Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,16.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав
в
публичното заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 3666 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от от ищците пред СРС – С.Х.И., Б.И.И., Х.И.Х. и Б.Г.Х. срещу решение
№ 233247 от 03.10.2019 г. на СРС, Второ гражданско отделение, 78 състав по гр.
дело № 15815 по описа за 2019 г., с което решение са отхвърлени предявените
искове по чл. 238, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и в тежест на ищците са
възложени разноските по делото.
Във въззивната жалба се излагат доводи за
неправилно приложение на материалния закон, а именно чл. 238, ал. 2 ЗМВР, както
и постановяване на същото в противоречие със съдебната практика на ВКС. Считат,
че съдът не е съобразил дефинициите на пар.1, т.5 и т.6 от ДП на ЗМВР, както и
т.8 от ДП на МВР като в последното било посочено, че „загинал“ по смисъла на
ЗМВР е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по т.5 и 6. Необоснован,
несъстоятелен и погрешен бил изводът на СРС, че единствената връзка на смъртта
с изпълнението на служебните задължения, се изразявала в това, че тя по
случайност била настъпила на работното място. Сочат, че наследодателят им на
21.12.2017 г. се почувствал зле около 9 ч. в кабинета си като бил с униформено
облекло. Извикан бил екип и линейка, след което И.Х.И. бил настанен в болница,
където в 9,41 ч. починал. Смъртта му било от получен „белодрочен оток“-
състояние след сърдечна операция. Затова и считат, че е доказана пряката
причинна връзка между изпълнението на служебните задължения и настъпилата
смърт.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови
друго, с което претенциите им да се уважат в пълен размер. Претендират
разноски.
Постъпил е отговор
по въззивната жалба от ГД“П.Б.и защита на населението“ към МВР, ответник пред
СРС. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
така постановеното решение. Твърди се, че не били допуснати сочените от
въззивника нарушения при постановяване на първоинстанционното решение. Счита,
че не са доказани предпоставките на чл.238, ал.2 ЗМВР за уважаване на
претенцията на ищците. Противно на твърдяното, решението било постановено в
съответствие с практиката на ВКС. В случая не се установило наличие на
причинно-следствена връзка между увреждането и условията на работната среда. Не
се установило по делото условията на работното място да са допринесли за
увреждане на здравето. От представените от ищците медицински документи се установило наличето на данни за негодност
на лицето да изпълнява службата на която е назначен. Освен това злополуката не
била декларирана в срока по чл.57, ал.1 и 2 КСО. Не били и налице предпоставките
на чл.55, ал.1 КСО за определяне на злополуката като трудова. Тъй като главница
не се дължала, лихвата като акцесорно вземане също била недължима.
По допустимостта на
въззивната жалба:
За обжалваното решение
въззивниците са били уведомени на 14.10.2019 г. всеки един от тях.
Въззивната жалба е
подадена на 23.10.2019 г.
Следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване.
Въззивната жалба е
допустима.
По основателността на
въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че обжалваното решение
е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните не спорят, а и установено по делото било, че ищците са съпруга и дъщеря - първите двама,
и родители - вторите двама, на починалия на 21.12.2017 г. И.Х.И.. Не се спорело и по факта, че към момента на смъртта починалият е работил по служебно
правоотношение с ответника на длъжността "началник на група в Районна
служба "П.Б.и защита на населението"-МВР при Регионална служба "П.Б.и
защита на населението"-МВР,
гр.Стара Загора на ГД"ПБЗН"-МВР.
Страните не спорели и по факта, че смъртта е настъпила от общо
заболяване - белодробен оток вследствие на претърпяна сърдечна операция, на работното място на починалия. Чл. 238, ал. 2 от ЗМВР
постановявал, че на преживелия съпруг, децата и родителите на
загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни
служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер 12
месечни възнаграждения. Пар. 1, т.т. 5 и 6 от ДР на ЗМВР разяснявал, че "Действия по повод изпълнение на служебни задължения" са
такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнение на задължения,
произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват
по време и са в пряка причинна връзка с тях. ; "Действия при изпълнение на
служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват
изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.
Систематичното тълкуване на чл. 238, ал. 2 от ЗМВР и § 1, т.т. 5 и 6 от ДР на
ЗМВР разкривал смисъла на закона, а именно: определен кръг роднини на починалия служител на МВР да бъдат обезщетени
именно от МВР, но само ако смъртта е настъпила от характера на извършваната
работа. Същественото в този институт било наличието на пряка причинна връзка между извършваните служебни задължения - техния
характер, и настъпилата смърт. Нямало такава връзка в конкретния случай. Смъртта била настъпила от общо заболяване на наследодателя на ищците, непричинено от
характера на изпълняваните служебни задължения, за което всъщност не се и спорело от ищците. Единствената връзка на смъртта в конкретния случай с
изпълняваните служебни задължения, било, че тя по случайност е настъпила
на работното място. Това не било смърт при или по повод
изпълнение на служебните задължения на починалия по смисъла на чл. 238, ал.
2 от ЗМВР и § 1, т.т. 5 и 6 от ДР на ЗМВР. В този смисъл била и съдебната практика на ВКС, представена от ищците в откритото съдебно
заседание от 03.10.2019 г.
Предвид тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че исковете следва да се отхвърлят изцяло.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД СРС е приел, че исковете следва да се отхвърлят изцяло
поради обусловения им характер спрямо отхвърлените искове за главниците.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, приема следното:
Ищците твърдят, че към момента на смъртта си починалият техен наследодател- И.Х.И., работил по служебно правоотношение с ответника
ГД"ПБЗН"-МВР, гр.София, на длъжността "началник на група в Районна
служба "П.Б.и защита на населението"-МВР, гр.Казанлък при Регионална служба "П.Б.и защита на
населението"-МВР гр.Стара
Загора на ГД "П.Б.и
защита на населението"-МВР". Твърдят, че смъртта настъпила от общо
заболяване - белодробен оток вследствие на претърпяна сърдечна операция, но тъй
като смъртта настъпила на работното място, то ищците имали право на обезщетение
по чл. 238, ал. 2 от ЗМВР, който постановявал, че на преживелия съпруг, децата
и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си
задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки
от тях в размер 12 месечни възнаграждения.
Въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е отделил
спорното от безспорното:
Действително, не се спори по делото,
че И.Х.И. е служел при ответника.
Не се спори и, че същият е починал от общо заболяване - белодробен
оток вследствие на претърпяна сърдечна операция.
И.Х.И. се е явил на
работното си място на 21.12.2017 г., след което се е почувствал зле. Откаран е
бил в болница, където по-късно е починал.
Не се спори по делото, а и
от доказателствата събрани по същото, се установява, че не е било проведено
производство по чл.57 и следв КСО.
Спорно по делото е
налице ли са предпоставките на чл.238, ал.2 ЗМВР са присъждане в полза на
ищците на посоченото в тази законова разпоредба, обезщетение.
Съгласно чл. 238, ал. 2 ЗМВР на преживелия
съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на
служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно
обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения.
Дефиниция за това какво следва да се разбира под
"загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения" се
съдържа в § 1, т. 8 вр. т. 5 и т. 6 от ДР на ЗМВР, а именно: "загинал
при или по повод изпълнение на служебни задължения" е лице, чиято смърт е
настъпила при обстоятелствата по т. 5 или 6 - "Действия по повод изпълнение на служебни задължения" са
такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнение на задължения,
произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват
по време и са в пряка причинна връзка с тях /т. 5/. "Действия при
изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия,
които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от
заеманата длъжност /т. 6/.
За да се уважи, обаче, иска по чл.238, ал.2 ЗМВР
трябва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:1-че починалото лице е държавен
служител в МВР; 2-че е загинал при или по повод изпълнение на
служебните си задължения; 3-че е налице причинна връзка
между смъртта и извършваните действия или бездействия, свързани с изпълняване
на длъжността, която е заемал; 4/ размерът на последното пълно
месечно възнаграждение, което е било получено от
починалия И.Х.И..
Необходимостта от наличието
на тези предпоставки при условията на кумулативност е прието в цитираното и от
двете страни РЕШЕНИЕ № 369 ОТ 22.11.2011 Г.
ПО ГР. Д. № 1579/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
Действително, това решение е постановено по иск по чл.255, ал.2 ЗМВР, отм.,
но разпоредбите на чл.255, ал.2 ЗМВР, отм. и чл.238, ал.2 ЗМВР са със сходно съдържание.
ВКС е допуснал до касация решение № 563 от 21.06.10 г.,
постановено по в.гр. дело № 133/10 г. на Софийски апелативен съд, с което е
оставено в сила решението от 16.12.098 г. по гр. дело № 1343/08 г. на Софийски
градски съд по въпроса относно наличието на причинна връзка между смъртта на
държавния служител и извършваните от него действия или бездействия, свързани с
изпълняване на длъжността, която е заемал.
Следователно, от значение е
доказването на причинно-следствената връзка между смъртта на починалия служител
и извършваните действия или бездействия, свързани с
изпълняване на длъжността, която е заемал.
Цитираните от страните решения на ВКС - РЕШЕНИЕ № 369 от 22.11.2011 г. по ГР. Д. № 1579/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и Решение № 198
от 20.07.2012 г. по гр. д. № 1165/2011 г. на ВКС, III ГО, са постановени с оглед противоречивото
разрешаване на споровете по отношение на наследниците на Ю. И. В. по претенциите им по чл.255, ал.2 ЗМВР, отм.
Видно от мотивите на съдебните актове на касационната инстанция били са
събирани гласни доказателства относно изясняване на причинната връзка между
смъртта на починалия служител и извършваните действия или бездействия, свързани с изпълняване на
длъжността, която е заемал,
т.е. не е прието, че са изпълнени кумулативните предпоставки за уважаване на
претенциите само по силата на това, че праводателят на ищците е бил служител в
МВР и е починал./Дори там е бил починал на работното си място/.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 16.05.2019 г./л.75 по делото пред СРС/,
изрично е указано на ищците, че следва да докажат твърдения и спорен факт, че
смъртта е причинена от служебните задължения на починалия. Посочено е и, че за
този спорен факт ищците не ангажират доказателства, поради което съдът им е дал
възможност и на основание чл.146, ал.2 ГПК да ангажират съответни доказателства
в първото по делото открито сдебно заседание.
Видно от протокола,
отразяващ процесуалните действия на съда и страните в публичното съдебно
заседание, състояло се на 03.10.2019 г., пълномощника на ищците във връзка с
разпределената с доклада по чл.140 ГПК доказателствената тежест, е посочил, че
по отношение на причинната връзка отговорността за доказване била на ответника
/л.102/. СРС е отказал да измени доклада.
Причинната връзка се доказва във всеки конкретен
случай като тежестта на доказване е върху този, който я твърди, т.е. върху ищците, както правилно
първоинстанционния съд е дал указания по разпределение на доказателствената
тежест.
При това положение
правилно СРС е достигнал до извода, че не
е доказана причнната връзка между смъртта на починалия служител и извършваните действия или
бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал.
Видно от представената с отговора по исковата молба епикриза съставена за
периода 10.04.2000 г. до 18.05.2000 г. по време на болничния престой на И.Х.И.,
тогава на 36 г., в ИБ „Света Екатерина“, гр.София, оплакванията на пациента от лесна умора, задух и сърцебиене при
обичайни физически усилия, датират от
1987 г. От представеното с исковата молба удостоверение за наследници
/л.19/ се установява, че И.Х.И. е роден през 1963 г., т.е. здравословните
дихателни проблеми на последния датират от времето, когато същият е на 24
години./Същият е постъпил в системата на МВР през 1986 г./. Действително, в
здравната книжка неколкократно е поставен щемпел, че е негоден за работа „за
ИАСВ“, но доколкото по делото не е поискана и съответно изслушана съдебно-медицинска
експертиза, настоящата инстанция не може да отговори на въпроса дали се касае
до негодност за изпълнение на конкретната работа.
След като не се установи изпълнение на
кумулативно изискваните от разпоредбата на чл.238, ал.2 ЗМВР, предпоставки, то
претенцията на ищците правилно е приета от СРС като неоснователна.
Претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД като
акцесорна по отношение на иска по чл.238, ал.2 ЗМВР, също се явява
неоснователна.
Поради съвпадане на крайните извода на
двете съдебни инстанции обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното
решение се явява правилно и в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
При
този изход на спора на въззивниците
разноски не се следват.
Въззиваемият
претендира разноски, изразяващи се в юриск.възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция и съдът му присъжда такова в размер
на 400 лв. или по 100 лв. в тежест на всеки един от въззивниците.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 233247 от 03.10.2019 г. на СРС,
Второ гражданско отделение, 78 състав по гр. дело № 15815 по описа за 2019 г., изцяло.
ОСЪЖДА С.Х.И., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***,кантора 12-адв. П., да заплати на ГД „П.Б.и
защита на населението“ – МВР, гр.София, ул.“*********А, сумата
в размер на 100 лв.- разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Б.И.И., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***,кантора 12-адв. П., да заплати на ГД „П.Б.и защита на
населението“ – МВР, гр.София, ул.“*********А, сумата в размер на 100 лв.-
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Х.И.Х., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***,кантора 12-адв. П., да заплати на ГД „П.Б.и защита на
населението“ – МВР, гр.София, ул.“*********А, сумата в размер на 100 лв.-
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Б.Г.Х., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***,кантора 12-адв. П., да заплати на ГД „П.Б.и защита на
населението“ – МВР, гр.София, ул.“*********А, сумата в размер на 100 лв.-
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: