Решение по дело №48/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                         Р    Е     Ш     Е     Н     И    Е  

                                              гр.Кюстендил, 10.09.2020 г.

 

                            В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на  единадесети август  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

 

при участието на  секретаря Галина Кирилова, след като разгледа докладваното от съдия Костадинова т.д.№ 48/2020 г. по описа на ОС- Кюстендил и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на Част Четвърта „Несъстоятелност“, Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност“, чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.

Образувано е по молба на „РИЛАМОНТТЕ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Стоп, ул. „Бор” №8, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, представлявано от управителя Л.Д., с адрес на кореспонденция: гр. София, ***, Адвокатско дружество „Д. и Д.”.

В молбата се сочат твърдения, че дружеството се е занимавало с дейност по предоставяне на строителни услуги във Федерална Република Германия до 2016 г., като в средата на същата година е прекратило дейността си и последният годишен финансов отчет е съставен и подаден в търговския регистър за финансовата 2017 г. Посочва се, че към момента на прекратяване на дейността дружеството е било в добро финансово състояние, като претенции към него са били отправени единствено от немската „Каса за компесационни плащания за отпуск и трудови възнаграждения в строителната промишленост” за незаплатени  осигурителни вноски. Изтъква се, че дружеството- молител е оспорило претенцията, поради което касата е завела дело пред трудовия съд в гр. Висбаден. На 24.08.2018 г. трудовият съд е издал неприсъствено решение срещу „РИЛАМОНТТЕ” ЕООД  за сумата 20 489.26 евро, заедно с лихви в размер на 5% над основния лихвен процент върху главницата, считано от 07.11.2017 г. На 28.01.2019 г. дружеството е подало възражение срещу решението с искане делото да се гледа по стандартния ред в РГермания, като на 06.12.2019 г. трудовият съд в гр. Висбаден. е издал второ неприсъствено решение, което е влязло в сила на 10.04.2020 г.

Прави се искане за обявяване неплатежоспособността на дружеството и обявяване на началната й дата- 10.04.2020 г., за откриване на производство по несъстоятелност,  постановяване прекратяване  на дружеството, обявяване на дружеството в несъстоятелност и спиране на производството по делото.

 

По делото е прието заключение с вх.№5072/03.08.2020г. на назначената съдебно- икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Р.Х.. Въз основа на извършените проверки, вещото лице е установило следното:

Коефициентът за финансова автономност (КФА)на дружеството (собствен капитал : пасиви) е 27 към 31.12.2016 г.; 19 към 31.12.2017 г.; 19 към 31.12.2018 г.;  19 към 31.12.2019 г. и -0.77 към 10.04.2020 г. Според вещото лице отрицателната стойност към 10.04.2020 г. категорично и несъмнено в исторически план очертава декапитализация на собствения капитал, поради което липсва възможност за разплащане към кредитори.

Коефициент на общата ликвидност (КОЛ)- краткотрайни активи/краткосрочни задължения е през годините е както следва: към 31.12.2016 г.- 28; към 31.12.2017 г.- 20;  към 31.12.2018 г.- 20; към 31.12.2019 г.- 20; към 10.04.2020 г.-0.2. Вещото лице сочи, че отчетената стойност на КОЛ към 10.04.2020 г. не е добра прогноза- предприятието не е упражнявало търговска дейност през 2018, 2019 г., както и към 10.04.2020 г.,когато е осчетоводило разходи в размер на 42 х.лв. към касата.

Коефициентът за бързата ликвидност (КБЛ)- краткосрочни вземания + краткосрочни инвестиции  + парични средства/краткосрочни задължения е  както следва: към 31.12.2016 г.-  28; към 31.12.2017 г.- 20;  към 31.12.2018 г.- 20; към 31.12.2019 г.- 20; към 10.04.2020 г.- 0.2. Вещото лице сочи, че се забелязва намаляваща тенденция към 31.12.2017 г. спрямо предходната и липса на ликвидност на паричните средства на дружеството в следващите периоди.

Коефициентът за незабавна ликвидност (КНЛ) - краткосрочни вземания + парични средства/текущи задължения е  както следва: към 31.12.2016 г.-  1.5; към 31.12.2017 г.- 1;  към 31.12.2018 г.- 1; към 31.12.2019 г.-1; към 10.04.2020 г.- 0.13. Разглеждайки  коефициента в динамика за посочените периоди, както и факта, че дружеството не е упражнявало търговска дейност след 12.09.2017 г., вещото лице сочи, че стойностите и  анализа на КНЛ показват, липса на краткосрочни инвестиции, липса на текущи задължения, неефективно използване на парични средства.

 Коефициентът за абсолютна ликвидност (КАЛ)- парични средства/текущи задължения е както следва: към 31.12.2016 г.- 1.5; към 31.12.2017 г.- 1;  към 31.12.2018 г.- 1; към 31.12.2019 г.- 1; към  10.04.2020 г.- 0.13. Според вещото лице този показател не е добър при условията на липсваща бърза и незабавна ликвидност на активите.

Коефициент на рентабилност на приходите от продажби (КРПП): финансов резултат/нетни приходи от продажби са както следва: към 31.12.2016г.- 0.06; към 31.12.2017 г.- 0.44;  към 31.12.2018 г.- 0; към 31.12.2019 г.- 0; към 10.04.2020 г.- няма смисъл. Вещото лице е посочило, че показателят  очертава тенденция към намаляване на възвръщаемостта на вложенията, а в последствие и липса на такава, както и на каквито и да е било пазарни позиции.

Коефициент на рентабилност на собствения капитал (КРСК): финансов резултат/собствен капитал е както следва: към 31.12.2016 г.- 0.07; към 31.12.2017 г.- 0.07;  към 31.12.2018 г.- 0; към 31.12.2019 г.- 0; към 10.04.2020 г.- -1.13. Към 10.04.2020 г. е настъпила декапитализация на собствения капитал.

Коефициент на рентабилност на пасивите (КРП) : финансов резултат/пасиви е както следва: : към 31.12.2016 г.- 2; към 31.12.2017 г.- 1.33;  към 31.12.2018 г.- 0; към 31.12.2019 г.- 0; към 10.04.2020 г.- -0.88. Вещото лице сочи, че в исторически план коефициентът на рентабилност на пасивите се влошава.

Коефициент на рентабилност на активите (КРА): финансов резултат/реални активи е както следва: : към 31.12.2016 г.- 0.07; към 31.12.2017 г.- 0.07;  към 31.12.2018 г.- 0; към 31.12.2019 г.- 0; към 10.04.2020 г.- -3.8. Според вещото лице  активите на дружеството са използвани задоволително през 2016 г. и 2017 г., като в следващите периоди, поради липса на търговска дейност показателите показват нулеви и отрицателни стойности, т.е. очертана е декапитализация на активите на дружеството. Вещото лице сочи, че към момента на изготвяне на експертизата дружеството разполага с ликвидни средства в общ размер на 11 х.лв., в т.ч. вземания от клиенти и доставчици 5 х. лв. и парични средства 6 х.лв.

В уточнението към заключението си вещото лице е преизчислило коефициентите като е изключило вземането на „Касата на компесационни плащания за отпуск и трудови възнаграждения в строителната промишленост“ като е установило, че стойността на коефициентите към 10.04.2020 г. с преизчислените задължения към касата съвпадат със стойностите на коефициентите към 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г., тъй като дружеството не е упражнявало дейност, считано от 12.09.2017 г.

След даване ход на устните състезания с писмените бележки са представени договор за правна защита и съдействие от 08.05.2020 г., заедно с фактура №247/12.08.2020 г., преводни нареждания от 17.08.2020 г., с които се удостоверява, че дружеството е изплатило на АД „Д. и Д.“ възнаграждение за завеждане и водене на делото в размер на 1 500 лв., както и възстановяване на заплатено възнаграждение в размер на 826.90 лв.

При това положение и доколкото съдът е констатирал, че дружеството- молител не разполага с достатъчно парични средства или бързо ликвидни материални активи, с които да посрещне първоначалните разноски в производството по несъстоятелност, с определение от 24.08.2020 г., постановено по настоящото дело е приканил молителя, съответно неговите кредитори да привнесат разноските по делото в размер на 4 000 лв. в 1- седмичен срок, считано от датата на вписване на указанието в книгата по чл. 634в, ал.1 от ТЗ. В посочения срок не са внесени определените от съда разноски. 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане е молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност на дружеството - молител.

Съгласно разпоредбите на Търговския закон (ТЗ), производство по несъстоятелност може да се открие: 1/ спрямо определени лица; 2/ по искане на определени лица и 3/ при наличие на определени материалноправни предпоставки.

„РИЛАМОНТТЕ“ ЕООД е търговско дружество, което по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ, представлява търговец по формата си., т.е. съгласно разпоредбата на чл. 607а от ТЗ е лице спрямо което може да се открие производство по несъстоятелност.

Материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са посочени в чл.607а от ТЗ и се изразяват в едно от следните две имуществени състояния на длъжника: 1/ неплатежоспособност – общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2/ свръхзадлъжненост – специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества, по смисъла на чл.64 ал.3 от ТЗ – дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции.

В разглеждания случай молителят поддържа наличие на основание за откриване на производство по несъстоятелност, изразяващо се в неплатежоспособност. Съгласно чл.608 ал.1 от ТЗ,  неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1/ парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2/ публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3/ задължение по частно държавно вземане, или 4/ задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Цитираната разпоредба, преценявана във връзката й с нормата на чл.631 от ТЗ, според която съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, води до извода, че за да бъде налице неплатежоспособност, имущественото състояние на длъжника следва да се характеризира с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608 ал.1 от ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

В чл.608 ал.3 от ТЗ е въведена оборима законова презумпция, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията. В ал.2 и ал.4 на чл.608 от ТЗ са предвидени още две презумпции за наличие на състояние на неплатежоспособност, съответно - предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години, както и неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Състоянието на неплатежоспособност трябва да е налице към момента на приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово – икономически анализ на дейността на длъжника в един достатъчно продължителен период назад във времето.

По делото е прието заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза, в което са изследвани счетоводните показатели на длъжника, като от съществено значение са анализираните коефициенти за ликвидност и за финансова автономност на молителя. Така, в решение №115 от 25.06.2010г. на ВКС по т.д.№169/2010г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че съдът следва да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника, като обективно състояние. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни.

Коефициентите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. Ликвидността не е статична величина и следва да се разглежда в динамика. Тя перманентно се променя, поради непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на доставчици, банки и др., както и поради парични постъпления от реализирана продукция или услуги. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1“, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. В конкретния случай, коефициентите за обща и бърза  ликвидност на дружеството- молител  към 10.04.2020 г. са 0.2, тези за незабавна и абсолютна ликвидност към посочената по- горе дата са 0.13. Показателите за автономност характеризират степента на финансова независимост на дружеството от неговите кредитори. Колкото коефициентът за финансова автономност е равен или по-висок от „1“, толкова зависимостта от кредиторите е по-ниска. Коефициентът на финансова автономност на молителя е твърде нисък към 10.04.2020.  – „-0.77“.

При наличните данни може да се заключи, че към 10.04.2020 г. „РИЛАМОНТТЕ“ ЕООД не е било в състояние да поеме плащанията на текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, парични средства и краткотрайни инвестиции, както и че същото е било поставено в зависимост от кредитори. Налице е хипотеза на влошаване на финансовото състояние на дружество, което е спряло дейността си, няма материални активи, разполага със незначителни парични средства, има вземания от клиенти в размер на 5 х. лв., а размерът на задълженията му възлиза на 48 000 лева. Според съда, данните по делото очертават извод, че дружеството е декапитализирано и това му финансово състояние има траен и необратим характер. 

Всичко изложено води до заключението, че,  както в минал период, така и към настоящия момент, молителят е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на паричните си задължения, чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи. Следва да се приеме за установено състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.

В Търговския закон липсва регламентация относно критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособността. В съдебната теория се приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде най-ранно установената по делото дата, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността /трайно, обективно и необратимо финансово затруднение на длъжника/. Трайно установената съдебна практика по въпроса за началната дата на неплатежоспособността преодолява становището, че това е датата на последното плащане към определен кредитор /датата, на която са спрели плащанията/, като приема, че „неплатежоспособността“ представлява трайно и обективно икономическо състояние на длъжника за невъзможност за плащане/погасяване на задълженията / към всички кредитори. Счита се, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи не според датата на първото спиране на плащанията, нито чрез датата на последното погасяване на задълженията /последното извършено плащане към определен кредитор/. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи, като се вземе предвид онова спиране на плащанията, което представлява израз на трайното и обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. Началната дата на неплатежоспособността трябва да бъде израз на последваща, бъдеща, трайна и обективна невъзможност на длъжника да погасява задълженията си  (в този смисъл е напр. решение №90 от 20.07.2012г. на ВКС по т.д.№1152/2011г., I т. о., , по чл.290 от ГПК). Следва да се има предвид и, че съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

             

Съдът счита, че в настоящия случай като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 10.04.2020 г., когато за дружеството е възникнало вземането към „Каса за компесационни плащания за отпуск и трудови възнаграждения в строителната промишленост“. В този смисъл са констатациите и изводите на вещото лице в приетото заключение.

По делото, както от твърденията на молителя, така и от заключението на вещото лице, се установява, че дружеството-молител не разполага с достатъчни парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството по несъстоятелността. Въпреки изрично даденото указание на съда, при условията на чл.629б от ТЗ,  да бъдат предплатени начални разноски в производството в размер на 4 000 лева, такива не са заплатени от заинтересованата страна, нито от неин кредитор в дадения срок.   

При тези данни съдът намира, че производството по несъстоятелност по отношение на „РИЛАМОНТТЕ“ ЕООД следва да бъде открито при условията на чл.632 ал.1 от ТЗ, с произтичащите от това последици- обявяване на неплатежоспособността на дружеството, допускане на обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството по делото.

Воден от горното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „РИЛАМОНТТЕ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Стоп, ул. „Бор” №8, общ. Кочериново, обл. Кюстендил.

             

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността на „РИЛАМОНТТЕ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Стоп, ул. „Бор” №8, общ. Кочериново, обл. Кюстендил -  10.04.2020 г .

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „РИЛАМОНТТЕ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Стоп, ул. „Бор” №8, общ. Кочериново, обл. Кюстендил.

НАЛАГА общи възбрана и запор върху имуществото на „РИЛАМОНТТЕ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Стоп, ул. „Бор” №8, общ. Кочериново, обл. Кюстендил.

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на предприятието на „„РИЛАМОНТТЕ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Стоп, ул. „Бор” №8, общ. Кочериново, обл. Кюстендил.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ , на основание чл.632 ал.1 от ТЗ. „РИЛАМОНТТЕ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Стоп, ул. „Бор” №8, общ. Кочериново, обл. Кюстендил.

СПИРА производството по несъстоятелност по т.д.№48/2020г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил.

УКАЗВА на „РИЛАМОНТТЕ” ЕООД, ЕИК *** и на кредиторите му, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в ТР, ако в рамките на този срок по делото се удостовери наличие на достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на ОС- Кюстендил необходимата сума за предплащане на началните разноски по смисъла на чл.629б от ТЗ в размер на 4 000 (четири хиляди) лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „РИЛАМОНТТЕ” ЕООД, ЕИК *** и кредиторите му, че ако в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в ТР, не бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

Решението ДА СЕ ВПИШЕ в Търговски регистър при Агенцията по вписванията по партидата на „РИЛАМОНТТЕ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Стоп, ул. „Бор” №8, общ. Кочериново, обл. Кюстендил.

Решението ДА СЕ ВПИШЕ и в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София, в 7-дневен срок от датата на вписването му в Търговския регистър.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията.

Препис от решението да се изпрати на дружеството-молител.

 

 

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: