните основни работни заплати на непедагогическия персонал и тяхното увеличаване, са относими към конкретното трудово правоотношение с ищцата и дали същите имат пряко и непосредствено действие.

С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона и по аргумент от чл. 50, ал.2 КТ регламентират по-благоприятни спрямо нормативно установените условия. Сключването на договора във формата и по реда на КТ обвързва със задължителна сила страните по него - работодателят и синдикалната организация, а с оглед специфичния му предмет произвежда правно действие и спрямо работниците и служителите по чл. 57 от КТ в индивидуалните им отношения с работодателя. Действието на колективния трудов договор означава, че неговите клаузи и предвидените с тях права и задължения се прилагат в индивидуалните трудови правоотношения на работниците и служителите с работодателя и стават част от тяхното съдържание. Правата възникват директно за работниците и служителите на основание сключения колективен трудов договор и същите имат право да поискат пряко изпълнение на задължение на работодателя по КТД. В субективното действие на КТД се проявява неговата природа на нормативно съглашение и източник на трудово право.

В настоящето производство се доказа, че Колективните трудови договори за системата на народната просвета от 19.06.2016 г. и 11.06.2018 г. и анексите към тях, от които ищцата черпи твърдените от нея права, разпростират действието си в отношенията между нея като служител и ответника като работодател. В чл. 4 от двата КТД е определено, че договореностите в тях са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации, и за работодателите, членове на организациите на работодателите - страни по договора, респ. за ръководството на училището. Към ищцата, като служител - член на синдикална организация - страна по КТД (чл.57, ал.1 от КТ), последните се прилагат на основание членуването й в тази организация, а към ответника-работодател - на основание качеството му на страна по КТД от 01.08.2016 г. и на член на съответната представителна организация на работодателите по КТД от 19.06.2016 г. Действието на посочените КТД по отношение на ищцата е от момента на влизането им в сила до прекратяване на трудовото й правоотношение, когато същата загубва качеството си на служител, респ. на член на синдикална организация. Следователно, в процесния период м.02.2017 г. - м.09.2018 г. ищцата се ползва от уредените с тези КТД по-благоприятни условия във връзка с трудовото си правоотношение, които имат задължителен характер за работодателя-ответник.

С оглед изложеното по-горе неоснователно е възражението на работодателя, че основанието за увеличение на трудовото възнаграждение на ищцата са сключените между страните допълнителни трудови споразумения, които ангажират двете страни. Сключваните допълнителни споразумения към трудовите договори са издадени в изпълнение на КТД, респ. Анексите и на Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, в сила от 01.01.2017 г., но само по инициатива на работодателя и с тях отново по негова преценка се определят конкретните размери на увеличението на индивидуалните работни заплати за отделните длъжности в училището, като се нарежда изпълнението на договореното в КТД, респ. анекса.

Цитираните писмени доказателства и приетата съдебно-икономическа експертиза установяват наличието на неизпълнение от страна на работодателя на съществуващи в колективните договори задължения, кореспондиращи със съответни права на претендиращия работник или служител.

Първото от тези права е за начисляване и изплащане на ищцата на трудови възнаграждения, съобразени с определения в чл. 29, ал.1, т.5 от КТД от 19.06.2016 г., респ.чл.30, ал.1, т.5 от КТД от 11.06.2018 г. за системата на предучилищното и училищното образование размер на минималната основна работна заплата за длъжността, „библиотекар" не по-малко от 125 % от минималната работна заплата. Тези клаузи са по-благоприятни за ищцата и съгласно общия принцип на чл. 50, ал.2 от КТ следва да се приложат вместо уговорената основна работна заплата в индивидуалния трудов договор. При това се налага извода, че за ответното училище като работодател е било налице задължение за начисляване и изплащане на трудово възнаграждение на ищцата за процесния период в размер, определен съгласно двата КТД.

При установеното действие на разпоредбите на КТД спрямо трудовото правоотношение на ищцата, размерът на неначислената и незаплатена част от трудовото възнаграждение на същата е установен със заключението на вещото лице, което в табличен вид /стр.6/ за всеки месец от исковия период посочва разликата в основното възнаграждение за отработени дни и допълнителното такова за прослужено време между начисленото и изплатено на ищцата и дължимото й се по КТД, както следва: за месец февруари 2017 г.- 90 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 115 лв./ и 33.30 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 26.50 лв./; за месец март 2017 г. – 81.82 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 115 лв./ и 30.27 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 35.34 лв./; за месец април 2017 г. – 85 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 90 лв./ и 31.45 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 9.20 лв./; за месец май 2017 г. – 72 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 90 лв./ и 26.64 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 9.20 лв./; за месец юни 2017 г. – 90 лв. основно трудово възнаграждение /колкото е и претендираното/ и 33.33 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 9.20 лв./; за месец юли 2017 г. – 77.14 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 90 лв./ и 28.54 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 9.20 лв./; за месец август 2017 г. – 23.48 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 90 лв./ и 8.69 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 9.20 лв./; за месец септември 2017 г. – 46.32 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 90 лв./ и 17.14 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 9.20 лв./; за месец октомври 2017 г. – 45 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 55 лв./ и 16.65 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 5.20 лв./; за месец ноември 2017 г. – 55 лв. основно трудово възнаграждение /колкото е и  претендираното/ и 20.35 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 4.80 лв./; за месец декември 2017 г. – 48.89 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 55 лв./ и 18.58 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 4.62 лв./; за месец януари 2018 г. – 90.80 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 127.50 лв./ и 34.50 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 48.45 лв./; за месец февруари 2018 г. – 117.50 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 127.50 лв./ и 44.65 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 48.45 лв./; за месец март 2018 г. – 33.57 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 127.50 лв./ и 12.76 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 48.45 лв./; за месец април 2018 г. – 117.50 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 127.50 лв./ и 44.65 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 48.45 лв./; за месец май 2018 г. – 111.63 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 127.50 лв./ и 42.42 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 48.45 лв./; за месец юни 2018 г. – 117.50 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 127.50 лв./ и 44.65 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 48.45 лв./; за месец юли 2018 г. – 80.11 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 127.50 лв./ и 30.44 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 48.45 лв./; за месец август 2018 г. – 45.98 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 127.50 лв./ и 17.47 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 48.45 лв./ и за месец септември 2018 г. – 74.17 лв. основно трудово възнаграждение /при претендирано 127.50 лв./ и 28.18 лв. доп.възнаграждение за прослужено време /при претендирано 48.45 лв./.

Предвид изложеното, съобразявайки размерите на претендираните основни трудови възнаграждения и на допълнителните такива за прослужено време и тези по експертното заключение, на ищцата следва да се присъдят следните суми: за месец март 2017 г. – 112.09 лв. общо трудово възнаграждение /включващо основно и допълнително такова за прослужено време/ и 35.47 лв. лихва за забава за периода 01.04.2017 г. – 14.05.2020 г., за месец април 2017 г. – 94.20 лв. общо трудово възнаграждение и 29.05 лв. лихва за забава за периода 01.05.2017 г. – 14.05.2020 г.; за месец май 2017 г. – 81.20 лв. общо трудово възнаграждение и 24.34 лв. лихва за забава за периода 01.06.2017 г. – 14.05.2020 г.; за месец юни 2017 г. – 99.20 лв. общо трудово възнаграждение и 28.91 лв. лихва за забава за периода 01.07.2017 г. – 14.05.2020 г.; за месец юли 2017 г. – 86.34 лв. общо трудово възнаграждение и 24.42 лв. лихва за забава за периода 01.08.2017 г. – 14.05.2020 г.; за месец август 2017 г. – 32.17 лв. общо трудово възнаграждение и 8.80 лв. лихва за забава за периода 01.09.2017 г. – 14.05.2020 г.; за месец септември 2017 г. – 55.52 лв. общо трудово възнаграждение и 14.76 лв. лихва за забава за периода 01.10.2017 г. – 14.05.2020 г.; за месец октомври 2017 г. – 50.20 лв. общо трудово възнаграждение и 12.91 лв. лихва за забава за периода 01.11.2017 г. – 14.05.2020 г.; за месец ноември 2017 г. – 59.80 лв. общо трудово възнаграждение и 14.88 лв. лихва за забава за периода 01.12.2017 г. – 14.05.2020 г.;  за месец декември 2017 г. – 53.51 лв. общо трудово възнаграждение и 12.86 лв. лихва за забава за периода 01.01.2018 г. – 14.05.2020 г.; за месец януари 2018 г. – 125.30 лв. общо трудово възнаграждение и 28.99 лв. лихва за забава за периода 01.02.2018 г. – 14.05.2020 г.; за месец февруари 2018 г. – 162.15 лв. общо трудово възнаграждение и 36.26 лв. лихва за забава за периода 01.03.2018 г. – 14.05.2020 г.; за месец март 2018 г. – 46.33 лв. общо трудово възнаграждение и 9.96 лв. лихва за забава за периода 01.04.2018 г. – 14.05.2020 г.; за месец април 2018 г. – 162.15 лв. общо трудово възнаграждение и 33.52 лв. лихва за забава за периода 01.05.2018 г. – 14.05.2020 г.; за месец май 2018 г. – 154.04 лв. общо трудово възнаграждение и 30.51 лв. лихва за забава за периода 01.06.2018 г. – 14.05.2020 г.; за месец юни 2018 г. – 162.15 лв. общо трудово възнаграждение и 30.77 лв. лихва за забава за периода 01.07.2018 г. – 14.05.2020 г.; за месец юли 2018 г. – 110.56 лв. общо трудово възнаграждение и 20.01 лв. лихва за забава за периода 01.08.2018 г. – 14.05.2020 г.; за месец август 2018 г. – 63.45 лв. общо трудово възнаграждение и 10.94 лв. лихва за забава за периода 01.09.2018 г. – 14.05.2020 г. и за месец септември 2018 г. – 102.35 лв. общо трудово възнаграждение и 16.81 лв. лихва за забава за периода 01.10.2018 г. – 14.05.2020 г. Или сбора от горните суми възлиза на: 1812.71 лв. трудово възнаграждение /включващо основно възнаграждение и допълнително възнаграждение за прослужено време/ за периода м.03.2017 г. – м.09.2018 г. и 424.17 лв. лихви за забава за периода 01.04.2017 г. – 14.05.2020 г.

Следователно, претенциите за заплащане на основни и допълнителни трудови възнаграждения над сумата 1812.71 лв. до претендираните 2660.25 лв. и за периода 01-28.02.2017 г., както и акцесорните претенции за заплащане на лихви за забава над сумата 424.17 лв. до претендираните 585.93 лв., следва да се отхвърлят като неоснователни.

Присъждането на законната лихва върху уважения размер на главниците от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата представлява законна последица от уважаването на иска, претендирано от ищцата, поради което същата следва да се присъди.

С оглед изхода на делото и по компенсация, ответникът следва да заплати на ищцата  деловодни разноски в размер на 277.15 лв.

Ответното училище следва да заплати по сметка на РС-Русе държавна такса върху уважените - общо 122.51 лв., както и деловодни разноски в размер 200 лева - възнаграждение на вещото лице.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“-гр.Русе, представлявана от директора Мариана Гъркова, да заплати на М.М.Б., ЕГН **********,***, сумите:  1 812.71 лв., представляваща неизплатена разлика в трудовото възнаграждение /включващо основно възнаграждение за отработени дни и допълнително възнаграждение за прослужено време/ за периода м.март.2017 г. – м.септември 2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2020 г. до окончателното и изплащане, 424.17 лв. лихви за забава за периода 01.04.2017 г. – 14.05.2020 г., както и 277.15 лв. разноски по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на трудови възнаграждения над сумата 1812.71 лв. до претендираните 2660.25 лв. и за периода 01.02.2017 г. - 28.02.2017 г., както и за заплащане на лихви за забава над сумата 424.17 лв. до претендираните 585.93 лв. като неоснователни.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“-гр.Русе, представлявана от директора Мариана Гъркова,  да заплати по сметка на РС-Русе 122.51 лв. държавна такса за уважените искове, както и 200 лв. разноски за вещо лице.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: