Р Е Ш Е Н И Е №260390/9.12.2021г.
гр. Ямбол, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с
участието на секретаря П. А. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр.
дело № 457/ 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Топлофикация София” ЕАД- гр. С., представлявано от изпълнителния директор А. А., срещу В. А. С. ***, в която се твърди, че ответницата не е сключила с ищеца
договор за продажба на топлинна енергия, но е потребявала такава за стопански нужди, поради което се е обогатила
неоснователно за негова сметка. Топлинната енергия е
доставяна в неин имот – търговски
обект, представляващ А/магазин- склад/ и Б/дюкянско помещение/, аб.№ ***/инсталация ***, находящ се в гр.С., общ. В., ***, за периода от 05.2018г.
до 04.2019г. Според ищеца съгласно
действащите Общи условия за продажба на топлинна енергия - чл. 40, ал. 1 потребителят е бил длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия до 20 -то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура. С изтичането на последния ден на този срок потребителят изпадал в
забава за дължимите суми по фактурите. В случай, че ответникът е имал
възражение относно стойността на начислената ТЕ, то всеки месец е имало
регламентирана възможност да направи възражение / чл. 40, ал. 2 ОУ/, но такова
от ответника не e постъпило. Тъй като разпределението на
топлинната енергия в сградата - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, е сключен договор от етажната
собственост за услугата дялово разпределение с "Бруната България" ООД. Сумите за топлинна енергия са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като в края на съотв.
отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки от "Бруната България" на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в имота. Ответницата не е заплатила
дължимите месечни суми за топлинна енергия, стойността на изравнителната сметка
№***/31.08.2019г. за период 10.2018г. до
04.2019г., както и дължимите суми за дялово разпределение за период от
05.2018г. до 04.2019г. Ето защо й е изпратена покана, с която е поканена да заплати доброволно
дължимата сума в 7-дневен срок. За събиране на вземанията си ищецът е подал заявление по реда
на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр. дело №
***/2020 г. на ЯРС и е издадена заповед за
изпълнение. Ответницата е подала срещу нея възражение за
недължимост на сумите. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца 3659.19
лв. - главница за периода от 05.2018 г. до
04.2019 г., 552.43 лв. - законна лихва за периода 01.07.2018г. до 07.10.2020 г., а за дялово разпределение - 26.31 лв. - главница за периода от
05.2018 г. до 04.2019 г., 4.62 лв. -
законна лихва за периода 01.07.2018г.
до 07.10.2020 г.,
законната лихва от 20.10.2020 г. –
датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до изплащане на
вземането,
за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС. Иска се и
присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.
ищецът не изпраща представител.
Ответницата оспорва
исковете като неоснователни в срока по
чл. 131 от ГПК. Признава, че е собственик на имота, находящ се в сграда с
етажна собственост,
за който не е сключила договор за
продажба на топлинна енергия. Оспорва твърдението, че е потребявана топлинна
енергия в имота, като твърди, че не се е използвал за стопанска дейност, като е
отдаден под наем едва на 16.01.2020 г.. Изготвянето на сметките от третото лице
е извършено, без да посети обекта и да отчете действително потребена топлинна
енергия, като радиаторите за отопление са били изключени. Магазинът няма общи
части на етажната собственост и за него не се дължи ТЕ за отопление на такива.
Оспорва, че са спазени законовите изисквания за фактуриране на количество ТЕ
въз основа на действително потребление.
Третото лице-помагач на ищеца „Бруната България” ООД не е взело становище по исковете, а представя документи по повод
извършеното от него дяловото разпределение - справка за използвана ТЕ за аб.№ *** и констативен
протокол за неосигурен достъп за отчет на уредите за дяловото разпределение. В с.з. не изпраща
представител.
Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно, че ответницата е собственик на недвижим
имот - представляващ А/магазин- склад/ и
Б/дюкянско помещение/, аб.№ ***/инсталация ***, находящ се в гр.С., общ. В., ***. Ищецът е представил нотариален акт за продажба № ***,
том ***, рег.№ ***, д.№***/2003 г., с който собствеността върху търговския
обект –магазин (склад), със застроена площ от 112,80 кв.м., със зимнично
помещение под него и дюкянско помещение от 83 кв.м., заедно с една стая, антре
и клозет, и заедно с две зимнични помещения, е прехвърлена на ответницата. Отхвърлен
е ревандикационен иск срещу нея за имота с влязло в сила Решение от 27.06.2016
г. по гр.д. №***/2013 г. на СГС.
Ищецът е
представил покана до ответника за уреждане на търговските отношения чрез сключване
между страните на договор за продажба на топлинна енергия, както и за плащане
на задължения във връзка с доставката на топлинна енергия до имота, които към 31.12.2019
г. са в размер на 53094,66 лв.-за топлинна енергия и 341.51 лв.-за услугата
дялово разпределение, в 7-дневен срок. Поканата не е получена, видно от
обратната разписка от 02.01.2020 г. на „***“. Според показанията на св.Г. ответницата
е в чужбина -в И.
Не е
спорно, че имотът се намира в сграда –етажна собственост, в която се доставя
топлинна енергия от ищеца и се извършва услуга „дялово разпределение“ от
третото лице помагач. Според показанията на св.Г.-пълномощник на ответницата за
магазина-в обекта й има поставени радиатори за отопление, като на всеки от тях
е монтиран уред за отчитане на потреблението. През март 2018 г. свидетелят е
сменил уредите за отчитане на топла вода-водомери. Към отговора е приложен Приемо-предавателен
протокол № *** от 08.03.2018 г. на „Софийска вода“ АД, съдържащ данни, че е
извършена смяна на водомери и новите са с нулеви показания. Свидетелят сочи, че
помещението е било предоставено под наем януари 2020 г., а преди това е било
обявено за наемане около 2 години. По делото
е представен Договор за наем от 16.01.2020 г., сключен между ответницата
и „Рай Ен 2020” ЕООД за срок от 3 години.
Третото
лице –помагач е предоставило по делото документи относно дялово разпределение-
Индивидуална справка за използвана топлинна енергия- за периода 05.2018
г.-04.2019 г., а за извършени действия във връзка с отчитане на уредите -Констативен
протокол за извършен отчет с първа дата 19.06.2019 г. и втора дата 29.06.2019
г., според който не е осигурен достъп от някои имоти. На вещото лице по
техническата експертиза са предоставени данни, че и за процесния имот не е
осигурен достъп.
Св.Г.
сочи, че никой не му се е обадил за отчетите. По принцип той живее в с.Ч.,
обл.Я., но е оставил телефонния си номер на обявите за отдаване на помещението
под наем.
От
заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза
се установява, че задължението
на ответницата се формира от месечни прогнозни сметки и изравнителни сметки. Начислените на абоната
количества топлинна енергия за процесния период се формират от следните
компоненти: топлинна енергия
за битово-горещо водоснабдяване; суми
за топлинната енергия за отопление и
„сградна инсталация". Тъй като не е извършен отчет на водомерите за топла вода, приложенен е чл.69 ал.2
т.2 от от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, според
който текст изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на
гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани
индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са
повредени, имат нарушена пломба или не е
осигурен достъп за отчитане. В случая начисленото количество е на база трима обитатели и е 149,1
куб.м. Разпределените на абоната количества топлинна енергия също се основават на обстоятелството, че не е
осигурен достъп за отчет на уредите и е приложено правилото на чл.70 ал.4 - на клиентите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела
без уреди. Сумите за предоставена
топлинна енергия-за топла вода, сградна инсталация и отопление на обекта са общо 3659,19
лв., включващи сума по изравнителна сметка за доплащане -548,82 лв., от които
по фактури 1394,67 лв. за БГВ, а 1715,70 лв. за сградна инсталация и отопление
на обекта. Изводите на експерта са,
че сумите са начислени в съответствие с действаща за процесния период
нормативна уредба. Правилно е разпределена топлинната енергия за сградна инсталация. Общият топломер,
монтиран в абонатната станция, е преминал метрологична проверка и съответства
на изискванията. В с.з. в.л. заявява, че не може да даде заключение за
ползваната топлинна енергия на база на индивидуални уреди за дялово
разпределение за определен минал период, тъй като уредите се нулират в началото
на всеки нов отоплителен сезон. В допълнителното заключение сочи, че констатираното
на място потребление на топла вода към настоящ момент възлиза на 65 куб.м., но
същото не може да бъде разпределено по месеци от монтирането на водомерите до
огледа им.
В
заключението на счетоводната експретиза също се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни данни, като в края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни
сметки от „Бруната България" ООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Фактурираната
топлинна енергия е на обща стойност 3110,40 лв., а сумата за довнасяне по изравнителните сметки е 548,39 лв. Размерът на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия, считано от 1-во число на по-следващия месец спрямо този на
доставката до 7.10.2020 г. е общо 581,62 лв., от която за топлинна енергия - 524,75 лв., а за
изравнителната сметка -56,87 лв.
Не се
спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа
на подадено от ищеца заявление от 20.10.2020 г. срещу ответника за процесните
суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС. Ответникът е подал
възражение срещу нея за недължимост в срок.
Въз основа
на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 59 ал.1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 ал.1 т.3 от Закона за
енергетиката, продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т.
33а от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди. За разлика от чл. 149 разпоредбата на чл. 150
ал.1 от ЗЕ урежда, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията. При съпоставка на двете норми следва изводът, че правоотношенията с
битовите клиенти се уреждат само от общите условия, а небитовите клиенти
сключват индивидуален писмен договор, важащ наред с общите условия.
По делото е безспорно,
че ответницата е собственик на имот в сграда-етажна собственост, която се снабдява с
топлинна енергия от ищеца и не е
сключила писмен договор с него за процесния период, съобразно разпоредбата на
чл. 149 от ЗЕ. Поканата на ищеца за сключване на такъв й е връчена като
приложение на исковата молба.
Спорно е ползването
в имота на топлинна енергия.
Чл. 153 ал.1 от ЗЕ разпорежда, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 153 ал.6 урежда, че клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В процесния имот са монтирани топлоразпределителни
уреди и два водомера за топла вода, както сочи и свидетелят. Не е спорно, че
през процесния период те не са отчитани. Вещото лице сочи, че са му
предоставени данни за неосигурен достъп до имота и поради това са приложими
правилата на действащата към отчетния период Наредба за топлоснабдяването.
Именно с нея са съобразени начислените количества енергия и същата е приложена
правилно. Съдът намира, че след като ответницата има радиатори за отопление с
монтирани измервателни уреди, е следвало да осигури достъп до тях за отчитане
на точното количество на потребление. Не се спори, че тя е в чужбина, а
упълномощеното лице за представителство относно търговския й обект –св.Г.-***.
Т.е. достъпът до обекта не е осигурен за служителите на ФДР, които са съставили
констативен протокол за датите на отчитане. Поради това са приложими правилата
на специалната наредба относно определяне на количествата предоставена топлинна енергия. Като собственик на
имот, ответницата е изпълнила законовото си задължение за монтиране на средства за
дялово разпределение на отоплителните тела, но не е уредила отношенията си с доставчика на
енергия нито чрез договор, нито чрез фактически действия, гарантиращи достъпа
му до измервателните уреди. Именно чрез тяхното отчитане следваше да бъде
установено твърдяното от нея неосъществено ползване на топлинна енергия.
Отделен е въпросът, че и при прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имота остава клиент на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация съобразно чл. 153 ал.6
от ЗЕ. Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице по
техническата експертиза, проверило извършените от ищеца изчисления и установило
съответствието им с правилата на наредбата. Относно топлата вода обаче е
използван за база критерий трима обитатели на имота. Вещото лице няма данни,
въз основа на какви обстоятелства е определено това число на ползвателите. По
документа за собственост, с който разполага ищецът, титуляр на вещното право е
само ответницата. Т.е. няма данни за повече лица обитатели на имота.
Следователно се явява необосновано изчисляването на доставената топла вода на
база три лица. Разходът следва да се определи за едно лице. Обстоятелството, че
вещото лице е установило ползване на топла вода в размер на 65 куб.м., от една
страна противоречи на твърдението на ответницата, че не се осъществява никакво
ползване на такава, а от друга- не може да бъде критерий за изчисляване на
задълженията за процесния период, тъй като няма данни за кои месеци се отнася
това количество, доколкото огледът на водомерите е направен към момент след
предявяване на иска. Дори и да се касае за изразходено през процесния период
количество, както вече се посочи, приложими са правилата за изчисляване на
доставена енергия при неосигурен достъп до имота. С оглед на това е ирелевантно
обстоятелство сключването на договор за наем на обекта след изтичане на
отчетния период.
Т.е. с предоставянето на топлинната енергия ответницата
се е обогатила за сметка на ищеца. В собствения й имот са предоставени услуги,
чиято парична равностойност определя размера на обогатяването й. Съответно,
неполучавайки възнаграждение за предоставените услуги, равняващо се на цената
на доставената топлинна енергия, ищецът е обеднял по смисъла на чл. 59 от ЗЗД.
Ответницата не е посочила основание за обогатяването си.
Искът
следва да бъде уважен за сумата от 1715,70 лв. –стойност на енергията за
сградна инсталация и отопление на обекта, а относно БГВ- за сумата от 464, 89
лв.-съразмерна на дължимата от 1 обитател стойност. Дължима е общо сумата от
2180,59 лв. За разликата до предявения размер искът следва да бъде отхвърлен.
Що се
касае за акцесорните искове за мораторна лихва, ищецът претендира забавата да е
настъпила след изтичане на сроковете за плащане, определени в общите условия,
но длъжникът не е в договорни отношения с него. Основателни са възраженията на
ответната страна, че е необходима покана за плащане по чл. 84 ал.2 от ЗЗД, за
да изпадне в забава (в този смисъл е решението по възз. гр.д.№ 314/20217 г. на
ЯОС). Приложими са и аргументите, изложени в ТР №5/2017 г. относно момента на
забавата на длъжника при дадено при начална липса на основание. В случая
поканата е връчена едва с исковата молба. Поради това исковете по чл.86 от ЗЗД
следва да се отхвърлят.
При този
изход от делото искането на ищеца за присъждане на разноските (общо 959, 10
лв.: 84,85 лв. ДТ, 874,25 лв. за вещи лица) следва да се уважи съразмерно на уважената
част от исковете (2206,90 лв.), вкл. юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер съгласно НЗПП-100 лв. (чл. 78 ал.1 и 8 от ГПК). Дължима е сумата от
550,93 лв. По заповедното производство също са дължими разноски, съразмерно на
уважената част от исковете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да ги присъди в исковото
производство. От своя страна ответникът има право на разноски (заплатени общо в
размер на 800 лв.), съразмерно на отхвърлената част от исковете, т.е. дължими
са 383,85 лв.. Адв. възнаграждение (500 лв.) не е прекомерно, тъй като е
по-ниско от определеното съобразно чл. 7 ал.2 вр. чл. 2 ал.5 от НМРАВ №1/2004
г. (787,99 лв.). Ищецът иска присъждане по компенсация на разноските.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. А. С. ***, ЕГН **********,*** ЕАД- гр. С., общ. К. с., ***,
ЕИК: *********, сумата 2180,59 лв. за доставена от ищеца топлинна енергия през периода от
м. 05.2018 г. до м.04.2019 г., за дялово разпределение - 26.31 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението - 20.10.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение № ***/21.12.2020 г. по ч.гр.д. №***/2020 г. на ЯРС, а исковете за главница за разликата над
2180,59 лв. до 3659.19 лв. и за мораторна лихва (законна
лихва за забава) за сумите
552.43 лв. за периода 01.07.2018г. -
07.10.2020 лв. и
4.62 лв. за периода 01.07.2018г. - 07.10.2020 г. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на ищеца Бруната България” ООД –гр.С., ЕИК *********.
ОСЪЖДА В. А. С. ***, ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД- гр. С. направените по
настоящото дело разноски в размер на 167,80 лв., по компенсация, както и
разноски по заповедното производство в размер на 70,15 лв..
Решението
подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: