Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на деветнадесети април, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Румяна
Григорова,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
1024 по описа на състава за 2016г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./.
Ищците Ш.Н.М. и М.А.М. поддържат
твърдение, че са претърпели значителни неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни страдания и болки, в резултат на смъртта на техния син А.М.А., която
била причинена при пътно- транспортно произшествие. Самото произшествие
настъпило на 29.07.2014г., гр. Тервел, ул. „Стара Планина“, където пострадалият
бил тежко увреден при удара на лек автомобил марка „Фиат”, модел „Брава”, с рег.
№ *******, управляван от водача Р.А.С.. В последствие, на 06.10.2014г.,
пострадалият починал от травмите си в лечебно заведение. Пътно- транспортното
произшествие и смъртта на пострадалия били реализирани в следствие на виновното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил С., който бил подведен под
наказателна отговорност, признат за виновен и осъден с влязла в сила Присъда № 2/15.01.2016г.
по НОХД № 382/2015г. съгласно описа на Добричкия окръжен съд. Причинителят на
вредите, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответника, поради което за ответника възникнало задължението за заплати
застрахователно обезщетение на увредените лица. При изложените фактически
твърдения, всеки от ищците претендира за
осъждане на ответника да му заплати
сумата от по 150 000 лева, като част от претенция в размер на сумата от
250 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на причиняването на вредоносния резултат на 06.10.2014г., до окончателното
плащане на присъденото обезщетение. С оглед изхода на спора, ищците претендират
за осъждане на ответника, да им заплати и направените съдебни разноски за
настоящото производство.
Исковата претенция е оспорена от
ответника „З.к.О. Клон Б.“ КЧТ. Чрез процесуалния си представител, ответникът
поддържа становище за съпричиняване в значителна степен на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, който доброволно се съгласил да бъде превозван от
неправоспособен водач, който вода при това е употребил алкохол, а отделно от
това пътувал при несъобразяване с правилата за движение по пътищата, тъй като не
спазил изискването на чл.137а от ЗДвП - да пътува с предпазен колан, с какъвто лекия автомобил бил
оборудван, а по този начин допринесъл за настъпване на фаталния резултат. При условията
на евентуалност, ответникът оспорва размера на претендираните обезщетения, като
навежда доводи за тяхната прекомерност, с оглед установените принципи на
справедливост при репариране на вредите. Моли за отхвърляне на исковете и с
оглед очаквания благоприятен изход от процеса - претендира да му бъдат
присъдени направените съдебни разноски.
Конституирания в качеството на
трето лице- подпомагаща страна Р.А.С. оспорва предявения иск, поддържайки
становището на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия в значителна степен (релевира теза за принос около 70%) и за
прекомерност на претедираните размери на обезщетенията. Моли за отхвърляне на
исковете и ли за определяне на по- нисък размер на обезщетенията в сравнение с
претендираните.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетата като доказателство Присъда № 2/15.01.2016Г.
по НОХД 62/2013 г. по описа на Добрички окръжен съд, която съдържа отбелязване, че е влязла в сила на
29.06.2016г. мотивира при условията на
чл. 300 от ГПК следните изводи на настоящия съд: На 29.07.2014г. на пътен
участък от ул. „Стара Планина“, при
управление на МПС „Фиат Брава” с рег. № *******, водачът Р.А.С. в
пияно състояние и без необходимата правоспособност за управление на МПС е
нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.1 и ал.2 изр. второ от ЗДвП, както и
чл. 21, ал.1 от ЗДвП и поради това, по непредпазливост причинил смъртта на А.М.А..
Съдържанието на прието като доказателство
Удостоверение за раждане № 1757/09.12.2014г. сочи, че родители на починалия при
процесното ПТП А.М.А. са ищците Ш.Н.М. (майка) и М.А.М. (баща).
При липсата на спор между страните, съдът прие за установен
факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с покритие за гражданската отговорност на
водача на лек автомобил „Фиат Брава” с
рег. № ******* което е предоставено от ответното
дружество. Същият извод се налага и от съдържанието на приета като
доказателство по делото Справка от електронния регистър на Гаранционен фонд
относно застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, с валидност към
датата на настъпване на процесното ПТП.
Като доказателство по делото са приети Протокол за
оглед на ПТП, фотоалбум и скица на ПТП, съдържащи установените от разследващите
органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно- транспортно
произшествие. Тези данни са обект на анализ от допуснатите автотехническа,
съдебно- медицинска и комплексна съдебна авто- техническа и съдебно- медицинска
експертиза, чието изпълнение е възложено на квалифицираните вещите лица инж. Ф.
(автомобилна техника) и доц. д-р С. (съдебна медицина).
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
съдебна авто- техническа експертиза предлага следните изводи относно
подлежащите на доказване юридически факти:
·
описание на механизъм
на настъпване на процесното ПТП мотивира категоричен извод, че причината за
настъпването му е неправилното боравене с лостовете и механизмите за управление
на автомобила от страна на неговия водач, който е продължил да го ускорява след
загубата на устойчивост, вместо да задейства спирачната система.
·
Водачът е
могъл да избегне удара, понеже разстоянието на което се е намирал автомобила в
момента на загуба на устойчивост до мястото на удара е по- голямо от опасната
зона на спиране, изчислена при конкретната скорост на движение.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
съдебно- медицинска експертиза предлага следните изводи относно подлежащите на
доказване юридически факти:
·
в следствие
на настъпилото ПТП, пострадалият пътник А.М.А. е получил черепно- мозъчна травма (счупване
на черепа с травматичен вътрешен кръвоизлив), двустранна абсцедираща пневмония
и гноен плеврит, състояние след торакоцентеза, след трахеостомия и кахексия.
·
причинта за настъпила по- късно смърт на пострадалия е
тежката черепно- мозъчна травма, която е предизвикала усложненията, довели до
остра дихателна и сърдечно- съдова недостатъчност.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза предлага следните
изводи относно подлежащите на доказване юридически факти:
·
лекият автомобил е бил фабрично снабден с триточков
предпазен колан на седалката до водача (задна лява седалка), но нараняванията
на пострадалия дават категорично основание да се счита, че той е пътувал без
предпазен колан;
·
причината за смъртта на пострадалия е тежката черепно-
мозъчна травма, причинена от инициалния удар - политане на тялото на
пострадалия напред и удара на главата в арматурното табло и предното /панорамно/
стъкло на лекия автомобил;
·
при правилно поставен предпазен колан пострадалият е имал
значително по- голяма възможност да се предпази, за да не получи тежката
черепно- мозъчна травма, довела до смъртта му - макар да може да се предположи
вероятност за друга, но значително значително по- лека травма, каквито са
получили част от пътуващите.
В дадените пред делегиран съд показания, свидетелят
А. А. Ф. заявява, че е в родствена връзка с пострадалия А.М.А. (внук на свидетеля) и с М.А.М. (син на свидетеля),
поради което имала преки и трайни впечатления за взаимоотношенията в
семейството. По време на инцидента, двамата ищци били в Германия, но се
прибрали, след като научили за инцидента в който пострадали двамата им синове -
А.М.А. (който
по- късно починал) и Е.М.А.. Родителите не били преодолели смъртта на сина си А.,
и двамата „не били добре“ (цит.). Ищецът М. посетил психиатър, а ищцата А. „не
била добре с нервите“ (цит.) и освен това претърпяла операция в Германия.
В дадените пред делегиран съд показания,
свидетелят П.А.С.заявява, че посетил мястото на произшествието непосредствено
след като то било вече настъпило, но има твърде бледи спомени от отделни факти.
Поради естеството на работата си, той бил посещавал много ПТП от момента, в
който настъпило процесното и по тази причиня нямал конкретни спомени.
В дадените пред делегиран съд показания,
свидетелят Е.М.А. заявява, че е брат на пострадалия А.М.А. и син на двамата
ищци. Свидетелят заявява, че е пряк очевидец на настъпването на процесното ПТП
и че е пътувал в същия автомобил. Свидетелят помни, че непосредствено преди
инцидента - участниците в него били на рожден ден на Р. (конституирания в
качеството на трето лице- подпомагаща страна Р.А.С.). Около 23.30ч, след като
всички гости на Р., с изключение на А.употребили алкохол, те посетили някаква
забава „в махалата“ и после решили да се разходят с автомобила. Според
свидетеля, А.пристигнал на рождения ден, но чак когато вече алкохолът бил
свършил, поради което свидетелят не може да прецени, дали А.е узнал, че Р. е
употребявал алкохол преди да седне зад волана на автомобила. Алкохолът бил в
количество на около две „туби“ бира и 700 гр. мента, но всичкото количество
алкохол било консумирано.
В дадените пред делегиран съд показания,
свидетелятМ.П.И.заявява, че е майка на Р.А.С.. По повод на рождения ден на сина си, тя
лично закупила и предоставила на намиращите се в дома на Р. младежи, празнуващи
рождения му ден – бутилка бира с вместимост два литра. Към датата на настъпване
на инцидента, Р. посещавал курсове за придобиване на право на управление на МПС
но още не бил правоспособен водач. След като се почурпили – Р. и приятелите му
отишли на забава в квартала и от там взели решение да управляват автомобил.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на предявените искове;
Исковете са процесуално допустими и подлежат на
разглеждане по реда на част ІV от вече отменения Кодекс на застраховането, по
силата на §22 от ПЗР на Кодекс на застраховането ДВ бр.102/2015г.
От средствата за масова информация на съда е
известно, че ответното дружество е изгубило лиценза си за операции в държавата
по произход, но според настоящия съд, не е налице пречка за постановяване на
настоящото решение по съществото на спора, понеже съдебното дирене е
приключило, а официална информация за открито производство по несъстоятелност
или ликвидация не е отразена нито в страницата на Търговския регистър, нито е
установено по реда на чл. 625, ал.1 от КЗ / ДВ бр.102/2015г./ към датата на
обявяване на решението.
По предпоставките за основателност на предявените
искове;
Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в
качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” на причинителя на вредата /застрахования при него водач / и
при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - ответника дължи да
изплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за понесените от тях
неимуществени вреди.
Влязлата в сила Присъда № 2/15.01.2016Г. по НОХД 62/2013 г. по описа на Добричкия окръжен
съд, която е задължителна за
настоящия съд, при разглеждане на гражданските последици от деянието - мотивира
изводите за наличие на непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването
на несъвместими с живота травми, довели до смъртта на пострадалия А.М.А..
Не се спори относно твърдението на ищците, че А.М.А. е син на двамата ищци, нито че е ненавършил
пълнолетие - при настъпване на процесното ПТП и при настъпване на смъртта му.
Не се спори относно твърдението на ищците относно съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, за което се твърди да е налице
между водача на лек автомобил „Фиат Брава”
с рег. № ******* и
ответното дружество.
По изложените съображения, настоящия състав на
съда приема, че доколкото задължението на застрахователя да изплати обезщетение
е функционално свързано с отговорността на делинквента със застрахована
гражданска отговорност - то при събраните в хода на настоящото производство
доказателства трябва да се приеме, че ответникът дължи на ищците изплащане на
застрахователно обезщетение. Това е
така, доколкото и двамата ищци попадат в кръга от лицата, които по принцип са
легитимирани да търсят обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
следствие смъртта на пострадалия - поради близката родствена връзка между тях:
ищците са възходящи на пострадалия от първа степен – негови родители, които са
живели в едно домакинство с него. В резултат
от изложените по- горе изводи в споменатата насока, съдът приема, че исковете
са доказани по основание т.е. ищците са надлежно материално легитимирани да
получат застрахователно обезщетение за установените в хода на процеса
неимуществени вреди.
В контекста на причинно- следствената връзка между
настъпването на вредоносния резултат и поведението на водача, чиято гражданска
отговорност е застраховал ответника, както и с оглед определяне на конкретния
размер на дължимото застрахователно обезщетение - следва да бъде разгледано възражението
на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия – релевирано на основание чл. 51
от ЗЗД от ответника и от третото лице- подпомагаща страна.
Постановената присъда на наказателния съд не е
пречка за разглеждане на това възражение, тъй като разпоредбата на чл. 300 от ГПК не обвързват доказателствените изводи на съда, разглеждащ гражданските
последици от деянието - за причинно- следствената връзка, като елемент от
деликта.
В тази връзка заслужава да се отбележи също, че според
константната съдебна практика на ВС на НРБ и на ВКС на РБ, съпричиняване може да е налице и като резултат от поведение на
непълнолетно и недееспособно лице, щом на практика е налице пряка причинно-
следствена връзка между поведението на това лице и настъпването на вредоносния
резултат. Друг е въпросът че е налице нарушение на чл. 8, ал.3 от ЗЗДт. на
задължението на родителите които са ищци в процеса и които са били длъжни да полагат грижи за дете, да го придружават на обществени места след двадесет и два часа, ако детето е навършило четиринадесет, но не е навършило осемнадесет годишна възраст. Този въпрос няма да бъде обсъждан, тъй като не е бил
релевиран изричен довод в споменатата насока.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за основателно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е
възприел факта, че водачът на лекия автомобил, в чието купе се качва е бил
употребил алкохол. Този факт следва да се приеме за установен от обективна
страна, тъй като е установен и в наказателния процес срещу причинителя на
вредата. От субективна страна, пострадалият не би могъл да не знае за употребата
на алкохол, тъй като има редица индициращи данни за това, че той е присъствал
по времето и на мястото, където е употребяван алкохолът и е възприел действията
на водача. Действително, в своите показания свидетелят Е.А. (син на ищците)
отрича брат му (пострадалия А.А.) да е възприел пряко факта на употребата на
алкохол от страна на присъстващите, но при това, следва да се отчита пряката
заинтересованост на този свидетел от изхода на процеса, както и логическите
противоречия в неговите показания. Разглеждани комплексно с показанията на
свидетелката Марияна Иванова, тези показания мотивират в достатъчна степен
извода, че макар самият А.А. да не е употребил алкохол, той не би могъл да не
възприеме факта на употреба на алкохол от всички участници в празнуващата
рожден ден компания. Дори алкохолът на е бил изчерпан, пострадалият е имал
обективната възможност да общува с останалите празнуващи достатъчно време преди
инцидента, за да възприеме особеностите в поведението им на лица, употребили алкохол
и следователно - да направи логично обоснован извод за употребата на алкохол от
страна на всички присъстващи, които твърде добре е познавал. Пострадалият е бил
в състояние да направи правилен извод и да вземе адекватното решение - да не се
качва в автомобила, защото времето, мястото и обстановката предполагат именно
такава насока на избора на поведение.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за основателно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е
възприел факта, че водачът на лекия автомобил, в чието купе се качва не е
правоспособен. Логически извод в тази насока може да бъде направен, като се
има предвид, че пострадалият е присъствал на осемнадесетия рожден ден на водача
т.е. поводът за празненството с употреба на алкохол е навършването на
пълнолетие на седналия зад волана на автомобила Р.С.. Общоизвестно е, че
ненавършилите пълнолетие лица не биха могли да бъдат правоспособни водачи,
поради формалната причина, че не са навършили минималната нормативно установена
възраст. Трудно е да се допусне, че присъствайки на рождения ден на Р.,
пострадалият не се е интересувал на колко години става и че не си е задал
въпроса дали е правоспособен водач. Пострадалият е бил в състояние да направи
правилен извод и да вземе адекватното решение - да не се качва в автомобила,
защото времето, мястото и обстановката предполагат именно такава насока на
избора на поведение.
След анализ на събраните доказателства, съдът
намира за основателно възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците, поради допуснато нарушение на чл. 137а от ЗДвП от страна на
пострадалия – непосредствено преди настъпването на пътния инцидент е пътувал
в автомобила, без да използва предпазен колан.
Заслужава да се отбележи ясния и аргументиран
извод на допуснатата и приета без оспорване от ищците съдебно- медицинска
експертиза, според който самото естество на получените от пострадалия травми
илюстрира, че той не е използвал предпазен колан, с какъвто лекият автомобил е
бил оборудван. Основната и главна причина за смъртта на пострадалия е
изключително тежката – черепно- мозъчната травма, която е била получена при политането на тялото му напред, което е
довело до инициалния удар на главата на пострадалия в предното панорамно стъкло
на автомобила. Следователно – определящо значение за тежестта на понесената
травма и настъпилите усложнения има фактът, че ударът е бил понесен от главата
на пострадалия. В тази част на заключението- съдът кредитира напълно изводите
на вещите лица, защото тези изводи кореспондират с опитните правила (извън
специалните знания) и със сравнителния анализ на останалите факти, които са
установени за ПТП.
При всички изложените изводи, съдът споделя
убеждението, че с поведението си, пострадалия е нарушил множество императивно
установени задължения, което е допринесло в твърде значителна степен за
настъпването на вредоносния резултат, за който се претендира обезщетението.
Приносът на пострадалия, при това положение, е съизмерим с не по- малко от една
втора от причинно- следствената връзка и този факт има значение при прилагането
на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД за редукцията на размера на
обезщетенията.
По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът
съобрази, че за претендираните
неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и
според действително установения (доказан) техен размер. Вредите се свързват с
негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък
родственик - непълнолетен син.
При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в
конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо
място - установените в хода на съдебното дирене субективни негативни
преживявания на всяко едно от увредените лица. Ищците са родители на загиналия
непълнолетен младеж, които са го отгледали от ранна възраст, помежду им е
съществувала много близка връзка, живели са в едно домакинство, поради което
загубата на социални и емоционални връзки за увредените лица е твърде
значителна като последици. Съдът оценява тази загуба като изключително тежка (на
практика, най- тежката от потенциално възможните) и поради това, като кредитира
показания на разпитаните свидетели - напълно споделя напълно релевираните в
исковата молба доводи в същата насока.
Социално- икономическите условия в страната, които създават отправен
критерии за социалните измерения на понятието - справедливост - по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД, определят втория основен критерии, с който следва да бъде
съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение. За определяне на
размера на обезщетението следва да се отчита не само лимита на застраховката,
но и икономическия стандарт към момента на причиняване на увреждането (което не
е абстрактно а е винаги с конкретно измерение).
Отчитайки значителния обем на вредоносните
последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати и икономическите критерии за
справедливост и константната съдебна практика за подобни случаи, с оглед анализа
на установените факти и при прилагане на принципа на справедливостта, съдът
намира, че размерът на обезщетението за релевираните вредоносни последици,
които са претърпените от ищците, следва да бъдат определено на сумата от по 150 000 лева за всеки от двамата
ищци. Размерът на обезщетението е съобразен със социално икономическите условия
и лимитите на застрахователните обезщетения към 2014г.
Определеният по- горе справедлив размер на
обезщетението обаче, ще трябва да бъде редуциран с една втора – на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – до размер на сумата от 75 000 лева. Редукцията в
случая е задължителна и е категорично обоснована от установения значителен
принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, който бе разгледан
по- горе. Съдът счита, че ако би определил по- малък принос, то това би било в
противоречие с принципа на обективната истина и справедливостта. Впрочем,
тежката загуба на ищците не може да бъде отречена по същия начин както и факта,
че трагичния инцидент е бил резултат от едно последователно безотговорно и
противоправно поведение.
За разликата, която се формира между споменатата
сума от 75 000 лева и пълния претендиран от размер на обезщетението за 150 000
лева, всеки от исковете следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенциите за присъждане на законната лихва
върху претендираните суми на обезщетенията;
На основание чл. 223, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът
следва да бъде осъден да заплати на всяка от ищците и законната лихва,
изчислена върху присъдения й размер на обезщетението, считано от датата на
настъпване на вредоносния резултат която не съвпада с деня на настъпване на процесното
ПТП на 29.07.2014г., а е по- късна т.е. 06.10.2014г., когато е настъпил
леталния изход за пострадалия. Това е така, доколкото релевираният източник на
вредите е именно смъртта на пострадалия, а не телесните увреждания.
По претенциите на страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК – ищците имат право да получат от ответника направените разноски, съразмерно
с уважената част от исковете, но са били освободени от заплащането на съдебни разноски,
при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК и на практика са понесли такива само
до представяне на съдебния акт на наказателния съд, който легитимира правото им
по чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК. Сумата на фактически внесените от двамата ищци
разноски, според представения списък по чл. 80 от ГПК /стр. 270 от делото/
възлиза общо на 190 лева и с оглед уважената част от исковете, се налага
извода, че ищецът М.А.М. е легитимиран да получи от ответника сумата от 60 лева
за съдебни разноски, а ищцата Ш.Н.М. е легитимирана да получи сумата от 35 лева
за съдебни разноски.
Понесените от съдебния бюджет разноски - при
условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК – в размер на сумата от 400 лева за
съдебни експертизи, следва да бъдат възстановени от ответника на основание чл.
78, ал.6 от ГПК.
При условията на чл. 38
от ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ищците следва да бъде
присъдено възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно с
уважената част от исковете. Това възнаграждение се дължи за всеки отделен иск възлиза
на сумата от по 2780 лева за всеки един от двата предявени искове
или общо в размер на 5560 лева. Претенциите за присъждане на ДДС върху
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците не може да
бъде удовлетворено. Няма доказателства, подкрепящи твърдениято, че данъкът
върху добавената стойност е бил начислен, по определения за отчитането му
начин, не е издадена данъчна фактура, установяваща настъпването на данъчно
събитие и при това не е доказано дали в конкретния случай се касае за облагаема
доставка, реализирана от регистриран по ДДС данъчен субект.
Ответникът по принцип има право да претендира действително
направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. Обстоятелството, че ищците са били
освободени от задължението да внасят държавни такси, никак не означава, че са
освободени и отговорността да понесат разноските, които са причинили на другата
страна в процеса, съразмерно с отхвърлената част от исковете. При това представения от ответната страна
списък на разноските по чл. 80 от ГПК /стр. 250 от делото/ сочи, че ответникът
претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, разноски за съдебна
авто-техническа експертиза и за разпит на свидетели. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение е съответен на един общ нормативно установен критерий и неговият
размер в конкретния случай, съобразно отхвърлената част от всеки от исковете, възлиза
общо на 450 лева (като се отчита факта, че са разгледани два отделни иска на
двама отделни ищци), както и сумата от общо 140 лева, платени като съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Тъй като всеки от
исковете е уважен и отхвърлен в еднаква степен, то всеки от ищците следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от по 295 лева, представляваща съответна
част от съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
При условията
на чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден - съразмерно с
уважената част от исковете - да заплати по сметката на настоящия съд държавната
такса от внасянето на което ищците са били освободени и да възстанови
направените съдебни разноски. Тази сума възлиза на 2900 лева за М.А.М. и 2950
лева за иска на Ш.Н.М. на или общо в размер на сумата от 5850 лева.
Третото лице – подпомагаща страна не дължи
заплащане на съдебни разноски и не е легитимирано да получи такива- по аргумент
от чл. 78, ал.10 от ГПК
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.к.О. Клон Б.“ КЧТ с
ЕИК ******** и седалище-***-***, да
заплати на М.А.М. с ЕГН ********** и съдебен
адреса***, офис №4, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 75
000 лева (седемдесет и пет хиляди
лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на
водача на лек автомобил „Фиат Брава” с рег. № *******, за причинени неимуществени вреди поради смъртта на А.М.А. при ПТП на 06.10.2014г.,
заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 06.10.2014г.
до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 60 лева /шестдесет лева/ за съдебни
разноски, като отхвърля иска за
присъждане на застрахователно обезщетение, в частта за разликата - над
присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за 150 000
лева, като част от претенция за 250 000 лева, както и за законната лихва върху
тази сума и за посочения период.
Задължението може да бъде изпълнено чрез банков
превод по сметка с IBAN: *** „Юробанк България“ АД.
ОСЪЖДА „З.к.О. Клон Б.“ КЧТ с
ЕИК ******** и седалище-***-***, да
заплати на Ш.Н.М. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, офис №4, на
основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 75 000 лева (седемдесет и пет хиляди лева), представляващи
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил
„Фиат Брава” с рег. № *******, за причинени неимуществени
вреди поради смъртта на А.М.А. при ПТП на 06.10.2014г., заедно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от 06.10.2014г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК – сумата от 35 лева /тридесет и пет лева/ за съдебни разноски, като
отхвърля иска за присъждане на
застрахователно обезщетение, в частта за разликата - над присъдената сума и
до пълния претендиран размер на обезщетение за 150 000 лева, като част от
претенция за 250 000 лева, както и за законната лихва върху тази сума и за
посочения период.
Задължението може да бъде изпълнено чрез банков
превод по сметка с IBAN: *** „Р. (България)“ АД.
ОСЪЖДА „З.к.О. Клон Б.“ КЧТ с
ЕИК ******** да заплати на адв. И.Г.Й., със
служебен адрес ***, офис №4, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата - сумата от 5560 лева
(пет хиляди петстотин и шестдесет лева) без включен ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство на ищците
Ш.Н.М. и М.А.М.
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ш.Н.М. да заплати на „З.к.О. Клон Б.“ КЧТ, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК - сумата от 295 лева (двеста деветдесет и пет лева) за съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА М.А.М. да заплати на „З.к.О. Клон Б.“ КЧТ, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК - сумата от 295 лева (двеста деветдесет и пет лева) за съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „З.к.О. Клон Б.“ КЧТ да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 6 250 лева (шест хиляди
двеста и петдесет лева), представляваща
държавна такса и съдебни разноски, от заплащането на която ищците са били
освободени.
Решението е постановено при участието на Р.А.С. с ЕГН ********** и адрес ***, в качеството на
трето лице- помагач на страната на ответника „З.к.О. Клон Б.“ КЧТ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може да бъде подадена в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: