Решение по дело №261/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба, подадена от „ЕСТЕДЕ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Балатон“ № 12, представлявано от у. С. Т. Д., против Ревизионен акт № Р-02000222004578-091-001 от 23.03.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/– Бургас, в следните части: в частта, в която е установено задължение за корпоративен данък /КД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 3175,51 лева главница и 1612,26 лева лихва, и за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 2156,90 лева главница и 876,99 лева лихва; и в частта, в която е установено задължение за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. в размер на 5053,92 лева главница и 2975,92 лева лихва, и за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г. в размер на 3555,11 лева главница и 1823,75 лева лихва , в които части е потвърден с Решение № 58 от 16.06.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че обжалваният ревизионен акт /РА/ е незаконосъобразен. Излага съображения, че: по отношение на дружеството не са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от ДОПК, които да налагат преминаване към особения ред на облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК; във връзка с констатациите на органите по приходите за кредитно салдо по сметка 501 „Каса“, посочва, че у. на дружеството е влагал периодично лични средства и не е направил разделението кои средства са фирмени и кои лични, а е подписвал само ордери като подотчено лице; при необходимост у. е влагал собствени средства, които са му били възстановявани; това не е представлявало заем и най-близката счетоводна сметка, която е отразявала тези отношения, е сметка 422 „Подотчетни лица“; липсва правно основание за облагане на така наречената „червена каса“ - текущи и преходни кредитни салда на сметка 501 „Каса“, които се появяват в течение на годината, доколкото за визирания в закона отчетен период не е налице недостиг на парични средства в касата на дружеството; в случая е налице счетоводна грешка, която е еднотипна и касае само две счетоводни сметки - дебита на сметка 401 Доставчици и кредита на сметка 501 Каса; данъчната основа е напълно определима, тъй като предприятието води счетоводство, съобразно изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/; възприетият подход за определяне на допълнителни данъчни задължения на дружеството по ЗКПО и по ЗДДС е погрешен и противоречащ на закона. Моли РА да бъде отменен в обжалваните части. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ответника по жалбата. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на обжалвания РА.

Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на обжалвания РА.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На „ЕСТЕДЕ“ ООД е извършена ревизия по видове задължения: КД и ДДС, като предмет на настоящото съдебно производство е ревизията за периодите, както следва: КД по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., и ДДС по ЗДДС за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. и за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г.

През ревизирания период дружеството е извършвало търговия на едро и дребно със строителни материали, санитарно оборудване и отоплителни уреди, в склад с адрес: ***, ***, и в магазин с адрес: ***, ***.

Извършената на „ЕСТЕДЕ“ ООД ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02000222004578-020-001 от 08.09.2022 г., издадена от Началника на Сектор при ТД на НАП Бургас, изменена със Заповед за изменение /ЗИ/ на ЗВР № Р-02000222004578-020-002 от 02.12.2022 г. и ЗИ на ЗВР № Р-02000222004578-020-003 от 04.01.2023 г., издадени от Началника на Сектор при ТД на НАП Бургас. ЗВР и ЗИ на ЗВР са подписани с електронен подпис. С горепосочената ЗВР е възложено ревизията да бъде извършена от Д. Б. М. - г. и. по п. /р. на р./, и Д. Д. С. - г. и. по п. ЗВР е връчена на „ЕСТЕДЕ“ ООД на 12.09.2022 г. по електронен път. Заповедите за изменение на ЗВР, с които първоначалният тримесечен срок за извършване на ревизията е продължен до 10.02.2023 г., са връчени на „ЕСТЕДЕ“ ООД съответно на 07.12.2022 г. и 05.01.2023 г. по електронен път.

Възложената ревизия е извършена от определените с горепосочената ЗВР ревизиращи органи по приходите и от същите е съставен, на основание чл. 117 от ДОПК, Ревизионен доклад /РД/ № Р-02000222004578-092-001 от 24.02.2023 г., с който въз основа на установените при ревизията факти и обстоятелства, и в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи, е предложено да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 24.02.2023 г. РД е подписан с електронни подписи от неговите съставители. РД е връчен на „ЕСТЕДЕ“ ООД на 27.02.2023 г. по електронен път.

Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-02000222004578-091-001 от 23.03.2023 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. РА е издаден от: Р. К. Т. на д. Н. с., в качеството на в. р., и Д. Б. М. на д. г. и. по п., в качеството на р. на р. РА е подписан с електронни подписи от издателите си. РА е връчен на „ЕСТЕДЕ“ ООД на 31.03.2023 г. по електронен път. С РА са установени задължения на „ЕСТЕДЕ“ ООД по ЗКПО, по ЗДДС и за лихви.

РА е обжалван от „ЕСТЕДЕ“ ООД по административен ред. С Решение № 58 от 16.06.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, обжалваният РА в частта, която е предмет на разглеждане в настоящото производство, е потвърден. Решението е връчено на „ЕСТЕДЕ“ ООД на 03.07.2023 г. по електронен път. Процесната жалба е подадена на 13.07.2023 г.

С РА в частта, която е предмет на разглеждане в настоящото производство, са установени следните задължения на „ЕСТЕДЕ“ ООД по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 23.03.2023 г.: КД по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 3175,51 лева главница и 1612,26 лева лихва; КД по ЗКПО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 2156,90 лева главница и 876,99 лева лихва; ДДС по ЗДДС за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. в размер на 5053,92 лева главница и 2975,92 лева лихва; и ДДС по ЗДДС за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г. в размер на 3555,11 лева главница и 1823,75 лева лихва. Общият размер на процесните установени с РА задължения е 21230,36 лева, от които главница 13941,44 лева и лихва 7288,92 лева.

От органите по приходите е прието за установено, въз основа на анализ на данните от месечните оборотни ведомости за 2017 г. и 2018 г., че към края на определени месечни периоди от двете години е било налице кредитно салдо на сметка 501 „Каса“ – така наречената „червена каса“. Установено е, че салдата по сметката към: 31.05.2017 г., 30.06.2017 г., 31.07.2017 г., 31.08.2017 г., 30.09.2017 г., 28.02.2018 г., 31.03.2018 г., 30.04.2018 г., 31.05.2018 г., 30.06.2018 г., 31.07.2018 г., 31.08.2018 г. и 30.09.2018 г. са отрицателни величини. Направени са следните констатации: „Червената каса“ е възникнала през м.05.2017 г., когато дружеството е придобило недвижим имот /апартамент/, за който на 29.05.2017 г. по банков път е заплатило на продавача „Теразид“ ЕООД сума в размер на 146000 лева; Към 30.04.2017 г. в разплащателната сметка е имало налична сума в размер на 65204,73 лева и преди покупката на имота дружеството е захранило разплащателната си сметка с парични средства от касата общо в размер на 100000 лева, като след осчетоводяването на направените вноски от касата по разплащателната сметка на дружеството, към 31.05.2017 г. сметка 501 „Каса“ е с кредитно салдо в размер на -30323,50 лева; През м.02.2018 г. и м.03.2018 г. отново е възникнала „червена каса“, когато ревизираното дружество е придобило автомобил „Ивеко“, за който е заплатило на продавача „Бургас трак сервиз“ ЕООД аванс в размер на 8 000 лева на 14.02.2018 г. и остатъка от продажната цена в размер на 72760 лева на 16.03.2018 г. по банков път; Към 31.01.2018 г. по разплащателната сметка е имало налична сума в размер на 44016,44 лева и преди покупката на автомобила дружеството е захранило разплащателната си сметка с парични средства от касата общо в размер на 20000 лева, като след осчетоводяването на направените вноски от касата в разплащателната сметка на дружеството, към 28.02.2018 г. сметка 501 „Каса“ е с кредитно салдо в размер на -21330,65 лева, а към 31.03.2018 г. е с кредитно салдо в размер на -13890,31 лева; Сметка 501 „Каса“ продължава да е с кредитно салдо и в следващите месеци, включително м.06.2018 г., когато е придобита фотоволтаична система на стойност 44380,45 лева с ДДС от „Солар сервис“ ООД, платена по банков път на 13.06.2018 г.; Към 31.05.2018 г. в разплащателната сметка е имало налична сума в размер на 11751,34 лв., в деня на покупката на фотоволтаичната система /13.06.2018 г./ дружеството е захранило разплащателната си сметка с парични средства от касата в размер на 35000 лева и след осчетоводяването на направената вноска от касата в разплащателната сметка на дружеството, към 30.06.2018 г. сметка 501 „Каса“ е с кредитно салдо в размер на -25882,78 лева. С оглед на изложените констатации, са направени изводи, че са изразходвани парични средства, които не са били налични в касата по счетоводни данни, че счетоводството на дружеството не е водено коректно и че са били налични парични средства, които не са осчетоводени по дебита на сметка 501 „Каса“. Относно обясненията на дружеството, че кредитните салда на сметка 501 се дължат на пропуснати счетоводни операции за внесени и върнати средства от с. на дружеството в качеството му на подотчетно лице и представените 21 броя мемориални ордери /МО/ с посочено основание „корекция на пропусната счетоводна операция“, ревизиращият екип е приел, че МО не кореспондират с оборотните ведомости и публикуваните годишни финансови отчети на дружеството за 2017 г. и 2018 г., както и че не са представени първичните счетоводни документи, въз основа на които са поети счетоводните операции в МО, поради което не е кредитирал МО. Констатирано е и че през м.10.2017 г. в счетоводството на „ЕСТЕДЕ“ ООД са поети сторнировъчни счетоводни операции, засягащи сметка 501 „Каса“ и сметка 401 „Доставчици“, които са без основание. За 2018 г. е прието за установено, че реално платени суми на доставчици в брой не се осчетоводяват по кредита на сметка 501 „Каса“, а се отчитат като задължение към доставчиците по кредита на сметка 401 „Доставчици“. Въз основа на изложените констатации, е прието за установено, че са налице обстоятелства, регламентирани в разпоредбите на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК, представляващи основание ревизията да протече като такава при особени случаи по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК.

От органите по приходите е определена нова данъчна основа за целите на облагане с КД и с ДДС. Данъчната основа е формирана от декларираните от дружеството приходи и установените от ревизията размери на неотчетени приходи, определени на база неосчетоводени постъпления по сметка 501 „Каса“. Данъчната основа за облагане с КД за 2017 г. е формирана като сбор от определения от „ЕСТЕДЕ“ ООД с подадената годишна декларация по чл. 92 от ЗКПО данъчен финансов резултат в размер на 74602,30 лева и установения от ревизията размер на неотчетени постъпления в размер на 31755,10 лева, или общо в размер на 106357,40 лева, като дължимият КД е определен в размер на 10635,74 лева, включително допълнително определен с РА в размер на 3175,51 лева. Данъчната основа за облагане с КД за 2018 г. е формирана като сбор от определения от „ЕСТЕДЕ“ ООД с подадената годишна декларация по чл. 92 от ЗКПО данъчен финансов резултат в размер на 34069,82 лева и установения от ревизията размер на неотчетени постъпления в размер на 21568,98 лева, или общо в размер на 55638,80 лева, като дължимият КД е определен в размер на 5563,88 лева, включително допълнително определен с РА в размер на 2156,90 лева. Въз основа на констатациите за неотчетени приходи, от органите по приходите са определени задълженията за ДДС, като е взет предвид размерът на неотчетените приходи, отнасящи се съответно за м.05.2017 г. и м.02.2018 г.– периодите, в които е установено, че има неотчетени парични средства в касата на дружеството. Въз основа на определения по този начин размер на неотчетени приходи, са изчислени данъчната основа и ДДС за всеки от горепосочените данъчни периоди. Изчислените данъчна основа и ДДС съответно за м.05.2017 г. и м.02.2018 г. представляват общата сума на неотчетените постъпления за всеки от периодите.

С РА са начислени и лихви за просрочие до датата на издаване на РА, на основание чл. 175 от ДОПК.

По делото са назначени, изслушани и приети две съдебно-счетоводни експертизи, изготвени съответно от вещото лице П. Т. И. с в. и. о., с. с. и к., и от вещото лице Ж. П. П. с в. и. о., с. с. и к.

Вещото лице И. дава заключение, уточнено в открито съдебно заседание на 29.02.2024 г., че: Анализът на данните от приложените по делото месечни оборотни ведомости каса за 2017 г. и 2018 г. показва, че крайното салдо е кредитно за следните месеци: м.05.2017 г. -30323,50 лева, м.06.2017 г. -38106,12 лева, м.07.2017 г. -29498,28 лева, м.08.2017 г. -22869,89 лева, м.09.2017 г. -5153,20 лева, м.02.2018 г. -21330,65 лева, м.03.2018 г. -13890,31 лева, м.04.2018 г. -14459,52 лева, м.05.2018 г. -10783,67 лева, м.06.2018 г. -25882,78 лева, м.07.2018 г. -25001,43 лева, м.08.2018 г. -14976,96 лева, и м.09.2018 г. -3153,72 лева; През м.05.2017 г. изразходваните средства от касата на дружеството в размер на 139023,30 лева са повече от наличните 108699,80 лева, в резултат на което в края на м.05.2017 г. е налице кредитно салдо на счетоводна сметка 501-Каса в размер на 30323,50 лева; Кредитното (отрицателно) салдо по сметка 501-Каса означава, че през месеца са използвани чужди средства, които не са собственост на оспорващото дружество или са негови собствени, генерирани от приходи, които не са били отчетени по реда на данъчното и счетоводно законодателство; В края на месеците май, юни, юли, август и септември 2017 г. счетоводната система не отразява вярно и точно състоянието на активите и пасивите на предприятието; Счетоводните операции с номера от 775 до 854 през м.10.2017 г., със съдържание: Дебит сметка 401-Доставчици/ Кредит сметка 501-Каса, сума на операциите минус и обяснителен текст „сторно касова бележка“, са извършени без да са документално обосновани и не отразяват действително настъпили икономически факти и събития; През м.02. 2018 г. изразходваните средства от касата на дружеството в размер на 37507,19 лева са повече от наличните 16176,54 лева, в резултат на което в края на м.02. 2018 г. е налице кредитно салдо на счетоводна сметка 501-Каса в размер на 21330,65 лева; Кредитното (отрицателно) салдо по счетоводната сметка 501-Каса означава, че през месеца са използвани чужди средства, които не са собственост на оспорващото дружество, а в счетоводството на предприятието не е отразена една или няколко стопански операции по възникнали задължения към трети лица или са налице генерирани собствени средства от приходи, които не са отчетени; В края на месеците февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2018 г. счетоводната система не отразява вярно и точно състоянието на активите и пасивите на предприятието; От анализа на хронологичните записвания по сметка 501-Каса става ясно, че са съставени счетоводни операции, които не отразяват действително настъпили икономически събития; През периода 2017-2018 г. счетоводството на „ЕСТЕДЕ“ ООД е водено без да спазени изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти; Така заведеното счетоводство не представя вярно и точно информацията за настъпили или регистрира ненастъпили икономически факти и събития, водещи до изменения в паричните потоци, имущественото състояние и резултатите от дейността на оспорващото дружество, и не дава възможност за вярно установяване на основата за данъчно облагане; Следните счетоводни операции, засягащи сметката за отчитане на парични средства в касата: операции с номера от 726 до 942 за м.09.2017 г. и операции с номера от 556 до 634 за м.12.2017 г., не представляват реално извършени разплащания, а покриват нереално съществуващи задължения към доставчици, които са вече платени при извършване на сделките с тях; Причината да са оставени неразплатени в счетоводната система на дружеството е съобразяване салдото по счетоводна сметка 501-Каса в края на 2015 г. и 2016 г. да бъде дебитно (положително), от което следва да се направи извод, че началното дебитно салдо на 01.01.2017 г. на сметка 501-Каса в размер на 62863 лева не отразява фактическата наличност в касата на дружество; Счетоводна операция 633 от 31.08.2018 г. и счетоводна операция 861 от 31.10.2018 г. са документално необосновани и не описват действително настъпили икономически събития; Не е възможно да бъде установена действителната касова наличност и точното салдо, което следва да има по счетоводната сметка за отчитане на паричните средства в касата, както към 31.12.2017 г., така и към 31.12.2018 г., поради следните констатации: неотчитане на всички настъпили икономически факти и събития в момента на възникването им; неоснователни и недокументално обосновани счетоводни операции, засягащи сметка 501-Каса; началното салдо на сметката към 31.01.2017 г. не отразява фактическата наличност в касата; няма данни през процесния период да са извършвани инвентаризации за установяване на действителната касова наличност и сравняването й със счетоводните данни; Предприятието на „ЕСТЕДЕ“ ООД попада в категорията „малки предприятия“.

Вещото лице П. дава заключение, че: Счетоводството на „ЕСТЕДЕ” ООД е водено неправилно по изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, и не дава ясна информация за реалното състояние на дружеството; Относно месеците, за които е констатирано отрицателно салдо, не е възможно и не е реално сметка 501 Каса да е с отрицателно салдо и предприятието да работи и да закупува стоки и материали; Счетоводната система не отразява правилно и вярно счетоводното състояние /състоянието на пасивите и активите/; Отразените през м.10.2017 г. счетоводни операции от 775 до 854 са извършени без документална обоснованост и без действителна необходимост за това; Извършените през м.09.2017 г. операции от № 726 до № 942 не са реални разплащания; Генерирано е грешно начално салдо за 2017 г. в размер на 62863 лева, което не е фактическото състояние на касата и на предприятието; Относно издадени през м.05.2017 г. мемориални ордери с номера от 1 до 10, тези операции са извършени в много по следващ период от време; По смисъла чл. 19 от ЗСч, категорията на счетоводното предприятие на „ЕСТЕДЕ” ООД попада в определението „малки предприятия”.

Извършените от вещите лица И. и П. анализи на счетоводните документи на ревизираното дружество, включително и направените от вещите лица изчисления и изводи са идентични. Съдът възприема заключенията на вещите лица И. и П., като компетентни, обосновани и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и след изчерпване на процедурата по обжалване на РА по административен ред.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Обжалваният РА е издаден от компетентни органи. Издателите на РА са оправомощени органи и са в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Същите са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на РА и РА е подписан от лицата, които са посочени като негови издатели. РА е издаден в писмена форма и има изискуемото от чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК, неразделна част от РА е съставеният, на основание чл. 117 от ДОПК, РД. При издаване на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалноправните разпоредби на ДОПК. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия и е приключило в указаните от ДОПК срокове. Изпълнена е и процедурата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като ревизираното дружество е уведомено от органите по приходите, че основата за облагане с КД и ДДС за процесните периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК. Издателите на ЗВР, на ЗИ на ЗВР и на РД са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, ЗИ на ЗВР и РД са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени.

Относно спазването на материалноправните разпоредби при издаването на РА, съдът счита следното:

Процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с КД и ДДС за процесните данъчни периоди е определена въз основа на извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. В разглеждания случай органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК, а именно: наличие на данни за укрити приходи; воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане; декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства и въз основа на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, приети в хода на съдебното производство, съдът приема за установено, че са налице констатираните от органите по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК.

Установено е по несъмнен начин по делото, че към: 31.05.2017 г., 30.06.2017 г., 31.07.2017 г., 31.08.2017 г., 30.09.2017 г., 28.02.2018 г., 31.03.2018 г., 30.04.2018 г., 31.05.2018 г., 30.06.2018 г., 31.07.2018 г., 31.08.2018 г. и 30.09.2018 г., е било налице кредитно салдо на сметка 501 „Каса“. Установено е, че кредитното салдо е възникнало през м.05.2017 г., когато ревизираното дружество е придобило недвижим имот, за който на 29.05.2017 г. по банков път е заплатило на продавача сума в размер на 146000 лева, като към 30.04.2017 г. в разплащателната му сметка е имало налична сума в размер на 65204,73 лева и преди покупката на имота дружеството е захранило разплащателната си сметка с парични средства от касата общо в размер на 100000 лева, в резултат на което след осчетоводяването на направените вноски, към 31.05.2017 г. сметка 501 „Каса“ е с кредитно салдо в размер на -30323,50 лева. Установено е, че през м.02.2018 г. и м.03.2018 г. отново е възникнало кредитно салдо, когато ревизираното дружество е придобило автомобил, за който е заплатило на продавача аванс в размер на 8 000 лева на 14.02.2018 г. и остатъка от продажната цена в размер на 72760 лева на 16.03.2018 г. по банков път, като към 31.01.2018 г. по разплащателната му сметка е имало налична сума в размер на 44016,44 лева и преди покупката на автомобила дружеството е захранило разплащателната си сметка с парични средства от касата общо в размер на 20000 лева, в резултат на което след осчетоводяването на направените вноски, към 28.02.2018 г. сметка 501 „Каса“ е с кредитно салдо в размер на -21330,65 лева, а към 31.03.2018 г. е с кредитно салдо в размер на -13890,31 лева. Установено е, че сметка 501 „Каса“ е с кредитно салдо и в следващите месеци, включително м.06.2018 г., когато ревизираното дружество е придобило фотоволтаична система на стойност 44380,45 лева с ДДС, платена на продавача по банков път на 13.06.2018 г., като към 31.05.2018 г. в разплащателната му сметка е имало налична сума в размер на 11751,34 лева и в деня на покупката на фотоволтаичната система /13.06.2018 г./ дружеството е захранило разплащателната си сметка с парични средства от касата в размер на 35000 лева, в резултат на което след осчетоводяването на направената вноска, към 30.06.2018 г. сметка 501 „Каса“ е с кредитно салдо в размер на -25882,78 лева. С оглед на изложеното, правилни са изводите на органите по приходите, че са изразходвани парични средства, които не са били налични в касата по счетоводни данни, че счетоводството на дружеството не е водено коректно и че са били налични парични средства, които не са осчетоводени като налични по дебита на сметка 501 „Каса“. В тази връзка вещите лица са категорични, че в края на месеците с кредитно салдо на сметка 501 „Каса“, счетоводната система не отразява вярно и точно състоянието на активите и пасивите на предприятието.

Обосновано е и заключението на ревизиращия екип да не кредитира представените от ревизираното дружество мемориални ордери с посочено основание „корекция на пропусната счетоводна операция“ и номера от № 1 до № 10 за 2017 г. и от № 1 до № 11 за 2018 г., тъй като: МО не кореспондират с данните от оборотните ведомости за 2017 г. и 2018 г. - сметка 422 „Подотчетни лица“ не присъства в оборотните ведомости; в ГФО за 2017 г. и 2018 г. на дружеството не са оповестени вземания от подотчетни лица; не са налице първичните счетоводни документи, въз основа на които са съставени счетоводните операции в представените МО. Изслушани в съдебно заседание, вещите лица са категорични, че в счетоводството на ревизираното дружество няма първични счетоводни документи, които да показват и документират стопанските операции, описани в МО, поради което посочените МО не представляват документи, които да са доказателство за извършена икономическа стопанска операция.

Във връзка с изложеното, не се споделя и тезата на жалбоподателя, че у. на дружеството е предоставял лични средства на дружеството при необходимост от такива, които впоследствие са му били възстановявани. Преди всичко не може да се приеме, че това са разчетни взаимоотношения между дружеството и негово подотчетно лице, тъй като подотчетните лица са длъжностни лица от персонала на предприятието, на които се предоставят парични средства за извършване на бъдещи разходи, свързани с дейността на предприятието. Предоставянето на лични парични средства от у. на дружеството, в което същият е с. и у., може да бъде под формата на заем или допълнителни парични вноски, за каквито обстоятелства по делото липсват както твърдения, така и доказателства.

Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, свързани с наличие на счетоводна грешка, която била еднотипна и касаела само две счетоводни сметки - дебита на сметка 401 Доставчици и кредита на сметка 501 Каса. В тази връзка по делото е установено, включително и от заключенията на вещите лица, че сторнировъчните счетоводни операции през м.10.2017 г. и счетоводните операции през м.08.2018 г. и през м.10.2018 г., засягащи сметка 501 „Каса“ и сметка 401 „Доставчици“, са извършени без да са документално обосновани и не отразяват действително настъпили икономически факти и събития.

В резултат на установените факти, обосновано се налага изводът, че в счетоводството на ревизираното дружество са съставени счетоводни операции, които не отразяват действително настъпили икономически събития. След анализ на хронологичните записвания по сметка 501-Каса, вещото лице И. извежда заключение, че през периода 2017 г. - 2018 г. счетоводството на „ЕСТЕДЕ“ ООД е водено без да спазени изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, като така заведеното счетоводство не представя вярно и точно информацията за настъпили или регистрира ненастъпили икономически факти и събития, водещи до изменения в паричните потоци, имущественото състояние и резултатите от дейността на дружеството, и не дава възможност за вярно установяване на основата за данъчно облагане.

С оглед на изложеното, правилни са изводите на ревизиращия екип, че част от приходите на „ЕСТЕДЕ“ ООД не са отчетени в счетоводството му и че имущественото и финансовото състояние на „ЕСТЕДЕ“ ООД не съответства на декларираните приходи и източници на формиране на собствения капитал, поради което са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК.

По изложените съображения, съдът счита, че правилно от органите по приходите е определена данъчната основа за КД по реда на чл. 122 от ДОПК, като правилно е определен и размерът на неотчетените приходи. В разглеждания случай показателят за размера на неотчетените приходи от дружеството през 2017 г. и 2018 г. е размерът на кредитното салдо на сметка 501 „Каса“, което не би било налице, ако тези приходи бяха осчетоводени като постъпили в касата на „ЕСТЕДЕ“ ООД. Използването от органите по приходите на най-високия размер на кредитното салдо на сметка 501 „Каса“, достигнат през годината, за размер на неотчетените приходи за съответната година, е допустим подход в конкретния случай, доколкото ако е бил отчетен приход поне в този размер за съответната година в периода от началото на годината до края на м. 06 /когато е достигнат най-големият размер на кредитното салдо/, сметка 501 „Каса“ не би имала кредитно салдо през нито един от месеците през годината. Предвид установеното, че през процесните периоди има неотчетени парични средства в касата на дружеството, както и съставени впоследствие необосновани с първични счетоводни документи счетоводни операции, засягащи сметка 501-Каса, правилно данъчната основа за целите на облагане с КД за 2017 г. и за 2018 г. е формирана съответно от декларираните от дружеството приходи и установените от ревизията размери на неотчетени приходи, определени на база неосчетоводени постъпления по сметка 501 „Каса“. Правилно е изчислен и размерът на КД, при съобразяване с данъчната ставка на КД в размер на 10 на сто.

Относно определения с РА ДДС, при съобразяване с разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗДДС и с установеното при ревизията, че през периодите м.05.2017 г. и м.02.2018 г. са налице неосчетоводени приходи, правилно от органите по приходите са определени задълженията за ДДС съответно за м.05.2017 г. и за м.02.2018 г., като при определяне на данъчната основа е взет предвид размерът на неотчетените приходи за тези данъчни периоди.

По изложените съображения, РА в обжалваните части е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, и същият не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което е органът, издал обжалвания административен акт, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 лева, който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и е пропорционален спрямо извършената правна защита, при приложението на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕСТЕДЕ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Балатон“ № 12, представлявано от у. С. Т. Д., подадена против Ревизионен акт № Р-02000222004578-091-001 от 23.03.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите– Бургас, в следните части: в частта, в която е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 3175,51 лева главница и 1612,26 лева лихва; в частта, в която е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 2156,90 лева главница и 876,99 лева лихва; в частта, в която е установено задължение за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. в размер на 5053,92 лева главница и 2975,92 лева лихва; и в частта, в която е установено задължение за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г. в размер на 3555,11 лева главница и 1823,75 лева лихва, в които части е потвърден с Решение № 58 от 16.06.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА „ЕСТЕДЕ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Балатон“ № 12, представлявано от у. С. Т. Д., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.