№ 6260
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА Частно
гражданско дело № 20221110101817 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от заявителя, с която се иска изменение на
постановеното по делото Определение № 24017/16.09.2022 г. по описа на СРС, 56 с-в в
частта за разноските. Навежда се довод, че присъденото в полза на длъжника
възнаграждение за адвокат е неправилно определено.
В срока за отговор е постъпило становище от длъжника, в което се поддържа, че
молбата е неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира молбата за основателна.
Молбата по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските е процесуално допустима, доколкото същата е подадена в срок от
правоимащ субект.
По отношение на претендираните разноски за заповедното производство, съдът
взе предвид, че възражението не се постановява в самостоятелен състезателен процес, а
е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път,
в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да
бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл например
Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК). От
друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да мотивира възражението
си, както и да ползва правна защита и да упълномощи адвокат, като страните по
договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят възнаграждение и
за изготвяне на възражението – било то мотивирано или не. При разпределяне на
отговорността за разноски обаче, съответно при натоварване на насрещната страна,
следва да се отчете обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране
на възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва с
разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита. Доколкото
1
адвокатът има признато от закона право на възнаграждение, респективно и на страната,
която го е упълномощила, следва да се присъдят разноски за заплащане на такова,
когато защитата е успешна, то при направени разноски в заповедното производство
това право следва да бъде упражнено в рамките по чл. 6, т. 5, предл. последно от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като се присъди адвокатско възнаграждение като за изготвяне на молба, т.е. в размер от
50 лв. (в този смисъл Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
236/2020 г., II т. о., ТК).
Ето защо определението в частта за разноските следва да бъде изменено, като
„Софийска вода“ ЕАД бъде осъдена да заплати на длъжника сумата от 50 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Определение № 24017/16.09.2022 г. по ч.гр.
д. № 1817/2022 г. по описа на СРС, 56 с-в, в частта за разноските, в следния смисъл:
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* да заплати на И. К. М., ЕГН
********** сумата от 50 лв., представляваща разноски в производството.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 1- седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2