№ 40088
гр. София, 09.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110142029 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба от 13.09.2023
г./ на **********, ЕГН ********** и ***********, ЕГН ********** – двамата с адрес:
************, срещу „*********“ *******, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: *************, с която са предявени обективно и субективно съединени
искове, както следва:
1. отрицателни установителни искове за признаване за установено, че
********** и *********** не дължат на ответника суми от по 2385,23 лв. всеки, по
изпълнителен лист от 30.09.2015 г., издаден по гр. д. № **************, поради
нищожност на договор за цесия, с който ********* е прехвърлило на ответника
********** вземанията си по изпълнителния лист и за събирането им е образувал и. д.
№ ************** по описа на **********, а в евентуалност - поради липса на прано
действие на договора за цесия за длъжника, с оглед неуведомяването им;
2. в условия на евентуалност - отрицателни установителни искове за признаване
за установено, че ********** и *********** не дължат на ответника, чрез
принудително изпълнение, суми от по 2385,23 лв. всеки, по изпълнителен лист от
30.09.2015 г., издаден по гр. д. № **************, за събирането на които е
образувано и. д. № ************** по описа на **********, за част от сумите като
погасени по давност, а за друга част, като погасени чрез плащане.
3. кумулативно съединен с главните искове осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищцата ********** сумата от 546,00 лв. по изпълнителен лист
от 30.09.2015 г., издаден по гр. д. № **************, като получена без основание по
и. д. № ************** по описа на **********, поради плащането ѝ от ищцата, без да
е конституирана като длъжник в изпълнителното производство.
Ищците са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ответника за изискване на препис от изпълнително дело №
*********** по описа на **********, рег. № ***** е относимо към предмета на
делото и е необходимо за правилното му решаване, поради което следва да бъде
уважено.
1
С оглед на горното, доколкото към настоящия момент исковата молба е редовна
и допустима и предвид извършената размяна на книжата по делото, на основание чл.
140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищците писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК **********, рег. № *****, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по делото заверен
препис на изпълнително дело № ***********
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.12.2023 г. от часа, за когато
да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
В исковата молба /уточнена с молба от 13.09.2023 г./ ищците твърдят, че са
наследници на ************, срещу който бил издаден изпълнителен лист в полза на
********* от 30.09.2015 г., по гр. д. № **************, за сума в общ размер от
4770,46 лв., включваща следните вземания: 3864,93 лв. – главница по договор за
кредит от 22.11.2005 г.; 348,48 лв. договорна лихва; 18,66 лв. наказателна лихва и
538,39 лв. разноски. Поддържат, че по молба на ********* от 02.11.2015 г. било
образувано и. д. № ************** по описа на ********** за събиране на тези суми.
Твърдят, че с договор за цесия, сключен след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, горепосочените
вземания били прехвърлени на ответника **********, поради което на 02.07.2018 г.
последният подал молба да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело.
Ищците посочват, че ********* починал на 12.07.2020 г. и поради тази причина на
23.11.2021 г. били конституирани като длъжници в изпълнителното производство за по
½ част от горепосочените задължения. Излагат доводи, че не дължат на ответника
сумите по изпълнителния лист от 30.09.2015 г., тъй като договорът за цесия бил
нищожен, поради противоречие с чл. 26, ал. 1 ЗПК. В тази връзка развиват подробни
аргументи за приложимостта на ЗПК и посочват, че в договора за кредит не била
уговорена възможност ********* да прехвърля вземанията си на трети лица. В
евентуалност сочат, че договорът за цесия няма действие за тях, тъй като не били
уведомени за прехвърлянето на вземанията.
В условията на евентуалност, ищците развиват съображения, че не дължат, чрез
принудително изпълнение, сумата от 4770,46 лв. /всеки по 2385,23 лв./, поради изтекла
погасителна давност. В тази връзка посочват, че давността била прекъсната с влизане в
сила на заповедта за изпълнение на 04.12.2015 г., а последното валидно изпълнително
действие било извършено на 13.01.2017 г. (налагане на запор), след което в
2
продължение на две години не били извършвани изпълнителни действия, поради което
изпълнителното производство било прекратено по право на 13.01.2019 г. и
изпълнителните действия по същото се обезсилвали с обратна сила. Навеждат доводи,
че последващите изпълнителни действия били невалидни и не пораждали правни
последици, поради което, при съобразяване на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДИП), следвало да се приеме, че погасителната
давност е започнала да тече на 04.12.2015 г. и е изтекла на 11.02.2021 г. Дори обаче
извършените изпълнителни действия да не се заличавали с обратна сила, то тогава
следвало да се счита, че давността е прекъсната на 13.01.2017 г. и при съобразяване на
ЗМДИП e изтекла на 20.03.2022 г.
В исковата молба се твърди още, че преди да бъде конституирана като длъжник
в изпълнителното производство ищцата ********** заплатила сумата от 546,00 лв.,
поради което се навеждат съображения, че същата е получена от ответника без
основание и следва да бъде върната на ищцата. В условията на евентуалност се
поддържа, че ищцата Генова не дължи посочената сума, поради погасяването й чрез
плащане.
Ищецът *********** излага твърдения, че на 23.05.2019 г. е заплатил по
изпълнителното дело сумата от 50 лв., поради което счита, че не дължи същата на
ответника.
Моли се исковете да бъдат уважени и се претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника **********, който оспорва исковете. Поддържа, че ищците са уведомени за
извършената цесия, но дори това да не било така, то би имало значение единствено,
ако платят на стария кредитор, но не се отразявало на валидността на договора за
цесия. Развива подробни аргументи, че давността не е изтекла, като са извършвани
множество действия, които са я прекъсвали. Твърди, че макар ищцата Г. да е започнала
да внася доброволно суми по изпълнителното дело преди да е конституирана като
длъжник, това не било без основание, тъй като така изпълнявала свой нравствен дълг
към покойния си съпруг – длъжник. Моли исковете да бъдат отхвърлени и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са активно субективно и субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и предвид изложеното от страните,
съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че въз
основа на изпълнителен лист от 30.09.2015 г., издаден по гр. д. № **************,
„***** е образувало срещу наследодателя на ищците ********* и. д. №
************** по описа на **********, за събиране на вземания в общ размер от
4770,46 лв.; че с договор за цесия вземанията са прехвърлени на ответника **********
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание; че ********* е починал на 12.07.2020 г. и на 23.11.2021 г.
ищците са конституирани като длъжници по изпълнителното дело.
3
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По отрицателните установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК
ищците следва да докажат, че имат задължения към ответника, които са предмет на
принудително изпълнение, както и че са настъпили посочените в исковата молба
факти след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
твърдяното изпълнително основание (заповед за изпълнен***********. д. №
**************) и че тези факти са довели до погасяване на претендираното от
ответника материално право.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения, вкл. и
фактите, които твърди, че имат за последица спирането и/или прекъсване на
погасителната давност.
По осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищците е да докажат, че са заплатили посочените в исковата молба суми на ответника,
за което съдът им УКАЗВА, че не сочат доказателства.
В тежест на ответника е да докаже валидно правно основание за получаване на
претендираните суми.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а
ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
4
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото
със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за
целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищците да се връчи и препис от отговора на
исковата молба
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5