№ 367
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330200098 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4368280, издаден от ОД на
МВР Пловдив, с който на Ц.С.Х., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 /педесет/ лева за нарушение
на чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в допълнителна
молба чрез процесуалния си представител – адв. С.П., моли съда да отмени
обжалваният електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен. В
съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му представител не се
явяват.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща процесуален представител. До съда е депозирана писмено
становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на електронния фиш,
като се претендират и разноски за осъществена юрисконсултска защита. При
евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до предвидения минимум в Наредбата за праванта
помощ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е
1
допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение,
извършено на 12.01.2021 год. в 10:06 часа на Републикански път IІ-64 км
49+600 в посока с. Труд към гр. Пловдив, установено и заснето с мобилна
система за автоматично фиксиране TFR1-M №529, за превишаване на
разрешената скорост с 14 км/ч при управление на лек автомобил „СААБ 900
С” с рег.№ ****. Автомобилът се е движил с установена стойност на
скоростта 77 км/ч, при разрешена скорост от 60 км/ч с пътен знак В-26, след
приспаднат толеранс от минус 3% от измерената стойност, в резултат на
което превишил разрешената скорост с 14 км/ч. Установено било, че
горепосоченото МПС е било собственост на водача му Ц.С.Х..
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Ц.С.Х. е
наложена глоба в размер на 50 лева.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът намира
за установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш, с лек автомобил „СААБ 900 С” с рег.№ **** е извършено превишаване
на максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС на
автомагистрала. Правилно електронният фиш е издаден срещу Ц.С.Х., в
качеството му собственик на МПС, който не се е възползвал от възможността
да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и да посочи друго лице,
управлявало превозното средство при извършване на нарушението.
Възраженията на жалбоподателят, че използвания вид на АТСС –
мобилно не позволявало издаване на ЕФ са изцяло неоснователни.
Действително с ТР 1/ 26.02.2014г. на ВАС се прие, че е недопустимо издаване
на ЕФ при използване на мобилни камери. В тази част тълкувателното
решение, обаче е прието при отменена материално правна уредба, като с
оглед последващите законодателни изменения следва да се приеме, че е
загубило актуалност. По-конкретно, в мотивите на цитираното тълкувателно
решение е прието, че е недопустимо заснемането на гражданите с мобилни
камери, поради липса на разписани ясни и конкретни правила за извършване
на това. Към момента тези правила са подробно и изчерпателно уредени в
приетата след постановяване на тълкувателното решение Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., поради което към момента не съществува пречка за издаване
на ЕФ при използване на мобилни камери.
Неоснователно е и възражението, че не са спазени условията и реда за
използване на автоматизираното техническо средство за контрол на правилата
за движение по пътищата, което има за последица незаконосъобразност на
издадения въз основа на установеното с това АТСС нарушение на ЗДвП
електронен фиш. Задължението за контролните органи да обозначават чрез
2
поставянето на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи, е въведено за първи път с
изменението на чл. 165 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 19 от 2015 г. и създадената
нова точка 8 на ал. 2 на чл. 165 от ЗДвП. С последващо изменение на чл. 165
от ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 г., т. 8 на ал. 2 е отменена и с това е
отпаднало законовото изискване контролните органи да обозначават чрез
поставянето на пътни знаци на участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС, съответно да го
оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на МВР.
Неоснователно се явява и оспорването на жалбоподателя за годността
на техническото средство за измерване на скоростта. Нарушението е
установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като
писмено доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че
действително горното Удостоверение е валидно до 24.02.2020 г., съгласно
отбелязаното в него. Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно представения по делото
Протокол № 2-32-20 от 12.06.2020 г. за лабораторна проверка, процесната
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M е преминала последваща проверка в лабораторни условия за
точността на измерване, като периодичността на проверката на видео-
радарните системи е една година, т. е. към датата на нарушението-
12.01.2021г. използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на
горепосочения протокол за лабораторна проверка, съответства на одобрения
тип. Проверката е извършена от опровомощена от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор лаборатория за
проверка на средствата за измерване към Главна Дирекция "Национална
полиция" на МВР, отдел "Управление на собствеността", лаборатория
"Полицейска техника" гр. София, видно отново от посочения погоре
Протокол за проверка и от представеното по делото писмо на БИМ с вх. №
20-00-107-1/17.12.2020 г.
Въпреки неоснователността на горните възражения обжалваният
електронен фиш обаче е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, който гласи, че "за случаи на административни нарушения, установени
и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган
и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2,
за което се издава електронен фиш". Необжалваемият минимум по чл. 39, ал.
2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото
3
тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога "над" води до ясен и
единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска
контролните органи да осъществяват административно-наказателната
отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби
в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо
правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като
нарушението е било установено с АТСС, отговорността се реализира чрез
налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е изяснено в
практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се
намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от ЗДвП.
Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е регламентирано
задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално
разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение
неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните
наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално
качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера
на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на
чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще
бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на
него издаване на НП, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл.
186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при
нарушенията за скорост. Следователно всякога, когато е извършено такова
административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.
182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като
поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира
отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от
ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да
се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
4
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона. Ето защо електронният фиш се явява незаконосъобразен.
Съобразно изхода на спора и съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в
съдебните производства страните имат право на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото, а именно
отмяната на обжалвания електронен фиш, въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати разноските на жалбоподателя за адвокатски хонорар в
размер на 300 лева /минимумът/. По делото своевременно е направена
претенцията за адвокатско възнаграждение, ангажирани са и писмени
доказателства за реално платени разходи. Предвид горното и поискания и
определен минимум, предвиден в наредбата, неоснователно се явява
възражението на въззиваемата страна за намаляване на адвокатския хонорар.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1,
вр. ал.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 4368280, с
който на Ц.С.Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал.
2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на Ц.С.Х., ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева, представляващи разноски в настоящото
производство за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5