Р Е
Ш Е Н
И Е № 24
гр.
Пловдив, 20 февруари 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 11/2019
г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К.В.
против решение № 411/20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 336/2018 г. по описа
на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която предявеният от него иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
60 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика. Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно, необосновано
и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила
по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да отмени решението
в тази част и да постанови друго, с което да уважи въззивната жалба и определи
пълния размер на претендираното обезщетение. Оспорва жалбата на П. наРБ. Претендира направените по делото съдебни
разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от П.
на РБ против същото решение в частта, в
която тя е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.05.2015 г. до окончателното й изплащане, и 2 406 лв. разноски. В
жалбата се твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е
необосновано, тъй като присъденото обезщетение е в твърде завишен размер и не
отговаря на претърпените вреди, съдебната практика в подобни случаи, на икономическия
стандарт в страната и принципите на чл. 52 от ЗЗД, поради което моли съда да го
отмени в тази част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата
молба или да намали присъденото обезщетение.
П. на РБ в качеството си на страна по чл. 10, ал.
1 от ЗОДОВ счита, че жалбата на ищеца е неоснователна, а тази на ответника е частично
основателна, тъй като определеното обезщетение за неимуществени вреди е в
завишен размер и следва да бъде намалено, като за установените по делото вреди
то би било основателно до размер от 20 000 лв.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбите са
подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях
и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от К.Г.В. против П. на РБ обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, с постановление от 11.02.2002 г. на Окръжна прокуратура - П. по пр.пр. № 1043/2002 г. /пр.пр. № 2375/2001 г. по описа на Районна
прокуратура - П./ било образувано наказателно производство против него за извършване на две престъпления по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2 от НК във вр. с ал. 1 от НК, а разследването се водело по сл.д. № 28/2003 г.
по описа на Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура – П., като му
било повдигнато обвинение с постановление от 15.07.2003 г., бил
разпитан в това качество и му била определена мярка за неотклонение „Подписка“.
В хода на разследването с постановление от 30.07.2004 г. сл.д. № 28/2003 г. било
обединено със сл.д. № 231/2003 г. по описа на ОСлС – П., като по последното
дело на 27.11.2003 г. В. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
283а, т. 2 от НК във вр. с чл. 283 от НК и по чл. 220, ал. 1 от НК, бил
разпитан в това качество и му определена мярка за неотклонение „Подписка“,
впоследствие било извършено ново привличане на ищеца като обвиняем за престъпления по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2 от
НК във вр. с чл. 282, ал. 1, пр. 2 , 3 и 4 от
НК, по
чл. 283а, т.
2 от НК във вр. с чл. 283 от НК и по чл. 220, ал. 1 от НК и били
извършени множество следствени действия, след приключване на разследването
делото било внесено с обвинителен акт в съда и образувано н.о.х.д. № 227/ 2005 г. по описа на Окръжен
съд – П. и след проведени седем съдебни заседания завършило с оправдателна присъда
по трите обвинения, но тя била отменена с решение по в.н.о.х.д. № 50/2006 г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив и делото било върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав. Образуваното н.о.х.д. № 458/2006 г. по описа на Окръжен съд – П. било прекратено и върнато на П. за изпълнение указанията на Апелативен
съд –Пловдив и за
доразследване, внесено отново в съда и образувано като н.о.х.д. № 16/ 2007 г. по описа на Окръжен
съд – П. и отново прекратено поради установени съществени нарушения на
процесуалните правила и върнато на П. . При
поредното внасяне на обвинителния акт в съда било образувано н.о.х.д. № 948/2007 г. по описа на Окръжен съд – П. и след проведени 12 съдебни заседания то
завършило с присъда, с която К.В. бил осъден за престъпление по чл. 283а, т. 1 от НК във вр. с чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и за
престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и му било определено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
три години,
глоба от 5 000 лв. и „Лишаване от право по чл.
37 от НК“ за срок от 3 години, а за престъплението по чл.
282, ал.
2 от НК бил
оправдан. С решение по в.н.о.х.д. № 513/2008 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив присъдата била
отменена поради
допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и делото било
върнато на Окръжен съд - П. за ново разглеждане, като с
разпореждане от 02.02.2009 г. производството по него било прекратено и то било върнато на Окръжна
прокуратура – П., като на В. било предявено ново обвинение за
престъпления по
чл. 283а, т. 1 от НК във вр. с чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл.
220, ал.
1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като с постановление от 06.03.2009 г. частично било прекратено производството по обвинението по чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с чл. 282, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а в
останалата част било внесено с обвинителен акт в Окръжен съд – П., като
н.о.х.д. № 183/2009
г. завършило след проведени 14 съдебни
заседания с
осъдителна присъда,
с която В. бил признат за виновен за престъпленията по чл. 283а от НК и по чл. 220 от НК и му било определено наказание „Лишаване от свобода"
за срок от 3 години при приложение на чл. 66 от НК за срок от 5 години, глоба и
„Лишаване
от право да заема държавна и обществена длъжност" за срок от 5 години, но с
решение по в.н.о.х.д. № 280/2010 г. по описа на Апелативен
съд - Пловдив присъдата била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от Окръжен
съд - П. поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. При връщане на делото в
Окръжен съд – П. всички съдии си направили отвод и то било изпратено за
разглеждане в Окръжен съд – Пловдив, където с присъда по н.о.х.д. № 3056/2010 г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му
обвинения, но тази присъда била отменена с решение по в.н.о.х.д. № 302/2012 г. по описа на
Апелативен съд - Пловдив и делото било върнато за ново разглеждане поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и непълноти в обвинителния акт. Поради
отвода на всички съдии в Окръжен съд – П. делото било изпратено за разглеждане
от Окръжен съд – Б., като производството по н.о.х.д. № 31/2013 г. било прекратено и делото - върнато на Окръжна
прокуратура - П. за отстраняване на процесуални нарушения. С постановление на Окръжна
прокуратура – П. от 16.05.2013 г. било прекратено частично
наказателното производство срещу ищеца по обвинението за престъпление
по чл. 283а, т. 1 от НК във вр. с чл. 282, ал. 2 от НК и по чл. 283а, т. 2 от НК във вр. с чл. 283 от НК и то продължило само по обвинението за престъпление по
чл. 220, ал. 1 от НК, след което било
изпратено по компетентност на Районна прокуратура – П., като с постановление от
19.12.2013 г. производството по сл.д. № 231/2003 г. по описа на ОСлС - П. било
прекратено изцяло поради липса на престъпление, като от мотивите на този акт е
видно, че изначало
деянието не е престъпление.
Ищецът твърди също, че по
време на наказателното производство, продължило повече от 10 години и 5 месеца,
многократно
бил призоваван да се явява пред следовател, пред първоинстанционния съд, пред въззивната инстанция и П. , което
било свързано с пътувания от гр. Б., където живеел, а това
довело до разходване
на средства и отсъствия от работното му място, изпитвал
притеснения,
страх и
ужас от повдигнатите му обвинения, разследването и съда, свързани с факта, че
това ще се узнае от съгражданите, семейството
и роднините му, особено от родителите му, които били във влошено здравословно
състояние, упреквал се и страдал за тревогите и неудобствата на децата си,
притеснявал се за изграденото име сред колегите си, това го изтощило психически и
морално, сринало се човешкото му достойнство, чувствал се опозорен пред колеги, близки
и приятели. Към момента на повдигане на обвинението В. бил председател на Общинския
съвет – Б., ползвал се с професионален авторитет и уважение, имал добро име в района, имал доходи, бил във физическо и психическо здраве и в топли семейни отношения, бил приветлив и отзивчив към близки и приятели и чувствал тяхното уважение и обич, но след това животът му се променил, изпитвал срам и унижение, неудобство, усещал
, че хората се съмняват в него, затворил се в себе си, не
споделял напрежението си, притесненията и страха си, станал нервен и избухлив, а промяната довела до влошаване
на отношенията в семейството и несигурност за бъдещето му. Обвиненията за извършване на три тежки умишлени престъпления се
коментирали сред съгражданите му, той бил привличан в качеството на обвиняем седем пъти и всеки път му
била вземана мярка за неотклонение, макар и най-леката, това и останалите извършени процесуални действия и
проведените съдебни заседания засилили напрежението и тревогата за бъдещето му, като трудно се справял със служебните си задължения, изживял интензивни и продължителни отрицателни емоции, напрежение, страх, тревога и смут, които довели до главоболие, прилошаване,
неспокоен сън и бърза и продължителна умора, постановените присъди, с които
бил осъден на лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна и обществена
длъжност, за периодите 01.07.2008 г. - 25.11.2008 г. и 26.04.2010
г. - 01.10.2010 г. довели до особено интензивни страдания, а цялото наказателно производство променило изцяло живота, характера и
здравето на ищеца.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди П. на РБ да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. от
незаконно обвинение в извършване на престъпления по сл.д. № 231/2003 г. на
Окръжна следствена служба – П., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство /29.12.2013 г./ до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
П.н.Р.Б. оспорва
исковете по основание и размер и моли съда да ги отхвърли, тъй като вредите не
са доказани, а претендираното обезщетение е изключително завишено по размер и
несъобразено с критериите на чл. 52 от ЗЗД, на съдебната практика по сходни
случаи, на икономическия стандарт в страната и на спецификите на наказателното
производство. Прави възражение за погасяване на претенцията за лихва с
тригодишна погасителна давност, като тя евентуално е дължима, считано от
16.05.2015 г.
Контролиращата страна Окръжна прокуратура – П. счита,
че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е недоказан и
следва да бъде отхвърлен, алтернативно претендираният размер на обезщетението да
бъде определен в по-нисък размер. Прави възражение за прекомерност на
извършените от ищеца разноски.
С обжалваното решение П. на РБ е осъдена да заплати на К.В. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. за незаконното обвинение в
извършване на престъпления, за които образуваното сл.д. № 231/2003 г. по описа на Окръжна следствена служба - П. е прекратено, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 16.05.2015 г. до изплащането й, както и 2 406 лв. разноски,
като исковете са отхвърлени за разликата над 60 000 лв. до 100 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди и за присъждане на законна лихва върху определеното
обезщетение за периода 29.12.2013 г. - 15.05.2015 г.
Решението
е обжалвано от страните
почти изцяло, с изключение на частта, в която е
отхвърлен искът за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва за
страната за периода 29.12.2013 г. –
15.05.2015 г., като в останалата част то е предмет на въззивното производство.
От приетите по делото писмени доказателства и приложените
пр.пр. № 245/2003 г. на Окръжна прокуратура – П. и наказателни дела се
установява твърдяната от ищеца фактическа обстановка, а именно:
С постановление от 11.02.2002 г. по
пр.пр. № 1043/2002 г. на Окръжна прокуратура – П., въз основа на която е
образувано сл.д. № 28/2003 г. на Окръжна следствена служба - П., е започнало досъдебно
производство срещу кмета на Община - Б. за две престъпления по чл.
282, ал.
2, пр. 1 и пр. 2 от НК във вр. с ал. 1 от НК, като на 15.07.2003 г. К.В. е
привлечен в качеството на обвиняем, разпитан е и му е определена мярка за неотклонение „Подписка“.
С постановление от 30.07.2004 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура - П. са обединени сл.д. № 28/2002 г. и сл.д. №
231/ 2003 г. по описа на ОСлС- П. и делото е върнато за доразследване, като разследването продължило
по сл.д.№
231/2003 г.
На 27.11.2003 г. В. е
привлечен като обвиняем и за престъпления по чл. 283а, т. 2 от НК във вр. с чл. 283 от НК и по
чл. 220,
ал. 1 от НК, разпитан е
като такъв и му е определена отново мярка за неотклонение „Подписка“.
На 21.10.2004 г. е извършено ново
привличане на ищеца в качеството му на обвиняем за престъпления по чл. 282, ал. 2, пр. 1
и пр. 2 от НК във вр.
с чл. 282, ал. 1, пр. 2, пр. 3 и пр. 4 от НК, по чл. 283а, т. 2 от НК във вр. с чл. 283 от НК и по чл.
220, ал.
1 от НК.
На 16.03.2005 г. прокурор от Окръжна
прокуратура – П. е внесъл обвинителен акт и е образувано н.о.х.д. № 227/2005 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, по което са проведени седем съдебни заседания и е
приключило с присъда, с която подсъдимият е оправдан по всички обвинения.
С решение № 10/17.04.2006 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 50/2006 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив, присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав, като с разпореждане от 03.05.2006 г. по н.о.х.д. № 458/2006 г. по описа на Окръжен съд - П.
делото е върнато на П. за изпълнение
указанията на Апелативен съд - Пловдив.
На 02.08.2006 г. ищецът е привлечен отново в
качеството на обвиняем за същите престъпления и е разпитан като такъв, като
отново е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано н.о.х.д. № 16/2007 г. по описа на Окръжен
съд – П., прекратено поради установени съществени нарушения на
процесуалните правила.
На В. на 04.07.2007 г. и на
11.10.2007 са предявени обвинения за същите престъпления, разпитан е и му е взета същата мярка за неотклонение, като делото
отново е внесено в съда, по н.о.х.д. № 948/ 2007 г. по описа на Окръжен съд – П. са проведени 12 съдебни заседания и то е приключило
с присъда № 59/01.07.2008 г., с която В. е осъден за престъпления по чл. 283а, т. 1 от НК във вр. с чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 220, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, определено му е общо наказание „Лишаване от
свобода“ в
размер на 3 години, глоба от 5 000 лв. и лишаване от право по чл.
37 от НК
за срок от 3 години, като по обвинението за престъплението по чл. 282, ал. 2 от НК е
оправдан.
Тази присъда е била отменена с
решение № 287/30.12.2008 г. по в.н.о.х.д. № 513/2008 г. на Апелативен
съд – Пловдив поради допуснати
съществени процесуални
нарушения на досъдебното производство и делото е върнато на Окръжен съд - П. за ново разглеждане, който от
своя страна с разпореждане от 02.02.2009 г. по н.о.х.д. № 58/2009 г. е върнал делото на Окръжна
прокуратура - П..
На 26.02.2009 г. на ищеца е
предявено обвинение
за престъпления по чл. 283а, т. 1 от НК във вр. с чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл.
220, ал.
1 от НК във вр. с чл.
20, ал.
2 от НК, разпитан е и му е определена мярка за неотклонение „Подписка“, а с постановление от
06.03.2009 г. частично е прекратено производството по
обвинението за престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с чл. 282, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Новият обвинителен акт е
внесен в съда на 10.03.2009 г., като по образуваното н.о.х.д. № 183/2009 г. по описа на
Окръжен съд – П. са проведени 14
съдебни заседания и
с присъда № 26/ 26.04.2010 г. съдът е признал подсъдимия В. за виновен в извършване
на престъпленията
по чл. 283а от НК и по чл. 220 от НК, определено му е наказание „Лишаване от
свобода" за срок от 3 години при приложение на чл. 66 от НК за срок от 5
години, глоба и наказание „Лишаване от право да заема държавна и обществена
длъжност" за срок от 5 години.
С решение № 186/01.10.2010 г.
по в.н.о.х.д. № 280/2010 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив присъдата е отменена поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато за ново разглеждане от Окръжен
съд – П..
По образуваното н.о.х.д. № 632/2010 г. по описа на Окръжен съд –П. всички
съдии са си направили отвод, като с определение № 147/24.11.2010 г. Върховният
касационен съд е определил Окръжен съд –
Пловдив да разгледа делото, където е образувано н.о.х.д.
№ 3056/ 2010 г. и след проведени девет съдебни заседания то е
завършило с присъда № 47/14.05.2012 г., с която съдът е оправдал В. за повдигнатите му
обвинения.
Тази присъда е била отменена с
решение № 175а/06.11.2012 г. по в.н.о.х.д. № 302/2012 г. по описа на Апелативен съд
- Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - непълноти в
обвинителния акт.
На 13.12.2012 г. е внесен нов
обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 641/2012 г. по описа на Окържен съд – П., след отвод на всички съдии и постановяване
на определение
№ 18/ 23.01.2013 г. по ч.н.д. № 95/2013 г. на
Върховния касационен съд, определящо делото да се разгледа от Окръжен съд – Б., то е
образувано там като н.о.х.д. № 31/2013 г. и с разпореждане № 394/ 06.02.2013 г.
производството е прекратено и делото е върнато на Окръжна
прокуратура - П. за отстраняване на процесуални нарушения.
С постановление от 16.05.2013 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура – П. е прекратено частично наказателното производство против В. по обвинението за
престъпление по чл. 283а, т. 1 от НК във вр. с чл. 282, ал. 2 от НК и по чл.
283а, т. 2 от НК във вр. с чл. 283 от НК, като то е продължило по обвинението за
престъпление по чл. 220, ал.
1 от НК и е
изпратено по
компетентност на Районна прокуратура - П..
С постановление от 19.12.2013 г.
прокурор при Районна прокуратура – П. прекратил производството против ищеца и за
престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК поради
липса на престъпление, като в него са изложени мотиви, че деянието не е
престъпление, тъй като подсъдимият е действал като пълномощник на Общински съвет
- Б. и не имал качеството
на длъжностно лице, а субект на престъплението по чл. 220 от НК може да бъде само длъжностно лице.
Това постановление е влязло в
сила на 29.12.2013 г., като общата продължителност на наказателното производство срещу К.В. е
10 години, 5 месеца и 13 дни, от които по обвинението по чл. 282, ал. 2 от НК –
5 години и 8 месеца /за периода от 15.07.2003 г. до прекратяване на
производството в тази част с постановление от 06.03.2009 г./, по обвинението по
чл. 283а, т. 1 и т. 2 от НК – 9 години и 8 месеца /за периода от 27.11.2003 г.,
когато му е повдигнато това обвинение, до прекратяване на производството в тази
част с постановление от 16.05.2013 г., жалбата срещу която е оставена без
разглеждане с определение от 23.07.2013 г. по ч.н.д. № 258/2013 г. на Окръжен
съд – Б., за което няма данни кога е влязло в сила/ и по обвинението по чл.
220, ал. 1 от НК – 10 години и 1 месеца /за периода от 27.11.2003 г., когато му
е повдигнато това обвинение, до прекратяване на производството в тази част с постановление
от 19.12.2013 г./.
За да бъде
търсена отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за носене на
деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него специални
хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разгледващите органи, П. или съда при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай е безспорно
установено, че на К.В. е било повдигнато обвинение в извършване на четири умишлени
престъпления по чл. 282, ал. 2 от НК, по чл. 283а, т. 1 от НК, по чл. 283а, т. 2 от НК и по чл.
220, ал. 1 от НК, като първите две и четвъртото са тежки
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК /за тях са предвидени съответно наказание
лишаване от свобода от 1 година до 8 години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, лишаване от
свобода от 3 години до 10 години, глоба от 3 000 лв. до 5 000 лв. и
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и
т. 7 от НК и лишаване от свобода от 1 година до 6 години и лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК/, а третото наказание не е тежко по смисъла
на закона /за него е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 година до 3
години, глоба от 1 000 лв. до 3 000 лв. и лишаване от права по чл. 37, ал.
1, т. 6 и т. 7 от НК.
От
обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и извършените
процесуално-следствени действия са били причинени вреди на обвиняемия, впоследствие
подсъдим, действията в досъдебното производство са били предприети от следовател
в Окръжна следствена служба – П., който неколкократно е привличал ищеца като
обвиняем по различните обвинения, след събиране на всички доказателства
досъдебното производство е приключило с мнение
за предаване обвиняемия на съд, но съдебното производство е прекратявано два
пъти поради извършени съществени процесуални нарушения в досъдебното
производство и необходимостта от тяхното отстраняване и още четири пъти
първоинстанционните присъди са били отменяни и делата са връщани по същата
причина, в т.ч. поради нередовности на обвинителния акт, като от друга страна прокурорите
при Окръжна прокуратура - П. са образували досъдебното производство и не са осъществили
първоначален и последващ ефективен цялостен надзор върху проведеното такова по
събиране и преценка на доказателствата във връзка с твърдените престъпления, по
изготвяне на законосъобразен обвинителен акт и извършване на необходимите
процесуално-следствени действия, като при извършване на адекватни такива
досъдебното производство поради недоказаност на обвинението или поради липса на
престъпление е можело да бъде прекратено значително по-рано, поради което съдът
намира, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените против
него искове.
По отношение на вида и размера на
претърпените от ищеца неимуществени вреди в първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателства, като съдът кредитира показанията на свидетелите Г.
В., С. Д.и Ц. М., като отчита факта на близките родствени връзки на първия от
тях с ищеца /негов син/, но и това, че показанията на всички свидетели са
конкретни, ясни и непротиворечиви.
От показанията на свидетеля В. се
установява, че от 2002 г. – 2003 г. срещу К.В. започнало наказателно дело, към
2005 г. – 2006 г. била постановена ефективна осъдителна присъда, то било
отразявано подробно в местните медии и областната телевизия, Б. било малък град
и делото намерило широк отзвук, преди това баща му бил спокоен, грижил се за
децата си и говорел с тях за всичко, бил перфектният родител, всеки ден тичал
по 12 километра, но след това се променил, станал притеснен, казвал, че всичко
може да се случи, ефективната присъда го съсипала, станал нервен, карал се
постоянно със съпругата си, затворил се в себе си, страхувал се и се срамувал
от всичко, не се хранил добре, изнемощял, отслабнал с 8-9 килограма, спрял да
прави нещата, които му доставяли удоволстие, съучениците на свидетеля и
съседите им коментирали ситуацията с въпроси дали ищецът ще влиза в затвора,
родителите му също много се притеснявали, дори на сватбата на дъщеря си през
2009 г. В. не можал да се зарадва, бил навел глава и нищо не казвал, като и
след прекратяване на делото против него останал свит и не искал да разговаря за
това.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от свидетелката Д., която дълги
години работила във фирма на ищеца като счетоводител и го познава добре, като
според нея той бил страхотен човек –
много позитивен, организиран, добронамерен, човечен, работниците го обичали,
бизнесът му вървял, бил в много добри отношения с партньорите си, ползвал се
със страхотно уважение сред съгражданите си, към 2003 г. от Икономическа
полиция започнали да искат документи, във вестниците и местната кабелна
телевизия отразявали случая и бързо се разчуло в Б., че му е повдигнато
обвинение за три или четири престъпления и нещата не изглеждали добре, това се
отразило зле на В., хората в града започнали да говорят, да шушукат и да го
сочат с пръст като престъпник, бизнес партньорите му се отдръпнали, той станал
объркан и депресиран, не можел да взема адекватни решения, гледал с празен
поглед, тревожил се много за това как родителите му възприемат ситуацията и
отношението на хората към тях, страдал от безсъние, отслабнал видимо,
работоспособността му спаднала, бизнесът му замрял и после се сринал, бизнес
партньорите му се оттеглили, защото вече не му вярвали, в Б. се раздавали
листовки, че ищецът е престъпник, като промяната от изключително уважаван човек
в сочен с пръст престъпник му действала много зле, влошаването на емоционалното
и физическото състояние се задълбочило с постановяавне на осъдителните присъди,
разкарването по делата и дългата им продължителност. Към момента на повдигане
на обвинението ищецът бил председател на Общинския съвет и нещата, които се
случвали, повлияли негативно на обществената му работа, хората свалили
доверието си от него, което му влияело зле, бил объркан и разконцентриран,
притеснявал се от осъждане, от това да влезе в затвора, което ще попречи на
семейството и децата му, и това много му тежало, а осъдителните присъди били
най-тежкият момент в живота му, като на следващите общински избори той бил
избран за общински съветник, но не получил подкрепа за председател на Общинския
съвет поради спадналото доверие в него и недоброто отношение на хората, а това
предизвикало страдание в него, тъй като бил обществена личност и винаги се
опитвал да направи най-доброто за града, а сега името му, градено с години,
пострадало, много трудно бил избран за кмет през 2012 г., с много работа,
събрания с хората, за да си върне доверието им, като дълго време след като бил
оправдан негативното отношение към него продължило и той не си възвърнал
първоначалния облик на отворен и жизнерадостен човек.
В същата насока са и показанията на свидетелката М., според която към 2006
г. – 2007 г. ищецът участвал в местните избори в гр. Б. като кандидат за
общински съветник, а тя като адвокат му помагала, по време на предизборната
кампания имало много случаи, при които при срещите си с избиратели той бил
обект на подвиквания и преки упреци за това, че е престъпник поради водените
наказателни дела и постановената, но невлязла в сила осъдителна присъда,
психическото състояние на В. било нестабилно поради тези обвинения, прилошавало
му, не можел да продължи разговора с хората, усамотявал се, понякога пропускал
срещи, наслоеното негативно отношение на околните му влияело много зле, в
местните вестници се пишело за осъдителната му присъда, залепвали се изрезки от
статиите на входната врата на къщата, в която живеел, и на предизборния му щаб,
непрекъснато бил викан за разпит, за предявяване на обвинения или на материали
от досъдебното производство, което налагало отмяна на срещи с избиратели,
впоследствие бил избран за общински съветник и председател на Общинския съвет –
Б. за мандат 2007 г. – 2011 г., но работата му се затормозявала от
необходимостта да ходи постоянно в П. , досъдебните органи и съда, той бил
объркан, разсеян, изолиран, в които понятия свидетелката влага съдържанието на
депресиран, затворил се в себе си, не можел да преценява и реагира адекватно,
приемал отправените му въпроси като упреци, че е най-големият престъпник,
изпитвал срам и страх от контактите си с хората, поради която причина ги
ограничил, воденото наказателно производство, съчетано с честите репортажи по
кабелната телевизия, накърнили силно репутацията му на общественик и човек.
През 2011 г. В. се кандидатирал на местните избори за кмет, по време на
предизборната кампания отново получавал непрекъснато преки обвинения от
конкурентите си, свързани с делото, пак се налагало да прекъсва предизборни
срещи, защото започвал да плаче и напускал събранието, без да казва на никого
къде отива и се връщал на следващия ден, трудно спечелил изборите на втори тур,
но негативното настроение към него продължило да се наслоява в местната
общност, като делото приключило през 2013 г., но той все още чувствал отражение
от тревожното състояние, поддържано дълго време.
В
показанията на свидетелите Д. и М. има портиворечия относно това дали за мандат
2007 г. – 2011 г., след като е избран за общински съветник, В. е станал и
председател на Общински съвет – Б..
Предвид
качеството й /правен съветник на ищеца в двете предизборни кампании/ и пряката
й ангажираност с предизборния процес съдът кредитира в тази част показанията на
свидетелката М. и приема, че за посочения период В. е бил председател на
Общински съвет – Б..
От друга
страна следва да се посочи, че в показанията и на тримата свидетели се твърди,
че по време на наказателното производство са започнали здравословни проблеми за
ищеца, изразяващи се в рязка промяна на кръвното му налягане, за което е
започнал да пие различни хапчета, в т.ч. успокоителни, като тези страдания продължават
и понастоящем, респ. приемът на лекарства все още е активен.
Доколкото
по делото няма представени никакви медицински документи в тази насока за
посещение при лекар и предприето лечение и отчитайки дължината на периода /от
2003 г. до 2018 г., когато е разглеждано настоящето дело/, който е твърде дълъг
и при възникнал сериозен медицински проблем би следвало здравословното
състояние на В. да е било изследвано и предприети мерки за подобряването му, съдът
приема това обстоятелство за недоказано.
По делото
е прието заключение на съдебно-психологична експертиза с вещо лице М. К., което
съдът възприема, като от него се установява, че при проведеното изследване
ищецът е показал симптоми на изразена личностова тревожност, отразяваща
субективното му чувство на безпокойство и заплаха, преживяване на несигурност,
неувереност и вътрешно неспокойствие, вина, раздразнителност, ищецът е чувствал
необходимост от изолация и дистанцираност, тревожност, неувереност в силите си
и несигурност за бъдещето. Експертът е заключил, че след повдигане на
обвинението В. е изпаднал в състояние на стрес, с изразена тревожност и богата
невротична симптоматика – потиснатост, депресивни мисли, безсъние, събуждане
през нощта, често главоболие, като многократното преработване на събитието
засилва описаната симптоматика, емоционалното напрежение се е изразило в
негативни душевни преживявания, непрекъснат страх от несправедлива осъдителна
присъда, драстична промяна в начина на живот през периода на наказателното
производство, преживеният емоционален стрес довел до влошаване на отношенията
му с близки, приятели и роднини, в т.ч. със съпругата му. К.В. изживял
психотравмиращи емоции поради промяната на социалния му статус на обвиянем,
негативният обществен резонанс, промененото отношение на социалното обкръжение,
редуцираните контакти и влошаване на значими за него семейни взаимоотношения,
породили у него преживяване на отхвърляне, несправедливо дискриминиране, обида
и социално унижение, а към момента на изготвяне на експертизата той се намира в
много негативно състояние на тежка депресия и изразена личностова тревожност,
периодично нахлуващи негативни мисли и сензитивни интерпретации, предизвикващи
психологически дискомфорт, като продължителността на това състояние в голяма
степен зависи от неговото лечение, което е наложително и спешно.
Видно от
справка от Унифицираната информационна система на П. на РБ, към 20.09.2018 г. има данни за две
други наказателни производство против В. – по сл.д. № 73/2018 г. на Следствен
отдел при Специализираната прокуратура, образувано на 30.05.2018 г., и по сл.д.
№ 30/2016 г. на Национална следствена служба, образувано на 12.06.2014 г.
Доколкото
и двете производства са образувани след приключване на процесното, те не се
отразяват на претендираните в настоящето производство неимуществени вреди,
поради която причина не следва да бъдат обсъждани.
Тук следва да се посочи, че макар да няма предявен отделен иск по чл. 2б от ЗОДОВ за вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делата в разумен срок, продължителността на воденото наказателно производство
следва да се отчете като важен фактор при определяне на дължимото обезщетение,
тъй като в този период В. е търпял вреди, като следва да се отчете фактическата
и правната сложност на делото, но и действията на П. , довели до твърде дългия
период на разглеждането му и в крайна сметка прекратяването на производството
по всички обвинения, което е можело да стане значително по-рано.
На база на всички събрани по
делото доказателства съдът приема за установено, че В. е претърпял
неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство по
повдигнатите му обвинения в извършване на тежки умишлени престъпления по чл. 282, ал. 2 от НК, по чл. 283а, т. 1 от НК и по чл. 220, ал. 1 от НК, както и на умишлено престъпление по чл. 283а, т.
2 от НК изразяващи
се в психически и емоционален стрес, от позитивен, организиран и добронамерен
човек, от уважаван общественик, успешен бизнесмен и перфектен родител чрез промяна
на статута си на обвиняем той се е превърнал в нервен, объркан, затворен и
необщуващ със семейството и близките си, притеснявал се за бъдещето си,
угрозата да бъде осъден и да влезе в затвора била реална, страхувал се и се
срамувал от случилото се, не се хранил добре и отслабвал видимо, не можел да спи
и нямал желание да върши любимите си занимания, преживявал тежко тревогата на
родителите и децата си, чувствал се
постоянно обект на присмех, подигравки и упреци, бизнесът му се сринал, не
можел да върши пълноценно работата си като председател на общинския съвет, да
взема адекватни решения, постоянно трябвало да се оправдава за действия, които
не бил извършил, дори не можал да изживее пълноценно едно от най-радостните
събития в живота на всеки баща – сватбата на дъщеря му. Влошаване на емоционалното и физическото му
състояние особено се задълбочило с постановяавне на двете осъдителни присъди,
които до отмяната си са действали общо за около година, постоянно извършваните
действия в досъдебното и съдебното производство и дългата продължителност на
наказателния процес, той се отразил и на предизборната му кампания в два
последователни периода и изборните резултати, като макар и двата пъти В. да
спечелил, това било свързано с много усилия от негова страна и негативни
изживявания във връзка с обсъжданото наказателно производство от избирателите.
Към момента ищецът не е възвърнал първоначалния си облик на отворен и
жизнерадостен човек, а страда от депресия, която се е задълбочила поради това,
че не е лекувана.
Описаното състояние на ищеца е
нормална реакция, съответстващата на ситуацията от образуване на наказателното
производство, продължило дълъг период от време, интензивно извършваните
действия в двете негови фази, четирите постановени присъди, две от които
осъдителни, и всички свързани с това негативни преживявания, наказателният
процес и извършваните в него действия и постановените актове са дали негативно
отражение върху емоционалното и психическото състояние на ищеца, а описаните
неблагоприятни последици са в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно
обвинение за посочените престъпления и воденото против В. наказателно
производство, продължило за него за общ период от повече от 10 години и 5
месеца.
В същото време следва да се
отчете фактът, че в този период ищецът успешно е провел две предизборни
кампания, довели до избора му на общински съветник, респ. председател на
Общински съвет – Б., и кмет на общината, което от една страна показва, че
неговият обществен облик в града, в който живеел, не е пострадал в степента,
описана в исковата молба, а от друга страна – че самият той е запазил
борбеността си, волята за живот и победа и е проявил професионалните и
личностните си качества в достатъчно голяма степен, за да убеди избирателите в
достойнствата си.
При определяне на вида и
интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и последиците за него
от повдигане на незаконното обвинение съдът има предвид личността на В., който
дълги години се е занимавал с обществена работа, поради която причина е бил
известен в Б., като такъв е изградил авторитет на човек, търсещ най-доброто за
хората в града си, професионалист, който има способности да организира и
ръководи, бил е в трудоспособна възраст, деен и работоспособен, самите обвинения
са за извършени престъпления по служба, което, съчетано с широкото медийно
отразяване на случая и продължителния период на наказателното производство, завършило
с три постановления за прекратяване, довели до накърняване на доброто му име в
обществото в Б., до съмнения в неговите качества и постигнатото през годините.
Въз основа на реално претърпените
неимуществени вреди от ищеца, установени по вид, интензитет и продължителност, настъпилата промяна в характера му и в отношенията с близки, съседи и познати, както и в
обичайния му начин на живот, накърнения му авторитет и добро име в обществото, изживените негативни емоции и
създадената несигурност в бъдещето поради възможното му осъждане, която заплаха е била реална с оглед двете постановени осъдителни присъди, при
съобразяване с характера на
повдигнатото обвинение за
горепосочените престъпления, в
т.ч. предвижданото за
тях наказание, взетата мярка за неотклонение,
която, макар и най-леката „Подписка“, се е отразила на ежедневието му, продължителността на периода, през който
спрямо В. са извършвани действия и са постановявани
актове, отразяващи се на правната му сфера, личността на дееца и факта, че обвиненията са за
извършени престъпления по служба, както и при
вземане предвид критериите, заложени в ППВС № 4/23.12.1968 г., и наложилото се в обществото понятие за
справедливост при приложение разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от увреждането в размер на 60 000 лв., а над него до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
Съдът намира, че посоченият размер на
обезщетението е достатъчен за репариране на понесените от ищеца неимуществени
вреди, като при определянето му са отчетени и обществените представи за
справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите условия на
живот /в тази връзка вж. Р. № 5/13.03.2013 г. по гр.д. № 638/2012 г. на ВКС – ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Предвид направените от въззивния
съд правни изводи, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено
в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен до размер от 60 000 лв. и е отхвърлен за разликата над посочената
сума до 100 000 лв.
С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС по принцип посоченото обезщетение
се дължи ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, но предвид направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност, то следва да се присъди за периода от 16.05.2015 г. до
окончателното заплащане на сумата, в която част решението като законосъобразно
също следва да бъде потвърдено.
Решението е правилно и в частта,
в която ответникът е осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в
размер на 2 406 лв., определени по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ и при
съобразяване с цената на предявения иск и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
мотивираща извод за неоснователност на направеното възражение от страна на П. за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Решението в частта, в която е отхвърлен искът за
присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за периода
29.12.2013 г. - 15.05.2015 г., не е обжалвано и е влязло в сила.
Поради отхвърляне на двете жалби
не се дължат разноски на страните за въззивното производство.
Предвид
гореизложените мотиви съдът
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 411/20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 336/2018 г.
по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която П. на РБ е осъдена да заплати на К.Г.В. сумата
60 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпления, за които образуваното производство по сл.д. № 231/2003 г. по описа на Окръжна следствена
служба - П. е прекратено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.05.2015 г. до окончателното й изплащане, и
2 406,00 лв. разноски, както и в частта, в която искът на К.Г.В. против П.
на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното обвинение по горецитираното следствено дело е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до 100 000
лв., ведно със законната лихва върху тази разлика.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.