№ 4965
гр. Варна, 30.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. С.а
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100501288 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпили въззивна жалба
№2282/18.03.2025 г. от М. В. С. ЕГН ********** от **********, лично и в
качеството й на наследник по закон на Ж. Р. С., ЕГН: **********, въззивна
жалба №3121/14.04.2025 г. от Я. Ж. Р. с ЕГН ********** с адрес
*************************, конституирана в хода на процеса в качеството й
на наследник по закон на Ж. Р. С., ЕГН: ********** и въззивна жалба
№3885/12.05.2025 г. от Р. Ж. Р. с ЕГН ********** от
**************************, конституиран в хода на процеса в качеството
му на наследник по закон на Ж. Р. С., ЕГН: **********, срещу решение
№13/13.02.2025г., постановено по гр.д. № 1092/2023 г. на РС-Девня, поправено
по реда на чл.247 от ГПК с Решение 108/26.06.2025г., в частта, с която са
отхвърлени предявените от М. В. С. ЕГН ********** и Ж. Р. С., ЕГН:
**********, срещу ЗК „ПРОГРЕС“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Стефан Караджа, обл. Варна, представлявана от председателя
И. В. И., искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да им заплати сума в общ размер на 2 596,86 лева, представляваща
част от полагащата се арендна цена по Договор за аренда от 29.05.2019 г. и
Договор за аренда от 30.05.2019 г. в размер на по 45 лева на декар, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 513,66
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2022 г. до
15.10.2023 г.
Във въззивната жалба от М. В. С., към която останалите жалби
препращат, се съдържат аргументи за неправилност и необоснованост на
решението на ВРС в обжалваната част. Твърди се, че съдът е приложил
погрешен алгоритъм за изчисляване на арендното плащане – въз основа на
средната цена на реализираната продукция от цялата обработваема площ на
кооперацията, а не както предвижда договорът – 25% от дохода от конкретния
масив, в който се намират процесните имоти. Формулирайки задачата на ССЕ
1
по този начин, съдът е допуснал процесуално нарушение. На следващо място
не е съобразил обстоятелството, че добив и доход са две съвсем различни по
съдържание понятия. Въведената от ответника практика за обобщено
счетоводство заобикаля законовите изисквания, тъй като не е съобразена с
факта, че различните местности на едно землище и в различните землища,
категорията на земеделската земя е различна, което неминуемо води до
различен добив от декар, респективно различна нетна справедлива оценка на
килограм и различен доход от декар. Тази счетоводна практика не позволява
да се установи дали има продадена продукция без документи, което създава
предпоставки за данъчни нарушения. Поддържат се доводи и за вътрешно
противоречие в мотивите, тъй като от една страна арендното плащане е
определено спрямо общата обработваема от ответника площ, а от друга, под
предтекст, че всяко отделно облигационно отношение е самостоятелно и се
регулира само според подписания между страните договор, е прието за
ирелевантно, че на други арендодатели ответникът е заплатил по-голяма сума
при еднакви договорни условия. Твърди се, че се касае за дискриминационни
действия от страна на кооперацията само спрямо арендодателите, които са
поискали прекратяване на договорите, като същите са санкционирани чрез
заплащане на рента в занижен размер. Оспорват се твърденията на ответника,
че от платените 110 лева на декар на останалите арендодатели, 45 лева са
авансово плащане за следващата стопанска година. Поддържа се, че всички
плащания, направени от ответника, са преди проведеното на 30.04.2022г.
общо събрание на кооператорите, т.е. преди да е взето решение за авансово
плащане на рента, като няма извършени плащания с основание „авансова
рента за 2022 г.“ Всички плащания са извършени на една и съща дата
05.04.2022г., включително плащането спрямо ищците, което потвърждава, че
не се касае за авансови плащания, тъй като такова за ищците не се дължи с
оглед прекратяване на договора им. Поддържа се, че доколкото искът е
доказан по своето основание, по арг. от чл.162 от ГПК съдът следва да
определи размера по своя преценка в размер на 110 лв./дка, колкото
ответникът е заплатил на останалите арендодатели в същото землище. Излага
се, че при постановяване на решението съдът не е направил преценка за
накърняване на добрите нрави. Поддържа се, че когато е налице
неравнопоставеност в отношенията, която противоречи на принципите на
добросъвестност, е налице основание за интервениране в иначе автономните
граждански отношения от страна на съда. Посочва се съдебна практика по
аналогични случаи на ВОС.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ЗК „ПРОГРЕС“,
депозира писмени отговори на въззивните жалби, в които излага становище за
тяхната неоснователност. Твърди, че наследниците могат да бранят права само
в обхвата и обема на притежанието им, поради което нямат правен интерес да
обжалват решението в цялост, а само до размера на наследствената си квота.
Оспорва въззивните жалби на Я. Ж. Р. и Р. Ж. Р. като бланкетни. Оспорва
всички наведени в жалбата твърдения, като изразява съгласие с възприетите от
решаващия състав изводи. Поддържа доводи за редовно водено счетоводство
на кооперацията и разяснява метода на обобщаването на счетоводна
информация. Сочи, че обработваните масиви от кооперацията надхвърлят
115000 дка и е практически невъзможно да се складира, обработва и
съхранява продукция по ниви, масиви и землища, като това не е и
целесъобразно. Счита, че е изплатен пълният размер на дължимия наем за
използването на земеделските земи. Твърди, че завишеният размер на плащане
2
в полза на трети лица, е на база взето решение на ОС проведено на
30.04.2022г. в с.Стефан Караджа, според което рентата за 2021г. е в размер на
65лв/дка и тя съответства на 25 % от дохода на декар. Със същото решение е
прието плащане на авансова рента на стопанската 21/22г. в размер на
45лв./дка. Поддържа, че доколкото процесният договор е прекратен, няма
основание за авансово плащане в полза на жалбоподателите. От друга страна
твърди, че представените и неприети от съда договори с трети лица са
неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото касаят отделни и
различни от процесното облигационни отношения.
С уточнителна молба 6091/21.07.2025г. въззивниците конкретизират
обжалваната част от решението и правят искане за ревизирането му в частта за
разноските като последица от уважаване на жалбите.
В становище 7184/10.09.2025г. въззиваемият поддържа вече въведените
оспорвания и уточнява, че съображенията му по осъдителната част от
решението не представляват насрещна въззивна жалба.
Жалбите са подадени в законоустановения срок, от активно
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260
и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на въззивниците в едноседмичен срок от уведомяването с
писмена молба с препис за насрещната страна:
1. да уточнят дали арендуваните имоти са притежавани от
първоначалните ищци в съпружеска имуществена общност;
2. да посочат квотите си от наследството на Ж. Р. С., ЕГН: **********
при съобразяване на уточненията по т. 1;
3. да уточнят дали всеки от въззивниците обжалва решението до размера
на наследствената си квота, като съобразят, че липсва основание да
осъществяват защита на чужди материални права;
4. да представят доказателства за доплатена по сметка на ВОС държавна
такса за въззивно обжалвано в размер на 48,06 лева.
При неизпълнение в срок производството по делото ще бъде оставено
без движение.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба
№2282/18.03.2025 г. от М. В. С. ЕГН ********** от **********, лично и в
качеството й на наследник по закон на Ж. Р. С., ЕГН: **********, въззивна
жалба №3121/14.04.2025 г. от Я. Ж. Р. с ЕГН ********** с адрес
3
*************************, конституирана в хода на процеса в качеството й
на наследник по закон на Ж. Р. С., ЕГН: ********** и въззивна жалба
№3885/12.05.2025 г. от Р. Ж. Р. с ЕГН ********** от
**************************, конституиран в хода на процеса в качеството
му на наследник по закон на Ж. Р. С., ЕГН: **********, срещу решение
№13/13.02.2025г., постановено по гр.д. № 1092/2023 г. на РС-Девня, поправено
по реда на чл.247 от ГПК с Решение 108/26.06.2025г., в частта, с която са
отхвърлени предявените от М. В. С. ЕГН ********** и Ж. Р. С., ЕГН:
**********, срещу ЗК „ПРОГРЕС“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Стефан Караджа, обл. Варна, представлявана от председателя
И. В. И., искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да им заплати сума в общ размер на 2 596,86 лева, представляваща
част от полагащата се арендна цена по Договор за аренда от 29.05.2019 г. и
Договор за аренда от 30.05.2019 г. в размер на по 45 лева на декар, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 513,66
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2022 г. до
15.10.2023 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.12.2025 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивниците се връчат преписи
от подадените от въззиваемия отговори.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Н. В..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4