Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2020 г., гр. В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести
касационен състав в открито заседание, проведено на девети юли 2020
г., в следния състав:
Председател: КРАСИМИР
КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина
Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван касационно административно-наказателно дело № 915
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.В. срещу решение № 217/07.02.2020 г. на
Варненски районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 213/2020 г., с което е отменено
наказателно постановление (НП) № 03-011453/26.06.2019г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – В., с което на „А. Х.” ЕООД за нарушение на чл.128 т.2 във връзка с чл.270 ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда (КТ) е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1900 лева, на
основание чл.414 ал.1 от КТ.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон. Сочи, че нарушението не е
описано точно, ясно и недвусмислено в наказателното постановление, както
изисква нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Смята, че правилно е приложена разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ. Иска
отмяна на касираното съдебно решение и да бъде потвърдено издаденото НП. В
съдебното заседание юрисконсулт Н. претендира и присъждане на възнаграждение.
Ответната страна – „А. Х.“ ЕООД не е взела
становище по касационната жалба.
Представителят на контролиращата страна –
ВОП, намира жалбата за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за
правилно. Смята, че са били нарушени правилата по съставяне на акта и
връчването му на нарушителя, поради което няма основание за отмяна на
решението.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в
административно-наказателното производство, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – В. като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Административен съд – В., като разгледа
делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание
чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната
жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното НП е наложена на „А. Х.“ ЕООД
на основание чл.414 ал.3 от КТ „имуществена
санкция“ в размер на 1900 лв за това, че на 31.01.2019г.
в качеството на работодател не е изплатило в уговорения срок договореното
трудово възнаграждение за м.декември 2018г. за наетото по трудов договор лице С.
Ж. С. на длъжност „пазач-потриер“ в хотел „О.“, находящ се в гр.В., к.к. „Ч.-3“.
Въззивната инстанция е отменила обжалваното
пред нея наказателно постановление като е приела, че дружеството не е било
поканено за съставянето на акта за установяване на административно нарушение
/АУАН/, поради което той не правилно е бил съставен в негово отсъствие и след
съставянето му не е бил предявен на нарушителя за запознаване на съдържанието
му и подписване. Изтъкнато е, че не са били налице основания за съобщаване на
АУАН по реда на чл.416 ал.3 от КТ.
Касационната инстанция намира решението за
неправилно, поради следните съображения:
Качеството на работодател на „А. Х.“ ЕООД спрямо
С. Ж. С. се потвърждава от сключения между тях на 01.03.2016г. трудов договор,
според който трудовото възнаграждение се заплаща ежемесечно, като съгласно
представените вътрешни правила срокът за заплащането му е бил не по-късно от
30-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява заплатата. Видно
от представената ведомост, работникът С. С. не е получил срещу подпис трудовото
си възнаграждение за м.декември 2018г., поради което правилно е прието, че на
31.01.2019г. работодателят не е изпълнил задължението си по чл.128 т.2 от КТ
във връзка с чл.270 ал.2 от КТ.
Необосновано е заключението на въззивния
съд за липса на покана към дружеството за изготвяне на АУАН. Призовка №472/13.03.2019г. до „А. Х.“ е била
получена от И. М. И. на 19.03.2019г. и
от Д.Б.Б. на 03.04.2019г., които към него момент са били съдружници и
представляващи заедно и поотделно дружеството. Неявяването им след покана за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение е дало право на
органа да го състави в тяхно отсъствие по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Изводът на ВРС, че съобщенията до
дружеството не са били изпращани на адреса му на управление, вписан в
Търговския регистър е в противоречие с изобилстващите обратни разписки, които
показват многократни опити съставеният АУАН да бъде връчен на адреса на
управление на дружеството и на адресите на съдружниците. Същите са се връщали
недоставени, като отбелязването „непотърсена“ съпоставено с целия
доказателствен материал следва да се тълкува, че лицето не е могло да бъде
намерено на адреса на управление, което се потвърждава и от доказателствата,
събрани в хода на въззивното производство. Призовката от ВРС до „А. Х.“
ЕООД за явяване в откритото съдебно
заседание, изпратена на адреса, посочен
във въззивната жалба се е върнала с отбелязване, че адресът е необитаем.
Дружеството не е било намерено и на адреса на хотел „О.“ в к.к.“Ч.-3“ във В.,
заради което съдът е приел на основание чл.61 ал.2 от ЗАНН, че нарушителят е
редовно призован за съдебното заседание на 28.01.2020г. Следователно,
законосъобразно служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ са предприели
съобщаването на АУАН да бъде извършено по реда, предвиден в чл.416 ал.3 от КТ чрез поставяне на съобщение за
съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет
страницата на съответния орган, за което са приложени съответните
доказателства. От изложеното следва, че процесния АУАН е бил надлежно съобщен
на дружеството по реда на специалната норма на чл.416 ал.3 от КТ.
Действително,
считано от 23.12.2019г. единственият управител и представляващ „А. Х.“ ЕООД
е А. А. Г., за която има данни, че е
напуснала България на 12.09.2019г. през ГКПП А. В. и към датата на докладната
полицейска записка от 10.03.2020г. не е имало отразено влизане. Обявлението за решението на ВРС също се е
върнало в цялост от посочените два адреса, поради което съдът е възложил връчването чрез Пето РУ „Зл. п.“, за което е
представена докладна записка, в която е отразено, че хотелът не работи и вече има нов собственик, като на адреса му няма офис на „А. Х.“ ЕООД.
От изложеното, касационната инстанция
извежда заключение, че наказващият орган не е извършил нарушение на чл.52 ал.2
от ЗАНН. Противно на извода на ВРС, целия доказателствен материал, събран от
административно-наказващия орган и от самия съд
сочи, че не е било допуснато неспазване на административно-процесуалните
правила за съставяне и предявяване на АУАН, на каквито основания е било
отменено наказателното постановление.
Обжалваното съдебно решение е неправилно и
като такова трябва да бъде отменено, като бъде потвърдено законосъобразното
наказателно постановление, като в полза на касатора трябва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на
чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
С оглед изложеното, на основание чл.221
ал.2 предложение първо от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Шести
касационен състав на Административен съд – В.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 217/07.02.2020
г. на Варненски районен съд, постановено по НАХД № 213/2020 г., като вместо
това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление
(НП) № 03-011453/26.06.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – В., с което на „А. Х.” ЕООД с БУЛСТАТ ххххххххх за нарушение на чл.128
т.2 във връзка с чл.270 ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда (КТ) е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1900 лева, на
основание чл.414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА
„А. Х.” ЕООД с БУЛСТАТ ххххххххх
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – В. юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.