ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 622
гр. Пловдив, 15.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в закрито
съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ
УЗУНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Узунов въззивно частно гражданско дело № 499 по описа на Окръжен съд - Пловдив за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба,подадена от „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК *********, гр. София,
чрез пълномощник Н.М.Л., срещу разпореждане, обективирано в заповед № 811 от 07.02.2020г. на Районен съд –
Пловдив, гражданско отделение, XIV граждански състав, по ч.гр.дело № 1646 по описа на
съда за 2020 г., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за част от вземанията.
Счита се, че с промените
в чл. 411 ал. 2 т.3 от ГПК,/обн.ДВбр.100/2019г./, законодателят предоставя
правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за
това. Сочи се, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност
на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание
нарушение на закона или на добрите нрави. С оглед гореизложеното счита, че
съдът в заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил
съдопроизводствените правила. Намира се, че заповедният съд е длъжен да
изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на
чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправна
клауза, което заповедният съд не е сторил. Жалбоподателят твърди, че
заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145 ал. 2 от ЗЗП,
че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето
на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на
договора са ясни и разбираеми, тъй като заповедният съд неправилно е извършил,
именно, такава преценка. Излагат се подробни аргументи по съществото на спора,
като се счита, че не са налице нарушения на законодателството в областта на
потребителското кредитиране. Заявява се, че за кредитора е налице законовоустановена
възможност да предлага допълнителни услуги, които поради характера им са
извадени от годишния процент на разходите по кредита, както и че споразумението
между страните е сключено по искане на клиента, направено при информиран избор
от негова страна. Сочи се, че е налице клауза, която не се прилагала
автоматично за всички сключени от дружеството договори и относно всички негови
контрагенти, а само по отношение на тези, които изрично са изразили желание и
договорили конкретни условия.
Въз основа на
гореизложеното, се моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част,
като вместо него бъде постановено да бъде издадена заповед за изпълнение
относно всички вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендират се разноски.
Жалбата е допустима –
подадена е от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу
подлежащо на обжалване разпореждане на районния съд.
Разгледана по същество,
частната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:
Производството пред
заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя "Профи
Кредит България" ЕООД срещу М. Ж. К., за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК за парично вземане; като вземането произтича от следните
обстоятелства: сключен на 12.07.2018г. Договор за потребителски кредит № **********,
по силата на който заявителят превел парична сума по посочена от длъжника
банкова сметка, ***а за срок от 12 месеца с месечна вноска по погасителен план
в размер на 186,39 лева, платими на 10-то число на месеца; длъжникът не
изпълнявал точно задълженията си по договора, като крайният срок на погасяване
на кредита изтекъл на 10.08.2019г.
За част от заявлението, районният
съд издал заповед, като разпоредил длъжникът да заплати на кредитора следните
суми: 616.75 лева /шестстотин и
шестнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/- представляваща дължима главница по
договор за потребителски кредит от 12.07.2018 г., сключен при Общи условия; 67.90 лева /шестдесет и седем лева и
деветдесет стотинки/– договорна лихва за периода 10.03.2019 г. – 10.08.2019 г.;
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020 г. до
окончателното й погасяване, както и
разноските по делото в размер на 14.45
лева /четиринадесет лева и четиридесет и пет стотинки/- внесена държавна
такса и 28.90 лева /двадесет и осем
лева и деветдесет стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът отхвърлил
заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 499.98 лева, дължимо до 10.08.2019 г., както и
за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.
Разпореждането, в частта,
с която отхвърля заявлението за сумата, представляваща възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги, е предмет на настоящата частна жалба.
Въззивният съд след проверка на приложените по делото доказателства и с оглед
приложимия закон, намира, че включените в допълнителния пакет услуги /за приоритетно разглеждане
и изплащане на кредита,
възможност за отлагане,
намаляване и смяна на
дата на падеж на погасителни вноски
и улеснена процедура
за получаване на
допълнителни парични средства/ по същество представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита, за които не може да се
приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Регламентираните
в чл.10а, ал.1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора. В случая,
възнаграждението за допълнителните услуги е договорено в противоречие на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
която забранява събиране на
такси и комисионни
от кредитора за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Следва и да се има предвид, че в настоящия случай на практика се въвежда
задължение за потребителя да заплати за право, което има по силата на закона - като
правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора
или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече
погасителни вноски. Последното води до значителна неравнопоставеност на
страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че
едната страна – потребителя, си заплаща правото да договоря с другата страна –
кредитора, за изменение на параметрите
на сключения договор, като не му е гарантиран определен резултат, а същият
зависи от волята на кредитора. Изложеното обосновава извода, че възнаграждението за закупен пакет
за допълнителни услуги представлява прикрито допълнително възнаграждение
за кредитора, което е договорено в противоречие с добрите
нрави и с разпоредбата на
чл.19, ал. 4 от ЗПК.
Ето защо, по отношение
на посоченото вземане
заявлението за издаване на
заповед за изпълнение
правилно е било
отхвърлено.
Като законна последица на
отвхърлянето на заявлението в частта за възнаграждението за закупения пакет
допълнителни услуги, определението е правилно и в частта за разноските.
С оглед на изложеното
частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното разпореждане
следва да се потвърди от въззивния съд.
Съгласно т. 8 от ТР № 4
от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК, определението на въззивния съд
в заповедното производство не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното,
Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед № 811 от 07.02.2020г.
на Районен съд – Пловдив, гражданско отделение, XIV граждански състав, по ч.гр.дело № 1646
по описа на съда за 2020 г., В ЧАСТТА,
с която е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, против М. Ж. К., ЕГН: ********** за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на сумата от 499,98 лв. – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги, дължимо до 10.08.2019г., както и за разноските за
разликата над уважения до претендирания размер.
Определението на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.