В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 10.12.2007 г. между него и ответника, бил сключен Договор за издаване на кредитна карта „А.Е.”. Твърди, че „Ю. и Еф Д. Б." , в качеството си на издател на кредитни карти от вида „А.Е.” е приела типизирана, бланкова форма на договор за издаване на посочените по-горе карти, с цел бързина и удобство, предвид възможностите за получаване на платежния инструмент, посредством кандидатстване онлайн или в търговски обект. Банката издала картата след сключено писмено Заявление-договор за издаване на кредитна карта между картоиздателя и картодържателя. С подаването на Заявлението-Договор, физическото лице кандидатствало пред Банката за получаването и ползването на посочения продукт, а договора се счита сключен на датата и мястото на подписването му от страна на Банката, като в срок до 45 дни Картодържателят получава екземпляр от него (Декларация към Заявление-договор). Сочи, че според чл. 9.1 от Общите условия на договора (ОУ), Картоиздателят изпраща до Картодържателя Месечно извлечение, което съдържа извършените транзакции с картата. Посочено е, че Картодържателят може да изплати задължението си изцяло и без ли§ви в срока до датата на издължаване или на части (чл.10 от ОУ). В случай на частично погасяване с Месечното извлечение се определя и Минималната месечна вноска, която се изчислява като процент от използвания кредитен лимит. В този случай Картодържателят се задължава да заплаща възнаградителна лихва, като дължимите конкретно суми се посочват в Месечното извлечение (чл.10 от ОУ). Съгласно чл. 9 от ОУ на Заявлението-Договор, чрез „Месечното извлечение”, Банката уведомява Картодържателя, не само за извършените през месеца операции, но и за задължението на Длъжника по предходното Месечно извлечение (чл. 9, б. Г), новото задължение (чл. 9, б. Д), падежът на минималната кредитна вноска (чл. 9, б. ж) и др. От фактът, че в Месечното извлечение се посочва и падежът на минималната месечна вноска може да се направи изводът, че Месечното извлечение е покана за изпълнение към Картодържателя. В случая чрез Месечно извлечение от 07.07.2010 г., длъжникът е бил уведомен, че не е изпълнил повече от две последователни месечни вноски, с което е осъществено условието по чл. 15 от ОУ за прекратяване на договора. Предсрочната изискуемост е настъпила на 06.03.2009 г. Упражнявайки правото си да прекрати Договора „Ю. и ЕФ Д. Б.” , депозира Заявление, с правно основание чл.417, ал.2 ГПК. Вземането на Банката се установява посредством Извлечение от счетоводни книги, което съдържа необходимата за съда информация, индивидуализираща размера на задължението. Като дължимо неплатено са конкретизирани сумите: 291.34 лв., от които: 282.64 лева, представляващи неизплатена главница по Заявление-Договор от 10.12.2007 г. както и законната лихва от 29.08.2011 г. до окончателното изплащане на вземането; 8.70 лева, представляващи договорна лихва за периода от 10.12.2007 г. до 20.07.2011 г., ведно с направените съдебни разноски в общ размер на 145.00 лева, от които 25.00 лева - държавна такса и 120.00 лв. - адвокатско възнаграждение. По така постъпилото искане, първостепенният съд се произнася и разпорежда издаването на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист от 08.09.2011 г. срещу ответника. Във връзка с горното, от ищцовото дружество е образувано изпълнително дело с № 7456/2011г. по описа на ЧСИ М.Б. Депозирано е възражение в срока на Поканата за доброволни изпълнение от ответника срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, поради което и настоящият иск е насочен срещу него. Моли, на осн. чл.422 ГПК, да се признае за установено по отношение на ответника, че им дължи сумата от 291.34 лева, от която: 282.64 лева, представляващи неизплатена главница по Заявление-Договор от 10.12.2007 г., както и законната лихва от 29.08.2011 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 8.70 лева, представляващи договорна лихва за периода от 10.12.2007 г. до 20.07.2011 г. Претендират за разноски в заповедното, изпълнителното и в исковото производство, за които на основание чл. 80 ГПК ще представят списък. Ответникът, чрез писмен отговор и в съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си, оспорва иска по основание и размер. Не признава същия и моли да се отхвърли изцяло, ведно със законните от това последици, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Твърди, че договорът е прекратен на 15.12.2008 г. и искът е погасен по давност. Процесният договор страда от пороци, касаещи неговата действителност. Представените Общи условия към исковата молба не са изпращани на ответника и той не е приемал същите. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното: От приложеното ч.гр. № 290/11 г. по описа на ЗРС е видно, че със Заявление, вх. № 1741/29.08.2011 г., ищецът е поискал издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги. Такава е издадена на 07.09.2011 г. От ответника, в законоустановеният срок, е постъпило Възражение вх. № 2233/09.11.2011 г., че не дължи изпълнението по издадената заповед, поради което е образувано и настоящото дело. Приложено е ксерокопие от Заявление-договор за издаване на златна кредитна карта Американ експрес с картоиздател Пощенска банка (понастоящем „Ю. и Еф Д. Б.”) и картополучател Е. Ц. У. – ответника по делото. Този договор е подписан от заявителя и от представителя на банката-на 10.12.2007 г., като съгласно посоченото в декларацията, договорът се счита сключен от този момент. Заявителят е декларирÓл, че е запознат с Общите условия за издаване и ползване на кредитни карти „А.Е.с”. На л.18 от в.ч.гр.д.132/2012 г. е приложен екземпляр от подписаните от страните общи условия. В чл.25 е предвидена възможността за тяхната промяна, като банката се задължава писмено да уведоми картодържателя за тези промени, които влизат в сила след изтичане на един месец, считано от изпращане на предварителното писмено уведомление. Представените от ищеца Общи условия не са подписани от страните и няма доказателства настъпилите промени да са били съобщени на ответника по реда на чл. 25 от подписаните Общи условия. С приемо-предавателен протокол от 23.11.2007 г. ответникът е получил срещу подпис кредитната карта. С писмена молба от 15.12.2008 г., отправена от ответника пред представител на ищеца, е заявил прекратяване на договора за кредитна карта поради отказ от ползване на картата, като същата е била унищожена пред него. В т.1 от Декларацията-съгласие е посочено, че при закриване на карта прекратяването на Заявлението-договор влиза в сила след минимум 35 календарни дни и максимум 60 работни дни от подаване на молбата до банката, при условие че са изпълнени всички изисквания съгласно общите условия за издаване и ползване на картата. Представено е писмо изх.№2561/17.12.2008 г. (л.66) и месечно извлечение от 07.12.2008 г.(л.65), адресирани до ответника, като и в двата документа е посочен като адрес на ответника гр. В. а не гр. З., където е постоянния адрес на ответника посочен в договора. С това писмо, ищецът заявява, че договорът е сключен на 07.12.2007 г., като кредитната карта е издадена при преференциални условия, на 05.12. 2008 г. е начислена годишната такса за обслужване, която следва да бъде платена в периода 08.12.2008 г. до 29.12. 2008 г., поради което молбата за прекратяване не може да бъде удовлетворена, тъй като не са налице всички обстоятелства съгласно чл.15.1 от общите условия. Месечното извлечение от 07.07.2010 г. също е адресирано до ответника, на адрес в гр. В.. В него е посочено, че общо дължимата сума е в размер на 291.34 лева, като е посочено че на осн. чл.15.1, б. "а" от Общите условия на Договора, се прекратява същия, считано от датата на това извлечение, като задължението се счита за незабавно изискуемо на осн. чл.15.2 от Общите условия. Не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, посоченото писмо и месечни извлечения да са били изпратени и да са достигнали до ответника, още повече че същите са били адресирани неправилно - в гр. В., където ответника не живее. Безспорен факт е, че ответникът не е ползвал кредитния лимит и не е извършвал операции с кредитната карта. От назначената експертиза, се установява, че съгласно чл. 8.1 от Общите условия, разрешеният лимит от страна на Банката се съобщава при предаване на картата или с месечното извлечение. От приложеното извлечение от 07.12.2008 г. се установява, че кредитният лимит е в размер на 3 000.00 лева. Кредитната карта A.Е.G. е издадена с преференция, касаеща неплащане на годишна такса за обслужване през първата година. От 23.11.2007 г. (датата на получаване на кредитната карта) до 15.12.2008 г. ( датата на подаване на Молба за прекратяване на договор за кредитна карта), ответникът не е ползвал кредитния лимит. От предоставеното извлечение от страна на ищеца е видно, че не са извършвани погасителни вноски. Задълженията са породени от невнасяне на: две годишни такси за обслужване по 120.00 лева ( от 05.12.2008 г. до 07.12.2009 г.) съгласно тарифата на Банката; Такса за блокиране на карта – 12.00 лева (09.01.2009 г.); Такса за администриране на просрочен кредит – 30.00 лева (05.07.2010 г.) и начислена лихва в размер на 9.34 лева. Главницата е в размер на 282.00 лева и начислена лихва – 9.34 лева. В съдебно заседание вещото лице поясни, че картата се връща чрез съставяне на Протокол. Проверява се, дали клиента дължи суми и ако дължи, се плаща, а не се унищожава картата и не се изготвя този протокол. Унищожените карти се предават с протокол. Единствено достъп до сметката е чрез картата, както е в случая. Клиентът има достъп до сметката си само чрез тази карта и когато тя е унищожена той няма достъп до сметките си. Тези такси в т. 3 са регламентирани съгласно тарифата. Относно тази карта, „Пощенка банка” или „Ю. и Еф Д. Б.” са обявили промоция 2007 г. до края на годината, като на клиента се предоставя карта „А.Е.”, в случая златна карта, с определен лимит, а промоцията се изразява в това, че през първата година не се дължи такса . В общите условия е записано, че до 45 дни от подаване на Заявление-договор, клиентът ще получи отговор дали е одобрен, като след 45 дни трябва да знае с какъв лимит разполага. В досието на ответника, в банката, няма такова уведомление. Съдът прие представеното заключение, като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните по делото. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК по своята правна същност представлява установителен иск, с който ищецът цели да установи със силата на присъдено нещо, че в негова полза съществува определено вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение. В конкретния случай е налице издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на банката, според което исковата сума се дължи от ответника. Заявлението-договор за ползване на златна кредитна карта А.е. е сключен на 10.12.2007 г. при преференциални условия – през първата година не се дължи такса за обслужване. В изпълнение на чл.15 от подписаните между страните общи условия, неразделна част от договора, ответникът е реализирал правото си на отказ от ползване и е подал молба на 15.12.2008 г. за прекратяване на договора, приета от представител на ищеца, като през този преференциален едногодишен период не е ползвал картата по нейното предназначение, както и лимит по същата. Не се доказа, ищеца своевременно да е уведомил ответника, че молбата му за закриване на картата не е удовлетворена, поради наличие на задължения по нея, тъй като писмото на банката от 17.12.2008 г. е било адресирано до друг грА. различен от постоянния адрес на ответника. В тежест на ищеца е да докаже, изпращането на месечните извлечения, които също са адресирани неправилно и няма как да са достигнали до ответника. Следва да се приеме, че договора е прекратен на 15.12.2008 г., когато картата е върната от ответника и унищожена от представител на ищеца, без преди това да са предявени към ответника искания за съществуващи задължения. Такива не са предяви и до 60 работни дни, съгласно декларацията, съдържаща се в молбата за прекратяване на договора. Независимо от извлечението от счетоводните книги на ищеца, представляващо едностранно изготвен документ, съдът по гореизложените съображения, приема че липсва основание за дължимост на исковата сума, поради което искът ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На осн. чл. 78, ал.3 ГПК на ответника следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100.00 лева Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявеният от „Ю. И ЕФ Д. Б.” , БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. С., Р.С., бул. Ц.О. № *, представлявано от А.Х. и П.Д. – представители, чрез *. А.К.Б. – Д., * от ПАК, с адрес: гр. С., ул. И. Д. № 1*, срещу Е. Ц. У., ЕГН *, с адрес гр. З., ул. С. С. № *, установителен иск за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № * г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК – извлечение по чл. 417, т. 2 ГПК от счетоводните книги на „Ю. и Еф Д. Б.” към 20.07.2011 г., по ч.гр.д. 290/2011 г. на ЗРС, за сумата 282.64 (двеста осемдесет и два лева и шестдесет и четири ст.) лева, ведно със законната лихва от 29.08.2011 г. до изплащане на вземането; Договорна лихва 8.70 (осем лева и седемдесет стотинки) лева за периода от 10.12.2007 г. до 20.07.2011 г., и разноски по делото в размер на 145.00 (сто четиридесет и пет) лева, от които 25.00 лв. - Д.Т. и 120.00 лв. – адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА „Ю. И ЕФ Д. Б.” , БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. С., Р.С., бул. Ц.О. № *, представлявано от └.Х. и П.Д. – представители, чрез *. А.К.Б. – Д., * от ПАК, с адрес: гр. С., ул. И. Д. № 1*, да заплати на Е. Ц. У., ЕГН *, с адрес гр. З., ул. С. С. № *, разноски по делото в размер на 100.00 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я :И.К. |