Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.01.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

15.12.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

471

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Депозирана е жалба от А.З.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощника адв. Х.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0238-000047/09.10.2022 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ-Ардино, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй издателят на ЗППАМ се явява и актосъставител.

На следващо място сочи, че в АУАН било вписано, че е бил издаден талон за медицинско изследване, но на било отразено същият да е връчен на водача.

В заключение оспорва изцяло констатациите в АУАН.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0238-000047/09.10.2022 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, РУ-Ардино. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. Х.Д. е постъпила молба, с която поддържа жалбата. Излага съображения в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на оспорения акт. Моли съдът да уважи жалбата и да отмени процесната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – И. Б. Ф.,  *** към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Ардино, се явява лично. Оспорва изцяло жалбата, като счита ЗППАМ за законосъобразна и обоснована. Излага съображения, че жалбоподателят не е оспорил извършената му проба за наличие на алкохол с техническо средство и е отказал да предостави кръвна проба, при което подписал издадения АУАН без възражения. Моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Наказателно постановление № 22-0238-000413 от 27.10.2022 г., издадено от Н. М. В. – началник група в РУ – Ардино към ОДМВР – Кърджали; Акт за установяване на административно нарушение Серия ** № *** от *** г., съставен от И. Б. Ф. – *** към ОДМВР – Кърджали; Талон за изследване № *** от *** г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0238-000047 от 09.10.2022 г., по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, издадена от И. Б. Ф. – *** към ОДМВР – Кърджали, ведно с разписка от 09.10.2022 г.; Справка от Централна база – КАТ по рег.номер на МПС: ***, изготвена на 28.10.2022 г.; Разпечатка от техническо устройство „Дрегер 7510”; Справка за нарушител/водач – А.З.Т.; Заповед № 292з-2/01.01.2022 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, относно оправомощаване на длъжности лица от ОДМВР – Кърджали, да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП; Писмо с рег. № 3286р-22956, екз. № 2 от 12.05.2022 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция” при МВР; Списък с преминали последваща проверка анализатори за алкохол в дъха, в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери” с рег. № 3286р-22951 от 12.05.2022 г., се установява, че: На 09.10.2022 г., около *** часа в ***, ул.„***“, А.З.Т. от *** е управлявал лек автомобил марка „Ауди А-4“ с рег. № ***, като при извършена проверка от служители на РУ - Ардино при ОДМВР – Кърджали за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фаб. № ***, е било констатирано наличие на алкохол от 1.13 промила. На водача е издаден талон за изследване № *** от *** г., в който е отразена отчетената стойност от техническото средство – 1.13 % на хиляда. Талонът е връчен на жалбоподателя, който го е подписал без възражения, респ. отразил е, че приема показанията на техническото средство и е отказал кръвна проба; На А.З.Г. е съставен и АУАН серия ** № ***/*** г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0238-000047/09.10.2022 г., издадена от *** към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Ардино, на А.З.Т. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, при което са отнети СУМПС № *** и Контролен талон № ***. Заповедта е издадена въз основа на съставения АУАН серия ** № ***/*** г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; Въз основа на горепосочения АУАН срещу А.З.Г. е издадено НП № 22-0238-000413/27.10.2022 г., с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

По делото е разпитан в качеството на свидетел Р. М. Х. – служител в РУ – Ардино към ОДМВР – Кърджали. Видно от показанията му, на 09.10.2022 г., заедно с *** И. Ф. били на работа, за времето от 18.00 ч. до 06.00 ч. на 10.10.2022 г.  На 09.10.2022г. около *** ч., в *** на ул. „***“ до ***, спрели за проверка водача - А.З.Т., управляващ лек автомобил “АУДИ-А4”с per, № ***. Констатирали, че водачът мирише на алкохол и поради тази причина го тествали с техническо средство „Дрегер“, който отчел на дисплея 1,13 промила на хиляда концентрация на алкохол. Ф. разяснил на Т., че ще му бъде издаден талон за медицинско изследване, но което водачът отвърнал, че иска да проведе телефонен разговор и след това ще ни отговори. След проведен 30-минутен разговор, Т. заявил, че не желае да дава кръвна проба, след което *** Ф. му издал талон за медицинско изследване. Водачът пред заявил и се подписал, че отказва кръвна проба. А.Т. положил пред тях подписи, както в талона за медицинско изследване, така и във всички останали издадени документи, спрямо него. Т. не изразил възражения за нарушението, което е извършил и заявил, че не оспорва показанията на дрегера.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган - *** към ОДМВР - Кърджали, оправомощен със Заповед № 292з-2/01.01.2022 г. на директора на ОДМВР Кърджали (т. 2.), приложена по делото.  По делото не са въведени доводи и липсват данни, че на 09.10.2022 г. издателят на заповедта – *** към ОДМВР - Кърджали, да е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. Видно от представените доказателства, към релевантната дата И. Б. Ф. е заемал длъжността *** към ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Ардино и е бил на работа съгласно утвърдения график за патрулно-постовата дейност. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0238-000047/09.10.2022 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** към ОДМВР – Кърджали, действа по делегация, на основание посочената по-горе Заповед рег.№ 292з-2/01.01.2022 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Във връзка с горното, съдът намира за необходимо да посочи, съгласно чл. 165 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, като по силата на ал.  2, т. 3 от посочената разпоредба, при осъществяване на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози. С горепосочената Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.  на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на МВР е определил да осъществяват контрол по ЗДвП три основни структури на МВР, измежду които и ОД на МВР. В конкретния случай издателят на оспорената ЗППАМ е действал като оправомощено лице от директора на ОД на МВР – Кърджали, респ. същият е компетентен да издава ЗППАМ.

Предвид горното, според настоящия състав оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което е наложена ПАМ. При издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Безспорно е, че заповедта е издадена от лице, което е издало и процесния АУАН, което обаче не опорочава издадената заповед и не води до нейната законосъобразност, респ. съдът не възприема доводите на пълномощника на жалбоподателя в обратната насока. В тази връзка следва да се отбележи, че производството по налагане на административно наказания по реда на ЗАНН, което се образува със съставянето на АУАН и производството по налагане на принудителна административна мярка по реда на ЗДвП, макар и за едно и също нарушение, са отделни производства. Първото от тях приключва с издаването на НП, което подлежи на обжалване по реда на ЗАНН пред съответния районен съд, чието решение подлежи на обжалване с касационна жалба пред съответния административен съд. Производството по издаване на ЗППАМ е отделно производство и е регламентирано в чл. 171 и сл. от ЗДвП, като издадената заповед подлежи на обжалване по реда на АПК.

С други думи, обстоятелството, че АУАН и ЗППАМ са издадени от едно и също лице – *** към ОДМВР – Кърджали, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като от горецитираните заповеди на министъра на вътрешните работи и директора на ОДМВР – Кърджали се установява компетентността на посоченото лице да издава АУАН за нарушения на ЗДвП, каквото е и процесното и съответно, да издава ЗППАМ при наличие на хипотезата, предвидена в нормата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП хипотеза.

В оспорената ЗППАМ е конкретизиран и срокът на действие на принудителната мярка, а именно: „до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Така отразеният срок е в съответствие с предвидения в разпоредбата на чл. 171, 1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която ПАМ от този вид се прилага до решаване на въпроса за отговорността на лицето, но за не повече от 18 месеца.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.  

 Съгласно чл. 171, т. 1, б.„б“ ЗДвП, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

В конкретния случай оспорената ПАМ е наложена на А.З.Т. за  нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – неспазване на забраната да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което нарушение му е съставен и АУАН серия ** № ***/*** г.      

По делото е доказано, че на 09.10.2022 г., около *** часа в ***, ул.„***“, А.З.Т. от *** е управлявал лек автомобил марка „Ауди А-4“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.13 на хиляда, установено с техническо средство Дрегер 7510 с фаб. № ***/тарирано до м.11.2022 г./. Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от приетите по делото доказателства, които са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи по между си. В тази връзка следва да се отбележи, че на жалбоподателя е бил издаден талон за изследване № ***, надлежно връчен на А.З.Т. срещу подпис. Изложените в молбата на пълномощника на жалбоподателя доводи, че талонът за изследване не е бил надлежно връчен са голословни, формално въведени и напълно се опровергават от приобщените по делото писмени и гласни доказателства.

В процесния талон за изследване е вписана и точната стойност на установения с техническото средство положителен резултат за наличие на алкохол в издишвания въздух - 1.13 промила. Жалбоподателят е подписал без възражения съставения талон за изследване, като в предвидената графа е попълнил, че приема посочения резултат. В заключение съдът приема, че на А.З.Т. е извършена надлежна проверка с годно техническото средство, при което същият е приел отчетения от техническото средство резултат, поради което концентрацията на алкохол правилно е установена  въз основа на приетите от водача показания на техническото средство.

Предвид горното, според настоящия състав по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, тъй като констатираното при проверката нарушение, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл. 171 от , свързани с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние е било установено със съставения срещу жалбоподателя АУАН и се установява от приетите по делото доказателства, поради което приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на материалния закон. Предвид значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, то наложената ПАМ се явява съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

С други думи процесната принудителна административна мярка се явява в съответствие с принципите, визирани в чл. 6 от АПК. Същата е съответна и съразмерна с целта на закона, като с налагането й не се ограничават правата на жалбаподателя, респ. не се засягат права и законни интереси в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която актът се издава.  В конкретния случай с прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б.„б“ от ЗДвП са постигнати целите на административната принуда, като наложената ПАМ е в съответствие на установеното наличие на концентрация на алкохол в кръвта на А.З.Т.. Липсват основания да се приеме, че е допуснато нарушение на принципите, въведените в чл. 6, ал. 4 във вр. ал. 3 от АПК.

Предвид горното, съдът намира, че извършените от административния орган действия по издаване на оспорения акт, са законосъобразни и в съответствие с действащата нормативна уредба.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0238-000047/09.10.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ - Ардино към ОДМВР гр.Кърджали, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се дължат разноски, като с оглед липсата на въведено искане от ответника за присъждането на такива, както и доказателства за направени разноски, съдът не следва да се произнася в този смисъл.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.З.Т. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Х.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0238-000047/09.10.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ - Ардино към ОДМВР гр.Кърджали, като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

                                                                              Председател: