О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 22.01.2021г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V
състав, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на прокурора
като
разгледа
докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 48 по
описа за
2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4
във вр. с ал.2 и ал.3 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.6 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството
по административно дело № 48/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора е образувано по жалба на Ф.Д.П., подадена чрез пълномощника му адв.
Валентин Димитров от АК – Стара Загора, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1228-001297/ 09.12.2020г. по чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП, издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за
постановяването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
С жалбата е направено особено искане за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
заповедта.
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1228-001297/ 09.12.2020г. на Началник
сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, на Ф.Д.П. е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е
от категорията индивидуални административни актове, по отношение на които е
налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип
за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея
принудителна административна мярка са постановени на основание чл.171, т.1, б.
„б“ от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването
на заповедта не спира изпълнението на приложената принудителна административна
мярка. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото
искане за спиране изпълнението на Заповед
№ 20-1228-001297/ 09.12.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Стара Загора, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.
След преценка на материалите по делото съдът
намира, че искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1228-001297/ 09.12.2020г., е неоснователно,
по следните съображения:
В Закона за движението
по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да
спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на
регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението,
дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията
на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да
причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да
релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за
прилагане на обезпечителната мярка.
За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по
силата на закона предварително изпълнение на административен акт, не е
достатъчно само посочване на правата и интересите, които биха били увредени. В
тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им
и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде
изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята
правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на
административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния
процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на
спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна
мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна
защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и
законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати
евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.
В случая възможността за настъпването на значителни или
трудно поправими вреди е обоснована с твърдения за ежедневна необходимост за
жалбоподателя да управлява лек автомобил във връзка с изпълнение на
задълженията по упражняваната от него трудова дейност, поради което предварителното
изпълнение на ПАМ щяло до възпрепятства изпълнението на трудовите му функции и
ще засегне чувствително правото му на труд и свободата на избор на професия и
място на работа, гарантирано в чл.48, ал.1 и ал.3 от Конституцията на РБългария.
Сочените обстоятелства обаче, освен че са недоказани, не са достатъчни да
обусловят извод за наличието на законово регламентираните условия и
предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Приложеният към жалбата трудов договор №
20 от 12.01.2021г., за изпълнението
на длъжността „търговски представител“, е
сключени след издаването на заповедта за прилагане на ПАМ и след датата на
връчването на заповедта /07.01.2021г./ на Ф.Д.П.. Очевидно сключвайки
трудов договор след като е узнал за приложената ПАМ по чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“, Ф.П. сам
се е поставил в невъзможност да изпълнява възложените с трудов договор № 20 от 12.01.2021г. трудови функции.
Съответно предварителното изпълнение на приложената ПАМ не релевира възможното
настъпване на твърдените от жалбоподателя фактически и правни последици. А и
както беше посочено, спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на
административния акт, дава временна защита на адресата на акта по отношение фактическото и правно положение
в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния
акт. Евентуалните неудобства в работата и в ежедневието, които биха
настъпили от предварителното изпълнение на приложената с обжалваната заповед
ПАМ за Ф.П., не сочи на възможно настъпване на „значителни и/или трудно
поправими вреди”, още по-малко твърдените като вреди негативни последици биха
могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение интереси. Не може да се приеме и че
предварителното изпълнение на приложената ПАМ засяга „чувствително“ правото на
труд на Ф. П., прокламирано в чл.48 от Конституцията на РБългария. Ето защо и при
липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за
жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива,
които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от
закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
оспорения административен акт.
Останалите изложени доводи касаят материалната и
процесуалната законосъобразност на оспорения акт и са неотносими за преценката
на основателността на направеното искане по чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК
във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП.
С оглед липсата на представени доказателства, сочещи
наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по
чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт и
след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще
бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че направеното от Ф.П. искане за спиране изпълнението на обжалваната ЗППАМ
№ 20-1228-001297/ 09.12.2020г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара
Загора, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр.
с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ф.Д.П. ***, кантора № 6, за спиране на допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1228-001297/ 09.12.2020г. по чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Стара Загора, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: