№ 5231
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110207671 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от А. И. Ш., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № Р-10-142/16.05.2022 г., издадено заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление „Осигурителен наздор”, с което на основание
чл. 351, ал. 1 т. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 700
/седемстотин/ лева за нарушение на чл. 4, ал. 7 от Наредба № 10/29.06.2021 г.
на КФН за изискванията към границата на платежоспособност и собствените
средства на пенсионноосигурителното дружество, към неговата оздравителна
програма и към минималните ликвидни средства на дружеството и на
управляваните от него фондове.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното
наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в
наказателното постановление вярно е констатирано, че към 31.08.2021 г.
56,18 % от собствените средства на „ПОД – **********“ АД, покриващи
границите на платежоспособността са били инвестирани във финансови
инструменти по чл. 176, ал.1 т.4 от КСО, но според жалбоподателя липсата на
отразени детайли относно актуалната нормативна уредба е обусловила
неправилното решение на АНО да ангажира административно-наказателната
1
отговорност на жалбоподателя. В жалбата се посочва, че с ДВ бр.
19/05.03.2021 г. са приети промени, свързани с инвестирането на собствените
средства, покриващи границата на платежоспособността, а самата Наредба №
10 на КФН е приета на 29.06.2021 г., обнародвана на 16.07.2021 г., поради
което дружеството е разполагало с по-малко от месец и половина да приведе
в съответствие с изискванията на Наредбата инвестираните собствени
средства, покриващи границата на платежоспособността. Посочва се, че до
КФН е изпратена оздравителна програма и писмо, с което пенсионно-
осигурителното дружество се ангажирало в 6-месечен срок да приведе
собствените средства, надхвърлящи границите на платежоспособността в
съответствие с изискванията на закона, но срокът не бил приет от надзорния
орган, поради което до КФН е изпратено ново писмо с предложен срок
14.01.2022 г., за приемането на който КФН не изпратила до дружеството
отговор. Посочва се, че дружеството не е разполагало с достатъчно време да
изпълни изискванията на нормативната уредба. Според жалбоподателя при
съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като не е проведена процедура по чл. 5 от
Наредба № 10/29.06.2021 г. на КФН. Поддържа се липса на вина у
жалбоподателя.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. Г., който моли съда да уважи депозираната жалба.
Счита, че от обжалваното НП не става ясно в извършването на какво точно е
обвинен жалбоподателят и защо той като физическо лице е наказан, а не
пенсионноосигурителното дружество /ПОД/. Твърди, че жалбоподателят Ш. в
качеството на управляващ ПОД е направил всичко необходимо за
привеждане на дейността на дружеството в съответствие с изискванията на
Наредба № 10/29.06.2022 г. Потвърждава, че формално дружеството не е
изпълнило в срок поставените изисквания, но продажбата на активите на
дружеството се извършвала поетапно с оглед минимизиране на загубите.
Въззиваемата страна – Заместник-председателят на КФН, ръководещ
управление „Осигурителен надзор” се представлява от юрк. С., който моли за
потвърждаване на наказателното постановление, като счита, че дружеството е
разполагало с достатъчно дълъг срок за изпълнение на законовите изисквания.
Допълнителни аргументи излага в писмен вид. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.
В правото си на реплика адв. Г. посочва, че срокът, с който дружеството
е разполагало е 4 месеца. В допълнително постъпили писмени бележки излага
аргументи относно незаконосъобразността на наказателното постановление,
идентични с изложените в жалбата. Допълва, че неизискването на обяснения
от жалбоподателя преди съставянето на АУАН срещу него съществено е
накърнило правото му на защита.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 29.09.2021 г. в информационната система на Комисията за финансов
надзор е-КФН постъпила справка от „ПОД - **********” АД за „Стойност на
инвестициите на собствените средства на пенсионноосигурителното
2
дружество, покриващи границата на платежоспособност в дългови финансови
инструменти, без инвестициите на резерва за гарантиране изплащането на
пожизнени пенсии“ към 31.08.2021 г. (справката). В справката било посочено,
дружеството е инвестирало собствени средства, в корпоративни облигации,
приети за търговия на регулиран пазар в държава членка (чл. 176, ал. 1, т. 4 от
КСО) както следва: Емитент „*********“ АД, код на емисията / ISIN/
BG2100010110, пазарна стойност /в лева/ 1 633 013,38 лева, емитент
„********“ АД, код на емисията /ISIN/ BG2100025126, пазарна стойност 11
000,22 лева, емитент „****“ АД, код на емисията / ISIN/ BG2100003123,
пазарна стойност 21 194,56 лева; емитент „****“ АД, код на емисията /ISIN/
BG2100001150, пазарна стойност 87 995,00 лева; емитент „**** АД, код на
емисията /ISIN/ XS1731768302, пазарна стойност 97 195,95 лева; емитент
„****“ АДСИЦ, код на емисията /ISIN/ BG2100011191, пазарна стойност 580
574,20 лева, емитент „********** 1 ********“ PLC, код на емисията /ISIN/
XS2347303807, пазарна стойност 1 182 874,25 лева или общата стойност на
инвестираните от дружеството средства във финансови инструменти по
чл.176, ал.1, т.4 от КСО е в размер на 4 213 847,56 лева, представляваща 56,18
на сто от собствените средства на „ПОД - **********” АД, покриващи
границата на платежоспособност във финансови инструменти по чл. 179, ал. 1
т. 4 от КСО.
С писмо с вх. № РГ-12-9-36 от 30.09.2021 г., „ПОД - **********” АД
уведомило КФН, че всички собствени средства на дружеството, покриващи
границата на платежоспособността са инвестирани във финансови
инструменти по чл. 179, ал. 1 т. 4 от КСО, като предвид това обстоятелство
„ПОД - **********” АД ще представи на КФН в срок до 14 дни оздравителна
програма за привеждане на собствените средства в съответствие с
количествените лимити, установени в чл. 4 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г.
на КФН. Такава оздравителна програма била представена на КФН на
13.10.2021 г. за периода 01.09.2021 г. – 31.10.2021 г., като същата касаела
привеждане на състоянието на дружеството в съответствие с изискването на
чл. 121в, ал. 7 от КСО, а именно дружеството да инвестира най-малко 75 на
сто от собствените средства, покриващи границата на платежоспособност по
ал. 6, във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 1 – 4 и влогове по чл.
176, ал. 1, т. 5 в банки, които не са в производство по несъстоятелност.
Два дни по-късно, на 15.10.2021 г. в КФН постъпило писмо от „ПОД –
**********“ АД, в което било посочено, че дружеството установило, че
оздравителна програма се изготвя само за привеждане на собствените
средства в съответствие с разпоредбите на чл. 121в, ал. 5-7 от КСО, но не и
при превишение на количествените ограничения по чл. 4 от Наредба №
10/29.06.2021 г., поради което дружеството се ангажирало в 6-месечен срок да
приведе инвестираните собствени средства на дружеството в съответствие с
изискванията на чл. 4, ал. 7 от Наредбата.
С писмо изх. № РГ-12-9-36 от 20.10.2021 г. КФН изразило солидарност
със становището на „ПОД – **********“ за липсата на необходимост от
оздравителна програма, поради което производство по разглеждане на
представената оздравителна програма няма да бъде откривано. Със същото
писмо е изискано от дружеството да преустанови своевременно установеното
несъответствие и да представи информация за предприетите действия за
3
привеждане на инвестираните собствени средства на дружеството,
надхвърлящи границата на платежоспособността във финансови инструменти
по чл. 176, ал.1 т.4 от КСО в съответствие с нормативната уредба,
включително и за сроковете, в които тези действия ще бъдат осъществени. В
отговор на искането с писмо вх. № РГ-12-9-36 от 27.10.2021 г. „ПОД -
**********” АД уведомило КФН, че се ангажира с оптимален краен срок до
14.01.2022 г. да приведе в съответствие собствените средства, покриващи
границата на платежоспособност с изискванията на чл. 4, ал. 7 от Наредба №
10 от 31.08.2022 г. на КФН.
Тъй като в посочения срок, а и впоследствие дружеството не привело
собствените си средства, покриващи границата на платежоспособността в
съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 7 от Наредба № 10/29.06.2021 г. на
КФН с Решение № 231- ПОД /30.03.2022 г. на КФН спрямо „ПОД –
**********“ АД била приложена принудителна административна мярка и
дружеството било задължено в 14-дневен срок от получаване на решението да
приведе инвестираните собствени средства, покриващи раницата на
платежоспособност в корпоративни облигации, издадени от „*********“ АД
с ISIN код на емисията BG2100010110 и от „****“ PLC с ISIN код на емисията
XS2347303807 в съответствие с изискванията на чл. 4, ал.2 от Наредба 0
10/29.06.2021 г. на КФН, което да доведе и до привеждане в съответствие с
изискването на чл. 4, ал. 7 от Наредба № 10/29.06.2021 г. на КФН на общата
експозиция на инвестираните собствени средства, покриващи границата на
платежоспособност във финансови инструменти по чл. 176, ал.1 т.4 от КСО.
С писмо от 13.04.2022 г. „ПОД-**********“ АД уведомило КФН, че е
изпълнило дадените задължителни предписания и е привело инвестираните
собствени средства, покриващи границата на платежоспособността с
изискванията на закона, за което представят справка, актуална към 08.04.2022
г.
Междувременно свидетелят К. Л. Д. – главен експерт в Комисията за
финансов надзор извършил проверка на постъпилата справка от „ПОД –
**********“ АД относно инвестираните собствени средства на дружество,
покриващи границата на платежоспособност и установил, че всички
собствени средства на дружеството, покриващи границата на
платежоспособността са инвестирани във финансови инструменти по чл. 179,
ал. 1 т. 4 от КСО и на 02.12.2021 г. съставил срещу А. И. Ш., в качеството му
на изпълнителен член на Съвета на директорите и представляващ „ПОД-
**********“ АД, тъй като същият е допуснал извършването на нарушение на
чл. 4, ал.7 от Наредба № 10/29.06.2021 г. на КФН. Актът бил предявен за
запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не
постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 16.05.2022 г. заместник –
председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор” издал
обжалваното наказателно постановление, с което наложил на А. И. Ш. глоба в
размер на 700 /седемстотин/ за това, че е допуснал нарушение на чл. 4, ал. 7
от Наредба № 10/29.06.2021 г. на КФН. Препис от НП бил връчен на
жалбоподателя на 25.05.2022 г., а на 06.06.2022 г. била подадена и жалба
срещу него.
4
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а
именно показанията на свидетеля К. Л. Дишев, справка „Стойност на
инвестициите на собствените средства на пенсионноосигурителното
дружество, покриващи границата на платежоспособност в дългови финансови
инструменти, без инвестициите на резерва за гарантиране изплащането на
пожизнени пенсии“ към 31.08.2021 г., писмо от „ПОД - **********” АД с вх.
№ 12-9-36 от 30.09.2021 г., писмо от „ПОД - **********” АД с вх. № 12-9-36
от 13.10.2021 г. и приложения, писмо от „ПОД - **********” АД с вх. № 12-
9-36 от 15.10.2021 г., писмо на заместник - председателя на КФН, ръководещ
управление „Осигурителен надзор“ с изх. № РГ-12-9-36 от 20.10.2021 г.,
писмо от „ПОД - **********” АД с вх. № 12-9-36 от 27.10.2021 г., Решение
№ 231- ПОД от 30.03.2022 г. на КФН, писмо изх. № 3200/19.04.2022 г. от
„ПОД – **********“ АД и приложения, Заповед № 3-298/10.11.2021 г. на
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Осигурителен
надзор“, доклад на инвестиционен консултант до „ПОД – **********“ АД.
Изложената фактология не разкрива сложност, тя не е и спорна между
страните – не се спори, че към 31.08.2021 г. 56,18 на сто от собствените
средства на „ПОД - **********” АД, покриващи границата на
платежоспособност тоест 4 213 847,56 лева са били инвестирани във
финансови инструменти по чл. 179, ал. 1 т. 4 от КСО при неспазване
количественото ограничение на чл. 4, ал.7 от Наредба № 10/29.06.2021 г.
Горното обстоятелство се установява от представената в КФН на 29.09.2021 г.
справка от „ПОД- **********“ АД - „Стойност на инвестициите на
собствените средства на пенсионноосигурителното дружество, покриващи
границата на платежоспособност в дългови финансови инструменти, без
инвестициите на резерва за гарантиране изплащането на пожизнени пенсии“ и
се потвърждава от свидетеля К. Д. – експерт в КФН, който лично е извършил
проверка, запознал се е с представената справка и част от осъществената
впоследствие комуникация между КФН и „ПОД- **********“ АД и е
установил несъответствието на размера на инвестираните собствени средства,
покриващи границата на платежоспособността на дружеството с изискванията
на Наредба № 10/29.06.2021 г. на КФН. Показанията на свидетеля са
обективни, добросъвестно депозирани и и намират опора в останалия
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От приложената Заповед № 3-298/10.11.2021 г. на заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ съдът
извлечен информация относно материалната компетентност на
актосъставителя К. Л. Д..Съдът кредитира и останалите писмени
доказателства, приети по надлежния ред на чл. 283 от НПК тъй като същите
са обективни, съставени за цели извън процеса и допринасят за изясняване на
релевантната фактическа обстановка.
Следва да се отбележи, че между страните не е налице спор относно
осъществилите се събития и тяхната последователност, поради което по -
подробното анализиране на доказателствата не е необходимо. Самият
жалбоподател не оспорва, че към инкриминираната дата всички собствени
средства на дружеството, покриващи границата на платежоспособността са
инвестирани във финансови инструменти по чл. 179, ал. 1 т. 4 от КСО, като
5
основните му възражения са съсредоточени върху краткия срок, който бил
предоставен с Наредбата, издаване на НП без произнасяне по представената
оздравителна програма и липсата на виновно поведение от негова страна.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /препис от НП е
връчен на 25.05.2022 г., а жалбата е подадена на 06.06.2022 г./, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
изцяло законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно
е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи - видно от т. 9 на представената заповед № 3-
298/10.11.2021 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Осигурителен надзор“ свидетелят К. Л. Д. е оправомощен да съставя АУАН
за нарушения на нормативни актове по допълнително социално осигуряване и
на поздаконови актове по тяхното прилагане, а компетентността на АНО
следва от изричната разпоредба на чл. 354, ал.2 от КСО.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на
процесуалните правила – и двата акта съдържат всички изискуеми реквизити
по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и
конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна
квалификация. Неоснователно е възражението на адв. Г., че от текста на
наказателното постановление не става ясно за извършването на какво точно
нарушение е наказан жалбоподателят. Напротив, текстовата част на НП е
подробна и детайлна, като е описано ясно, че на жалбоподателя, в качеството
му на представляващ „ПОД – **********“ АД е вменено, че заедно с другия
представляващ „ПОД – **********“ АД е допуснал извършването на
нарушение по чл. 4, ал. 7 от Наредба № 10/29.06.2021 г. на КФН, тъй като в
срок до 31.08.2021 г. не е предприел действия така, че не повече от 20 на сто
от собствени средства на дружеството, покриващи границата на
платежоспособността да са инвестирани във финансови инструменти по чл.
176, ал. 1 т. 4 от КСО. На следващо място не се споделя и доводът за
порочност на АУАН поради неизискване на обяснения от жалбоподателя
преди съставяне на акта, доколкото такова изискване към редовността на
АУАН законът не поставя. При съставяне на АУАН и НП съдът констатира,
че са спазени давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН.
Неоснователно е възражението, че неправилно вместо да се произнесе
по отношение представената оздравителна програма АНО е пристъпил към
издаване на НП. На първо място само два дни след представяне на
оздравителната програма от самото пенсионносигурителното дружество са
уведомили КФН, че тъй като тя се прилага във връзка с привеждане на
собствените средства на дружеството в съответствие с изискванията на чл.
6
121в, ал. 5-7 от КСО е неприложима в случай на установяване на
несъответствие с количествените ограничения на чл. 4 от Наредбата. С писмо
изх. № РГ-12-36/20.10.2021 г. КФН е уведомила „ПОД – **********“ АД, че
разпоредбата на чл. 121в, ал. 9 КСО указва, че задължителна предпоставка за
изготвяне и представяне на оздравителна програма е спадане на размера на
собствените средства на ПОД под минимално изискуемия съгласно чл. 121в,
ал. 6 от КСО, какъвто случай не е налице и КФН няма да открива
производство по разглеждане на оздравителната програма. Тоест не е налице
спор между ПОД и КФН относно необходимостта от представяне и
одобряване на оздравителна програма, а съдът също не счита, че такава е
следвало да бъде представена. Нещо повече, представянето и одобряването на
оздравителна програма са неотносими към спазването на срока за привеждане
на размера на инвестираните собствени средства, надхвърлящи границата на
платежоспособност във финансови инструменти по чл. 176, ал.1 т.4 от КСО,
нито пък представляват предпоставка за законосъобразното ангажиране на
отговорността на жалбоподателя.
Съгласно чл. 121в, ал. 7 от КСО пенсионноосигурителното дружество
поддържа най-малко 75 на сто от собствените средства, покриващи границата
на платежоспособност по ал. 6, във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1,
т. 1 – 4 и влогове по чл. 176, ал. 1, т. 5 в банки, които не са в производство по
несъстоятелност, а количествените ограничения относно инвестициите в
различни финансови инструменти са уредени в чл. 4, ал. 2 до 8 от Наредба №
10/29.06.2021 г. на КФН. Конкретно ограниченията относно инвестициите във
финансови инструменти по чл. 176, ал. 1 т. 4 са фиксирани в чл. 4, ал.7 от
Наредба № 10/29.06.2021 г. на КФН, а именно не повече от 20 на сто от
собствените средства, покриващи границата на платежоспособността.
Съгласно ал. 6 на чл. 121в от КСО границата на платежоспособност е
минималният размер на собствените средства на пенсионноосигурителното
дружество, който е необходим като допълнителна гаранция за изпълнение на
поетите задължения за изплащане на пожизнени пенсии и на разсрочени
плащания с поети гаранции. Границата на платежоспособност възлиза на 4 на
сто от капитализираната стойност на тези пенсии и разсрочени плащания, но
не по-малко от 7,5 млн. лева, следователно максималният размер на
собствените средства, надхвърлящи границата на платежоспособността на
„ПОД-**********“ АД, който дружеството е могло към 31.08.2021 г. да
инвестира във финансови инструменти по чл. 176, ал.1 т. 4 от КСО е бил
1 500 000 лева /20% от 7,5 млн. лв./. Установи се, че жалбоподателят А. Ш. в
качеството си на управляващ и представляващ „ПОД – **********“ АД е
допуснал към 31.08.2021 г. „ПОД – **********“ АД да инвестира 4 213
847,56 лева или 56,18 на сто от собствените средства, надхвърлящи границата
на платежоспособността във финансови инструменти по чл. 176, ал. 1 т.4 от
КСО в нарушение на изискванията на чл. 4, ал. 7 от Наредба № 10/29.06.2021
г.
Съдът не споделя довода за липса на вина у жалбоподателя. В чл. 351,
ал. 1, т. 4 от КСО е предвидена административнонаказателна отговорност за
този, който извърши или допусне извършване на нарушение, извън случаите
по т.1, 2 или 3 на част втора или част втора „А“, на нормативните актове по
прилагането на този кодекс и/или на акт на орган на Европейския съюз с
7
пряко действие, с които се възлагат задължения при осъществяването на
дейността по допълнително социално осигуряване. Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за допустителство - за това, че е допуснал да
бъде нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 7 от Наредба №10/29.06.2021г. на
КФН, като в срок до 31.08.2021 г. не е предприел необходимите действия
така, че инвестираните собствени средства от страна на „ПОД – **********“
АД, надхвърлящи границата на платежоспособността във финансови
инструменти по чл. 176, ал.1 т. 4 от КСО да не надхвърлят 20 на сто. Съдът
намира, че жалбоподателят умишлено е допуснал извършването на
нарушението - от приложената кореспонденция с КФН е видно, че той като
изпълнителен директор е бил наясно със законовите изисквания относно
размера на инвестираните собствени на ПОД средства, надхвърлящи
границата на платежоспособността във финансови инструменти по чл. 176,
ал.1 т.4 от КСО и задължението му в качеството му на управляващ
дружеството, заедно с другия управляващ, да извърши такива действия, които
да доведат до спазване на тези изисквания; наясно е бил и със срока, който
нормативните актове поставят, като съзнателно не е предприел такива
действия. Доводът, че срокът, фиксиран в закона с оглед датата на
приемането на наредбата е бил недостатъчен не може да изключи
отговорността на жалбоподателя, тъй като неспазването му се обосновава не с
обективна невъзможност, а с нецелесъобразност – реализиране на
потенциална загуба за дружеството.
Процесният случай не разкрива белезите на маловажност – на първо
място изискването на чл. 4, ал.7 от Наредба № 10/29.06.2021 г. е прието с
оглед осигуряване на защита и стабилност на пенсионните дружества и
системата на пенсионно осигуряване чрез диверсификация на рисковете, а на
следващо място съответствието на инвестираните собствени средства,
надхвърлящи границата на платежоспособността на „ПОД – **********“ АД
с изискванията на чл. 4, ал.7 от Наредба № 10/29.06.2021 г. на КФН е
постигнато почти 6 месеца по-късно и едва след прилагане на ПАМ спрямо
дружеството. Ето защо деянието не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от същия вид. Наложената на жалбоподателя
глоба е в минималния размер от 700 /седемстотин/ лева, поради което въпрос
за нейното намаляване не може да се поставя.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението се
явява безспорно доказано, а наложената глоба е справедлива, с оглед на което
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
Комисията за финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
8
заплащането на правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на
извършената от процесуалния представител дейност и приключване
разглеждането на делото в едно съдебно заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.9 ЗАНН Софийски
районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-142/16.05.2022 г.,
издадено заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Осигурителен наздор”, с което на основание чл. 351, ал.1 т.4 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ на жалбоподателя А. И. Ш., ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин/
лева за нарушение на чл. 4, ал.7 от Наредба № 10/29.06.2021 г. на КФН.
ОСЪЖДА А. И. Ш., ЕГН ********** да заплати на Комисията за
финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9