РЕШЕНИЕ

 

№ 74

Ямбол, 29.05.2023 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА       като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20237280700121 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 27а и чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по жалба на Г.Н. ***, депозирана чрез адвокат И.М. ***, против Заповед № ЗД/Д-Я-026 от 16.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол, с която е настанен временно непълнолетният Г.Г.К. с родители: В. Г.Г. (майка) и Г.Н.К. (баща), в семейството на Г.Г.Г. и П.Т.Г. (дядо и баба по майчина линия), със срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на оспорената заповед като постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Посочва се, че не са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, не са налице фактически обстоятелства за определяне на детето Г. като „дете в риск“, не е налице нито една от хипотезите по чл. 25 от ЗЗДет. Не се оспорва наличието на заповед за защита, издадена от Районен съд-Ямбол със срок на действие 18.12.2022 г., но се твърди, че след отпадане действието на ограничителната заповед бащата бил воден единствено и само от своето голямо желание да се грижи за двете си деца. По тази причина отправил искане до ДСП-Ямбол за предприемане на действия по осъществяване на контакт с децата. Сочи се, че Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол го информирала за съответно предприетите действия и двете деца са консултирани и насочени да ползват социална услуга „психологическа подкрепа“ с цел мотивиране за среща и улесняване контакта с бащата - Писмо с изх. № СЛ/Д-Я/1707 - 025 от 06.01.2023 г. Според твърденията в жалбата не съществува законова причина децата да бъдат временно настанени в дома на своите баба и дядо по майчина линия. Изготвена е социална оценка от община Несебър, Управление „Социални грижи и услуги“, град Несебър, Център за обществена подкрепа, град Несебър, от която е видно, че няма причина бащата да не отглежда своите две деца. Счита, че разпореденото временно настаняване на Г. в дома на бабата и дядото по майчина линия при жив, здрав, обичащ и желаещ да се грижи за децата си и да упражнява правата си баща не съответства нито на целите на закона, нито на интересите на детето. Твърди се също, че от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол не

била проявена никаква активност, инициативност, желание за това бащата да има контакти със своите две деца след отпадане действието на ограничителната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят Г.Н.К., редовно призован, чрез адвокат И.М., не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответната страна – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, се представлява от юрисконсулт А., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че процесната заповед е напълно законосъобразна; по безспорен начин от доказателствата се установява и нежеланието на детето да живее при баща си поради факта, че все още не е преодоляло психоемоционалния срив и

упражненото физическо насилие. Намира, че актът, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден, а жалбата против него – отхвърлена. Не претендира разноски по делото.

Заинтересованата страна Г.Г.К., чрез процесуален представител адвокат Ж.К. ***, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са събрани достатъчно доказателства, от които се установява желанието на детето да продължи да живее при своите баба и дядо и да бъде отглеждано от тях. Сочи, че прави изключително впечатление липсата на присъствие на бащата, който, въпреки че в жалбата е посочил изричното си желание да отглежда своите деца, не се е явил в проведените открити съдебни заседания, за да потвърди това свое желание, както и своите процесуални действия, което според процесуалния представител е достатъчно основание да се приеме, че липсва всякакъв интерес от негова страна като родител да отглежда отново децата си. В допълнение сочи, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено поради наличието на Решение № 209 по гр. д. № 887 от 2023 г. на Районен съд – Ямбол, с което детето Г. е настанено при своите баба и дядо, независимо, че този съдебен акт не е влязъл в сила. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана, ведно с всички последици.

Заинтересованите страни - Г.Г.Г. и П.Т.Г., се явяват лично и с адвокат Д. от АК-Силистра. Представили са писмено становище за неоснователност на жалбата, което се поддържа в съдебно заседание. В допълнение адвокат Д. сочи, че са налице всички основания, визирани в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет., посочени в заповедта, налице е опасност от повторяемост за извършване на домашно насилие по отношение на детето Г., с оглед на което същата е постановена в съответствие със закона, доколкото недопускайки връщането на детето при бащата би се възпрепятствала категорично възможността да бъде извършено повторно домашно насилие, което не би било в интерес на детето и неговото нравствено, морално, физическо и психическо развитие. Счита, че няма данни да са налице основания децата да живеят разделени - напротив, от съдържанието на социалния доклад се установява, че между тях съществува силна емоционална връзка, те взаимно се подкрепят, тъй като са си единствена опора към настоящия момент. По тези съображения се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна с присъждане на разноските по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушване на детето Г.Г.К. по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, приема за установено следното:

Със Заповед № ЗД/Д-Я-026 от 16.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол е настанен временно непълнолетният Г.Г.К. с родители: В. Г.Г. (майка) и Г.Н.К. (баща), в семейството на Г.Г.Г. и П.Т.Г. (дядо и баба по майчина линия) с адрес: гр. Ямбол, ул. „Г.. З.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. У, със срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

По делото липсват доказателства за датата на връчване на заповедта на жалбоподателя Г.Н.К.. Данните сочат, че оспорващият е страна по гр. д. № 887/2023 по описа на ЯРС, в което качество на 20.04.2023 г. (л. 78) му е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към същата, в т.ч. и процесната заповед. Видно от представеното заверено копие на пощенски плик (л. 109) жалба срещу същата е подадена по пощата на 04.05.2023 г. съобразно поставеното върху плика пощенско клеймо. От Удостоверение за раждане, издадено на 15.09.2020 г. от община Бургас детето Г.Г.К. е син на жалбоподателя Г.Н.К.. Въз основа на посоченото съдът намира, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет. и в рамките на 14-дневния срок за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Мярката е с временен характер - до произнасяне на районния съд по настоящия адрес на детето по реда на чл. 28 от ЗЗДет., като по делото е наличен постановен съдебен акт от 11.05.2023 г. по гр. д.

№ 887/2023 г. на Районен съд - Ямбол, който не е влязъл в сила. При това положение и с оглед регламентацията на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет., повеляващ, че административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на дете по съдебен ред, ЯАС в настоящия си състав намира, че не са налице предпоставки за прекратяване на образуваното съдебно производство.

По съществото на спора съдът съобрази следното:

Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, според която норма настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство

и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Не е спорно по делото, че лицето издало оспорената заповед, заема именно тази длъжност, както и че настоящият адрес на детето по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗдет., т.е. адресът на който детето пребивава, е в гр. Ямбол. Следователно, процесната заповед изхожда от материално и териториално компетентен орган.

Оспорената заповед отговаря на изискванията за форма, разписани в чл. 59, ал. 2 от АПК - издадена е в писмен вид и съдържа всички предвидени реквизити, в т.ч. и фактическите и правни основания за издаването . Изложени са мотиви за това, че непълнолетният Г.Г.К. е дете в риск, тъй като майката на детето е починала на 08.03.2021 г., а бащата е бил във временна невъзможност да полага грижи за детето предвид издадената заповед за незабавна защита от Районен съд - Ямбол, с която бащата е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето Г.Г.К.. Извършено е социално проучване, в хода на което е установено, че починалата майка В. Г. е оставила Г.Г.К. на грижите на родителите си и те полагат основни грижи за детето в семейна среда, заявили са писмено съгласие за настаняване на детето в тяхното семейство и Отдел „Закрила на детето“ е изразил положително становище относно годността на двамата - Г.Г.Г. и П.Т.Г., да полагат грижи за нормалното развитие на непълнолетното дете в семейна среда. По тази причина е била издадена и заповед за временно настаняване на детето Г., считано от 16.03.2021 г., в семейството на бабата и дядото по майчина линия. С Решение № 132 от 17.06.2021 г. на ЯРС, в сила от 06.07.2021 г., детето е настанено при своите баба и дядо за срок от шест месеца. Впоследствие, предвид изтичане срока на мярката, е подадена нова декларация по чл. 24, ал. 3 от ЗЗДет. от Г.Г.Г. и П.Т.Г., въз основа на което е издадена Заповед № ЗД/Д-Я-088 от 06.12.2021 г. за временно настаняване на детето в тяхното семейство. Мярката на закрила е потвърдена с Решение № 57 от 03.02.2022 г. по гр. д. № 20212330103825/2021 г. на ЯРС, в сила от 28.09.2022 г., с което детето Г.Г. К. е настанен в семейството на П.Т.Г. и Г.Г.Г. – баба и дядо по майчина линия, за срок до 16.03.2023 г. С оглед изтичане срока на тази мярка бабата и дядото подали нова декларация, с която заявили желанието си за продължаване настаняването на детето в семейството им. От своя страна детето Г.Г.К. подал писмено заявление, че желае да бъде отглеждан от баба си и дядо си по майчина линия, тъй като в тяхното семейство се чувства спокоен.

Мотивите на заповедта са съответстващи, включително и на наличния по делото Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от 16.03.2023 г. на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Ямбол и Становище от ОЗД при ДСП - Ямбол от 16.03.2023 г., от чието съдържание се установява, че детето има изградена емоционална връзка с неговите баба и дядо, при които живее, те осигуряват потребностите му от храна, облекло, емоционална стабилност и притежават необходимия ресурс за полагане на добри и качествени грижи за детето. По делото са представени и декларации за даване на съгласие с дата 07.03.2023 г. от П.Т.Г. и Г.Г.Г., с които те са заявили желанието си за отглеждане на детето. На 06.01.2023 г. детето Г.Г.К. е подало заявление до ДСП - Ямбол, в което заявява, че има нужда от психологическа подкрепа, за да преодолее страха, който все още изпитва от своя баща.

Впоследствие е подало и заявление, че желае да бъде отглеждано от баба си и дядо си по майчина линия в гр. Ямбол, като сочи, че при тях се чувства спокоен, има приятели и учи на мястото, където желае. При изслушването в настоящото производство на детето по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето в присъствие на социален работник, то заявява, че иска да бъде настанен при баба си и дядо си по майчина линия, където живее и в момента. Категорично заявява, че не желае да бъде при баща си поради ред причини, но най-вече заради детството, което е имал - доста често баща му го е ръгал в ребрата и му казвал, че е дебел; настройвал е него и сестра му един срещу друг; удрял му е шамари, когато не е можел да решава дадени задачи, криел е храната от децата. Заявява, че иска да остане при баба си и дядо си заедно със сестра си, с които са в отлични отношения - при тях със сестра си са от две години, но и са пребивавали там и през летните ваканции преди постоянно да заживеят заедно.

Предприетата мярка за закрила „настаняване на дете в семейство на роднини и близки“ е предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. Основанията за прилагане на тази мярка са посочени в чл. 25, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗЗДет, като в конкретния случай са изложени съображения за наличие на основанията по т. 1 и т. 3 от същата разпоредба, предвиждащи настаняване извън семейството в случаите, когато

родителите са починали (т. 1), съответно – чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Съдът счита тези нормативни основания за осъществени, предвид безспорния факт, че майката на детето е починала, а детето има лоши спомени от живота си с бащата, налице е родителско отчуждение, което не е преодоляно към датата на постановяване на мярката за закрила. В този смисъл е налице и основанието по т. 4 от цитираната норма, а и именно – детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Бащата Г.К. заявява желание да отглежда децата си в гр. Несебър и да се грижи за тях, като в тази връзка се позовава на представена по делото социална оценка от Дирекция

„Социално подпомагане“ - Несебър, съдържаща положително становище за родителския капацитет на бащата да отглежда децата. Оценката е със заключение, че бащата показва разбиране и е наясно, че за подобряване отношенията помежду им ще е нужно много време; заявява готовност за съдействие и желание за сътрудничество за преодоляване на отчуждението на децата от него; по време на проведените срещи проявява необходимите активност, чувствителност и отговорно отношение; оказва пълно съдействие по всякакъв начин с информация, необходима за работата по случая; финансово и материално е осигурен, показва развитие в професионално отношение. Екипът на Център за обществена подкрепа, гр. Несебър счита за необходимо да се работи индивидуално с бащата и децата с цел постигане на трайни резултати до пълното преодоляване на дефицитите помежду им и стабилизиране на взаимоотношенията родител - дете. Основният интерес на децата е да поддържат отношения с бащата, за което трябва да бъдат създадени благоприятни условия от страна на същите и разширеното семейство. От своя страна бащата е готов да поддържа отворена комуникация и сътрудничество с институции по теми, свързани с израстването и развитието на децата.

Посочената социална оценка съдът счита, че следва да се цени във връзка с изявлението на детето при изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. Г.Г.К. категорично заяви, че желае да продължи да живее при баба си и дядо си, които полагат грижи за него, там живее и сестра му, с която има емоционална връзка, ходи в желаното училище. С оглед на това съдът приема за обосновано, че най-добрият интерес на детето към настоящия момент е да остане да живее в семейството на роднини – Г.Г.Г. и П.Т.Г. (дядо и баба по майчина линия), с адрес: гр. Ямбол, ул. „Г..З.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, до приключване на гр. д.

№ 887/2023 г. на Ямболски районен съд с влязъл в сила съдебен акт. Промяна в семейната среда, в която живее, би препятствала желанието на Г. да учи в училището, в което заявява, че му харесва. Видно от представената характеристика от Природо-математическа гимназия, гр. Ямбол (л. 95) Г.К. е отличен ученик с изявени интереси в областта на науката и културата, поради което промяна на местоживеенето му при неприключила учебна година е обстоятелство, което би въздействало неблагоприятно на детето. В тази връзка съдът счита, че най-добрият интерес на детето е този в съответствие с неговите желания и чувства и съобразно последиците, които ще настъпят за него при промяна на местоживеенето му (арг. от § 1, т. 5, б. „а“ и б. „е“ от ДР на ЗЗДет.), като предприетата мярка „временно настаняване“ на детето в семейството на бабата и дядото по майчина линия не е пречка за осъществяване на контакти с бащата и за продължаване на работата за преодоляване на дефицитите и стабилизиране на взаимоотношенията родител - дете.

Издадената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно - да се даде временна защита на детето. Същата представлява и съразмерен акт, който отчита приоритетно най- добрия интерес на детето.

В заключение съдът намира, че по отношение на обжалваната заповед не са налице отменителни основания.

В производството претенция за разноски е заявена от страна на заинтересованите лица Г.Г.Г. и П.Т.Г., представлявани от адвокат. По делото е наличен договор за правна защита и съдействие и доказателства за платена от Г.Г.Г. сума в размер на 960 лева, включваща адвокатски хонорар от 600 лева и транспортни разноски от 200 лева за явяване в с.з. на 16.05.2023 г., ведно с ДДС върху сумите. С оглед изхода на спора, относимата нормативна уредба и наличните по делото доказателства, съдът намира претенцията за разноски за основателна, но само досежно заплатения адвокатски хонорар, равняващ се на 720 лева с включен ДДС. Претенцията за платените транспортни разходи е неоснователна. Независимо, че има санкционен характер за страната, която неоснователно е предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. От граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 от АПК и чл. 78 и следващите от ГПК, приложим по

силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК се извежда като извод, че под „разноски“ в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други, адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно, разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната  правна защита. Фактическите действия на страните по командировки, пътни разноски и пр. не представляват такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски. По тези съображения съдът намира, че в случая разноски следва да бъдат присъдени до размера на договорения и заплатен адвокатски хонорар с включен ДДС съобразно правилото на § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г., а именно - 720 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, вр. чл. 27а, ал. 5 от Закона за закрила на детето, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н. *** против Заповед № ЗД/Д-Я-026 от 16.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол.

ОСЪЖДА Г.Н.К. ***, със съдебен адрес:***, Адвокатско сдружение „Д. и К.“, адвокат И.М., да заплати на Г.Г. ***, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Д.“, адвокат В.Д. от АК - Силистра, разноски по делото в размер 720 (седемстотин и двадесет)  лева с ДДС            , като за разликата от този размер до претендирания размер от 960 лева, оставя искането за присъждане на разноски без уважение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете