Решение по дело №2381/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1565
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20223100502381
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1565
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100502381 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, образувано по жалба на Р. И. Г. против
Решение № 725 от 18.03.2022 година, постановено по гр.дело № 10 881/2021
година на ВРС, с което са били отхвърлени исковите претенции на
въззивницата против МДЦ „ДЕНТАПРАЙМ“ ЕАД, както следва:
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ, за признаване на
уволнението на ищцата за незаконосъобразно и за отмяна на Заповед № П-
36/26.05.2021г., с която се прекратява трудовото правоотношение на ищцата,
на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ на заеманата длъжност “мениджър
проекти” при ответното дружество МДЦ „ДЕНТАПРАЙМ“ЕАД, Булстат ***.
- с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 6384 лева, представляваща обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа, за периода от 26.06.2021г.
до 31.08.2021г. в размер на две брутни заплати, ведно със законната лихва от
дата на предявяване на иска – 23.07.2021г., до окончателното плащане.
- с правно основание чл.128, т.2 от КТ, за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 15 000 лева, представляваща сбор от
1
неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.март до м.май 2021г.
Според жалбата атакуваното решение се явява неправилно,
необосновано и незаконосъобразно - съдът не е отчел наличието на
множество доказателства, което прави акта несъобразен с материалите по
делото.Изрично се сочи, че не са били разпитани множество лица, сред които
Ф.Г., Н.Л., Х.П. и други, които биха могли да потвърдят изнесените от
ищцата факти.Искане за техния разпит не е било направено, но по същество
въззивницата моли съдът да уважи жалбата й, като отмени решението и й
присъди търсените суми.
Отговор по делото не е постъпил.
В съдебно заседание по делото въззивницата, редовно призована, не се
явява, не се представлява.
Въззиваемата страна - МДЦ „ДЕНТАПРАЙМ“ ЕАД, редовно
призована, представлява се от адв.С. /ВАК/, които оспорва жалбата и моли
съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС са били предявени искове от ищцата Р. И. Г. EГН **********
против ответника МДЦ „ДЕНТАПРАЙМ“ЕАД, Булстат ***, с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ и с правно основание чл.128 от КТ, а
именно:
1.За отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед №П-
36/26.05.2021г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, като
незаконосъобразно такова,
2.За осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6384 лева,
представляваща обезщетение за времето през което ищцата е останала без
работа, за периода от 26.06.2021г. до 31.08.2021г. в размер на две брутни
заплати, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска –
23.07.2021г., до окончателното плащане.
3.За осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 15000 лева,
представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от
м.март до м.май 2021г., на основание чл.128, т.2 КТ.
Пред решаващия съд в исковата молба се сочи, че трудовия договор на
ищцата с дружеството – ответник е било прекратено на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ на 25.05.2021г., с едномесечно предизвестие.Г. твърди, че
соченото основание „съкращаване на щата“ е фиктивно, а не реално. Счита,
че в случая щатната бройка е заличена от щатното разписание, но работата,
2
която се е изпълнявала по тази щатна бройка е продължила да се изпълнява и
занапред и/или се изпълнява от по-малък брой работници. Сочи, че
промяната в наименованието на длъжността, без да се променят трудовите
функции, включени в нея, не представлява съкращаване на длъжността и е
фиктивно. Настоява, че в случая е било задължително работодателят да
извърши подбор, съгласно критериите по чл.329 КТ и т.к. това не е било
сторено тя намира, че е била фиктивно съкратена, без да бъдат обсъдени с нея
варианти за промяна на работната й позиция. Счита, че истинските причини
за уволнението й са различни от посочената в заповедта за прекратяване на
ТПО такива, като сочи, че това се дължи според нея на многократните й
доклади на ръководството за сериозни нередности и нарушения в компанията,
а и отправяни сигнали от нея до Инспекция по труда.
Видно от приет по делото Трудов договор №186 от 27.08.2020 година,
ищцата Г. е назначена в ответното предприятие на посочената дата на
длъжността „Мениджър проекти“, категория персонал трета, с шифър по
класификатора на длъжностите 2421-5027.
Също не е спорно, че със Заповед № П-36/26.05.2021 година, връчена на
ищцата на същата дата при условия на отказ, удостоверен с двама свидетели,
е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, предл.
Второ, поради съкращаване на щата.
Представена по делото е и Заповед № 2 от 20.10.2020 година на
Управителя на МДЦ “Дентапрайм“ ЕАД, с която на посочената дата е
утвърдено щатно разписание на длъжностите в МДЦ, съгласно което за
длъжност „Мениджър проекти“ са предвидени две щатни бройки.
Съгласно Заповед №3 от 18.05.2021 година на Изп.Директор на
МДЦ“Дентапрайм“ЕАД, считано от 19.05.2021г. е утвърдено ново щатно
разписание на длъжностите в МДЦ, като за длъжност „Мениджър проекти“ е
предвидена само една щатна бройка.
От фактическа страна е било прието, а и не е спорно между страните, че
между тях е имало трудово правоотношение по силата на Трудов договор №
186 от 27.08.2020 година.Също не е спорно, че прекратяването му е
осъществено със Заповед №П-36 от 26.05.2021 година, на посочено основание
чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
Пред ВРС е бил разпитан свидетеля П.Й.Р., които заявява, че е участвал
в комисията по подбора и извършил оценката на г-н В. и г-жа Г..Той сочи, че
и двамата са били отлично квалифицирани, с тази разлика, че качеството на
работа е по-различно.И че по този пункт ищцата отстъпва на другия кандидат,
т.к. той има поставена оценка отличен, докато нейната е добра.
Виждането на настоящата инстанция е следното:
Решаващия съд е посочил конкретна практика на ВКС, касаеща правото
и задължението да се осъществи подбор.Той е посочил, че извършването на
подбор по чл.329 ал.1 КТ при съкращаване на щата, задължава Работодателя
да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на
3
всички работници, изпълняващи идентични трудови функции. Този подбор
обаче следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду
работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва
съкращаването на щата. Обособена структура в предприятието на
работодателя е не само териториално обособено звено или звено, което е
отделено финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна
разходна сметка), но и всяко образувание, което е обособено в
организационно-управленската структура на предприятието - самостоятелна
организационна единица в цялостната структура и организация на
предприятието, каквито са не само клонът на дружеството или негово
поделение, но и отделните отдели и цехове.Съобразно Решение № 17 от
27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 547/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
И.П., преценката на Работодателя по чл.329 от КТ - кой от работниците и
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1
КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа.Също ВКС е посочил в Решениe № 1845
от 29.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 768/99 г., III г. о., докладчик съдията Н.З.,
че когато извършването на подбора е задължително за работодателя и подбор
не се извърши, както и когато се извърши, но не по законоустановените
критерии, уволнението е незаконно. Извършването на подбора е въпрос на
приложение на закона, поради което подлежи на съдебен
контрол.Разпоредбата на чл.329 КТ по императивен начин определя случаите,
в които подборът е право на работодателя и в които той е задължителен, както
и критериите за извършване на подбор. Законът не съдържа изискване за
формата на подбора, поради което извършването му може да се установява с
всички допустими от ГПК доказателства. В тежест на работодателя е да
ангажира доказателства, че е извършил подбор, когато такъв е бил
задължителен, и че го е извършил по критериите на чл.329 КТ - по-висока
квалификация и по-добра работа. Квалификацията е обективен факт - тя
включва притежаваното от работника или служителя образование по
съответната специалност, степен на образование, както и наличие на
допълнителна професионална квалификация, установена по съответния ред.
4
За разлика от този критерий качеството на работа се изразява в преценката на
работодателя за точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите
задължения. Тази преценка е субективна - дава се от субекта на
работодателска власт и не би могла да се замени от преценката на съда, който
не може да добие пълни впечатления за трудовите умения, навици и опит,
проявяващи се единствено в производствения процес. Поради това, ако не са
налице данни за недобросъвестно упражняване на правата по трудовото
правоотношение от страна на работодателя (злоупотреба с права), съдът
не може да елиминира преценката на работодателя за качеството на работа на
съответния работник или служител.При въведен довод за нарушение на
чл.329 от КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите
качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите
от работодателя оценки по законовите критерии на действително
притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа. Съгласно ТР № 3/2012 г. на ВКС
преценката на работодателя подлежи на съдебен контрол, т.к. като същата е
оспорена.Критериите по чл.329 КТ имат обективни признаци и тяхното
спазване е начина на упражняване на правото на подбор и правото на
уволнение,което при спор се преценява от съда.Обективираната преценка в
писмения документ/протокол на комисията по подбора/ представлява
писмено доказателство и при оспорването му от работника или служителя
истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване
от работодателя.В тежест на Работодателят е да установи всички
факти,обусловили преценката му за квалификацията и нивото за справяне с
работата на уволнения служител,когато той оспорва заповедтта или
законността на извършения подбор по чл.329 КТ.

Самото право на подбор е субективно право, то принадлежи на
Работодателя и се реализира при наличието на следните предпоставки:
закриване на част от предприятието, съкращаване на щата и намаляване
обема на работа.Факта, че се касае за субективно право на работодателя обаче
има своите ограничения, с оглед различните основания, при наличието на
които се упражнява правото на избор.Ако бива съкратена единствената
бройка на съответната длъжност, то в този случай работодателя не е задължен
да упражни правото си на подбор.По – различна е ситуацията, при която се
5
засяга една или две от множество еднородни функции – тогава работодателя е
задължен да извърши подбор по определени критерий, основно защото той
следва да подбере онези работници с по – висока квалификация.В конкретния
случай е било по несъмнен начин установено, че длъжността „Мениджър
проекти“ е била изпълнявана от две лица – Г. и В.; че е било прието ново
длъжностно щатно разписание, в което е фигурирала заеманата от
въззивницата Г. длъжност, но вместо 2 лица, е сведена по един служител. От
материалите по делото – конкретно разпита на свидетеля П.Й.Р., става ясно
още, че ищцата, макар с отлично квалифицирана, е с по ниска степен на
изпълнение на възложените й задължения, от другия участващ в подбора – В.,
следователно тя е получила по ниска оценка по този показател.
При това положение за работодателя е съществувало
задължението да извършва подбор, просто защото във въпросното звено
са останали работници / служители на такива, подобни или сходни
длъжности, между които да се проведе подбора.Видно е от наличните
доказателства, че такъв е бил осъществен и че оценката получена от ищцата
е била по ниска от тази на другия кандидат В..Следователно, когато са налице
други близки и сходни длъжности на съкращаваната, за работодателя
възниква задължение за извършване на подбор, и в съответствие със закона
самото „съкращаване в щата” е необходимо да е реално. Самото съкращение
в щата означава премахване на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции, считано от един определен момент за
бъдеще. За да бъде законосъобразно уволнението на това основание, е
необходима кумулативната даденост на следните предпоставки: да е реално, а
не фиктивно, т.е. съответната трудова функция действително да се премахва,
а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при
запазване характера на извършената работа; уволнението и фактическото
премахване на съответната трудова функция да съвпадат по време или
уволнението да следва съкращаването на щата; да бъде извършено по
съответния ред и от органа, който има право да извършва такава промяна.
Неясни са доводите на въззивницата, според които е налице т.нар.
“Злоупотреба с право“ по смисъла на чл.8 от КТ.Съобразно тази разпоредба се
изисква добросъвестност при упражняване на трудовите права, като не се
допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход,
пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и
религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени
организации и движения, семейно и материално положение, наличие на
психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора
и продължителността на работното време. Злоупотреба с права от страна на
Работодателя в хипотезата на чл.8 от КТ е налице, когато се установи, че
единственото му желание е чрез законово допустими средства да
6
постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител или работник.Според доводите, имплицитно
съдържащи се в исковата молба, Работодателя е нарушил изискването за
добросъвестност, което се презюмира по смисъла на чл.8 ал.2 от КТ, основно
защото единствената му цел е била да прекрати трудовото правоотношение с
ищцата. Доказателства в тази насока не са събрани и това виждане не почива
нито на показанията на свидетеля, нито на писмените документи събрани от
страните.Ето защо ВОС приема, че уволнението е реализирано при спазване
на законовите процедура и не е налице „злоупотреба с право“ от страна на
Работодателя.Обстоятелството на настъпилата „Ковид криза“ е имало
неблагоприятни измерения в стопанската дейност на дружеството – ответник,
което е дало повод и основание да намали проектите, респективно персонала
си.Факта изтъкван от въззивницата, че лицето В. е напуснало малко след
това, по същество не влияе върху законността на уволнението и е ирелевантен
за него.Не са ангажирани никакви доказателства за противното.
Предвид горното, ВОС намира, че атакувания съдебен акт се явява
правилен и следва да бъде потвърден.В тежест на въззивницата Г., с оглед
изхода на спора се възлагат и съдебно – деловодните разноски от 750
/седемстотин и петдесет/ лева – адвокатски хонорар в полза на МДЦ
„ДЕНТАПРАЙМ“ ЕАД, Булстат ***.
С оглед изложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 725 от 18.03.2022 година, постановено
по гр.дело № 10 881/2021 година, по описа на ВРС, тридесет и трети състав.

ОСЪЖДА Р. И. Г. EГН ********** да заплати в полза на МДЦ
„ДЕНТАПРАЙМ“ ЕАД, Булстат ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Изп.Директор И.Й.К., сумата от 750 /седемстотин и
петдесет/ лева, представляващи съдебно – деловодни разноски – адвокатски
хонорар пред ВОС.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от 05
декември 2022 година, пред състав на Върховен Касационен Съд, на
основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8