Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 026
гр. Габрово, 18.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ГАЛИНА К.А
при секретаря Ваня Григорова и прокурора Надежда Желева, като
разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 116 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба от адвокат И.И. – служебен защитник на подсъдимия С.В.Б. ***,
срещу присъда № 260007 от 21.09.2020 г. по НОХД № 789/2020 г. по описа на
Районен съд – Габрово.
С атакуваната присъда състав на
Районен съд – Габрово е признал подсъдимия С.В.Б. за виновен в това, че на
16.06.2020 г., при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив,
в заведение за бързо хранене **, находящо се на улица „Н.” № ** в гр. Габрово и
в перално стопанство на „**” ООД на улица „В.” №** в същия град, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - в заведение „**” крещял на висок глас, заканвал се
и обиждал свидетеля В.Д.Д. с думите: „ще те счупя…; набарам ли те навън, ще те
счупя; върви ме съди колкото искаш; искаш ли сега да те счупя, не ми пука бе,
брат; ще те смачкам…; жена ти я *** и теб ще ***…; мършо, ей мършо, ще те
изям”, и в перално стопанство на „**” ООД - псувал „Ще ви *** ***”, обиждал и
се заканвал с думите „***”, „мърша”, „ела ще те убия”, „ей мършо, ще те
заколя”, „какво ме гледаш, ще те пребия”, ударил и счупил две стъкла на
помещението, с което е извършил престъпление, за което и на основание чл. 325,
ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 26, ал.
1, във вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на две години
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим,
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗИНЗПС.
С
присъдата съдът е приспаднал периода за предварителното задържане на подсъдимия
С.Б. по взета му мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 20,00
часа на 23.06.2020 г. до датата за привеждане на присъдата в изпълнение, като
един ден от това задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода, на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК, както и е приспаднал времето,
през което подсъдимият Б. е бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
- за периода от 12,00 часа на 23.06.2020 г. до 15,50 часа на същата дата, на
основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК.
Със
същата присъда съдът е постановил веществените доказателства, представляващи 2
броя оптични носители на информация от вид CD-R, приложени в пликове към л. 17
и л. 18 от ДП, да останат на съхранение към материалите по делото.
Съдът е приложил разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, като е осъдил подсъдимия С.Б. да заплати по сметка на ОД
на МВР - Габрово сума в размер на 13,70 лева, дължима за възстановяване на
направените разноски при воденото разследване по досъдебното производство.
Във въззивната жалба се излага
твърдението, че при налагане на наказанието съдът не е спазил разпоредбите на
чл. 54 и 55 от НК. Прави се искане за изменение на присъдата, като се намали
наложеното наказание от две години лишаване от свобода до размер на минималния,
определен в закона за извършеното престъпление.
В съдебно заседание пред
настоящия състав въззивната жалба се поддържа от адв. Д.Д. – преупълномощен от
адв. И.И., както и от подсъдимия Б.. В хода по същество защитникът изразява
виждането си, че наказанието лишаване от свобода следва да се определи в размер
под средния по чл. 325, ал. 5 от НК, след което да се редуцира по правилата на
чл. 58а, ал. 1 от НК. Подсъдимият също отправя искане за намаляване на
наказанието, тъй като същото е несъразмерно тежко.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Габрово оспорва жалбата и обосновава искане първоинстанционният
съдебен акт да се потвърди, като правилен и законосъобразен.
Настоящият
състав на въззивния съд разгледа въззивната жалба, взе предвид становищата на
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 314 от НПК, като приема за установено следното:
Подсъдимият С.В.Б. е предаден на
съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 5, вр. с ал. 1, вр.
с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
Производството пред
първоинстанционния съд е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено
съдебно следствие, в частност по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият Б. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд е установил
фактическата обстановка по делото, която съответства на изложената в обвинителния
акт, като правилно е приел, че тя се подкрепя от събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, както и направените самопризнания
от подсъдимия. Приетата фактическа обстановка е, както следва:
Подсъдимият С.В.Б. е роден на ***
***. Завършил е средно образование. Подсъдимият многократно е осъждан за
престъпления от общ характер, като тези, имащи отношение към квалификацията на
деянието са, както следва:
С присъда № 528 от 06.10.2016 г.
по НОХД № 1154/2016 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязла в законна сила
на 22.10.2016 г., подсъдимия С.Б. бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 129, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание от четири месеца лишаване
от свобода при първоначален „общ“ режим” на изтърпяване. Наказанието е
изпълнено на 06.02.2017 г.
С присъда № 346 от 01.07.2019 г.
по НОХД № 581/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязла в законна сила
на 17.07.2019 г., подсъдимият С.Б. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1-во и т. 12, пр. 1-во във вр. с чл.
130, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание от една година лишаване от
свобода при първоначален „строг“ режим за неговото изтърпяване. Наказанието е
изпълнено на 17.03.2020 г., на която дата Б. бил освободен от затвора.
След освобождаването от затвора
подсъдимият Б. се прибрал в гр. Габрово.
На 16.06.2020 г., около 14.50
часа, подсъдимият подсъдимият С.Б. и свидетелят Н.А. посетили заведение за
бързо хранене ** намиращо се на улица „Н.” № ** в град Габрово, в което по това
време имало клиенти на две маси. В същото бил свидетелят В.Д., който към този
момент се намирал на място в близост до хладилните витрини във вътрешността на
заведението, а свидетелките М.Д. и М.Т. били в кухнята на обекта. След като
влязъл във вътрешността на заведението, подсъдимия Б. се отправил към свидетеля
В.Д. Тъй като видимо личало, че е употребил алкохол и знаел, че в това
състояние ставал агресивен, този свидетел му заявил, че няма да му сервира,
както и че не е добре дошъл в заведението. Когато чул това, Б. се насочил заплашително
към него и започнал да му крещи на висок глас, като се заканвал и обиждал Д. с
думите „ще те счупя…; набарам ли те навън, ще те счупя; върви ме съди колкото
искаш; искаш ли сега да те счупя, не ми пука бе, брат; ще те смачкам…; жена ти
я *** и теб ще ***…; мършо, ей мършо, ще те изям”. Докато отправял тези думи,
свидетелката Д. застанала между двамата, за да предотврати физическа
саморазправа, като се опитвала да успокои Б.. Свидетелят Н.А. също направил
няколко опита да го успокои, като го дърпал за ръката, за да си тръгват, като
накрая успял и двамата напуснали заведението, при което Б. продължавал да
крещи. Свидетелят Д. натиснал паник-бутона и се обадил на телефон 112.
След като напуснали заведението
за бързо хранене ** подсъдимият Б. и свидетелят Н.А. посетили друго заведение в
града, където консумирали алкохол, след което се разделили. Около 16.30 часа на
същата дата – 16.06.2020 г., Б. отишъл до обществена пералня в сграда,
разположена на територията на бившия завод „***” в град Габрово, в която
семейно живущата с него свидетелка Г.С. работела като гладач. Насочил се към
централния вход на пералнята, на който била монтирана двукрила входна врата от
алуминиева дограма със стъклопакет в горната част, чието ляво крило се отваряло
и служело за достъп до вътрешността на помещението. По това време пред вратата
на пералнята бил паркиран бус на стопанисващо същата дружество - „***” ООД
Габрово, а свидетелите И.Л., Г. и Н.К. товарели в него. В помещението бил един
от съдружниците в това дружество – свидетелят Н. К., както и множество други
служители, които изпълнявали служебните си задължения. Подсъдимият поискал да
влезе в помещението, като викал силно и псувал „ще ви *** ***”. Не успял, тъй
като намиращите се пред същото свидетели, които товарели буса, му попречили.
Тогава подсъдимият започнал да вика, като отправил към свидетеля К. думите „***”
и „мърша”, както и заканите „ела, ще те убия” и „ей мършо, ще те заколя”. К.
отишъл до Б. и се опитал да го успокои, но последният продължил да се държи
арогантно и агресивно с него, като му заявил „няма да ми казваш какво да
правя”. След като К. му съобщил, че ще извика полиция, подсъдимият Б. нанесъл
удар с юмрук по стъклопакета към лявото крило на вратата и го счупил.
Работещите в помещението се уплашили, а К. и Л. влезли в пералнята, след което
затиснали вратата, за да попречат на Б. да влезе в него. Заедно с това свидетелят
К. се обадил на телефон 112. Б. се опитал да ги избута, но когато видял, че не
може да влезе, ударил с юмрук стъклопакета на дясното крило на вратата и го
счупил. Парчета от стъклото полетели към К. и Л.. При това действие подсъдимият
наранил дясната си ръка, като се порязал на счупеното стъкло. Започнала да тече
кръв, а същият (след като паднал назад през отворената странична врата на МПС)
се озовал във вътрешността на спрелия пред помещението бус. В резултат на това
агресията от страна на Б. била прекратена, а той седнал на една пейка наблизо.
Малко по-късно на мястото пристигнали екип на РУ Габрово и такъв на ЦСМП, който
откарал подсъдимия в МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в гр. Габрово.
Възприетата по делото фактическа
обстановка съответства на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се
подкрепя от самопризнанията на подсъдимия С.Б., съпоставени с показанията на
свидетелите, депозирани в досъдебната фаза на процеса, както и писмените
доказателства – протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него
(л. 52-58 от ДП), протоколите за доброволно предаване на компактдискове,
съдържащи видеозаписи и самите видеозаписи (л. 17-18 от ДП); справката за
съдимост на подсъдимия.
Фактическата обстановка не е
предмет на оспорване от подсъдимия и неговия защитник, като същата е изведена
след проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
При правилно установената фактическа
обстановка съставът на Районен съд - Габрово е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият Б. е осъществил с
действията си както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав
на чл. 325, ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „б“ от НК, за което го е признал за виновен и му е наложил наказание
лишаване от свобода. Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в
страната /установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността
и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот/, и
общественото спокойствие. Престъплението се осъществява чрез „непристойни
действия“, а това са тези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в
ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Грубо
нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява
брутална демонстрация против установения ред; когато чрез тях нарушава важни
държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на
нравствеността. Явно неуважение към обществото е налице, когато деецът чрез
действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При
това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така
и от други лица, на които са станали достояние. В случая са изпълнени всички
признаци от състава на престъплението, във връзка с което в мотивите на
атакуваната присъда са изложени пространни мотиви. Законосъобразен е изводът,
че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, както
и че е изпълнен квалифициращия признак – опасен рецидив в хипотезата на чл. 29,
ал. 1, б. „б“от НК.
По
единственото изрично оплакване, наведено в жалбата - относно размера на
наложеното наказание, въззивният съд намира следното.
За
престъплението по чл. 325, ал. 5, вр. с ал. 1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от 1 до 6 години.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК,
какъвто е и процесния, съдът е длъжен да определи наказанието при условията на
чл. 58а от НК.
Съобразно
извършения анализ на всички обстоятелства по делото, имащи значение за
определяне на наказанието, районният съд е счел, че наказанието на подсъдимия Б.
следва да се определи в размер към средния, а именно три години лишаване от
свобода. При приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК този размер е редуциран на две
години лишаване от свобода. Като смекчаващи обстоятелства районният съд е отчел
направените от подсъдимия самопризнания в досъдебната фаза на процеса, както и
съображения от социален характер – същият има две непълнолетни деца, за които
се грижи и доставя издръжка. За отегчаващи обстоятелства съставът на
първоинстанционния съд е приел предходните осъждания на Б., определящи го като
личност с висока степен на обществена опасност; данните, че част от осъжданията
са за престъпления против личността, включително такива извършени по хулигански
подбуди; сравнително краткия период от време от изтърпяване на предходно
наказание лишаване от свобода и извършване на настоящото престъпление.
Настоящият
състав на въззивния съд намира, че отмереното от районния съд наказание е в
съответствие с нормата на чл. 54 от НК.
Правилни
са изводите на първостепенния съд, че степента на обществена опасност на дееца
е висока. Подсъдимият Б. е осъждан многократно за престъпления от общ характер,
включително за такива, които са свързани с причиняване на телесни повреди.
Осъжданията по НОХД № 1154/2016 г. и по НОХД № 581/2019 г., двете по описа на
Районен съд – Габрово, обуславят квалификацията „опасен рецидив“ и не следва да
се отчитат като отегчаващи. Въпреки това, с оглед преценка степента на
обществена опасност на дееца, не може да се пренебрегне обстоятелството, че
същите отново са за престъпления против личността, второто от които е извършено
по хулигански мотиви спрямо лицето И.И., работеща в заведение за бързо хранене
„***“ – същото, в което е извършена част от настоящата престъпна деятелност.
Районният съд не е отчел като отегчаващо обстоятелство и наличието на продължавана
престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
така отмереното наказание в размер доближаващ се до средния, а именно три
години лишаване от свобода, редуцирано по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК на две
години лишаване от свобода, е правилно и законосъобразно определено. Същото
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия Б.,
на подбудите на последния за извършване на престъплението, като са отчетени и
останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Така наложеното
наказание съответства на целите на личната и на генералната превенция по чл. 36
от НК.
Не са
налице предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Правилно и в
съответствие със закона (чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС) е определен
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Б.
наказание лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпросите по чл.
59, ал. 1 и 2 от НК., за веществените доказателства, както и за разноските по
делото.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ.
По изложените съображения
въззивният съд приема, че присъдата следва да се потвърди, като правилна и
законосъобразна.
В
съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 260007 от 21.09.2020 г. по
НОХД № 789/2020 г. по описа на Районен съд - Габрово.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.