Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260143
гр.Д.
30.06.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско
отделение
На дванадесети май 2021
год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №42 по описа за
2021 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Н.П.О. от гр.Б. срещу
решение №260251/16.11.2020 г. по гр.д.№4269/2019 г. на Д.кия районен съд,с
което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Б.Т.О. и З.Ю.О.,***,субективно
съединени искове на основание чл.108 от Закона за собствеността да се признае
за установено в отношенията между страните,че Н.П.О. е собственик на недвижим
имот-*** кв.м в идеални части от дворно място,цялото с площ от 296
кв.м,представляващо имот с идентификатор 72624.614.***,находящ се в гр.Д.,***,стар
идентификатор-имот с планоснимачен номер ***
в квартал *** по плана на гр.Д.,и за осъждане на Б.Т.О. и З.Ю.О. да
предадат на Н.П.О. владението върху описания недвижим имот,като въззивникът е
осъден да заплати на Б.Т.О. разноски в
производството в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение,респ. на З.Ю.О.
разноски в производството в размер на 150 лева хонорар вещо лице и 600 лева
адвокатско възнаграждение.Изложени са доводи от въззивника за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения,довели до несъбиране в
първоинстанционното производство на относими по спора доказателства.На първо
място се навежда,че докладът по делото бил изготвен в нарушение на нормата на
чл.146 от ГПК.Същият не съдържал изложение на обстоятелствата,от които
произтичат претендираните права и възражения на страните.Не било посочено кои
права и обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от
доказване.Горното било довело до неприемане и незачитане от съда на
представените с молба на лист 174 от делото на ДРС писмени доказателства
относно отчуждаването на процесния имот и отмяната на отчуждаването му.Въпреки
отправено от въззивника О. изрично искане за допускане на СТЕ със задача,касаеща
отчуждаването,районният съд не поставил на вещото лице такава.Горните
процесуални нарушения довели до решаване на спора при непълнота на
доказателствата и необоснованост на атакувания съдебен акт.Бил даден приоритет
на едни свидетелски показания пред други.Не бил даден отговор на въпросите как при
данни да е закупил имот №*** ответникът е придобил част от имота на въззивника
по давност,как е демонстрирал владение спрямо въззивника и дали са касае за
владение или за търпими/съизволими действия,при наличие на данни за отчуждаване
на имота могли ли са ответниците да го владеят и текла ли е давност през
периода на отчуждаване.Подробно са обсъдени от въззивника събраните по делото
доказателства,които според него обосновават извод,че той е собственик на имота,а
ответниците не са го придобили на заявените от тях основания.Настоява се за
отмяна на решението и за уважаване на исковете.Претендират се сторените от
въззивника разноски в двете инстанции.
В писмени отговори и в хода на
въззивното производство въззиваемите Б.Т.О.
и З.Ю.О. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за
потвърждаване на обжалваното решение,като претендират сторените от тях разноски
в настоящата инстанция.Оспорват основателността на доводите на въззивника за
допуснати от районния съд процесуални нарушения и основателността на
доказателствените искания в жалбата.Считат,че решението на ДРС е постановено
при обосновано обсъждане на събраните доказателства.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 25.11.2020 г.,а жалбата е подадена на 04.12.2020
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 09.12.2020 г./.Жалбата
е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано
лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като
постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно,като
съображенията за горния извод са следните:
Гр.д.№4269/2019 г. на ДРС е образувано
по повод искова молба вх.№24073/25.11.2019 г.,уточнена с молба
вх.№25263/09.12.2019 г. и молба вх.№25889/16.12.2019 г. /на листи 31 и 39 от
делото на ДРС/,с която са предявени обективно евентуално и пасивно субективно
съединени ревандикационни искове на основание чл.108 от ЗС от Н.П.О. от гр.Б.
срещу Б.Т.О. и З.Ю.О.,двамата бивши съпрузи от гр.Д. /бракът им е сключен на ***
г. и е прекратен на *** г. според данните в препис-извлечение от Акт за сключен
граждански брак на лист *** от делото на ДОС/,с които се настоява да се признае
за установено по отношение на ответниците,че ищецът е собственик на основание
договор за дарение от 11.09.2000 г.,обективиран в нотариален акт №*** г. на
нотариуса Б. Б. с район на действие ДРС,и евентуално на основание изтекла в
негова полза през периода 2000 г.-2018 г. придобивна давност,на следния
недвижим имот:*** кв.м в идеални части от дворно място,цялото с площ 298 кв.м
/296 кв.м по кадастрална карта/,съставляващо поземлен имот с идентификатор
72624.614.*** по кадастралната карта на гр.Д.,с административен адрес гр.Д.,***,както
и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху описания
имот.
Изложено е в исковата молба,че през ***0
г. по силата на договор за дарение,обективиран в нотариален акт №*** г. на
нотариуса Б. Б. с район на действие ДРС,ищецът придобил от праводателите си П.
Д. О. и М. Д. А. процесния недвижим имот.Праводателите му го притежавали по
наследствено правоприемство от Д. А. А. ,а последният го закупил от И. М. П..Със
заповед №162/17.02.1989 г. имотът бил отчужден на основание чл.63 ал.1 и чл.98
от ЗТСУ за изграждане на ЖСК по стопански начин.Мероприятието не било
реализирано и с последваща заповед №231/19.03.1992 г. по чл.102 от ЗС и чл.103
от ЗТСУ имотът бил записан на праводателите му като низходящи.Праводателите му
се снабдили с констативен нотариален акт за собственост №*** г. на ДРС,а през ***0
г. дарили имота на ищеца.От ***0 г. последният упражнявал фактическа власт
върху имота.Междувременно установил,че ответниците се снабдили на 13.09.***5 г.
с два нотариални акта за собственост по обстоятелствена проверка-с първия
нотариален акт №*** г. били признати за собственици на 32 кв.м в идеални части
от поземления имот,а с втория нотариален акт №*** г. били признати за
собственици на целия поземлен имот.Ответниците не притежавали придобитата през ***0
г. от ищеца идеална част от имота,т.е. цитираните нотариални актове не можели
да удостоверят право на собственост на ответниците върху идеалната част на
ищеца.
В писмен отговор на исковата молба
двамата ответници оспорват основателността на исковете срещу тях.На първо място
заявяват правото си на собственост върху целия поземлен имот,придобито по
силата на договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №*** г. на
ДРС.В цитирания нотариален акт била допусната техническа грешка,като закупеният
имот вместо като пл.№*** бил записан като пл.№***.Същите се снабдили с
удостоверение от Община-гр.Д. за идентичност на имот пл.№*** с имота по
посочения нотариален акт от 1995 г. и през ***5 г. се снабдили с двата
констативни нотариални акта за собственост.От датата на покупката 22.08.1995 г.
до датата на предявяване на исковете двамата ответници владеели непрекъснато
целия имот,като живеели в намиращата се в него жилищна сграда.Владението им
било добросъвестно и продължило повече от 25 години,а с присъединяване
владението на праводателите им повече от 35 години.Същите не познавали ищеца и
праводателите му и никога не били имали спорове с посочените лица.Ответниците
считат,че се легитимират като собственици на целия поземлен имот по силата на
цитирания договор за покупко-продажба и евентуално по силата на изтекла в тяхна
полза придобивна давност.
От събраните по делото доказателства се
установява следното от фактическа и правна страна:
Със заповед №162/17.02.1989 г. на
председателя на ИК на ОНС-гр.Т. /на лист 176 от делото на ДРС,приета като
доказателство от въззивния съд при установено процесуално нарушение на
първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по делото,за което подробно са
изложени мотиви в определение №260089/29.01.2021 г. на ДОС/ е отчужден на
основание чл.63 ал.1 и чл.98 от ЗТСУ процесният недвижим имот тогава с пл.№***
за обект ЖСК по стопански начин по ул.“Ген.Гурко“,“Вардар“ и „Струма“.В р.II,т.14 от заповедта е посочено,че дворното място от ***
кв.м-част от имот с пл.№*** по плана на гр.Т. /сега гр.Д./ по ***-собственост
на наследници на Д. А. А.,е оценено и е разпоредено парично обезщетяване на
наследниците на горното лице М. Д. А. /***/ и П. Д. О. /***/.Следователно
процесните *** кв.м в ид.ч. от имот пл.№*** са отчуждени от посочените
наследници на Д. А. А..Със заповед №231/19.03.1992 г. на кмета на Община-гр.Д.
/на лист 179 от делото на ДРС-приета като доказателство от въззивния съд по
изложените съображения за първата заповед от 1989 г./ е отменена заповед
№162/17.02.1990 г. от т.1 до т.30,т.е. е отменено отчуждаването и за процесния
имот по т.14.Допусната е техническа грешка в заповедта за отмяна на
отчуждаването,като вместо отчуждителна заповед №162/17.02.1989 г. е посочена
като отменена заповед №162/17.02.1990 г.По изрично поставена от въззивния съд
задача на вещото лице М.Х. по допълнителна съдебно-техническа експертиза,допусната
от ДОС /на листи 92 и сл. от делото на ДОС/,експертът е отговорил,че при
справка в Община-гр.Д. не е констатирал наличие на отчуждителна заповед
№162/17.02.1990 г.,която е цитирана в заповедта за отмяна на отчуждаването,както
и че единствената отчуждителна заповед №162 от дата 17 февруари е издадена през
1989 г.,с която е отчужден процесният имот.В този смисъл очевидно в заповед
№231/19.03.1992 г. е допусната техническа грешка и всъщност е отменена
процесната отчуждителна заповед №162/17.02.1989 г.
След отмяна на отчуждаването е издаден
констативен нотариален акт за собственост №***г. на нотариус при ДРС /на лист 7
от делото на ДРС/,с който двамата наследници на Д. А. А. /Д. А. А. по заповедта за отчуждаване/-М. Д.
А. и П. Д. О. са признати по писмени документи за собственици по наследство в
равни идеални части на процесните *** кв.м в идеални части от дворно
място,цялото от 298 кв.м,находящо се в гр.Д.,***,съставляващо имот с пл.№***,урегулирано
заедно с други имоти в съсобствен парцел II в кв.*** по плана на града.На 11.09.***0 г. П. О. и М.
А. даряват горния имот на ищеца по делото Н.П.О.,която сделка е обективирана в
нотариален акт за дарение №*** г. на нотариуса Б. Б. с район на действие ДРС
/на лист 8 от делото на ДРС/.Според съда дарствената сделка от 11.09.***0 г. не
е имала транслативен ефект и не е довела до преминаване на правото на
собственост върху процесния имот от патримониума на дарителите М. Д. А. и П. Д.
О. в патримониума на надарения ищец Н.О.,защото междувременно преди извършване
на дарението процесните *** кв.м в ид.ч. са били придобити от двамата ответници
Б. Т.О. и З. Ю.О. по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност през
периода 22.08.1995 г.-22.08.***0 г.
На 22.08.1995 г. лицата М. А. А.,М. С.
А., и С. С. К. са признати за собственици по давностно владение и наследство
върху 1/2 ид.ч. /=77 кв.м в ид.ч./ от дворно място-цялото от 154
кв.м,съставляващо имот с пл.№*** в парцел *,кв.* по плана на гр.Д. по ***,с нотариален
акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давност,№*** г. на нотариус
при ДРС /лист 72 от делото на ДРС/.Също на 22.08.1995 г. М. А. А.,М. С. А.,С.
С. А.,С. С. К.,М. А. Ш. и С. И. Ш. са признати за собственици по давност и
наследство на *** кв.м в ид.ч. от имот с пл.№***,парцел *,кв.* по плана на гр.Д. по *** /нотариален акт №***
г. на ДРС на лист 74 от делото на ДРС/.На същата дата 22.08.1995 г. горните
лица М. А. А.,М. С. А.,С. С. А.,С. С. К.,М. А. Ш. и С. И. Ш. продават на
ответника Б.Т.О. по време на брака му с ответницата З.Ю.О. дворно място с площ
от *** кв.м,съставляващо имот с пл.№*** в парцел *,кв.* по плана на гр.Д.,ведно
с построената в него едноетажна паянтова сграда /нотариален акт за
покупко-продажба №*** г. на нотариус при ДРС на лист 71 от делото на ДРС/.При
съставяне на акта за покупко-продажба са били представени като доказателства за
правата на продавачите горните два констативни нотариални акта №** и №***
г.,както и нотариален акт №*** г. на съдия при Т.ски районен съд,в който е
обективирана покупко-продажба на дворно място от 77 кв.м в ид.части от цялото
дворно място от 154 кв.м,съставляващо пл.№ в кв.*** по плана на гр.Д.,между С.
А. Ш.-продавач и М. А. Ш.-купувач /на лист 73 от делото на ДРС/,като за
страните по сделката е посочено,че са братя.
Първият легитимиращ продавачите като
собственици на част от имота-предмет на продажбата от 22.08.1995 г. в полза на
ответника Б.О.-нотариален акт е този под №*** г. на съдия при Т.ски районен
съд,в който е обективирана покупко-продажба на дворно място от 77 кв.м в
ид.части от цялото дворно място от 154 кв.м,съставляващо пл.№*** в кв.*** по
плана на гр.Д..Продавач по тази сделка е С. А. Ш. /посочен като С.Х. А. в
отговора на исковата молба от ответниците/,а купувач М. А. Ш. /посочен в
отговора от ответниците като М. Х. А./.Съответствието на горните *** и ***
имена на лицата не е било спорно между страните,както и родствената връзка
между двете лица /братя/.Към датата на сключване на горната сделка 22.02.1979
г. е действал одобреният със заповед №2873/15.05.1958 г. регулационен план на
града /приложение №1 към заключението по допусната от ДОС първоначална
съдебно-техническа експертиза на листи 40 и сл. от делото на ДОС/.По плана от
1958 г. процесният имот /***/ е с пл.№***,за който в съсобственост е отреден
парцел *-***,*** в кв.***.Оказва се,че с нотариален акт №*** г. единият от праводателите
на ответниците М. Х. А. /М. А. Ш.;М. А. Ш.-лице с различни имена,но с едно и
също ЕГН ********** в нот.акт №*** г. и в нот.акт №*** г./ се е легитимирал при
продажбата от 22.08.1995 г. като собственик на идеални части от имот с пл.№***
в кв.*** по плана от 1958 г.,който е идентичен на процесния имот с пл.№***,урегулиран
в парцел *,кв.* по регулационния план на града от 1987 г.,одобрен със заповед
№326/1987 г. /приложение №2 към заключението по първоначалната СТЕ,допусната от
ДОС/.С констативния нотариален акт №*** г. останалите продавачи М. А. А.,М. С.
А.,С. С. А. и С. С. К.,които очевидно са наследници на продавача по сделката от
1979 г. С. А. Ш. /С.Х. А./,се легитимират като собственици по наследство и
давност на останалите 77 кв.м /1/2/ в ид.ч. от 154 кв.м от имот,посочен с пл.№***,парцел
*,кв.*.Очевидно е обаче,че се касае за техническа грешка в нотариалния акт при
индивидуализиране на имота по плана,защото правата на наследниците на С. А. Ш.
/С.Х. А./ обхващат съседния пл.№***,от който праводателят им е продал ид.части
на своя брат М. А. Ш. /М. А. Ш./.Горният извод следва и от идентичното описание
на правата по нотариални актове №*** г. и №*** г. /77 кв.м или 1/2 ид.ч. от
имот с площ 154 кв.м/.Очевидно и двата акта касаят процесния имот с пл.№*** по
рег.план на града от 1987 г.Същото се отнася и до нотариален акт №99/**
г.,защото очевидно са признати фактически права върху имот пл.№*** при погрешно
посочване в нотариалния акт на имот с пл.№***.Според заключението по
допълнителната СТЕ,допусната от ДОС,към кадастралния план на града,въз основа
на който е изработен и рег.план от 1987 г.,има две книги с разписни листи.В
единия разписен лист на стр.503 няма записани собственици на имоти пл.№*** и ***,но
в другия разписен лист за имот *** е посочен като собственик единият от
праводателите на ответниците М. А. Ш. /М. А. Ш./.Всички данни сочат,че
продавачите по сделката,обективирана в нотариален акт №*** г.,от която
ответниците по делото черпят права,са се легитимирали при сключване на договора
за продажба с права върху процесния имот с пл.№***,като именно тези права
същите са целели да прехвърлят на ответника Б. Т.О.,а същият е желаел да
придобие.Не е спорно по делото,че фактически след продажбата от 22.08.1995 г.
ответниците-тогава съпрузи са завладели именно целия процесен имот с пл.№*** по
рег.план на града от 1987 г.Ответникът Б. Т.О. е считал,че купува именно този имот.Че
са владели именно този имот удостоверяват двата нотариални акта №7/***5 г. и
№8/***5 г. /на листи 9 и 10 от делото на ДРС/,с които ответниците са се
снабдили за признаване на правото им на собственост именно върху имот ***.Б. Т.О.
и съпругата му тогава З. Ю.О. съвместно са установили фактическа власт върху
имота като добросъвестни владелци по смисъла на чл.70 от ЗС,доколкото са
придобили владението на валидно правно основание /договора за продажба от
22.08.1995 г./,без да знаят,че праводателите им не са собственици на целия имот
и че праводателите на ищеца М. А. и П. О. имат също права върху ид.части от
този имот,както и че е налице техническа грешка в индивидуализацията на имота
по плана на града в нотариалния акт за продажбата.Добросъвестността им към
датата на сключване на сделката от 22.08.1995 г. се предполага съгласно
презумпцията по чл.70 ал.2 от ЗС,като последната не е оборена от ищеца.Достатъчно
е добросъвестността да е съществувала у приобретателите при сключване на
договора за продажба /чл.70 ал.1 изр.2 от ЗС/,за да се приеме,че същите са
добросъвестни владелци на имота.
Като добросъвестни владелци
ответниците,които са съпрузи през периода от 22.08.1995 г. /датата на сключване
на договора за продажба с тях в качеството на купувачи/ до 22.08.2000
г.,доколкото бракът им е сключен през 1984 г. и е прекратен през 2013 г. /лист ***
от делото на ДОС/,са могли да придобият правото на собственост върху процесния
имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност,на която същите се
позовават с отговора на исковата молба,след изтичане на петгодишно
спокойно,явно,непрекъснато и несмущавано владение по смисъла на чл.79 ал.2 от
ЗС.Петгодишният срок на давността изтича на 22.08.2000 г. преди сключване на
11.09.2000 г. на договора за дарение,от който ищецът Н.О. черпи права.Според
Тълкувателно решение №1/06.08.2012 г. по тълк.д.№1/2012 г. на ОСГК на ВКС
презумпцията по чл.69 от ЗС се прилага на общо основание между
съсобствениците,когато съсобствеността им произтича от юридически факт,различен
от наследяването.В случая към 1995 г. след отмяната на отчуждаването през 1992
г. *** кв.м в ид.ч. от имота са били собственост на праводателите на ищеца М.
А. и П. О.,като съсобствеността между тях и ответниците безспорно е възникнала
на основание различно от наследяване.Следователно по презумпцията на чл.69 от
ЗС следва да се приеме,че ответниците са държали целия имот като свой,считано
от 22.08.1995 г.,т.е. са били негови владелци и намерението им за своене се
предполага.Тази презумпция не е оборена от ищеца.Още при сключване на договора
за продажба ответниците не са знаели за правата на праводателите на ищеца върху
имота,поради което не е било необходимо да извършват спрямо последните
действия,с които да манифестират намерението си за своене,които да бъдат
доведени до тяхното знание.Това е било и обективно невъзможно,защото,както е
отразено в нотариален акт за дарение №199/***0 г.,М. А. е живяла в гр.С.,а П. О.
в гр.Ш.,т.е. в отдалечени населени места,като никой от двамата не е посещавал
имота през периода от 1995 г. до 2000 г. и не е изявявал претенции към
него.Едва след дарението от 11.09.2000 г. ищецът Н.О. е декларирал имота в
данъчната служба на Община-гр.Д. /декларация вх.№45676/28.09.2000 г. според
данните в справката на лист 17 от делото на ДРС/ и едва от 2005 г. е започнал
да заплаща данъци за имота /квитанции на листи 12-21 от делото на ДРС/.Посоченият
от ищеца свидетел Р. С. П.,без родство,съсед на имота,твърди,че бащата на Н.-П.
О.-бил идвал може би два пъти,но не може да уточни кога са осъществени тези
посещения-дали преди или след август 2000 г.Той и останалите свидетели на ищеца
споделят основно за посещения и изявявани претенции спрямо имота от самия ищец Н.О.,осъществени
обаче след дарението в негова полза от септември 2000 г.Свидетелят Р. П. е
категоричен обаче,че от 1994 г. никой друг освен двамата ответници не е ползвал
имота,като последните съборили старата къща в мястото и изградили нова,в която
живеят.Последното се потвърждава еднопосочно и от свидетеля на ответната страна
Т. П. Д.,без родство и съсед на имота,който твърди,че не знае трети лица да са
изявявали претенции за част от имота на ответниците и не знае лица от гр.Ш. и С.
да са идвали и да са се срещали по този повод с ответниците.В тази насока са и
показанията на свидетелите М. Н. Д. и Г. Т. Г.,без родство с ответниците,съседи
на имота.Свидетелят П. Д. С.,посочен от ищеца,негов близък приятел,споделя,че Н.О.
е започнал да идва в гр.Д. и да се интересува от имота,респ. да заплаща данъци
за него,след 2000 г.Свидетелят П. Д. Х.,познат на ищеца във връзка с негови
намерения за строителство в процесния имот,депозира показания за посещения в
имота през 2016-2017 г.,т.е. същият няма знание за релевантните обстоятелства
преди септември 2000 г.Коментираните свидетелски показания свидетелстват,че
през периода август 1995 г.-август 2000 г. именно ответниците са упражнявали
непрекъснато владение върху имота,което не е било смущавано от претенции на
трети лица,било е явно и спокойно.Така към 22.08.2000 г. ответниците са
придобили имота по давност,вкл. притежаваната от праводателите на ищеца ид.част
от имота.Така ищецът при дарението от септември 2000 г. не е придобил правото
на собственост върху процесната идеална част,тъй като то вече е било придобито
от ответниците на посоченото оригинерно основание.Очевидно от цитираните
свидетелски показания,които еднопосочно сочат,че Н.О. никога не е влизал във
владение на имота,следва,че ищецът не е придобил правото на собственост върху
процесната идеална част и на посоченото от него евентуално придобивно
основание-по давност.
Следва да се отбележи,че за ответниците
не е имало законова пречка да придобият собствеността върху целия процесен имот
по давност през периода август 1995-август 2000 г.През този период
отчуждаването на имота за държавни нужди е било отменено със заповедта под №231/19.03.1992 г.,т.е.
имотът не е имал статут на държавен или общински.Имот с пл.№*** по плана на
града от 1987 г. първоначално според заключението на вещото лице М.Х. по
първоначалната СТЕ,допусната от ДОС,не е бил урегулиран в самостоятелен
парцел,а заедно със съседни имоти е попадал в парцел *-„За жилищно строителство
с обществени сгради“ в кв.*.Със заповед на кмета на Община-Д. №986/30.09.1996
г. е одобрен ЗРП на жк „***1“,по който процесният имот с пл.№*** попада отново
в съсобствен парцел ***,***,***,*** в кв.***.Едва със заповед №923/октомври 2000
г. е одобрено ЧИ на ЗРП /приложение 3 към заключението/,по което процесният
имот вече е урегулиран в самостоятелен парцел-УПИ ***-*** в кв.***.Въпреки че
през периода 1995-2000 г. имотът не е урегулиран самостоятелно,а е реална част
от съсобствен парцел,не е била налице пречката по чл.59 ал.1 от ЗТСУ /отм./ за
придобиването му по давност.Забраната за придобиване по давност на реални части
от парцели по чл.59 ал.1 от ЗТСУ /отм./ според редакцията на нормата отпреди
изменението от ДВ,бр.34/2000 г.,в сила от 01.01.2001 г.,се е отнасяла само до
части от дворищнорегулационни парцели.Тази забрана не се прилага за
имоти,предвидени по регулационен план за обществени мероприятия,както и за
неурегулирани с ДРП имоти.По плана от 1987 г.,действал до 1996 г.,процесния
имот е част от парцел,отреден за жилищно строителство с обществени сгради,т.е.
за мероприятие на държавата и за обществено жилищно строителство,като
отреждането на терена не е предмет на ДРП,а на ЗРП за обществени
мероприятия-чл.22 от ЗТСУ /отм./.Именно при действието на този план е извършено
отчуждаването на имота на праводателите на ищеца през 1989 г.Този план не
попада в приложното поле на забраната по чл.59 ал.1 от ЗТСУ /отм./.За разлика
от ДРП планът за обществените мероприятия няма пряко отчуждително и вещноправно
действие.Собствениците на имоти,необходими за мероприятия на държавата и
общините,запазват собствеността си върху тях в кадастралните им граници до
влизане в сила на заповедта за отчуждаване /решение №221/23.10.2014 г. по
гр.д.№843/2014 г. на І г.о.,ГК на ВКС;решение №116/16.10.2017 г. по
гр.д.№5044/2016 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.След отмяна на отчуждаването през 1992
г. през периода 1996 г.-2000 г. по ЗРП от 1996 г. статутът на имота е останал непроменен-част
от парцел ІІ за жилищно строителство.Както бе посочено,ЗРП няма пряко
отчуждително действие и забраната по чл.59 ал.1 от ЗТСУ /отм./ е неприложима.
Предвид изложеното съдът намира,че
ищецът Н.О. не се легитимира като собственик на процесните *** кв.м в ид.ч. от
имот,съставляващ УПИ ***-*** в кв.*** по сега действащия ПУП на гр.Д.,респ.
поземлен имот с идентификатор 72624.614.*** по кадастралната карта на града,нито
на главното заявено от него придобивно основание-договор за дарение от 11.09.2000
г.,нито на евентуалното основание-придобивна давност.Поради липса още на първия
елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.108 от ЗС исковете-главни и
евентуални-са неоснователни и подлежат на отхвърляне.Първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта за разноските,с
която на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на всеки от двамата ответници са
присъдени сторени от тях в първата инстанция съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната инстанция с оглед изхода
от спора право на разноски имат ответниците по делото и въззиваеми Б.О. и З.О.,които
изрично са претендирали такива.Ищецът и въззивник Н.О. няма право на разноски и
такива не следва да му се присъждат.Въззиваемите са сторили разноски,както
следва:Б. Т.О.-600 лв адвокатско възнаграждение,уговорено и заплатено съгласно
договора за правна защита и съдействие на лист 22 от делото на ДОС;З. Ю.О.-600
лв адвокатско възнаграждение,уговорено и заплатено съгласно договора за правна
защита и съдействие на лист 113 от делото на ДОС.Горните разноски следва да се
присъдят на двамата въззиваеми.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260251/16.11.2020
г. по гр.д.№4269/2019 г. на Д.кия районен съд,с което са отхвърлени предявените
от Н.П.О. с ЕГН ********** от гр.Б. срещу Б.Т.О. с ЕГН ********** и З.Ю.О. с
ЕГН **********,двамата от гр.Д.,искове на основание чл.108 от Закона за
собствеността да се признае за установено в отношенията между страните,че Н.П.О.
е собственик на основание договор за дарение от 11.09.2000 г.,обективиран в
нотариален акт №*** г. на нотариуса Б. Б. с район на действие ДРС,и евентуално на
основание изтекла в негова полза през периода 2000 г.-2018 г. придобивна
давност на следния недвижим имот-*** кв.м в идеални части от дворно
място,цялото с площ от 296 кв.м,представляващо имот с идентификатор 72624.614.***
по кадастралната карта на гр.Д.,находящ се в гр.Д.,***,стар идентификатор-имот
с планоснимачен номер *** в квартал ***
по плана на гр.Д.,и за осъждане на Б.Т.О. и З.Ю.О. да предадат на Н.П.О.
владението върху описания недвижим имот,като Н.П.О. е осъден да заплати на Б.Т.О. разноски в производството в размер на
600 лева адвокатско възнаграждение,респ. на З.Ю.О. разноски в производството в
размер на 150 лева хонорар вещо лице и 600 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.П.О. с ЕГН ********** *** да
заплати на Б.Т.О. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв /шестстотин лева/ адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.П.О. с ЕГН ********** *** да
заплати на З.Ю.О. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв /шестстотин лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.