ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6794
гр. Бургас, 30.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120105383 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Д. В., против
Г. Д. Ч., уточнена с молба, рег.№36782/04.10.2023 г., и е с правно основание
чл.45 и чл.86 от ЗЗД. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответницата да заплати на ищцата сумата от 5001 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – понесени и претърпени от ищцата
душевни страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършени
от ответника неоснователни действия, представляващи заявени спрямо
ищцата и в нейно присъствие обидни слова и внушения на 10.09.2018 г. в
съдебно заседание по НОХД №1092/2018 г. по описа на РС-Бургас „че не е
трезва, че е пияна и вони“, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на непозволеното увреждане 10.09.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 5001 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – понесени и претърпени от ищцата душевни
страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършените от
ответника неоснователни действия, представляващи подаден сигнал срещу
ищцата до АК-Бургас с вх.№243/25.09.2018 г., в който по същество е
обективирано искане да й бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на
адвокат, за случаят от 10.09.2018 г., в който са заявени неистини и който е
приет за неоснователен окончателно и с решение, изх.№1752/23.10.2019 г. на
Висшия адвокатски съвет на Република България, като е прието, че от страна
на ищцата на 10.09.2018 г. в проведеното съдебно заседание не е извършила
1
дисциплинарно нарушение, както и за „очернянето“ на ищцата в този сигнал
пред Административния ръководител на ОП-Бургас, Административния
ръководител на Апелативна прокуратура – Бургас, Главния прокурор на
Република България и Председателя на Районен съд – Бургас, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на непозволеното
увреждане 25.09.2018 г. до окончателното й изплащане. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че визираните по-горе
неоснователни действия представляват служебни действия на ответника,
действащ в качеството си на прокурор, а не лични такива, и е приложим
функционалният имунитет по чл.132 от Конституцията на Република
България и прекрати производството по делото, респ. отхвърли същите,
предявените искове да се разгледат като предявени срещу Прокуратурата на
Република България. С нарочната молба от 04.10.2023 г., ищцата
конкретизира, че основанието на което се търси ангажиране отговорността на
Прокуратурата на Република България по чл.49 от ЗЗД е в качеството й на
работодател.
Видно от изложените в исковата молба факти и обстоятелства, ищцата
желае да ангажира гражданската отговорност на ответницата като физическо
лице, но за действия, извършени при и по повод изпълняваната от последната
функция на магистрат, а именно в качеството й на прокурор в РП-Бургас по
НОХД №1092/2018 г. по описа на РС-Бургас.
В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.132 ог Конституцията на
Република България, която гласи, че при осъществяване на съдебната власт
съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Функционалният имунитет на магистратите, какъвто ответницата безспорно
е, не допуска ангажиране на личната им отговорност по повод действия,
извършени в качеството им на съдия, прокурор или следовател и е пречка
срещу тях да бъдат предявявани искове, като целта е да се обезпечи
независимостта на органите на съдебната власт при осъществяване на
властническите им функции и дейност. Действително, тази независимост не е
абсолютна, а е функционална такава, ограничена в рамките на решаване на
въпросите по делото.
2
Съобразявайки нормата на чл.127 от Конституцията на Република
България и изхождайки от естеството на правото, което се твърди, че е
нарушено с действия и актове на ответницата като представител на съдебната
власт, съдът приема, че се касае за действия, свързани с изпълнение на
служебните задължения на ответницата, поради което и функционалният
имунитет на магистратите по чл.132 от Конституцията на Република България
в случая следва да намери приложение. Задача на прокурора е не само да
осъществява надзор за спазване на законността, но и да гарантира правата и
свободите на личността, както и обществения ред на всички етапи на
съдебното производство.
Цялостната непротиворечива практика на ВКС по тълкуване на чл.132 от
Конституцията на Република България сочи, че функционалният имунитет е
въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск и наличието му е
пречка за разглеждане на иск за вреди, насочен срещу лице, което се ползва с
такъв.
В настоящия случай се касае именно до търсене на гражданска
отговорност от действия на лице, извършени в качеството му на прокурор в
рамките на дадените му правомощия.
Гражданската неотговорност по чл.132 от Конституцията на Република
България на съответния прокурор обосновава извод, че същият не е
процесуално надлежна страна да отговаря по предявените срещу него
претенции, поради което и в тази му част производството по делото следва да
се прекрати.
Що се отнася до предявените в условията на евентуалност искове срещу
Прокуратурата на Република България, в съответствие с уточненията,
направени от ищеца с молба, вх.№ 36782/04.10.2023 г., се налага извод, че
претендираните от този ответник обезщетения за вреди са в качеството му на
работодател на прокурора Ч.. Доколкото обаче отговорността на възложителя
по чл.49 от ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия
причинител по чл.45 от ЗЗД и съществува само доколкото съществува и
отговорността на прекия причинител, то предявените в условията на
евентуалност искове по чл.49 от ЗЗД срещу Прокуратурата на Република
България за вреди от действия, обхванати от функционалния имунитет на
магистрат също са недопустими. В този смисъл са определение
3
№1263/12.11.2015 г. по гр.д.№5220/15 г. на ВКС, ІV ГО, определение
№288/10.03.2011 г. по гр.д.№1343/10 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение
№43/26.02.2015 г. по ч.гр.д.№70/15 г. на ВКС, ІІ ГО и определение
№12/13.01.2010 г. по ч.гр.д.№3/10 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение
№12/09.01.2023 г. по гр.д.№20228003104852 на ВКС, ІV ГО, и др.
По изложените по-горе съображения, предявените в условията на
евентуалност искове са недопустими и производството по тях следва да бъде
изцяло прекратено.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на В. Д. В..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№5383/2023 г. по описа на
БРС.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред
БОС в 7-дневен срок от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4