Решение по дело №353/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от К.Д.Р.- В., с ЕГН **********, подадена чрез адв. К.Т., против Решение № 1735 от 20.12.2022 г., постановено по АНД № 3237/2022 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-8703-000102 от 23.06.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „Специализирани полицейски сили” към ОД МВР Варна и К.Р.-В. е осъдена да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С потвърденото НП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да упралвява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо и с него не се постига целта на закона. Според касатора не е налице нито умисъл, нито друга форма на вина у касатора за вмененото му нарушение. Сочи се, че нито В., нито съпругът й са уведомени, че притежаваното от тях МПС е с прекратена регистрация, като МПС е било с поставени редовни табели, а у В. е било свидетелството за регистрация на МПС. Оспорва се изводът на въззивния съд, че санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП визира форма на вина непредпазливост. Твърди се, че липсва ефективен способ водачът преди да започне да управлява МПС да установи, че МПС е със служебно прекратена регистрация в КАТ. Касаторът не е съгласен с извода на въззивния съд, че неправомерното поведение е осъществено от две лица, с което се нарушава принципът за налагане на лична отговорност. Навеждат се доводи, че не е изследван въросът дали има наличен брачен договор или режим на разделност на имуществените отношения между съпрузите при придобиване на МПС-то. Според касатора, използването на обясненията на едно лице, дадени по време на прокурорската проверка в негова вреда е грубо нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че не става ясно за какво точно нарушение е санкционирано лицето, предвид наличието на няколко изпълнителни деяния в посочената за нарушена правна норма на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставки за приложение на института на маловажния случай. Наведени са доводи, че нарушението е извършено за първи път, липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, липсата на претърпени имуществени или други вреди, като се позовава на Тълкувателно решение № 53 от 11.04.1986 г. по н.д. № 49/83 г. и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г. на ВКС. В допълнение посочва, че лицето няма други нарушения на ЗДвП и си изкарва прехраната с управление на МПС, както и че се грижи за малките си деца. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отмени НП. В хода по същество на делото касаторът поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответникът в касационното производство – Началник група в Сектор «Специализирани полицейски сили» при ОД на МВР Варна, не изразява становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на жалбата, поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че би могло да се счете, че случаят попада приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Изтъква се, че въпреки че касаторката е съпруга на титялуря на правото на собственост на МПС, не съществува възможност тя да извърши пререгистрация на същото.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, установени от въззивния съд от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от К.Д.Р. - В. срещу НП № 22-8703-000102 от 23.06.2022 г., издадено от Началника на група Сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР Варна, с което на Р.-В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да упралвява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

РС – Варна е констатирал, че нарушението се изразява в това, че на 26.12.2021 г., около 09:55 ч. по главен път Е-87 на изхода на гр. Бяла, посока гр. Варна, служители на СПС при ОД на МВР Варна, спрели за проверка лек автомобил - семеен, БМВ с рег.№ ***, управляван от Р.-В., който не бил пререгистриран в двумесечен срок от придобиването му, с което не е изпълнено задължението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1-45 от 24.0.2000 г. да регистрира придобитото МПС и на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП на 30.11.2021 г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно и автоматично. Автомобилът бил закупен с договор с нотариална заверка на подписите, сключен на 16.03.2021 г. от съпруга на Р.-В. – С.В., с когото имали сключен граждански брак. С Постановление №1272/03.06.2022 г. на и.ф. Прокурор в Районна прокуратура - Варна е отказано да се образува досъдебно производство. Въз основа на постановлението на ВРП, било издадено НП, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

За да потвърди НП, районният съд приема, че в административнаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон, не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, а наложеното наказание е законосъобразно определено като вид и размер.

Въззивният съд е направил извод, че въззивницата е била наясно, че пререгистрането на МПС в КАТ не е извършено и е била длъжна да познава закона, съответно да знае, че при непрегистрация в КАТ при закупуване на МПС, автомобилът подлежи на служебна дерегистрация, като в случая е достатъчно да е налице непредпазливост като форма на вината, а и оспорващата е проявила небрежност, неизпълнявайки задължението си да регистриране на МПС. РС – Варна посочва, че неуведомяването за служебно прекратената регистрация на МПС не е елемент от фактическия състав по прекратяване на регистрацията, а обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила не са свалени, не освобождава от отговорност. Изтъкнато е, че действително според разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост, а в случая незнанието на факта, че управляваният от въззивника автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на неговото неправомерно поведение. Направен е извод, че безспорно се установява, че описанието на нарушението изцяло кореспондира с първата хипотеза на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С обжалваното решение в полза на ОД на МВР Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението на РС - Варна е правилно и законосъобразно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за неприложимост на чл. 28 ЗАНН, както и за законосъобразност на определените наказания като вид и размер. Касационната инстанция споделя изложените в обжалваното решение мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Неоснователно е възражението на касатора за липсата на яснота за какво нарушение е санкционирано лицето. Словесното описание на нарушението в НП сочи на осъществяване хипотеза на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – движение по пътя на нерегистрирано МПС.

Несъстоятелно е твърдението, че не е изследвано дали има брачен договор и разделност на имуществените отношения между съпрузите. От приложената към административната преписка справка от „НБД Население“ се установява, че Р.-В. има сключен граждански брак със С.В. от 12.12.2012 г. Освен това, административнонаказателно отговорни лица според санкционната норма на чл. 175, ал. 3 ЗДвП са всички лица, които са водачите на МПС, което МПС е без валидна регистрация, независимо дали те са собственици на превозното средство. А и в случая административнонаказателната отговорност е ангажирана не за неизпълнение на задължението за пререгистрация, а за управление на МПС с прекратена регистрация, поради което е неоснователен доводът на касатора.

Нито ЗДвП, нито Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждат изискване за уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията на МПС в случаите на нерегистрирането на МПС в двумесечен срок от придобиването. В този смисъл правилно РС – Варна приема, че уведомяването за прекратяване на регистрацията не е елемент от фактическия състав на отговорността.

Изискване за отнемане на регистрационния талон и регистрационните табели е предвидено при служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 11 от ЗДвП в случаите на глава шеста по ЗДвП - чл. 171 и сл. ЗДвП, което е различно основание за служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано ППС и очевидно е неотносимо за процесния случай, каквито касационни възражения има наведени.

Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. От доказателствата по делото безспорно се установява, че е било налице знание у наказаното лице, че автомобилът не е пререгистриран – СРМПС не е на името на съпруга на оспорващата, а прекратяването на регистрацията в случая на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП настъпва по силата на закона, като само се отразява с отбелязване служебно в автоматизираната информационна система. Предвид обстоятелството, че наказаното лице е управлявало МПС със СРМПС, в което свидетелство като собственик не е вписан съпругът на В., касаторът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, а именно неправомерността на управлението на нерегистрирано МПС с оглед прекратяването на регистрацията на МПС. Управлявайки процесния автомобил несъмнено е налице виновно поведение от страна на наказаното лице, което се явява съсобственик на МПС.

Доколкото процесното административно нарушение по ЗДвП е извършено на 26.12.2021 г., по аргумент от чл. 189з. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) не са приложими разпоредбите на чл. 28 и чл. 58г ЗАНН, предвиждащи възможност за квалифициране на случая като маловажен. В този смисъл, доводите на касатора за маловажност на деянието са ирелевантни.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, ответникът има право да му се присъдят разноски, но липсата на направено искане в този аспект, съдът не дължи произнасяне.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1735 от 20.12.2022 г. по АНД № 20223110203237/2022 г. на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
	Членове:	ТАНЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ