РЕШЕНИЕ № 260790

 

гр. Бургас, 04.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, седми гражданки състав, в публичното заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Х., като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 4129/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на К.Х.Г.,***, с която претендира осъждане на Л.Г.В.,***, да й заплати сума в размер от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди (болки, физически страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от непозволено увреждане от 07.11.2019 год. – ухапване от куче, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на деликта – 07.11.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Правните основания на исковете са чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 50 и чл. 52; чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът оспорва главницата по размер, за горницата над 500 лева; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото не се спори между страните, а и се установява от представеното решение по НАХД № 298/2020 год. на БсРС, че на 07.11.2019 год. собственото на ответника Л.В. домашно животно – куче от порода „Смес“, завързано с каишка за пътен знак на ул. „Цар Симеон І“ в гр. Бургас, ухапало по дясната подбедрица вървящата по тротоара К.Г.. Ищецът твърди, че в резултат от непозволеното увреждане е претърпял физически, психически болки и страдания и емоционален дискомфорт. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. Ч.. Г., майка на пострадалото лице, която твърди, че след инцидента дъщеря й изживяла стрес, изпитвала болки, не можела да работи и да управлява колата си, а и придобила фобия от кучета.

По делото е прието експертно медицинско заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че травмата на крака на пострадалата й е причинила болки и страдания, а обичайният срок за възстановяване е до 20 дни; установена е пълното възстановяване здравословното състояние на ищеца към настоящия момент.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за доказан по основание. Представените по делото доказателства мотивират съда да приеме, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 45 във вр. с чл. 50, ЗЗД за уважаване на деликтната претенция – ищецът е претърпял вреди, които са в причинна връзка от ухапване от куче, собственост на ответника и намиращо се под негов надзор. Претърпените от ищеца вреди са свързани с изпитваните физически болки и страдания, с изживения психически и емоционален дискомфорт, който не е позволявал на пострадалото лице да работи, както и да води нормален живот на млад активен човек. Съдът намира, че и към настоящия момент вредите на К.Г. в психологически план не са отшумели, тъй като у нея е останал страх от кучета, което обстоятелство създава отрицателно ограничение на ежедневието й.

Съдът намира за недоказани твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, тъй като в тази насока липсват каквито и да е данни. В разглеждания казус вредата е последица от крайно безотговорното, противоправно и незачитащо законовите, обществените и човешки норми поведение на собственика на домашното животно, оставила го без надзор и без намордник в пешеходен район на градска среда. Липсата на по-висока по интензитет вреда за пострадалия ищец е следствие само от по-слабата сила на захапката и от по-ниската агресивност на кучето, а не от положена от ответника дължима грижа на добрия стопанин да предотврати възможното нападение на неконтролираното от човек или от техническо средство животно над минувачите в района.

Основателността на иска налага определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – чл. 162, ГПК и чл. 52, ЗЗД, при съобразяване с критерия за справедливост (ППВС № 4/1968 год.; Решение № 81/30.07.2020 год. по т. д. № 889/2019 год. и Решение № 202/16.01.2013 год. по т. д. № 705/2011 год.,  двете на II ТО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК), като съдът намира за адекватен размер на обезщетението сумата от 2000 лева. По отношение горницата до 3000 лева искът е неоснователен, тъй като претърпените от ищеца болки и страдания са отшумели изцяло и за сравнително бърз период, а към настоящия момент единствените неблагоприятни и изживявания за ищеца са свързани с придобития траен страх от кучета.

Изложените съображения обосновават извода на съда, че главният иск следва да бъде частично уважен, за сумата от 2000 лева, ведно с обезщетение по чл. 84, ал. 3, ЗЗД, начиная от датата на деликта, а отхвърлен за горницата му до 3000 лева, ведно с обусловената част от акцесорния иск за забава върху тази горница.

Частичната основателност на исковете налага в полза на всяка от страните да бъдат присъдени направените деловодни разноски в съответен размер – 513,33 лева за ищеца, 133,33 лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Л.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 50, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на К.Х.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди (болки, физически страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от непозволено увреждане от 07.11.2019 год. – ухапване от куче, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на деликта – 07.11.2019 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 2000 лева до претендираните 3000 лева, както и акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази горница, начиная от деня на деликта до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Л.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на К.Х.Г., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 513,33 лева.

 

ОСЪЖДА К.Х.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Л.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 133,33 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригжинала: ЕХ