№ 5176
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110115859 по
описа за 2022 година
В. Л. К. е предявил срещу .... иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания, стрес, малоценност,
унижено достойнство и опетнено име, които са резултат от наказателно преследване срещу
ищеца, приключило с оправдателна присъда по н. о. х. д. № 16356/2017 г. на СРС, НО, 121
състав, потвърдена с окончателно решение по в. н. о. х. д. № 844/2019 г. на СГС, НО, 13
въззивен състав, ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че по внесен обвинителен акт срещу него било образувано н. о. х. д.
№ 16356/2017 г. на СРС, НО, 121 състав, приключило с оправдателна присъда. Срещу
оправдателния акт на съда бил депозиран протест, въз основа на който било образувано в. н.
о. х. д. № 844/2019 г. на СГС, НО, 13 въззивен състав, завършило с решение, с което е
потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. Твърди, че воденото срещу него
наказателно производство засегнало психическото му състояние, претърпял вреди,
изразяващи се в постоянно стресово състояние, което му пречело да работи и да общува
пълноценно с близките му, причинило му епизодични физиологични неразположения,
болки, проблеми с паметта и други неразположения с психо-соматичен характер, както и
тревожно-депресивно разстройство, което макар с намалена интензивност все още не било
преодоляно. Счита, че отговорността на ответника е обективна, с оглед на което не следва
да бъде доказвано наличие на вина и нейната форма.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Сочи, че досъдебното производство продължило 2 месеца, за който период .... би
могла да носи отговорност, като за останалото време делото било в съдебна фаза и не може
да бъде реализирана отговорността на Прокуратурата за продължителността на съдебното
1
производство. Възразява, че твърдените от ищеца неимуществени вреди са пряк и
непосредствен резултат от процесното обвинение предвид факта, че срещу ищеца са
регистрирани и други криминални деяния и са образувани и други наказателни
производства, предхождащи процесното. Ответникът твърди, че не е доказана причинно-
следствената връзка между процесното наказателно производство и претърпените
неимуществени вреди, а ако евентуално такава се приеме, че съществува, то не е единствено
в резултат на действия и актове на ..... Оспорва размера на претенцията като прекомерен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, в това число материалите съдържащи
се в ДП № 227 ЗМК 0311/2017 г. на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 3119/2017 г. на СРП се
установява, че ищецът В. Л. К. е бил задържан за 24 часа със Заповед от 06.02.2017 г. във
връзка с образувано срещу него предварително производство при неотложност. С
постановление от 24.02.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК. С прокурорско постановление
от 13.04.2017 г. прокурор при СРС е внесъл ДП с предложение ищецът да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание. Образуваното
а. н. д. № 6941/2017 г. на СРС, 121 състав, е прекратено. С прокурорско постановление от
01.08.2017 г. наказателното производство е възобновено. С постановление от 20.06.2017 г.
ищецът отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК. С обвинителен акт от 15.09.2017 г. му е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4
НК. Образувано е н. о. х. д. № 16356/2017 г. на СРС, 121 състав, като обвиняемият се е явил
в две от проведените 6 съдебни заседания. С присъда от 15.10.2018 г. съдът е признал ищеца
за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Присъдата е протестирана от СРП
и е образувано в н. о. х. д. № 844/2019 г. на СГС, XIII въззивен състав. В проведеното едно
заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се е явил. С решение от 30.04.2019 г.
СГС е потвърдил изцяло присъдата от 15.10.2018 г.
За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца
неимуществени вреди от воденото наказателно производство срещу него по делото е
разпитан свидетелят Станислав Милошев Тодоров – брат на ищеца, който заявява, че
процесният случай от 2017 г. доста нашумял, тъй като бил излъчван по телевизията. Ищецът
бил задържан за около 20 часа. Бил много травмиран, тъй като бил бит, пускали му електро-
шок, треперели му краката и бил много зле. Делото продължило около 2-3 г. Ищецът бил
много притеснен, понесъл го тежко. Заради медийната отразеност приятелите му започнали
да го отбягват, в училище гледали с други очи на него. а той се затворил се в себе си. Във
връзка с това обвинение имало промяна и в поведението на учителите в отрицателна посока.
Преди всяко съдебно заседание ищецът не можел да спи, притеснявал се, че ще го осъдят за
нещо, което не е направил. Случилото се му останало като травма. В крайна сметка бил
2
оправдан. Това било първо съприкосновение на ищеца с полицията. Физически и
психически се чувствал зле.
Представена е справка за съдимост, видно от която ищецът е осъждан за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, извършено на 31.03.2019 г.
По делото е прието заключение на съдебна-психологична експертиза, според което
по данни на ищеца същият в продължение на една година един път месечно е посещавал
психолог за да овладее напрежението и стреса, които е изживял към онзи момент. Безспорно
един такъв процес, протекъл години наред, има своето негативно влияние върху личността.
Имайки предвид, че срещу ищеца са били образувани и водени и други наказателни
производства и с оглед на обективността, то експертизата не може да даде категоричен
отговор, че именно това наказателно производство е причина за претърпян стрес.
Заседанията, на които е присъствал, били за него стресово състояние, довело до трудности
да общува пълноценно, бил в стрес, който е провокирал агресивно защитно поведение. При
ищеца към настоящия момент не са регистрирани данни за стрес. При него е налице
психична адаптираност и нормално състояние. Към настоящият момент при изследваното
лице не се регистрират стойности на стрес. Имайки предвид развитието на процеса в
годините е възможно личността да е успяла да се адаптира към случващото се или
ресурсите, които притежава, както и подкрепата на семейната и приятелска среда, да са
оказали благоприятно въздействие. Възможно е мотивиращ фактор за личността да е
стремежът да изчисти своето име, осъзнавайки деянията си в тинейджърска възраст и
търсейки една смислена, осъзната цел на професионално развитие. Един такъв процес
неминуем е съпроводен с неприятни преживявания.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата има обективен
характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 ЗОДОВ се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка
между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с
иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, като
мярка за неотклонение не му е взимана. Ищецът е бил задържан на 06.02.2017 г., като
производството по делото е приключило на 30.04.2019 г.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4
ЗОДОВ. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че воденото
3
наказателно производство му е причинило притеснения, затваряне в себе си, намаляване на
резултатите в училище, травмираност, липса на сън, физическо и психическо
неразположение.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ се определя
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Размерът на обезщетението се
определя след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните
постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът и наличието на
мерки на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово
участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му
контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр.
фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай. Наред с тези обстоятелства при определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия
в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа
за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната съдебна практика
(решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 57 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр.
д. № 178/2010 г. на ВКС, III г. о.).
В конретния случай за да определи размера на обезщетението в съответствие с
принципа по чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази обстоятелствата, че срещу ищеца е повдигнато
обвинение за извършено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Воденото срещу него наказателно производство, за което ищецът е бил уведомен и е знаел,
че се провежда, е продължило около близо 2 години и 3 месеца, за който период ищецът не е
имал взета мярка за неотклонение. През този период ищецът е бил задържан за период от
общо 24 часа, като спрямо него са извършвани процесуално-следствени действия, свързани с
привличането му и разпитът му като обвиняем, след което е бил предаден на съд, като
явяването му в съдебното производство не е било задължително. Производството срещу
ищеца се е развило и пред въззивна инстанция. Съдът констатира и че преди приключване
на процесното наказателно производство срещу ищеца, същият е извършил и друго
престъпление, което следва да бъде съобразено при определяне на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди. Съобразявайки всички тези обстоятелства съдът намира,
че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
4
определен на 2000 лева. Определеното обезщетение следва да репарира претърпените от
ищеца вреди от незаконното обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ при частично уважаване на иска съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството - внесената държавна такса и
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е сторил
разноски в размер на 10 лева държавна такса, 350 лева – депозит за експертиза и 1000 лева –
адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени, от които съразмерно с
уважената част от предявения иск следва да му бъдат присъдени 272 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...... да заплати на В. Л. К., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата от 2000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания, стрес, малоценност, унижено
достойнство и опетнено име, които са резултат от наказателно преследване срещу ищеца,
приключило с оправдателна присъда по н. о. х. д. № 16356/2017 г. на СРС, НО, 121 състав,
потвърдена с окончателно решение по в. н. о. х. д. № 844/2019 г. на СГС, НО, 13 въззивен
състав, ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 2000 лева до пълния предявен
размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА ... да заплати на В. Л. К., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 272 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5