Р Е Ш Е Н И Е
по
№2447/3.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 3.06.2019.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание
проведено на двадесет и първи
май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№19008/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът ЗАД „***“ твърди, че на 10.01.2014г. около 14ч. в гр.Варна,
ответника Т.Д. умишлено е причинил щети на застраховано при него МПС паркиран
„Ф****, като
е счупил предно панорамно стъкло, стъкло на предна
дясна врата, увредил е предна дясна врата, предна лява врата, преден капак, тапет
на вътрешната обвивка на предна дясна врата, гумена лайсна на предна дясна
врата, и тапицерията на тавана. Сочи се, че в рамките на НОХД №***** на ВРС ответникът е
признат за виновен с влязла в сила присъдя на 25.02.2015г. Твърди се, че към
момента на увредата автомобила е бил застрахован при
ищеца по застраховка каско на МПС поради което ищцовото дружество е изплатило на собственика на автомобила
970.98лв. и е направил 15лв. разходи за оценка на щетата, като за събиране на
сумата ТД е иницирало заповедно производство по реда
на чл.410 от ГПК в рамките на което искането му е уважено, но ответника е
депозирал възражение и поради това се предявява настоящия установителен
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на ищеца посочената сума заедно със законната лихва от датата на заповедното
производство до окончателното изплащане на главницата и се моли да се присъдят
сторените в производствата разноски.
Ответника в дадения му срок по реда на чл.131 от ГПК не е изразил становище по иска.
Съдът приема, че предявения иск намира правното си
основание в чл.422 от ГПК вр. чл.213 от КЗ отм.
Решаващия състав, след като се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2
от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе
предвид че ответника е бил уведомен за последиците от
личното му неявяване по надлежния ред, че не е подал възражение в законовия
срок и не се е представлявал в съдебно заседание без да са на лице данни за
наличие на обективни причини за отсъствие на представител и представените
доказателства намира, че би следвало да се постанови неприсъствено решение по
делото, като се уважи предявения главен иск, като се присъдят и сторените по
делото разноски в размер на 385лв. разноски по заповедното производство и 385лв.
разноски в исковото производство.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца З. „О.“ АД, ЕИК**** *** от една страна и ответника Т.И.Д. ЕГН**********
*** от друга страна, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 985.98лв. изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ и ликвидационни разноски
по щета №0020-090-0098-2014г. настъпила на 10.01.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на съда – 30.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата присъдена по ч.гр.д.№16384/2018г. на ВРС, на осн. чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.И.Д. ЕГН********** *** да заплати на З**** със
седалище и адрес на управление *** сумата от 385лв. разноски по заповедното
производство и 385лв. разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Страната срещу която е постановено решението може
да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е
била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по
чл.240, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: