РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110101197 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "ЮБЦ" ЕООД - град
София, чрез адв. В. Г. – САК, срещу Д.И. Т.. Процесуалният представител на
дружеството развива съображения, че на 10.12.2014 година между „БТК“ ЕАД и
ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 13252212001 за ползване на мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план Traffic Unlimited M+ с месечна абонаментна такса в размер
на 15.80 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца. Твърди, че на 22.10.2016 година ответникът
е сключил нов договор, с който е заявил ползването на номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM Smart XS с месечна абонаментна такса в размер
на 13.99 лева /с ДДС/ за срок от 24 месец. Посочва, че с допълнително споразумение
от 24.02.2016 година ответникът е обединил ползваните услуги под общ клиентски
номер, а с допълнително споразумение от 25.03.2016 година абонатът е продължил
срока на договорите при същите условия и добавил ползването на мобилна интернет
услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 с
месечен абонамент 13.99 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца. Твърди, че за период на
потребление от 15.03.2017 година до 14.06.2017 година потребените от абоната
електронни съобщителни услуги са на стойност 226.86 лева, за които са издадени
съответните фактури и които абонатът не е заплатил. Посочва, че поради неплащането
1
в срок на издадените фактури „БТК“ ЕАД е упражнило правото си да прекрати
едностранно индивидуалния договор с абоната, след което е издадена крайна фактура
на абоната от 15.07.2017 година, в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 346.07 лева. Навежда доводи, че в настоящото
производство се претендира неустойка в размер на 136.77 лева, представляваща сбор
от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга - Traffic
Unlimited M+; VIVACOM Smart XS; VIVACOM Mobix 30. Твърди, че с Договор за
цесия от 16.10.2018 година „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си от Д.И. Тна „С. Г.
Груп“ ООД, които са подробно описано в Приложение № 1 към договора, което от своя
страна е прехвърлило тези вземания на ищцовото дружество с Договор за цесия от
02.10.2019 година. Посочва, че към исковата молба е приложено уведомление до
ответника за двете цесии. Твърди, че за вземането си в размер на 136.77 лева, ищецът
се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 2141/2020г. на ВТРС, която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде прието
за установено по отношение на Д.И. Т., че дължи на "ЮБЦ" ЕООД - град София
сумата в размер на 136.77 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор с клиентски номер 13252212001, сключен с „БТК“ ЕАД, за която сума е
издадена Заповед № 867 за изпълнение на парично задължение от 11.09.2020 година по
Ч.гр.д. № 2141/2020 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от
дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно лично на ответника по делото, но в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото Договор от 10.12.2014 година /л. 10-12 от делото/ се
установява, че на посочената дата между Д.И. Т. и „БТК“ ЕАД – град София е сключен
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
13252212001 за ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на
тарифен план Traffic Unlimited M+ с месечна абонаментна такса в размер на 15.80 лева
/с ДДС/ за срок от 24 месеца. По делото е приложена декларация от 10.12.2014 година
/л. 10/, с която Д.И. Т. е декларирал, че е получил подписан от оператора екземпляр от
Общите условия, приема ги и е съгласен с тях.
Видно от приложения по делото Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 13252212001 за ползване на мобилна услуга за номер
********** /л. 21-23/, на 22.02.2016 година ответникът е сключил с „БТК“ ЕАД нов
договор, с който е заявил ползването на посочения номер при условията на тарифен
план VIVACOM Smart XS с месечна абонаментна такса в размер на 13.99 лева /с ДДС/
2
за срок от 24 месец. Приложена е и декларация от 22.02.2016 година /л. 21/, с която
ответникът е декларирал, че е получил подписан от оператора екземпляр от Общите
условия, приема ги и е съгласен с тях.
От приложеното по делото Допълнително споразумение от 24.02.2016 година /л.
14-16/ се установява, че Д.Т. е обединил ползваните услуги под общ клиентски номер
при специални условия на тарифен план Traffic Unlimited M+ с месечна абонаментна
такса в размер на 11.80 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца и тарифен план VIVACOM
Smart XS с месечна абонаментна такса в размер на 9.99 лева /с ДДС/ за срок от 24
месеца
Видно от Допълнително споразумение от 25.03.2016 година /л. 17-20/
ответникът е продължил срокът на договорите при същите условия и добавил
ползването на мобилна интернет услуга за номер ********** при специални условия
на тарифен план VIVACOM Mobix 30 с месечен абонамент 8.80 лева /с ДДС/ и със
стандартен месечен абонамент в размер на 15.80 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца.
В т. 2 от посочените по-горе допълнителни споразумения към договорите за
предоставяне на далекосъобщителни услуги страните са уговорили, че с прекратяване
на споразумението, се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него,
включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
По делото са приложени и фактурите, с които на ответника са начислени сумите
общо в размер на 226.86 лева за използваните от него електронни съобщителни услуги
за периода от 15.03.2017 година до 14.06.2017 година, както и ОУ на договора между
„БТК“ ЕАД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана
електронна съобщителна мрежа на дружеството /л. 24-39/.
Видно от Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 година
/л.44-49/ „БТК“ ЕАД се е съгласило да прехвърли на „С.Г. Груп“ ООД, свои вземания,
произтичащи от договори, описани в Приложение № 1 към договора за цесия. С
писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 43/ цедентът е потвърдил, че
конкретно вземане от Д.И. Т. в размер на 315.51 лева, което е описано в Приложение
№ 1 е прехвърлено на цесионера. Приложено е и пълномощно във връзка с цесията /л.
40/.
От Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 година /л. 50-51/
3
се установява, че на „С.Г. Груп“ ООД се е съгласил да прехвърли на "ЮБЦ" ЕООД -
град София свои вземания, придобити по силата на Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018 година, сключен с „БТК“ ЕАД, като вземанията се
индивидуализират в Приложение № 1 към договора. Приложено е и извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 година /л. 42/ за прехвърляне
вземането на Д.И. Т. в размер на 315.51 лева, произтичащо от договори за мобилни
услуги, лизингови договори и начислени неустойки.
По делото е приложено и Уведомление до ответника, с което „БТК“ ЕАД го
уведомява за извършените прехвърляния на задълженията му по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, което е връчено на ответника, ведно със
съобщението по чл. 131 ГПК /л. 41/.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2141 по описа на Районен съд – Велико
Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.09.2020 година е издадена Заповед №
867 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.И. Т. за
сумата в размер на 315.51 лева – неизплатени суми по Договори с клиентски номер
13252212001 от 10.12.2014 година, от 22.10.2016 година, от 24.02.2016 година и от
25.03.2016 година, за периода от 15.06.2017 година до 14.07.2017 година и за които е
издадена фактура № ********** от 15.07.2017 година, както и за сумата в размер на
205 лева – разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си. С
Разпореждане № 1909 от 24.02.2021 година по Ч.гр.д. № 2141/2020 година на ВТРС
Заповед № 867 от 11.09.2020 година е обезсилена в частта за сумата в размер на 178.74
лева - неизплатени суми по Договори с клиентски номер 13252212001 от 10.12.2014
година, от 22.10.2016 година, от 24.02.2016 година и от 25.03.2016 година, за периода
от 15.06.2017 година до 14.07.2017 година и за които е издадена фактура № **********
от 15.07.2017 година.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта
за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
4
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидни
облигационни правоотношения между „БТК“ ЕАД и ответника по делото по
приложените договори за далекосъобщителни услуги и допълнителни споразумения
към тях, че дружеството е било изправна страна по тях, т.е. че е осигурило достъп на
абоната до договорените мобилни услуги, съответно - че му ги е предоставил,
наличието на предпоставките, пораждащи начисляването на неустойка по договорите,
и размера на претендираните вземания, както и прехвърлянето на вземанията по
договорите на „С.Г.Груп“ ООД, съответно – на ищеца с договори за цесия, за които
ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършените
прехвърляния на вземанията.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидни облигационни правоотношение между „БТК“ ЕАД и
Д.И. Т. по сключени между тях Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
от 10.12.2014 година за ползване на мобилна услуга за номер **********, по Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 22.02.2016 година за ползване на
мобилна услуга за номер ********** и сключените в последствие допълнителни
споразумения към тях от 24.02.2016 година и от 25.03.2016 година, по които
ответникът има качеството абонат и потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1,
т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. Видно от приложените договори и допълнителни
споразумения, операторът е предоставил на абоната посочените услуги по избрани от
него тарифни планове със съответните месечни абонаментни такси, срещу
задължението на абоната за заплащането им, ведно с цените на ползваните от него
допълнителни услуги, когато те не са включени в съответния тарифен план. В
договорите изрично са посочени услугите по избраните абонаментни планове,
ценовите условия, съответно задълженията на потребителя и последиците от
неизпълнението им. Видно от приложените декларации Д.Т. е декларирал, че е
получил подписан от оператора екземпляр от Общите условия, приема ги и е съгласен
с тях. На следващо място, видно от самите договори за далекосъобщителни услуги,
респективно – допълнителните споразумения към тях, операторът е предоставил на
ответника СИМ карти с №№ 893590332030066006698 и 89359032200039455581, с
което е изпълнил задължението си да осигури достъп на последния до своята мобилна
мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги - чл. 46.1 от ОУ. Предоставянето
на уговорените с договорите мобилни услуги се установява и от приложените фактури,
които представляват извлечение от автоматизираната система на оператора за
ползваните услуги. Осигуряването на достъп до мобилната мрежа и до договорените
услуги от страна на оператора е породило на основание чл. 43.1 от ОУ насрещното
задължението на ответника да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги.
По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства, ответникът да
5
е изпълнил задълженията си към мобилния оператор за заплащане на ползваните от
него услуги. Неизпълнението на това задължение от своя страна, съгласно чл. 50.6, б.
„в“ от ОУ на „БТК“ ЕАД е основание за едностранно прекратяване на договора, като в
чл. 50.6 от ОУ изрично е предвидено, че едностранното прекратяване на договора от
страна на оператора настъпва след 30 /тридесет/ дневно писмено предизвестие.
В т. 2 от посочените по-горе допълнителни споразумения към договорите за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, страните по тях са уговорили неустойка
при предсрочното им прекратяване, поради неизпълнение на задълженията от страна
на абоната. Клаузите, които я уреждат са действителни и валидно обвързват страните
по тях, доколкото не противоречат на морала и добрите нрави, и имат компенсаторен
характер. Предвидени са да обезщетят вредите на доставчика от неизпълнението на
поетите от абоната задължения, като предварително страните са определили размера на
същите, който не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
вноски по всеки от договорите /споразуменията/. Ограничени до трикратния размер на
месечните абонаменти тази неустойки не нарушават принципите на добросъвестността
и на забраната за неоснователното обогатяване и съответстват на присъщите за
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че уговорените в договорите и допълнителните
споразумение неустоечни клаузи не са нищожни и валидно обвързват ответника,
съответно - могат да бъдат основание за начисляването на неустойка от страна на
оператора, стига обаче да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав,
очертан по волята на страните. Необходимо условие за възникването на правото на
неустойка е прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане на
първоначално определения срок. Както бе посочено по-горе по делото липсват както
твърдения, така и каквито и да е доказателства ответникът да е изпълнил задълженията
си за плащане на фактурираните месечни абонаментни такси и използвани от него
услуги, което е основание за едностранно прекратяване на договорите и
споразуменията от страна на оператора /чл. 50.6, б. „в” от ОУ/. В случая страните по
договорите за далекосъобщителни услуги са уговорили специален ред за прекратяване
на облигационната връзка между тях, а именно с писмено 30 /тридесет/ дневно
предизвестие /чл. 50.6 от ОУ/, в каквато насока са и общите правила на чл. 87, ал. 1
ЗЗД. По делото нито се твърди, нито се доказва мобилният оператор да е отправил
нарочно волеизявление за прекратяване на процесните договори и допълнителни
споразумения преди изтичане на срока им, за което абонатът да е уведомен, нито пък
да му е представлявал подходящ срок за изпълнение на задълженията. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото не се установява
предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги и
допълнителните споразумение към тях, поради което в ползва на дружеството-
оператор не е възникнало претендираното вземане за неустойка в начисления размер
6
от 136.77 лева, равняваща се на сбора от трикратния размер на месечните такси без
ДДС, на всяка абонаментна услуга.
На следващо място следва да се има предвид и че по делото липсват
доказателства за надлежно прехвърляне на това вземане в полза на ищеца въз основа
посочените по-горе Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 година,
съответно – Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 година. Видно
от съдържанието на последните, неразделна част от тях са съответните приложения, в
които подробно са индивидуализирани прехвърлените вземания по основание и
размер. Приложенията обаче, които са неразделна част към договорите за прехвърляне
на вземания, не са представени по делото. Вместо тях са приложени /л. 42 и л. 43/
„Извлечения от Приложение № 1“, издадени едностранно от цедента – по първия
договор за цесия, съответно – от цесионера, по втория договор за цесия и същите не
могат да заместят съответните приложения, в които страните по договора са
индивидуализирали по вид и размер отделните подлежащи на прехвърляне вземания.
Освен това в самите „извлечения“ от тези приложения също не индивидуализират по
безспорен начин основанието, от което е възникнало вземането спрямо ответника,
доколкото е посочено единствено, че вземането произтича от „договори за мобилни
услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях“. Не са посочени обаче
конкретните договори, вземанията по които са прехвърлени, поради което не може да
бъде направен извод за идентичност на вземането, предмет на настоящото дело и това,
което е прехвърлено с договорите за цесия.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
установителен иск с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан,
поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЮБЦ" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град София, район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, с ЕИК
********* срещу Д.И. Т. от *, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1,
във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 136.77
лева /сто тридесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 10.12.2014 година за ползване на мобилна услуга за
номер **********, на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
7
22.02.2016 година за ползване на мобилна услуга за номер ********** и Допълнителни
споразумения към тях от 24.02.2016 година и от 25.03.2016 година, за която сума е
издадена Заповед № 867 за изпълнение на парично задължение от 11.09.2020 година по
Ч.гр.д. № 2141/2020 година по описа на Районен съд - Велико Търново, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 2141 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2020 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8